Кой подгрява ориенталската каша в българската външна политика

Преди да премина към същината, ще задам изпреварващо основния въпрос на моята теза: има ли външната политика на България вътрешната подкрепа на премиера Борисов или той се люшка и в тази караница както спрямо най-важната тема ( за него и за България) на века, наречена „АЕЦ Белене”?

Защото точно както към по отношение на руския ядрен проект в България, така и по темата „Хизбулах” гласът на Борисов криволичеше и модулираше разнопосочни послания, докато накрая подкрепи неизбежното, но с цената на тежки съмнения за задкулисни смети за сметка на България. Точно като в притчата за онзи, който се пазарил дълго и накрая изял едновременно тоягите, торбата със сол и си платил за това на всичко отгоре.

Два скандала с ориенталски вкус за толкова кратко време, които се насложиха в България, няма как да са „случайност”. Посочването на „Хизбулах” нямаше да влиза в категорията „скандал” ако не беше превърнат в такъв и това показа до каква степен управляващите не бяха готови или дори не искаха да посрещнат предизвикателствата като последица от коментари и анализи. И това се случи въпреки небивалия медиен комфорт, с който разполагат властите! Илюстрацията за „съотношението на силите” в тълкуването на случая дойде от самата държавна телевизия, която събра в едно коментарно предаване 6 критици на решението на „Хизбулах” и го противопостави на един единствен опонент, нападан при това яростно.

Един от тези коментатори, журналистът от „24 часа” Георги Милков ( един от общо двама познавачи на Близкия изток в българска медия с национално разпространение), днес лансира тезата си, че ДАНС има пръст в това да бъдат дадени визи на четиримата неканени от България гости от екстремистката групировка ХАМАС, която шеста година управлява ивицата Газа, но е в списъка на терористичните организация на ЕС. Изводът на Георги Милков, който рисува детайли от недостъпната за външни погледи атмосфера в българското Външно министерство, е, че някой ( явно достатъчно могъщ) дърпа конците на българската външна политика и това не е Николай Младенов, който е в изолация в собственото си ведомство.

Самият анализ на Георги Милков не е просто публицистика, а доказателство за изтичане на информация и в този смисъл звучи правдиво в подкрепа на тезата, че в ДАНС и в МнНР най-малкото са затаили информацията за предстоящата провокация с посещението на депутатите от ХАМАС и целенасочено са заложили бомба под креслото на Младенов ( хубав-лош, харесван от някои или не, но лицето на България пред световната дипломация).

В друг анализ, който се появи в интернет по същото време, сглобен без съмнение от вътрешен за същото външно ведомство човек с типичния чиновнически изказ, върху близкоизточната линия на Младенов се сипе самосвал с упреци. Неподписаният доклад издава нещо, което само български дипломат или неговият събеседник от „Хизбулах” биха могли да знаят: че по време на посещение в Бейрут български пратеник казал на представител на шиитската организация, че е много обезпокоен от линията на Николай Младенов по отношение на близкоизточната политика на България.

В същия анонимен текст между другото се опонира на подозренията за съпричастност на ливанската партия към атентата край Бургас със т.н. „мароканска следа”, която доказвала невъзможността ливанците да се виновни. Това е сред любимите козове на директора на Центъра за близкоизточни изследвания Мохд Абуаси, чието име по някакви специални съображения не се споменава в нито една от реакциите на българските власти във връзка със скандала, независимо, че тъкмо той е неговия формален организатор като домакин на „делегацията” от ХАМАС. В свои интервюта той демонстрира осведоменост за сим карта на един от терористите, която била мароканска. Кой ли му е „подшушнал”?

Интересното е, че Георги Милков, който е толкова откровен ( и вероятно правдоподобен) в изнасянето на тайните на МнВР и ДАНС, в нито една от своите изяви в медиите не се позовава на своя добър познат Мохд Абуаси, който със сигурност му е организирал и интервюто с неканените гости от ХАМАС. Няма ли да сподели и нещо за тайната „власт” на този човек и неговата „неправителствена организация”, която разполага с възможностите да заведе на гости на Башар Асад на най-сервилната към властта българска телевизия броени само дни, след като посланикът на същия Асад беше изгонен от София? Защото това е същият Абуаси, около когото всички ходят на пръсти, който после организира турне на същата ТВ7 в Ливан и интервюта с представител на „Хизбулах”, излъчвани от партийното й студио. А за капак организира провокацията с ХАМАС, с която той отдавна е заявил близки отношения.

Вместо това обаче получаваме на страниците на в. 24 часа” (мултиплицирано чрез телевизиите и пред доста по-голяма аудитория) максимална откровеност за мръсното бельо на българската външна политика, на фона на което се вее бялото информационно знаме по адрес на ключови интриганти от отсрещната страна, които дори не крият целта си да противостоят на прозападната българска политика в Близкия изток. Няма нужда от шесто чувство за надушване на петата колона- намирисва отдалеч!

Понеже не съм любител на теориите на конспирацията, а по-скоро смятам, че най-често зад сложните на вид проблеми стоят прости причини, обяснението за двигателя на необяснимата на пръв поглед каша в и срещу българската външна политика се изчерпва с една дума: пари.

Кой налива парични знаци в този огън, за да къкри тази каша и да загаря реномето на България, е задача, която може да бъде решена само с политическата воля на онзи, който е овластен да не се крие в трудни моменти.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: