Медийните монополи не допускат лозунга НЕ НА МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ

Хубаво е усещането за свобода и искам да го споделя- не толкова с читателите, колкото с „писателите”, т.е. с и срещу онези, които в момента насочват с микрофон и камера ръката на обществените страсти, и налагат почерка си в писането на историята. Те имат в момента най-голямата власт в България – властта да моделират бъдещето ни по свой вкус с избора на събеседници, теми, акценти и цели кампании с решаващо значение за каптирането на бликналата обществена енергия.

Властта тук и днес по ирония на съдбата, но не съвсем случайно и съвсем не случайно, попадна в ръцете на медиите. Тази власт медиите не са си я извоювали по заслуги- тя им е връчена от същите онези монополи, срещу които тръгнаха протестите и на които медиите (не)забележимо служат вярно.

Властта наистина се затъркаля по улиците, но президентът само формално е този, който щял да я връчи някому. Нищо подобно, медиите ще я връчат и ролята на МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ е определящата величина в предопределянето на развоя на днешната криза и на начина, по който тя ще бъде употребена. Днес вече един водещ на телевизионно предаване с голяма аудитория, неговият невидим продуцент и още по-таен за публиката работодател имат повече реална власт в смутното време, отколкото който и да е администратор в държавата.

Да сте чули обаче някой да протестира срещу МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ? Няма и да чуете, защото това зависи отново от медиите. А докато „улицата” се досети за лозунга, „НЕ НА МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ”, те ще са канализирали уличната енергия в желаната от останалите монополи посока.

Връхната точка в защитата на тези монополи беше наглото подмятане на премира Борисов към журналистите в България, че ако искат независимост трябвало да си продадат апартаментите и да си ги създадат независимите медии със собствени средства. С което каза, че изисква послушание в рамките на далаверата с медийната собственост, над която властва. И го получи.

Не говоря само за МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ като структуриране на медийната собственост. Говоря за обсебването на публичното говорене от монополисти с отдавна изтекъл срок на годност. Няма да предлагам списък с имена, но ще спомена само 3 за илюстрация.

-Вездесъщият Петьо Блъсков, когото телевизиите не могат да си поделят. Същият, който е възможно най-представителното лице за налагането на байганьовската философия ”всички са маскари”. Същият, който непрекъснато говори за журналистиката като „занаят”, каквато за него тя наистина е – „правене” и продаване на вестници заедно със заробените в тях журналисти. Същият, чиито цинизъм в отричането на самия факт за падението на журналистиката у нас е представителен за катастрофалното сгромолясване конкретно на вестникарския авторитет пред читателите. Същият реагира обаче на главоломното покачване на значимостта на свободното слово в интернет с погнуса срещу тази тенденция, наричайки я „най-отвратителното нещо”- непоносима е за този сръчен продавач „прекомерната свобода”. Ето този същият е превърнат от телевизиите в нещо като журналистически омбудсман, който раздава „справедливост” от занаятчийския си пиедестал на рушител на читателското доверие в нашенската журналистика.

- Валерия Велева, българската журналистка, която беше обвинена публично във взимане на пари от поръчител на статиите й, но понеже обвинителят й е още повече омазан, какъвто е Ахмед Доган, т.н. обществено мнение избра да се примири с нея като по-малкото зло в този кратък дуел на думи срещу думи, за да я гледа сега да раздава от екраните рецепти за излизане от кризата, започнала от мига на изборната победа на нейния Бойко, комуто тя слугински носеше на следващия ден лично опечена баница в Банкя.

-Николай Бареков, (уни)кален отвсякъде! Толкова (уни)кален, че днес вече крещи в ефир на подчинените му репортерки да не „замазват” внезапно обраслите с храброст негови въпроси към един от партийните му вождове от ГЕРБ. Толкова (уни)кален, че след дългото пълзене в нозете на Борисов сега се изправя в цял ръст и се зъби на…посочения от Борисов за президент Плевнелиев. „ Аз лично ще наложа мониторинг върху президента Плевнелиев”, ревна днес демократично от екрана същият Бареков, който призоваваше любимия си Борисов да въвежда едва ли не военно положение с подмазваческото искане за масова разправа без съд и присъда: „Генерале, товарете камионетките”. (Уни)кален и достатъчен както обобщаващ образ е Бареков за това, докъде могат да стигнат в наглостта си медийните монополисти, превърнати в такива от „генерала” по наследство от неговите предшественици от тройната коалиция.

И не ми казвайте, че говоря срещу колегите си. Защото байганьовците, баничарките и мазниците изобщо не са ми колеги. Говоря срещу МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИСТИ , които занаятчийски надуха, т.е. олекотиха цената на медийния продукт толкова необуздано, че той литна като балон над основната ценност, която би трябвало да защитават: свободата.

В България царува моделът на Путин. Както ми каза известният руски коментатор от в. „Комерсант” Константин фон Егерт, в Русия има само две партии: на свободните хора в интернет и на телевизиите, контролирани от Путин. И у нас в момента е така.

Да сте видели и чули досега някоя телевизия да се е „сетила” в тази криза да даде думата на някой от популярните в мрежата български коментатори, които сами, без никакво господарско заплащане, градят авторитета си пред публиката ( не ми приписвайте самопоканване, не бих и приел в повечето телевизии да споделя слугинския им позор, а камо ли съседството с някой от любимите им монополисти, претендиращи да са журналисти)?

Ето затова казвам, че е хубаво да си свободен. Защото можеш да си позволиш лукса да пишеш срещу МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ. Това не могат да направят и най-смелите, най-свободните по дух колеги в медиите, каквито има и там.

Свободата на словото в България, по признание не само на „Репортери без граница”, е прогонена в интернет и разширява територията си въпреки верните иначе констатации за рисковете хората да се информират от манипулирани и там ( анонимни) твърдения. И от интернет ще тръгне лозунга „НЕ НА МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИСТИ”.

Р.S. Ако някой пита от какви позиции давам оценки –повтарям: от позицията на журналист, който може да си позволи лукса да изрази позиция срещу МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ. Макар и не толкова важно, има и друго, отговарям със статистиката от блога от вчерашния ден, привлякъл рекордните близо 35,000 посещения, които с това темпо до броени дни ще станат 12 милиона за период от 5 години.

Blog Stats Summary Tables
Total views: 11,936,198
Busiest day: 34,968 — Wednesday, February 20, 2013

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: