На 3 март поне да си спомним

В днешно време, когато светът се разяжда от сътресения, народи търсят своя път, а управниците все повече не успяват да оправдаят гласуваното им доверие, е мъчно да се кажат думи за 3 март. Днес националните дни са приемани за ден, в който можеш да си починеш, дарен от онези, които са загинали преди век в името на идеали. Колко хора вярват в силата на националния празник? Не бих искал да мисля, защото най-вероятно ще се разочаровам.

На 3 март българите би трябвало да са единни. Не разединени от някоя политически партия, някоя светска личност или предразсъдъци, а обединени зад идеите, за които са загинали хиляди. Достатъчно е да прочетем който и да е цитат на Левски, за да се убедим, че никой от революционерите по онова време, не е искал българското общество да се разяжда отвътре и хората да се гледат така, сякаш са врагове.

“Онова време”, звучи като един отдавна отминал период. Сякаш е ужасяващо далечен и ние днес се чувстваме някак длъжни да го отбележим. 3 март не е зарята, нито марша. Нито е заря днес, нито имаме войска за марш. Единственото, за което можем да се хванем днес е пламът вътре в човек. Смятам, че именно, ако съхраним човешкото в себе си и оставим злобата за ден поне, най-добре ще почетем саможертвата на мнозината загинали.

Бъдете горди, че сте българи и, че живеете в страна, подмината от сянката на войната днес. Вярвайте в себе си повече, връщайте се към заветите на хората, които преди време са вярвали, че ще осигурят на поколенията си едно по-добро бъдеще. Днес и ние можем да съградим това бъдеще, но само вярвайки в себе си.

 

“… времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.” (Левски)

Честит 3 март!

Прочети цялата новина

Свързани новини: