Михаил Булгаков – за Майстора и Дявола

В литературата най-прекият път към величието е този, по който, вървейки, ще страдаш най-много.  Михаил Булгаков живее и твори в система на забрани, обезличаване и унищожение. Разхожда се с папийонка и бомбе по улици, наводнени със сиви рубашки и каскети. Пише сатирични пиеси за публика, която бясно го отрича и мрази. Хвърля най-големия си шедьовър в огъня и поверява въздаването на справедливост на Дявола, на „онази сила, що вечно се стреми към злото, но всъщност все добро твори.”  

Системата може и да осъжда Булгаков, но съдбата знае точно къде е мястото на Майстора и на шедьоврите му. Днес се навършват 73 години от кончината му, но ние добре знаем, че за Големите краят е само портал към безсмъртието…

Михаил Афанасиевич Булгаков е роден на 3 май 1891 г. в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци и имат общо седем деца, като Михаил е най-големият от трима сина.  Баща му е доцент в Киевската Духовна Академия, а майка му – бивша учителка. Семейство Булгакови са задружна фамилия и бъдещият писател расте в щастлив дом. Като дете често съчинява пиески, в които участват братята и сестрите му.

Въпреки че от ранна възраст проявява интерес към руската и европейската литературна класика, учението не му върви и в гимназията Булгаков не се отличава с нищо друго, освен с незадоволителните си резултати. След внезапната смърт на баща му през 1907 г., майката – трудолюбивата и интелигентна Варвара Булгакова – поема грижите за образованието на сина си. Очевидно намесата ѝ е била от полза, защото през 1909 г. Михаил постъпва в Медицинския факултет на Киевския императорски университет.

Като студент бъдещият писател не проявява особено усърдие. Булгаков е бохем по душа, обича развлеченията, вечеринките, но най-вече жените, а и те му отвръщат със същото. През 1913 г. сключва брак с първата си съпруга Татяна Лаппа. Можете да се досетите, че любовта не се отразява добре на дисциплината му. Заради несериозното си поведение, му се налага да повтаря втори курс, а своеволията му поставят бъдещето му на карта. Заплахата от изключване успява да го разтърси и най-сетне да го мотивира да приеме сериозно образованието си. През 1916 година завършва успешно, и то с отличие.

След избухването на Първата световна война се записва като доброволец на Червения кръст и веднага получава призовка за военна служба. Няколко месеца служи като военен лекар в Каменец Подолски и Черновци, като през това време е раняван неведнъж. По-късното му превръщане в морфинист се дължи до известна степен и на обаждащите се болки от старите рани.

След дипломирането на Булгаков губернаторът на Смоленск го назначава за лекар в затънтеното село Николское, с което започва един от най-тежките периоди в живота на писателя. Суровата обстановка, отдалечеността от цивилизацията и „тъмата египетска”, както той нарича шокиращото хорско невежество по тези забравени от Бога краища, силно го потискат. На всичкото отгоре заболява тежко от дифтерит и в процеса на лечение се пристрастява към морфина. Тези години са описани в първата му творба „Записки на младия лекар” („Морфин”).

Можем да кажем, че морфинът и борбата със зависимостта преобразяват Булгаков и пробуждат писателя в него. Цената обаче е твърде висока – отчаяна от състоянието му, съпругата му Татяна абортира.

Революцията заварва Булгаков в Киев, където писателят практикува като венеролог от 1918 г. Градът е окупиран от украинските националисти и за известно време Булгаков служи принудително като лекар ту на белите, ту на червените. Писателят ненавижда диващината, царяща по време на Гражданската война, но е обречен да изживее живота си в сърцето ѝ. По време на служба  заболява тежко от тиф и не успява да емигрира заедно с близките си в Париж. През 1919 г. Червената армия окончателно завзема властта, налага повсевместен терор и залоства всеки възможен изход навън.

Последвалите месеци на Михаил Булгаков във Владикавказ бележат началото на творческата му дейност. Работи като завеждащ литературната и театралната секция на политотдела по изкуствата. Организира литературни вечери, концерти, спектакли, диспути, пише и поставя няколко свои пиеси, които обаче не се радват на особен успех. В крайна сметка мизерията и политическия терор принуждават Булгаков да се премести в Москва.

Годината е 1921 г. Писателят пристига в столицата с намерението „да остане тук завинаги”. Семейство Булгакови се нанасят на улица „Садовая” 10, близо до Патриаршеските езера, където Воланд се появява за първи път в романа „Майстора и Маргарита”. Положението в Москва обаче не е по-различно от това във Владикавказ – глад, мизерия, безработица. Булгаков се изхранва с писане на фейлетони и репортажи.

През 1925 г. в живота му настъпва голяма промяна – развежда се с първата си съпруга и сключва брак с жената с многозначителното име Любов Белозерска, която е срещнал година по-рано.

В периода 1922 – 1926 г. публикува някои от ранните си произведения – „Дяволиада”, „Фаталните яйца”, „Бялата гвардия” и знаменитата повест „Кучешко сърце”, в които осмива следреволюционната действителност. Сатирата му привлича вниманието на съветските власти, които започват предупредително да размахват пръст. Разпространява се лозунгът „Да ударим по булгаковщината!”. Напрежението ескалира, когато домът му е обискиран и са иззети дневника му и ръкописа на „Кучешко сърце”.

Булгаков едва не получава удар, което е напълно разбираемо, имайки предвид с какви думи е описвал болшевишката система в личните си записки. Ступорът обаче не продължава дълго. Вместо да чака несъмнено фаталните последствия, авторът започва да разпраща писма до държавната администрация с нечуваното искане незабавно да му бъдат върнати материалите. Дали от изненада, дали от възхищение към безумната смелост на писателя, но властите наистина връщат дневника. Мястото на този прецедент е в огъня, където Булгаков хвърля записките си след благополучната развръзка. За жалост този ръкопис трябва да изгори.

Следващите години минават под знака на странната връзка между Михаил Булгаков и не кой да е, а самият Йосиф Висарионович Сталин. Въпреки че пиесите на Булгаков са или забранявани, или яростно критикувани, съветският диктатор е бил почитател на творчеството му. Говори се, че е гледал „Дните на Турбини” цели 15 пъти!

Според Сталин талантът на Булгаков не може да се побере в границите на политиката, което е възможно най-голямото признание, на което можеш да се надяваш в Съветска Русия от онова време. Изглежда, че цензурата е надвита.

Михаил Булгаков обаче не се радва на благоразположението на вожда за дълго. Всяка следваща пиеса, която поставя, е яростно оплювана и забранявана. Съветската критика го ненавижда и му лепи какви ли не епитети, от „идеолог на съвременната зложелатена буржоазия” до „литературен боклукчия”. След като гледа постановката „Бяг”, Сталин оттегля своята протекция и оставя Булгаков на кучетата. През 1929 г. Държавната цензура му поставя творческа смъртна присъда – доживотна забрана за публикуване на творбите му и поставяне на пиесите му.

В пристъп на отчаяние, а вероятно и на лудост, Булгаков изпраща писмо, адресирано лично до Сталин, в което моли да му се заповяда незабавно да напусне страната, след като СССР се отказва от писателските му услуги. Резултатът от тази безумна постъпка е едно обаждане. През април 1930 телефонът в комуналката, в която живее Булгаков, звъни. Писателят вдига и изпада в шок, когато в ухото му прозвучава следната реплика: „С вас говори Сталин”. Въпреки потреса си, Булгаков успява да поиска среща с вожда и тя му е обещана. Среща, която никога няма да се състои, въпреки десетките последвали писма от Булгаков към Йосиф Висарионович.

Забраната на творбите на Булгаков не е вдигната, но поне писателят е опазен от арести и е назначен на работа като помощник-режисьор към МХАТ. Описва преживелиците си на поста в „Театрален роман”. Продължава с тихо упорство да пише мъртвородени пиеси и произведения, които съответните комисии педантично отхвърлят. Последната му работа е като либретист и консултант в Болшой театър.

Светлината в края на тунела се нарича Елена Шиловская – третата и последна съпруга на Булгаков, която познавате също и под името Маргарита. Двамата се женят през 1931 г. За нея Михаил казва: „Сега сме двама и от нищо не ме е страх.” Майстора най-накрая е намерил своята Муза, своята вечна любов.

Последните години от живота на Булгаков са белязани от Сатаната – главния герой в неговата „лебедова песен”, последният му роман, „Романът на Дявола”.  „Майстора и Маргарита” минава през множество редакции и сменя десетки заглавия, сред които „Черният маг”, „Копитото на инженера”, „Синът на В.”, „Гастрол”, „Князът на мрака”…  

След забраната на пиесата „Кабала святош” Булгаков изпада в депресия и хвърля собственото си творение в огъня. На този ръкопис обаче не му е било писано да изгори.

През 1939 г. „Майстора и Маргарита” най-сетне е завършена. Една вечер Булгаков събира тайно най-близките си приятели, за да им представи творбата. След като приключва с прочита на ръкописа, Булгаков се изправя пред приятелите си и тържествено заявява: „Утре ще занеса романа на издателя!” Кръвта на всички присъстващи замръзва. Това не бива да се случва. Опитват се да му обяснят какви ужасяващи последици би имала тази негова постъпка. Трагедията на Булгаков обаче е, че въпреки всички ограничения и унижения, до последния момент той таи някаква необяснима надежда, че желязната забрана ще се вдигне и произведенията му ще могат свободно да се четат. Люшка се между оптимизма и депресията, дори написва пиесата „Батум” в опит отново да спечели благоразположението на Сталин. Напразно.

Михаил Булгаков умира от бъбречна недостатъчност на 10 март 1940 г. Боледува продължително и мъчително и така и не вижда превръщането на последния си роман в шедьовър. Елена Булгакова дълги години пази ревниво ръкописа, преди да го предаде на филолога А. З. Вулис. Вулис остава шокиран, когато разбира, че в ръцете си държи неиздаден велик роман. Времето на Сталин е отминало и историята на посещението на Дявола и неговата свита в Москва вече може да бъде разказана.

„Майстора и Маргарита” е публикувана за първи път в съкратен вариант през 1966 г. в списание „Москва”. Издадена е самостоятелно в пълния си вид през 1973 г. Веднъж излязла наяве, тя се превръща в една от най-емблематичните творби на XX в. По книгата се играят множество театрални постановки, снимат се филми, излъчва се сериал, а световноизвестният композитор Андрю Лойд Уебър обявява, че планира да напише опера.

Според класацията на БНТ „Голямото четене” „Майстора и Маргарита” е шестият най-любим роман на българите, нареждайки се непосредствено след емблематични родни произведения като „Под игото”, „Време разделно”, „Тютюн” и „Железният светилник”.

Смело можем да кажем, че Михаил Булгаков е написал една от най-обичаните книги в световната литература. След цял живот на отричане и ненавист, на твореца му е отредено да тържествува.

Прочети цялата новина

Свързани новини: