Христо Стоичков бе аплодиран като ”ректор” на протестиращите студенти днес на учредителна конференция в зала “Арена Армеец”. Националният студентски съвет и радикалното движение “Орлов мост” на Янаки Ганчев посочиха за свое лице именно Модерния ляв, който лично плати наема на скъпата зала. “Ех, ако се сети да плати и нашите наеми”, размечтаха се на глас група студентки от НСА , живеещи [...]

Благотворителната кампания “Висящ хляб” буквално взриви социалните мрежи в България. И само за броени часове над 30 магазина и заведения в цялата страна лепнаха обозначителни стикери с каузата. Казват, че идеята се е зародила в Неапол преди години. Когато сте в магазин, или в кафене с приятели, може да платите вашите и още 1,2 или [...]

Ново шосе ще отпуши западна София. До месец предстои да бъде открит пътният възел, който ще свърже бул. “Царица Йоана” в кв. “Люлин” с Банкя. Там се строи усилено и кипи денонощен труд. Работниците казват, че ще направят всичко възможно, за да си свършат в срок работата. Ангажирана с трасето е компанията “Трейс”. Очаква се [...]

Наставникът на “Черно море” Георги Иванов не е притеснен от вчерашното нулево равенство на тима му срещу втородивизионния “Светкавица”. В тази връзка Гонзо обеща преобразен тим в официалните срещи, следващата от които е срещу “Левски”. “Вижда се слабостта ни в нападение, но от контрола до официална среща има голяма разлика. В официален мач с титулярите играта [...]

Лекари от столичната „Сити клиник” върнаха щастието на обезумяло от ужас младо семейство. С помощта на супермодерен  магнитен резонанс 3 Тесла  -  единствен в страната! – за първи в България те снимаха мозъка на нероденото им бебе. Така обориха всички предишни страшни диагнози за увреждане на плода, поставени чрез рутинните ехографски изследвания. Според тях дългоочакваното [...]

Протестиращите варненци, които разпънаха палатки пред общината в знак на недоволство, че общинския съвет не подава оставка, са се натъкнали на неочаквана съпротива срещу действията си. Още първата вечер битакът им бил атакуван от бездомни кучета. Така и не станало ясно дали четириногите са поискали да се скрият от студа или са решили да бранят [...]

Форд Ескорт пламна на ул. “Царевец” във Варна. Екип на “Пожарна безопасност” бързо изгаси огъня. Изгоряла е предната част на автомобила, съобщава “Булфото”. Според пожарникарите причината за огъня е техническа неизправност.

Най-интересното и екзотично място, на което е била служебният вицепремиер Екатерина Захариева, е Индия. Оттам са най-силните  й преживявания и изпитания. По това време със съпруга й Ангел са били още гаджета. Планирала да пътува сама, но и той се присъединил. “Без нищо да знаем, взехме един пътеводител. Бяхме на доста места – в Хималаите, при [...]

36-годишната Емилия е с диагноза рак на гърдата. Въпреки страшната си болест тя остава без покрив, тъй като заради лечението си не може със съпруга си Нежо да плаща наема си в Пловдив. Мъжът й в момента е без работа. Емилия е майка на две деца – на 5 години и на 11 години. Съпругът [...]

mike oldfield

Записващият доста по-малко голове за Аржентина, отколкото за “Барселона” Лионел Меси се приближи на 2 от легендата Диего Марадона. При победата с 3:0 над Венецуела в световна квалификация от зона “Южна Америка” номер 1 на планетата през последните 4 г. се разписа от дузпа, оформяйки крайния резултат. Така Меси има 32 попадения за Аржентина и скоро сигурно [...]

Много пъти искахме да се срещнем с Митко Събев и да се разберем, но до този момент така и не сме се срещнали, каза по Нова тв скандалният бизнесмен Денис Ершов. “Ние подготвихме някои въпроси, но той все не идва”, обясни той. За последно През 2011 г. г-н Събев ми се обади и от негово [...]

В Македония утре ще се проведат местни избори, съобщават световните агенции.   Най-интересна се очертава борбата в западната част на страната – в градовете Кичево и Струга. Там се противопоставят по един основен кандидат на македонските и на албанските политически партии. Както знаем в Македония има много албанци, които се очаква да вземат дейно участие във [...]

8 мъже са задържани за кражба на гориво от влакове, съобщават от пресцентъра на МВР. Полицейската операция е проведена от служители на отдел “Транспортна полиция” и Районно управление “Транспортна полиция” – Стара Загора при ГД “Национална полиция”. Полицейските действия са предприети под ръководството на Районна прокуратура – Харманли. Задържаните са съпричастни към кражби на гориво [...]

“Никои избори не са били оспорвани, както тези през 2011 година. Явно е имало съмнения за големи злоупотреби.” Това заяви депутатът от БСП Ангел Найденов в предаването “Челюсти” по ТВ7. “Ако това е проблем на опозицията, защо той се споделяше от всички неправителствени организации, международни наблюдатели и партии извън НС”, каза  още “червеният” депутат. Според [...]

“Протестите през последния месец струват на столичната полиция половин милион лева.” Сметката направи директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи Валери Йорданов, цитиран от Би Ти Ви. “По време на народното недоволство в центъра на София, където бяха съсредоточени полицаите, в крайните квартали са отчетени повече кражби. Полицията е идентифицирала повечето от маскираните провокатори на протеста, [...]

Наставникът на ЦСКА Милен Радуканов похвали двама червени футболисти за представянето им в контролата срещу “Нефтохимик”, която армейците спечелиха с 3:1. “Доволен съм от старанието, което показахме. Костадин Стоянов игра цял мач. Не мисля, че има кой знае каква разлика в сравнение с другите”, коментира Радуканов играта на своя любимец, който бе отстранен от отбора при предишния наставник Миодраг Йешич. [...]

“Не е луд, който яде баницата, а който му я дава.” Така, типично по български, зам.-главният прокурор Борислав Сарафов коментира дейността на трите ЕРП-та в България, която е обект на обстойна проверка от страна на прокуратурата, информира Би Ти Ви. Въпреки че се въздържа да навлезе в подробности заради предстоящото съставяне на доклад на база [...]

Великобритания попадна в снежен капан. Обилни снеговалежи се очакват в Южна и Югоизточна Англия. Една жена загина при свлачище край дома й в провинция Корнуол след проливни дъждове. Застудяването идва със смразяващи ветрове и понижение на температурите. Десетки хиляди домове бяха без електричество. Много училища и пътища останаха затворени. От съображения за сигурност работа спря и ядрената [...]

Борис Абрамович Березовски е руски учен, предприемач и политически активист, принадлежащ към групата на т.нар. „олигарси” в Русия. Роден е на 23 януари 1946 г. в семейство на руски евреи. Той е доктор на техническите науки (1983 г.), член-кореспондент на Руската академия на науките (1991 г.). Березовски завършва Московския лесотехнически институт и механо-математическа специлност в Московския [...]

Кариерата на най-влиятелната депутатка в ГЕРБ Искра Фидосова е на път да претърпи драматичен обрат. Лидерът на партията Бойко Борисов обмисля да не вкарва известната юристка в предизборните листи за 42-ото Народно събрание. Това разкриха пред ПИК източници от ГЕРБ. “Борисов е на път да се раздели с някои от известните имена в партията, които [...]

Ръководителят на Специализирата прокуратура Светлозар Костов заяви в интервю за “Радио К2″, че обвиненията към съдия Румяна Ченалова в Македония за източването на „Македония табак” нямат връзка с делото „Октопод”. Според него въпроса за личностните й характеристики, се отнася до етичната комисия към Висшия съдебен съвет. Затова и не вижда причина за искането на нейния [...]

Руският олигарх Борис Березовски, който през последните години живее в Лондон, е починал на 68-годишна възраст, след като се е самоубил. Това съобщи на своята страница във фейсбук неговият зет Егор Шупе, цитиран от РИА Новости. „Борис Березовски почина”, написа той. Засега няма постъпило официално потвърждение на тази информация. “Нищо не знам за Борис Абрамович. Не [...]

Тухлена стена рухна в спалнята на семейство от Горна Оряховица снощи. За щастие пострадали няма. Апартаментите на двата етажа на къщата обаче са като след взрив на бомба. Инцидентът е станал около 2, 30 часа докато всички спят. Стената е част от старата сграда на бившата лимонадена фабрика в Горна Оряховица. Още през 2006 г, тя е [...]

„Има проблем със служебния кабинет”. Това заяви омбудсманът Константин Пенчев пред TV7. Относно статута на новия кабинет, в който има министри в отпуска, омбудсманът каза, че е притеснен. “Ще кажа така. Кабинетът на Стефан Софиянски бе абсолютно нередовен. Софиянски стана премиер и беше в неплатен отпуск като кмет. Нели Куцкова имаше ръководен пост и пак [...]

ЦСКА победи “Нефтохимик” с 3:1 в контролна среща, която се игра на стадион “Лазур” в Бургас пред около две хиляди зрители и бе свирена от скандалния рефер Ахмед Ахмед. Попаденията за армейците реализираха Спас Делев в 18-ата, Мишел Платини в 21-ата и Мартин Камбуров в 84-ата минута. Точен за домакините пък бе Божинов в 30-ата минута, предаде sportal.bg. Гостите от [...]

Досега не съм чувала толкова остра, оснвателна и принципна критика на БСП. Също както и на основните грехове, извършени - без да се казва директно, но ясно се разбира - пак от хора от БСП или под тяхно влияние. И понеже за съжаление медиите отразиха отделни цитати, но не и цялотто интервю или поне най-важоните части от него, мисля, че е важнжо сега, когато осмисляме последните 23 години, да чуем и неговата оценка. Защото е безкомпромисна и според мен напълно правдива.


[видео]

[край на видеото]

Скандалната журналистка Соня Колтуклиева открито напада Сашо Диков, че е човек на Алексей Петров. Тя беше гост в предаването Dikoff и започна разговора с “жест” към водещия. “Сашо този подарък е за теб, защото спечелих бас, че един от първите ти гости ще e Алексей Петров. Както ти обичаш да казваш за другите, за мен [...]

Надежда Нейнски е много смела, за да каже, че се връщам в играта, но не и в политиката. Поисках нейната оставка когато беше външен министър, защото заряза нашите сестри в Либия. Тя и Иван Костов трябва да се радват, че аз искам да бъда полезен на обществото със своите знания. Това каза пред Сашо Диков Жорж [...]

Издателят на "Либерален преглед" Златко Енев е изпратил писмо до читателите на изданието си, озаглавено "На прощаване...". В това писмо той изразява огорчението и невъзможността си да поддържа повече http://www.librev.com/. Златко Енев е българин, който живее в Германия, и който издава (издаваше) "Либерален преглед" в продължение на години. Предлагаме, че г-н Енев се е чувствал много огорчен, когато е написал този текст. Поместваме тук откъс от неговото писмо до читателите на "Либерален преглед", в знак на солидарност с многото доброволен труд, който той години е влагал, за да издава и редактира това издание.

Французойката Надя Малпартида, която затри две деца – брат и сестра, поради безразсъдно изпреварване на 300 метра от карнобатското село Венец на 21 август 2011 година, се размина със затвора, става ясно от решение на Бургаския апелативен съд. Френската учителката по пеене е осъдена на втора инстанция на 3 години условно, докато на първа инстанция [...]

На 22 март 2013, от 18.30 часа в библиотеката на Скоки, предградие на Чикаго, се състоя премиерата на издадената в началото на годината книга на Василен Васевски – До твоя праг – преди да остареят чувствата. На срещата присъстваха приятели, колеги и почитатели на творчеството на Василен Васевски. Специален гост бе г-н Симеон Стоилов, Генерален консул на Република България в Чикаго със своето семейство. Василен Васевски е художник, председател на Сдружение Български художници зад граница и главен секретар на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. Премиерата на третата му книга премина вълнуващо, ...

Ние констатираме следните нарушения: 1. Неспазване на Конституцията на Република България, чл. 26. (1) - правна равнопоставеност на всички български граждани, както и вътрешно противоречие между чл. 26. (1) и чл. 65. (1) според чл.57. (1) (основните права са неотменими) 2. Дискриминация на българските граждани, живеещи в чужбина – в разрез с чл. 26. (1) и с косвено засегнатите чл. 35. (1) и чл. 48. (1), защитаващи правото на местоживеене и месторабота.

Милен Радев

Една от по-малко известните книги на Виктор Суворов – „Самоубийството“ – представя може би най-убедително вижданията му за характера на съветския режим, за бандитския характер на ръководната московска клика и за намеренията й да наложи комунистическия режим над цяла Европа.

Със самата си същност тази книга разбива бълнуванията на суворовите врагове за някакви негови симпатии към ревизионистката историография и за това, че с книгите си той оправдавал хитлерова Германия.

Нищо общо няма между обоснованата вече в хиляди страници теза на Виктор Суворов, че Сталин от години подготвя своето нападение на Запад, а на 22 юни 1941 г. е изпреварен само за броени дни от Хитлер и фаталната теория за „превантивната война“, с която реваншисти и ревизионисти оправдават всички престъпления на национално-социалистическия режим.

Още по-лицемерно е, че тъкмо тази теория използват и официалната историография, и публицистиката на Запад и особено в Германия, за да клеветят Суворов, да го обвиняват, че трудовете му давали аргументи на стари и нови нацисти и съдействали за оневиняването на Третия райх.

„Самубийството“ е красноречиво свидетелство точно за противното. Един по един Виктор Суворов подхваща политическите и военни ръководители на национално-социалистическа Германия и показва както само той умее – нагледно, саркастично, унищожително – тяхната всестранна некомпетентност и елементарна човешка несъстоятелност.

Германия и Съветска Русия от първата половина на миналия век се разкриват пред читателя като побратимени за дълго време мрачни диктатури, където хипнотизирани от пропагандата милиони следват сляпо своите некадърни и престъпни вождове.

Цялата книга на Виктор Суворов може да се изтегли на руски от тук.

Ще завърша с благодарност към издателство Факел Експрес и стопанина му Георги Борисов за това, че още през 2000 г.  предложиха тази чудесна малка книжка на българския читател и със следния откъс, както винаги отлично преведен от Иван Тотоманов:

Нашите комунистически идеолози твърдят, че ние сме били имали истински социализъм, а при Хитлер той не бил съвсем истински и имал недостатъци. И затова в комунистически превод нашето е социализъм, а немското – национал-социализъм. Питам обаче – с какво нашият социализъм е по-добър от нацисткия? Хитлер идва на власт по законен път, печели победа на явни общи избори. А Ленин никой не го е избирал, той завзема властта чрез кървав преврат, платен с германски пари.

Та с какво нашият социализъм е по-добър от нацисткия? С това, че сме избили повече хора ли? С това, че замърсихме повече страната си? С това, че нашите социалистически вождове окрадоха повече? С това, че нашите работници живееха като скотове?

Всеки, който рони сълзи за нашия погубен социализъм, трябва още веднъж да прочете „Русия в концлагер“ на Иван Солоневич. Специално препоръчвам главата „Момиченцето с леда“:

,,…и върху костите на това мъничко скелетче – на милиони такива скелетчета – ще се строи социалистическият рай…“

Та това е то: социализмът си е социализъм – ленински, хитлеровски – няма голяма разлика. Те са имали едно варварство, нашето беше малко по-различно. Но и едното, и другото си беше истински социализъм. И не чакайте никакъв друг социализъм. Казват ни, че социализмът на Ежов, на Бухарин, на Химлер, на Айхман, на Чаушеску, на Мао, на Кастро и на всички останали Пол-Потовци бил изкористяване на великата идея. Това го казват социалистите, разбира се. И всичките тези техни приказки могат да се сведат до една фраза: дайте ни да опитаме пак.

Сега говорим за вождовете на германския социализъм, но нека имаме предвид, че те са се различавали съвсем малко и от нашите, и от всички други. Разликата между хитлеристкия и нашия социализъм е само в това, че по времето на Сталин периодично са били отстрелвани прекалено увличащите се вождове и затова нашият социализъм издържа по-дълго. Но щом сталинският отстрел спря, нашият социализъм се пропука…

---

Основен принцип в демократичното право е, че всичко, което не е забранено, е разрешено. Дейността на ЦИК обаче оставя у наблюдателя впечатлението, че се води от принципа, доминирал допреди 20-тина години социалистическата правна школа - "това, което изрично не е разписано в закона, че е разрешено, е забранено" и вариацията "това, което изрично не ми е указано, че имам право/трябва да направя - е забранено и не правя".

Днес гражданите на Света са поканени да загасят лампите и да спрат светлината между 20 и 30 h и 21 и 30 h. Ние заедно с CEI ви предлагаме друго – празнувайте Human Achievement Hour! Тази вечер, аз реших да украся къщата си с всички светлини, които имам. Да пусна уредбата на пълна мощност с [...]

Актьорът Явор Бахаров безуспешно пробва да спечели слава и пари на гърба на дъщерята на Фатик Александра Тюркмен. Това разкриха близки приятели на младата хубавица. Къдрокосият мъж на няколко пъти опитал да се хареса на привлекателната девойка, като я засипвал с комплименти и постоянно я канел на срещи, за да ги виждат заедно. Пъкленият му [...]

Признавам, че поради професионални изкривявания и вероятно натрупания житейски опит, в това число разочарования, не вярвам на бланкетни тези „горе - долу", „ляво-дясно"; още по-малко на месии, които обещават да ме отведат бързо или безплатно до „спасителния" бряг.

“Искаме Бойко Борисов да носи отговорност минимум за клеветата, която произнесе от парламентарната трибуна. Или има информация и тя е класифицирана и той носи отговорност за изнасянето й, или – ако не е вярно, Борисов е направил „тежка клевета. Ако някой е сгазил лука, трябва да усети силата на закона.” Това заяви в по “Дарик” председателят [...]

45-годишен мъж вилня и троши в районното на Несебър, правейки неуспешни опити да посегне на живота си. Мъжът е докаран в РУП-Несебър около 2.15 часа вчера и бил силно почерпен. По време и след задържането си от полицаите се държал агресивно, бил с неадекватно поведение и през цялото време заплашвал, че ще се самоубие. В опит да [...]

Сняг затрупа обширни пространства в Украйна и откъсна от света повече от 400 селища в пет области на страната. За денонощие в столицата Киев натрупа половин метър снежна покривка, което накара украинските власти да обявят извънредно положение и да впрегнат бронетранспортьори в снегопочистването, съобщават Интерфакс и РИА Новости. В разчистването на снега се включиха и [...]

Марит Бьорген от Норвегия победи в масовия старт на 10 километра класически стил от финалите на Световната купа по ски-бягане в шведския зимен център Фалун. Бьорген финишира за 28:06,7 минути. Втора на 3,9 секунди финишира Терезе Йохауг (Норвегия), а на 11,0 секунди трета е Хайди Венг (Норвегия). Полякинята Юстина Ковалчик, която предсрочно спечели Световната купа, [...]

Възрастен мъж се напил до козирката и паднал на земята на спирката пред бл. 222 в столичния квартал “Младост” 2. Гражданите помислили, че е мъртъв, викнали линейка и изпаднали в ужас, разказаха пред ПИК очевидци.  От “Бърза помощ” взели много на сериозно сигнала и надули скоростта на линейката до краен предел. Тя дошла за 8 [...]

Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и Цветан Цветанов са номинирани за народни представители от организациите на партията в 9 видински общини, съобщи по местно радио Владимир Тошев, председател на областното ръководство. Организациите от 11-те общини са поискали в листите за предстоящите парламентарни избори да бъдат включени и досегашните депутати от района Владимир Тошев и Любомила Станиславова. Листата на партията [...]

Българинът Мартин Петров няма да играе за “Еспаньол” през следващия сезон, потвърдиха от испанския клуб. Българинът премина в отбора от Барселона през зимата, но играе много рядко за “синьо-белите”. “Проблемът на Петров не е физически. Той имаше лошия късмет да дойде в момент, в който целият отбор тръгна нагоре. Всеки би имал трудности в такъв момент. Мартин ще трябва да [...]

Испанските власти са конфискували 590 килограма кокаин от яхта, акостирала на частно пристанище. Арестувани са двама души на борда – 60-годишен българин и 30-годишен сърбин, единият от които е имал 9-милиметров зареден пистолет, предаде Асошиейтед прес. Според разпространено днес съобщение операцията е започнала още когато подозрителният плавателен съд е бил в международни води и се [...]

Легендата на “Левски” Божидар Искренов прогнозира пред Sportal.bg, че след три месеца “сините” ще ликуват с шампионската титла. Часове преди да влезе в ново риалити шоу Радостта на народа се включи в благотворителен футболен турнир в подкрепа на четиригодишния Сашко Шаламанов, който се нуждае от спешна животоспасяваща операция. В инициативата на спортен комплекс “Грийн Спорт” се включиха [...]

