Спасяването на Сидеров от немски съд-”подвиг” на Борисов

Публикувам коментара на Дойче веле за бурната дейност на Волен Сидеров не защото ни казва нещо ново, а по две причини: очевидното „явление” не е съвсем очевадно за всички и трябва да бъде посочвано отново. На второ място, но не по-малко важно по мое мнение е обстоятелството, че още „някой” е забелязал абсурда Сидеров да раздава монолози под формата на безбройни интервюта, които на практика са речи на омразата, срещу които телевизионните водещи се държат като зайчета, хипнотизирани от питон.

Не ме учудва, че за заглавие на Дойче веле по естествен път се е наложила алюзията за „неговата борба”. Нямам монопол върху тази аналогия, която направих преди три години в следната статия ( ще припомня чрез нея удобно забравената сега истина за близката връзка на Сидеров с Борисов):

Сидеров, Dein Kampf не е нашата битка!
Иво Инджев ⋅ февруари 5, 2010 ⋅
“Само благодарение на дипломатическия си паспорт лидерът на “Атака” се отървал от временен арест на летището във Франкфурт на Майн. Германската авиокомпания “Луфтханза” е подала жалба срещу Сидеров за нанесени обиди, съобщи Дойче веле.
Заради буйстващия български…”дипломат” ( нали е бил с дипломатически паспорт), пилотът приземил самолета до самата сграда на летището, където чакала полиция.
Говорители на авиокомпания “Луфтханза” и на полицията във Франкфурт на Майн потвърдиха, че Сидеров е бил пиян. Полицаите били принудени да го освободят българския политик заради дипломатическия му паспорт. “Иначе щеше да бъде временно арестуван”, заявил говорител на полицията в германския град.
Това се случва с най-верния, да не кажа най – яростния поддръжник на правителството на малцинството в българския парламент. Случва се не другаде, а в държавата, на която премиерът Борисов не просто разчита, а направо се кълне в нейната поддръжка по линия на управляващата там партия. Посещението му в Берлин само преди седмица мина под знака на благодарността към канцлера Меркел.
Не питам какво ще направи Сидеров. Предсказуемо,той вече бил повдигнал контраобвинения срещу германския въздушен превозвач. При инцидента на магистрала “Тракия” , край Пазарджик на 7 април 2006 г., с автомобила на Сидеров , свързан с побой над “противника” , тогава го спаси депутатският имунитет, а родното правосъдие наказа само шофьора му, макар и с условна присъда.
Питам обаче какво ще направи Борисов. Досега той показа безкомпромисност към свои приближени, превърнали се за него в камък на шията. Реже връвчицата с тях и толкоз !
Нима някой си въобразява, че след като полицията в Германия се ангажира официално с твърдение за хулиганско поведение на Сидеров , започвайки разследване, това може да се потули както изстъпленията на Сидеров и компания на магистрала “Тракия”? Франкфурт да не би да е Пазарджик!
Никой не може да ме заподозре в предубеденост към Сидеров. За малко, без да съм целял това, щях да го направя президент на България. Ако тук не действаше “политическата целесъобразност” като водещо правило в българската журналистика , две седмици преди втория тур на президентските избори през октомври 2006 г. щеше да се намери медия, която докаже, че моят въпрос за корумпираността на Първанов, зададен задочно към него по Би Ти Ви , е бил напълно основателен. Но такава медия (почти) не се намери – само един вестник дръзна, но в последния момент се отказа да публикува собственото си разследване. Така Първанов си остана президент втори мандат и на съвестта ми не се стовари отговорността, че съм качил с един неудобен въпрос още по-неудобния за пред света Сидеров като държавен глава на изстрадалата ни родина.
Сега, отново в интерес на справедливостта, призовавам Сидеров:
Сидеров, оттегли се сам! Не чакай Германия да окаже върху премиера Борисов натиск с резултатите от разследването, които са напълно предсказуеми при свидетелствата на десетки очевидци! Една Желева, като битка, която трябваше да загуби под непосилния външен натиск, му стига – пожали го, нали го харесваш толкова много, че си съгласен за всичко с него !
Dein Kampf не е нашата битка”!
Борисов трябва да отговаря един ден за това как успя да измъкне Сидеров от германското правосъдие, за което тогавашната му парламентарна патерица му се „отблагодарява” сега, наричайки всички, най-вече парламентарния букет от гербери, „олигофрени”.
А ето и актуалната снимка на заболяването, направена от колегите от Дойче веле . Предлагам им да се поинтересуват как германските власти са били помолени да помолят съответно съдебните власти да си затворят очите за хулиганския скандал  на борда на „Луфтханза”. Защото от българска страна нямаме много шансове да научим истината, но можем да се надяваме на малко повече светлина върху това тъмно петно (върху името на България, в крайна сметка) от страна на германските медии.
Неговата борба. На Сидеров.
Коментар на Еми Барух:
Откакто гневът е слязъл на улицата, той лакомо го пакетира в онези стандартни форми на човеконенавист, които обикновено съпътстват мизерията и чувството за безизходност. Складира опакования бяс, качва се отгоре му и крещи, че гневът му принадлежи; принадлежи му яростта на хората, принадлежи му протестът. Казва, че той “пръв” и отдавна е тичал пред Улицата, за да й сочи пътя. И че той единствен има право да говори от нейно име. Че е готов да стане неин предводител.
Светът на Сидеров
Говори. С онази доза непотребна омраза, която не успяваш да отмиеш до края на деня от себе си. Говори: за “насилствено обезкръвяване”, за национализация, за “разбиване на колониалния модел”, за свои и чужди геноциди, за домати и краставици, за заплати по 1 000 лева и за себе си като принадлежащ “интелектуално, финансово и всякак” към елита. Говори срещу тези “глупости” като Брюксел, Европейския съюз, Европейската комисия, срещу Турция, срещу циганите, срещу НАТО, срещу чуждите посолства и чуждите фактори. И срещу евреите, разбира се. (На евреите Сидеров посвети две книги, които се опитват да внушат, че “от две хиляди години насам светът върви към морална деградация и физическо разрушение, тласкан от сатанинските сили на юдео-масонството”.)
Употребява думата “българизация”, но не като меню за алтернативен браузър, който можеш да инсталираш на компютъра, а като доктрина. Римува я с национализация. Представя света като проста схема – като геометрична фигура от урок за трети клас. И без да знае формулите, предлага кратък път за изход от кризата. Създава лъжлива илюзия, че страната може да излезе от глобалната икономика и да влезе в света на богатите.
Да можеш да мразиш
Не може да се отрече – този човек владее изкуството да мразиш. Навсякъде около него има врагове. Моментният синхрон на тази патология с емоцията на Улицата го превръща в катализатор на антисистемното говорене. Той захранва адреналина на тълпата с популизъм, подобен на популизма на неговия доскорошен партньор Борисов. И я насъсква с демонстрацията си на презрение към единствената легитимна власт в момента: Волен Сидеров си позволи да каже, че българският президент “и за салонен управител не става, най-много за портиер”.
Този поток на едно болно съзнание безпрепятствено се излива в сутрешните блокове, без да среща сериозен отпор от събеседници и водещи. Каква е тарифата за неговите гастроли, кой какво плаща и кой какво получава около монолозите на Сидеров, е въпрос с неясен отговор. Ясно е друго: посланията му поощряват произвола, нарушаването на правилата, безправието. Ясно е също, че всичко това води до разпад на градивната енергия. Нещо, от което Улицата в момента няма нужда.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: