Пламъкът на Пламен озарява и миналото

Знам твърде малко, за да кажа каквото и да било конкретно за обстоятелствата около изгасналата свещ на живота на Пламен Горанов, който се самозапали на 20 февруари във Варна на стълбите на общината. Но знам достатъчно, за да бъда потресен от ужасната смърт на този младеж след 11 дни агония.

Намирам търсенето на причини за трагедията в „склоняването” му към самоубийство, с които се занимава прокуратурата, за трудно поносима подигравка. Пламен е пламнал без да остави писмо, но е бил с плакат, на който е обяснил като за най-късогледия с големи букви:

“Оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари, 2013 г.”

Адски е конкретно срещу кмета Кирил Йорданов и звучи персонално, но всъщност искането му крие много повече от ултиматум към един местен феодал и придворните (му) слуги на групировката ТИМ, за която преди саможертвата на Пламен в България се шепнеше.

Изкрещя на практика германският писател Юрген Рот, който се опита да дръпне фереджето от лицето на симбиозата, която сме свикнали да наричаме толкова често със звучната италианската дума „мафия”, че тя чак загуби остротата си на чист български: срастване на властта с престъпността.
Спомняте ли си какъв отпор беше даден на Юрген Рот, когато тук беше издадена книгата му “Новите български демони”, в която той посочи ТИМ като „нов български демон”?
(„Г-ца Велислава Дърева заяви, че Юрген Рот не е представил в книгата си вярно бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, но думите й бяха приети с освирквания от многобройната публика в книжарницата. Г-н Иво Инджев благодари на Юрген Рот от името на журналистите, на които се пречи да говорят”.) Цитатът е от сайта на книжарницата.

Беше гадно да се ругае един чужденец за наказание, че върши нашата работа.На представянето на книгата му в София взех думата, за да се извиня от името на малцинството български журналисти, които се срамуват, че мнозинството не просто мълчи, а дори крещи срещу него чрез др. Велислава Дърева, която току ще нагло му беше връчила книжле с наставлението, че трябвало първо да чете, преди да пише.

Същата сутрин германецът беше подложен на откровено враждебен следователски разпит по Нова телевизия от водещия Георги Коритаров, който безпощадно ( в крак с вътрешния министър Румен Петков, наричащ Юрген Рот „клеветник”) чоплеше няколкото фактологически грешки на германеца в „Новите български демони” с цел да обобщи, че разследването му нищо не струва.

Няма да цитирам как Юрген Рот ме е цитирал в книгата като български журналист, дръзнал да напише статия (на 15 Ноември 2009) срещу ТИМ в своя блог. Но ще напомня заглавието си ( не за друго, а заради непоносимото за мен „пророчество” с огнен смисъл):

“Известно ли е на пожарната в София, че във Варна няма огън без ТИМ“?

Имаше нещо особено позорно, но все още „незабележимо” за новия господар на българската публичност, какъвто е „народният гняв”. Това е журналистическият слугинаж. Платените марионетки с микрофони, камери и химикалки бяха мобилизирани да бранят ТИМ от …гражданските протести срещу посегателството на групировката спрямо крайбрежната ивица в морския град. Наглите продажници, претендиращи да са журналисти, подписаха протестна декларация срещу …протестиращите, които им пречели с това, че твърде често свиквали пресконференции.

Както се казва, във Варна се видя тогава, че барековщината не е патент само на ТВ 7 и на вчерашния пловдивски и днешен софиянец с чалгаджийския манталитет на пияно конферансие, превърнал професията на журналиста в България в престъпно посмешище.

Вечна му памет на Пламен и дано озари със саможертвата си пътя на незрящите.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: