ОСНОВАТЕЛНИ ПРИТЕСНЕНИЯ – КРЕХКИ НАДЕЖДИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Тази седмица в интервю за Ройтерс президентът Росен Плевнелиев очерта опасността политическата криза в страната да продължи и след изборите на 12 май. Междувременно част от протестиращите вече се организират за участие в тези избори, макар до скоро да отхвърляха подобна възможност. По-ясна ли е сега ситуацията в България в сравнение с миналата седмица – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, в политиката хаосът обикновено не дават добър плод. Дали са основателни притесненията на президента Плевнелиев, че кризата може да продължи след изборите?

- Притесненията му са основателни, а надеждите му са крехки, Фили. Ето какво каза президентът пред Ройтерс: “Ако се стигне до безизходица след парламентарните избори, това ще задълбочи кризата в страната. Няма значение дали след тях ще има коалиционно правителство, програмен кабинет или широка коалиция – всичко е по-добър сценарий за България от това да се отправим към нови избори.” Плевнелиев говори това, тъй като последните социологически проучвания, които се смятат за близки до очакваните резултати през май, показаха изравнени позиции между двете основни партии – ГЕРБ и БСП. И показаха още, че, в зависимост от активността на изборите, в Парламента ще има или прекалено малко, или прекалено много партии, но и в двата случая ще е трудно да се състави работещо правителство. Ето основанията му за притеснение. Колкото до крехките надежди, Фили, те включват две неща. Първото – „партиите да отворят списъците с кандидатските си листи за реформаторски настроени политици, които не са зависими от сенчестия бизнес”. А второто е най-голямата му надежда, както Плевнелиев сам заявява: “Най-голямата ми надежда е отговорните политици да сформират правителство. Безотговорните политици ще си играят партийните игрички.”

- Всъщност, Пламен, не са ли верни думите на Росен Плевнелиев?

- Голяма част от тях са верни, Фили, но тук говорим за съответствието или по-скоро – несъответствието, между желания и реалности. Да, безизходицата след изборите ще задълбочи кризата. Но ако на власт дойде едно безпринципно управление, то ще я задълбочи още повече. Нали всички знаем, че ако в едно „широко правителство на националното спасение” участват ГЕРБ и БСП заедно, те няма да се разберат по темата АЕЦ „Белене”, по която позициите им са противоположни. И правителството няма да изкара дълго. Ако пък се разберат, значи задкулисно са поделили парсата и ни гледат сеира. И правителството пак няма да изкара дълго. Тоест, в обществото ще се родят напразни надежди, които бързо ще се сринат и само ще отложим с малко по-дълбоката криза. А като заклет песимист гарантирам, Фили, че колкото по-бързо дойде една криза, толкова по-бързо си отива. Поне принципно е така, де, макар че в България не винаги става по този начин. Но ето защо като цяло не съм убеден в думите на Росен Плевнелиев, че абсолютно всичко е по-добро от нови избори след изборите.

След това – дори партиите да отворят максимално листите си, откъде ще вземат тези хем съвършено нови, хем реформаторски настроени, хем независими от сенчестия бизнес политици. Виждаме, че в това отношение успехът на самия президент със служебния кабинет, е само частичен. А какво остава за партийните лидери и техните дворцови камарили, които ще се почувстват застрашени от налагането на ангели и архангели в политиката занапред. И ще предпочетат или да не ги наложат, ако изобщо ги открият, или много бързо да им подрежат крилцата, тоест, те задължително ще се държат не като отговорни, а като безотговорни политици, които играят собствените си политически игрички. Просто такава им е природата. И днес да вярваш в противното означава да вярваш, че съществуват например добри вампири.

- Пламен, президентът Плевнелиев увери, че служебният кабинет няма да развърже кесията за нови социални плащания и така да застраши финансовата стабилност. Това реалистично ли е, като се има предвид оказваният в тази посока натиск?

- Да, Фили, натискът е голям. Той идва от улицата, от синдикатите, от левите партии. Освен директни предложения в тази посока, социалистите например вече извадиха и торбата със социалните обещания. Идеите им по въпроса откъде ще дойдат пари за още социални плащания, звучат по социалистически безотговорно, Фили. Не се въздържам от това определение, защото то е и обективното определение. Те не предвиждат, както е нормално, намаляване на разходите за администрацията. Или сериозни мерки за борба с корупцията, а оттам – повишена събираемост на митнически приходи. Или да се извършат твърде наболелите структурни реформи в здравната и пенсионната система. Не, единственото, което социалистите предвиждат, е ново увеличение на осигурителната тежест за работещите. С други думи, те пак се канят да преразпределят пари от моя джоб в три посоки – първо, пряко към джоба на някое непознато другарче, второ, през нереформираните обществени системи към нищото и трето, пак през тях – към джоба на самите управляващи социалисти. Този филм вече сме го гледали и той свършва зле, защото патроните от екрана убиват зрители в залата.

- Пламен, какви са шансовете на БСП отново да управлява след изборите през май?

- Бъди сигурна, Фили, че дори по случайност те да спечелят мнозинство в Парламента, няма да съставят правителство сами, защото знаят, че ако поемат цялата отговорност, бързо ще бъдат пометени от недоволството на хората. БСП ще опита да направи така, че в Парламента да влязат поне една-две от новите организации, които в момента протестиращите от улицата сформират. Гражданско движение „Освобождение”, Форум „Обединение”, Движение „Българска пролет” – това са само първите птички в този процес. Всъщност, виждаме нов етап в развитието на българските улични протести, при който вече се демонстрира готовност за включване в системата, нещо, което до вчера протестиращите отричаха, че ще стане. Въпреки екзотиката от политологическа гледна точка – например създаване на политическо движение без политическо ръководство, както се случи – то има признаци, по които да се разбере ориентацията на новите формации. Например ясно е – ако се съди по исканията, начините на действие и лицата, които най-често стоят отпред – че говорим за сформирането на ултра леви политически ядра. Това не само се вижда с просто око, но вече се признава и от социолозите. До скоро те предпочитаха да премълчат някои резултати от проучвания, за да не станат обект на атаки от улицата. И всъщност, Фили, ако утре представители на тези нови организации попаднат в Парламента, поради своята природа те ще могат да си партнират само с БСП. Или поне добре ще бъдат използвани от БСП като параван за реализация на нейните стратегически цели в управлението на България. А този филм като правило също винаги свършва изключително зле.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: