Сондажи за Закон за печата в България прави Фондация “Конрад Аденауер”

Фондация “Конрад Аденауер” прави сондажи за написването на Закон за печата в България. Работата им върви заедно с “разговори по темата” с Министерския съвет и отделни депутати. Това стана ясно от думите пред Mediapool на Деница Желева, която е проект-координатор на медийния отдел на фондацията в София.   Преди два дни министър-председателят Бойко Борисов заяви в интервю за проекта Politikat.net, че е поръчал на “двете най-големи фондации” - "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел" - да правят кръгли маси и обществени обсъждания, а след това да напишат закон за печата. По думите на Борисов той не иска инициативата да е негова, за да не се случи ситуацията с Унгария и отменения закон, наложен от Виктор Орбан, симпатиите си към когото българският премиер не скри.   По данни на фондация Конрад Аденауер вече е проведена такава кръгла маса – на 22 март тази година. Тя е организирана не съвместно с “Ханс Зайдел”, а с фондация “Медийна демокрация”. На дискусията е присъствал експертът по медийно право Йоханес Зеберлинг, който е разяснил моментите в Закона за печата на бундеспровинцията Бранденбург. По думите на Деница Желева е избран именно този закон, защото е последният писан в Германия – влязъл в сила през май 1993 година, а и Бранденбург е провинция част от бившата ГДР и като такава е имала същите постсоциалистически проблеми, каквито има в България.   БСП предлага законът да бъде внесен от тях и управляващите   Проверка на Mediapool показа обаче, че бъдещият нормативен акт има вероятност да бъде внесен от депутатите от БСП и от ГЕРБ, а социалистите твърдят, че Борисов няма нищо общо с инициативата за написване на закона. По думите на члена на медийната комисия в парламента и народен избраник от Коалиция за България Петър Курумбашев, експертите от Конрад Аденауер заедно с Гьоте институт са поканили него и шефовете на медийната и комисията по транспорт и далекосъобщения Даниела Петрова и Иван Вълков на разговор за нормативния акт.   “Аз лично се ангажирах с предложението ние от БСП и колегите от ГЕРБ да внесем евентуален такъв закон, защото базата, която ни се предложи е много разумна”, обясни Курумбашев пред Mediapool. По думите му обаче първо юристите на БСП трябва да прегледат Закона за печата на провинция Бранденбург, за да съобразят текстовете с българската действителност.   Курумбашев отхвърли категорично твърдението на Борисов, че инициативата е на Министерския съвет. И обясни, че е предложил на ГЕРБ новият закон да бъде внесен съвместно, защото, ако зад него застане само мнозинството, той ще предизвика вълна от недоволство.   От ГЕРБ решават скоро, защото “Борисов е поръчал на фондациите”   По думите на председателя на медийната комисия в парламента Даниела Петрова (ГЕРБ) един такъв закон би гарантирал плурализма. Петрова обаче не се престраши да изкаже мнение различно от личното си, защото все още парламентарната група на управляващите не е обсъждала подобен казус. Според нея обаче това ще стане в най-скоро време, тъй като “и премиерът е поръчал на фондациите да пишат”.   Медийният експерт и председател на СЕМ доц. Георги Лозанов, който е бил участник в дискусията, организирана от Конрад Аденауер, каза, че предложените текстове, които се прилагат в Бранденбург, са демократични и биха били полезни. Според него законът трябва да бъде добре адаптиран и все пак да поставя печата в някаква регулация. “Ако обърнете внимание на критериите, по които Freedom house класира България на 78 място, ще видите, че повечето проблеми идват именно от областта, в която липсва регулация – именно печата”, обясни Лозанов.   Законът на провинция Бранденбург   В най-общи линии Законът за печата на бившата социалистическа провинция Бранденбург регламентира обявяването на собствеността на медиите, защитава правата на журналистите срещу поръчкови материали, които напоследък изпълват страниците на родните печатни издания. Нормативният акт регламентира още равнопоставеност при разпространяването на всички печатни медии, което в България е проблем, заради монопола в този бранш, който в по-голямата си част е собственост чрез подставени лица на медийната група, издаваща вестниците “Монитор” и Телеграф, чиито собственици са Ирена Кръстева и синът й депутат от ДПС Делян Пеевски.   Според закона всеки издател в Бранденбург е длъжен да обявява координатите си, както и при промяна в собствеността тя да бъде публикувана веднага в изданието.   Освен тези положения немският закон регулира задължителното право на отговор. В нормативния акт също е разписана отговорността при публикуване на невярна информация, която се санкционира или с глоба или с година затвор.   В закона е разписано, че всяко платено съобщение трябва да бъде обозначено с надпис “Обява”, което в България не се спазва, особено когато става дума за политическа реклама. По време на предизборна кампания пък политическата реклама не може да бъде различена от информацията, твърдят български медийни наблюдатели и чуждестранни мисии за изборите у нас.   Проблемът: Възможна намеса на вътрешния министър в пресата   В нормативният акт, който е по-скоро технически, се появява текст, който в неразвита демокрация като българската може да доведе до политическа намеса от страна на вътрешния министър, който само преди дни беше успокоен от премиера Борисов, че журналисти, които критикуват МВР, служат на мафията.   В германския закон е разписано, че в определен случай – гражданство различно от немско, на отговорния редактор, той може да бъде “освободен с разпореждане на вътрешния министър”.   Тъй като законът ще бъде адаптиран към българските условия, както обясни и медийният координатор на фондация “Конрад Аденауер”, съществуват основателни притеснения да не се запази възможността за намеса от страна на Цветан Цветанов или негов наследник в кадровата политика на медиите.   Въпреки, че от БСП не бяха обърнали внимание на този текст те обясниха, че би бил недопустим и именно поради тази причина се налага разглеждане на закона от юристите на партията.   По думите на народният представител от Синята коалиция Михаил Михайлов, който е член на медийната комисия дебатът за регулацията на печата е много стар. “Още преди година и половина имаше една дискусия, която беше организирана от американския посланик – много остра дискусия, защото Уорлик започна остро срещу Делян Пеевски, заради това, че само за една нощ – изборната, медиите му си смениха тотално политиката”. Там се повдигна въпрос и за регулацията на разпространението, обясни Михайлов. Той обаче заяви, че не вярва на ГЕРБ докато не види нещо разписано, защото “до края на 2011 година трябваше да бъде променен Законът за радиото и телевизията с текстовете за дигитализация на телевизиите, продуктовото позициониране и прочие, а до този момент не се е случило нищо.

Прочети цялата новина

Свързани новини: