Честит 3 март, русофили

В предходната статия „Ден на национален (про)тест” припомням на днешните българи, че великите българи от епохата на националния подем не са искали България да бъде освобождавани от най-мракобесната империя на своето време.

Заветите на Левски, Ботев и Раковски обаче бяха изнасилени от потомците-от питомците на онова зловредно русофилство, срещу което се е борил Стамболов и е спасил България от повторна руска окупация, надвиснала като наказание заради Обединението на България. В книгата си „Течна дружба” съм посочил цитати, от които е видно, че руският император Александър Трети, освен че подклаждал кървавите русофилски бунтове в България срещу патриотичния подем на обединилите се българи, сериозно е замислял да окупира непокорната ни страна и дори да я накаже допълнително, като върне Южна Румелия на турския султан, който обаче мълчаливо отхвърля „офертата”, предпочитайки да има двойно по-голяма и силна България за съсед, отколкото да съдейства на руската мечка да му диша в застаряващия врат и откъм Балканите.

Всъщност планът на руския император се проваля след единодушната европейска защита на България от Русия. В най-буквалния смисъл цяла Европа изригва срещу заплаха младата България да бъде смазана от руското оръжие и Александър Трети със скърцане на зъби „свири отбой” ( но е толкова ядосан на английската роля в това отношение, че подхвърля идеята за руско нахлуване в британска Индия за отмъщение, бидейки разубеден от външния си министър Гирс).

Поне веднъж Европа наистина спасява България от Русия, (не)уважаеми български русофили. Да го знаят и онези, които искат да горят днес европейското знаме.

Припомням всичко това в обстановка, когато все повече се циментират ( понякога и буквално- чрез акции по циментиране на съветския фетиш в центъра на София и чрез издигането на нови, и нови паметници на руското влияние) основите на русофилството в България. По улиците и площадите българските градове, както в медиите и речите, днес ехти „честито българи”, което обаче в превод на езика на Раковски означава” честито русофили”.

Мотото на протестиращите днес в България монополизира само удобната част от истината за вредата от монополите и не допуска и дума да бъде изречена срещу най-големия монопол в и срещу българската икономика: безподобният в цяла Европа монопол, какъвто е руският в снабдяването на България с основните горива- петрол, газ и обогатен уран. По тази степен на зависимост нямаме равни на континента, както и няма аналог вероятно дори в Африка по неоколониалния дисбаланс в търговията с една отделно взета държава, какъвто е руският монопол в търговията, представляващ диктат в съотношение 10:1 във вреда на България.

Единственото значимо изключение в тази картина на руския монопол върху българската енергетика са българските въглища за топлоцентралите, които обаче са също така и единствената сериозна американска инвестиция в България. И какво се оказва” ? Тук пламна американското знаме на протест срещу „мопополите”, но иначе реки от демонстранти дефилират индеферентно покрай съветския паметник в София, въоръжен с лъжата за нашата благодарност към съветско-руския монопол в пропагандирането на лъжи в публичното ни пространство.

И как не! Начело на тези реки от хора са канализаторите на народния гняв, чието най-често интервюирано лице напоследък е най-лансираното име на новото поколение русофили Ангел Славчев. Той най-официално, а вече и тържествуващо, ръководи младежката организация на Движение русофили, подчинена на БСП. Но това няма да чуете в нито едно от интервютата с този деец на голямата улична борба с…партиите. Защото никой не смее да го попита, толкова са стреснати, трогнати и разочароващи българските репортери, играещи по правилата на силните на деня.

Понеже част от модата на бунта днес е да се говори за свикване на Велико народно събрание, искам да се присъединя към идеята (макар тя да е твърде нереалистична за осъществяване), ако това е начинът да се преразгледа въпросът за националния ни празник, натрапен от „бащите” на конституцията от БКП\БСП в онази смутна 1990-та година. Иначе това е възможно да се случи и с квалифицирано мнозинство и в Обикновено народно събрание, стига в него да бъдат събрани необикновени българи- т.е. българи, които харесват България повече от лъжите за необходимостта да стоим навеки на колене пред Русия.

Тези „бащи” на сегашната ни конституция се подиграха със заветите на великите българи, разпореждайки се с тях като със своя бащиния , определяйки 3 март като най-великото събитие в историята ни, макар да е знайно за просветените, че всъщност датата за подписването на примирието е избрана така, че да съвпадне с годишнината от инагурацията на самия руски император. Ето това празнуваме днес въпреки волята на великите българи.

Да не говорим, че на 3 март 1878 г. Русия слага подписа си под граници на бъдеща България, определени всъщност от борците за българската църковна независимост в тежка битка срещу опита на Русия да позволи това. Подписът е на граф Игнатиев, острието на тази руска война срещу българския интерес да възкръсне автокефалната българска православна църква, т.е. българската екзархия да се разпростира в земите, в които се проповядва на български в църквите ( за ужас на руската империя, това става факт със султански ферман).

Иначе казано, без изгледи това да бъде международно узаконено, Русия „дарява щедро” на 3 март 1878 г. българите с една надежда, извоювана от самите тях въпреки руския натиск- надежда, която се превръща в национален кошмар на подбудения, но неосъществим в рамките на балканското братоубийство блян : „всички българи в единна България”, или ако щете „България на три морета”.

Заложената на 3 март 1878 г. бомба за окуражените по този начин българи гърми в душите на поколения сънародници и разкъсва във войните телата на стотици хиляди от тях. Руската дипломация прави възможното да я подклажда, когато иска или да я смазва с подстрекателства, като обединяването на околните балкански страни срещу България, както в Междусъюзническата война, дирижирана буквално от руския имперски двор с неприкритата цел ( най-после) да бъде наказана България.

След това в Първата световна Русия се включва в наказанието пряко заедно с румънски и сръбски войски, но се натъква на неочаквана победоносна съпротива на потомците на великите българи, маршируващи победоносно в Букурещ след бягството на руските войски пред българските щикове.

Също и това руско нахлуване в Добруджа през 1916 г., което обръща дори русофилството на Иван Вазов в „русофобство”, в онази неизвестна за днешните българи руско-българска война, предизвикана от руската агресия, празнуваме днес на 3 март.

Щом ще си говорим за благодарност, както втори век изисква от нас Русия ( благородството задължава, но ако е от сърце,обаче явно не е в сърцата на русофилите)- конкретно в рамките на руско-турската война, а не изобщо ( каквато от руската имперска гордост никой не очаква към малката България за заслугите й пред православието, например), питам кога и дали поне веднъж Русия е благодарила за абсолютно доказания факт, че без саможертвата на българите на Шипка руската военна кампания е била обречена стопроцентово на провал- неминуем край Плевен, а след това и по останалите фронтове в зле подготвената от Русия военна кампания.

Ако обичат също така русофилите, когато говорят за пролята кръв, все пак да кажат, че прелятата на руския краен успех българска кръв в същата война е била повече от руската, ако се отчете броят на населението на двете държави. Отгоре на всичко армията на Александър Втори е била многонационална, но в центрофугата на пропагандата тук този „микс” ( да ми бъде простено, но изразът също е част от модата на днешното бръщолевене) от украинска, арменска, грузинска, финландска, и т.н. кръв се е превърнал в чисто руска такава. То бива расова надменност и българско раболепие, но да не смеем да го споменем, повтаряйки обобщението за руската кръв, си е направо белег за робство, от което уж сме били освободени тъкмо от Русия!

Имаме и други освободители с много по-голям принос, от официално признатия им ( просто защото не е руски), за които споменаваме, но само мимоходом, за да не обидим русофилството. Без решаващата- подчертавам, решаващата, намеса на свежите румънски войски срещу османците при Плевен, руската кампания е била пред пълен провал- точно толкова, колкото щеше да се провали и без подвига на българските опълченци, забавили огромната армия на Сюлейман паша, за да могат румънските бойци да обърнат хода на войната при обсадата на Плевен.

Обсадата на Плевен е била толкова обречена за руското командване, че Александър Втори го поверява на пристигналия румънски владетел Карол, рискувайки гордостта на руските генерали, които започнали да роптаят, че трябва да се подчиняват на някакъв си румънец ( чието предложение за помощ първоначално е било надменно отхвърлено при дебаркирането на руските войски край Свищов, където след това румънците буквално смайват технически изостаналата руска военна мисъл с майсторството си във фортификацията и организацията на войските).

Заради всичко, което накратко изброявам по-горе, искам да честитя днешния 3 март, но само на русофилите. И да им пожелая крепко здраве, за да преболедуват уникалното си заболяване, непознато никъде другаде в света: да обичаш повече друга държава, от собствената си!

На българофилите предлагам да се замислим как да сторим така, че да направим наши представители във властта достатъчно необикновени българи, квалифицирани като мнозинство, способно да ни върне правото да сме повече европейци и българи, отколкото производна „величина” на великоруските „евразийски” интереси.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: