Това е и първото лице на протеста -  хора от всякакви социални групи, политически убеждения, професии, възраст и образование, които искат промяна. Предизвикан от високите сметки за ток, протестът беше пряко насочен срещу монополите в стопанството и мафията в политиката. Неслучайно центърът на протестите е Варна - град, превърнал се в символ и на двете явления, а през последните три години - на последиците от власт на мафията - бедността и безработицата. 

Варненци протестират срещу мафията - тя вече има и лица.

Преди седмица във Варна за първи път бяха издигнати и скандирани лозунги срещу ТИМ - икономическата групировка, която е в центъра на злощастния стопански и политически модел на морската столица. 

Второто лице на протеста е лявата предизборна лъжа на БСП и сателитните ѝ "патриоти" от коалицията про-Белене. Левицата се възползва от стопанската депресия и обедняването, за да размаха знамето на национализацията, безумните обещания за щедри държавни разходи и "ляв завой".

"Национализация или смърт" ???!

Реакцията обаче надмина очакванията на БСП - тези лозунги заличиха разликата между БСП и "Атака" и насърчиха агресивна национал-социалистическа вълна. Днес лидерът на ПЕС се опитва да "обязди" радикалния протест на хора, които горят европейски знамена... Ентусиазмът премина в страх и паника - БСП се стремят към спешни избори, ужасени от перспективата за нова, "автентична" ляво-популистка формация, която да прибере "традиционния" ляв електорат. 

Третото лице на протеста е може би най-опасното - ловките задкулисни ходове за завладяване на гражданската енергия от тези, срещу които протестът беше изначално насочен - мафията и стопанските монополи.

Кметът протестира...

 И отново Варна държи първенството - кръгът около кмета Йорданов и средите около ТИМ окупират протестното движение по начина, по който повече от десетилетие контролират бизнеса и политическия живот в града - с комбинация от подкуп, манипулация и заплаха с пряко насилие. 

Нищо не обслужва мафията по-добре от хаотичните антидемократични послания за власт на улицата, на комитетите, забрана на партиите, отмяна на демократичната процедура и управление чрез анонимни "граждански квоти". Именно подобни граждански квоти (а всъщност - квоти на ТИМ и други сенчести субекти) прерастнаха в официални мафиотски партии и превърнаха градския съвет на Варна в свърталище на контрбандисти и сутеньори и гнездо на политически разврат. Именно тези не-партийни политически субекти направиха политиката еднозначно мръсна дума, синоним на схеми и гешефти. 

В тази обществена среда, задачата на десницата и демократите е трудна и не твърде популярна (хубавото е, че сме свикнали с това). Ние трябва да поемем две тежки задачи: 

1. Да противостоим на комунистическата предизборна лъжа за национализацията. И тази задача е не толкова трудна, защото в нея имаме силни съьзници - споменът за катастрофалните управления на Луканов и Виденов и здравият разум на стотици хиляди дребни собственици и предприемачи. 

Защото хунвейбините, подстрекавани от Станишев и Сидеров, няма да се спрат в търсенето на виновници - след ЕРП-тата ще дойдат аптекарите, хлебарите, собствениците на магазини и собствениците на крави... Национализацията не е отговор на високите цени и на монополите - отговорът са честните правила и твърдите антимонополни закони. Държавата трябва да защити конкуренцията и да пресече злоупотребата с господстващо положение - точно обратното на политиката, която ГЕРБ водеше...

2. Да се противопоставим на мафиотската лъжа за "гражданските квоти" и на влиянието на мафията. Тази задача е  изключително трудна, защото политическите партии сме компрометирани, в голяма степен - заслужено. Няма доверие, че можем да се борим с мафията.
И действително - сами по себе си, партиите нямат този ресурс. През годините те са били често инфилтрирани, купувани и поставяни в зависимост.
Личностите обаче го имат. И не анонимните фигури, които се самоопределят с особеното достойнство, че никога досега не са поемали ангажимент и отговорност - те утре ще бъдат партийци, при това твърде вероятно - корумпирани партийци. Гледали сме този филм до втръсване...
Ресурс да се противопоставят имат конкретни политици, които не се срамуват да се нарекат така, които имат зад гърба си история на публични позиции и защита на обществения интерес, показали са, че не се страхуват и не си мълчат заради тънки сметки. И няма значение колко "нови" лица са, а могат ли да гледат лицата си в огледалото.

Аз заставам пред варненци с обещание, че като техен представител ще застана срещу мафията и модела на управление. Зад гърба си имам четири поколения, които са работили в интерес на града и обществото, не са се предали и не са се продали. От началото на ХХ век родът ми работи за модернизацията и благосъстоянието на Варна, а в периода на комунизма нито един негов представител не се продаде за дребни облаги.
Зад гърба си имам и своята лична история на адвокат, публицист и политик. За десет години обществена работа всичко е публично, няма сламка, за която да се хванат и да ме притискат. Издигнал съм се със собствени усилия и с подкрепата на хора, които са работили с мен, пили са бира с мен, създали са лично доверие.
Нито веднъж като адвокат не съм участвал в схеми, нито лев не съм взел от държавата и нито стотинка не съм дал под масата никому.
Нито веднъж като публицист не съм премълчал нещо и не съм позволил тънкият интерес да насочва тезите ми. Не съм се колебал да соча проблемите и решенията, да наричам мафията и мафиотите с имената им - и всичко това е онлайн и може да се провери.
Най-сетне - за 8 години активно в политиката съм минал всички нива от доброволец в кампания, през общински председател и член на щаба до заместник председател на партия. За този период не съм се забъркал в нищо съмнително. Но по-важното е, че не съм допуснал компромис с важните си принципи и позиции.
В ДСБ отговарям за Варна от края на 2009г., и първата ми задача беше да се противопоставя на ТИМ и на сделката за "Алея първа", от позициите на правото и закона.

След по-малко от три месеца ще бъда народен представител от Варна - и тогава ще имам наистина ресурса да се боря по единствения начин, от който мафията се страхува - със силата на правилата и законодателната власт. С налагане нас нови правила, които да ограничат и в крайна сметка елиминират влиянието на сенчестата власт в политиката.
Това и само това ще доведе до нови работни места, свобода за търговия и предприемачество и високи доходи.

 .