Папа Франциск ще се срещне с предшественика си Бенедикт XVI в папската резиденция в Кастел Гандолфо, край Рим днес. Това е първата подобна среща в историята на католическата църква, съобщи АФП. Хеликоптерът на папата се е приземил в близост до живописния дворец на хребета. От Ватикана съобщиха, че Бенедикт го е посрещнал и двамата ще обядват заедно.

За да стимулира доходите на фермерите, през 1938 година, национал-социалистическата партия в Германия прави революционна стъпка – въвежда земеделските субсидии за млекопроизводителите. Валтер Даре се обръща към Селския конгрес през есента на 1938 г. и направо заявява, че проблемът със селскостопанския труд би могъл да се реши само „ако NSDAP(84)… приеме неизменимото решение да го [...]

Водачи, пророци и спасители: В корените на гръцките думи paidagogos и paideia и на английската education има „водаче­ство“. Във vates - латинската дума за поет - има "пророчество". В metanoia - прошка - има „промяна на мисленето”. Затова учи­телите, учените, поетите и патриархът са водачи, пророци и спасители на нацията.

Проф. Николай Милошев е роден е през 1959 г. в София. Завършил е физика и математика в СУ „Св. Кл.Охридски” . Специализирал е във Франция и Финландия. От 2002 г. е директор на Геофизичния институт, БАН. От 2008 г. до 2012 г. е зам.-председател на Общото събрание на БАН. От 2.1.2013 г. е зам.-председател на БАН. [...]

Крадци задигнаха 3 590 лв. от офис,намиращ  се в стопанския двор на село Алеково, Свищовско. Бандитите последователно разбили врата от алуминиева дограма и ключалка на чекмедже в офиса. В обекта има изградено видеонаблюдение. След преглед на записите е установено, че кражбата е извършена между 01,30 и 02,00 часа на 22 март от двама мъже на видима [...]

Труп на мъж е открит в жилищен блок в столичния квартал “Младост”. По първоначална информация тялото е открито в апартамент, намиращ се на третия етаж в блок 208, съобщи БНР. На мястото е пристигнала следствена група от 7-мо РПУ. По неофициална информация по тялото на мъжа няма следи от насилие. Ченгетата предполагат, че става въпрос [...]

Адриан Муту вкара вчера гол на Унгария и така изравни рекорда на легендата Георге Хаджи, който има 35 попадение за националния тим на северните ни съседи. “Много съм горд, че го направих, защото всички знаят кой е Хаджи и какво е дал за румънския футбол”, каза Муту. Неговата Румъния направи 2:2 в гостуване на Унгария [...]

От ЦРУ са предоставили информация на определени представители на сирийските бунтовници, опитвайки се да ги направи по-ефикасни срещу правителствената армия, съобщава “Уолстрийт джърнъл”. Позовавайки се на неназовани бивши и настоящи служители на ЦРУ, вестникът съобщава, че новите усилия на агенцията отразяват промяната в подхода на американската администрация, имаща за цел укрепването на светските бунтовници. ЦРУ [...]

Няма юнак, който да може да промени всичко само за няколко дена, смята Сергей Станишев. Това той го заяви пред “Нова телевизия”. България имала нужда от правителство на националната отговорност, ясно програмно правителство с широк диалог с обществото. Трябва да се промени моделът, защото се създаде политически и икономически монопол, какъвто не е имало никога, [...]

Служители на Главна дирекция „Гранична полиция” са задържали 26 чужденци, преминали нелегално границата ни. Това съобщиха от пресцентъра на МВР. Вчера по обяд двама мъже, жена и три деца на възраст от 5 до 13 години, били засечени от гранични полицаи на Гранично полицейско управление Болярово в землището на с. Крайново. Те били без документи [...]

Нели Крус ще търси идеи за осигуряване на свободата на медиите в ЕС

Германският президент критикува дискриминацията на ромите в Европа

Книгите са храна за ума и въображението. Колкото клише, толкова и вярно. А какво по-хубаво от това книгите да са храна и за тялото? Подобни мисли вероятно се въртят и в главата на Зои Тофт, автор на блога за детски книжки и четене 'Playing by the Book', която е нещо като нашата Вал Стоева.

Затова Зои дава началото на свое издание на Международния фестивал на книгите за ядене, взимайки пример от първата подобна надпревара Books2eat. За тазгодишното издание в своя блог преди няколко седмици тя приканва читателите си да направят "торта за хапване", да направят две снимки и да ги пратят по мейл. Крайният срок за участие изтече на 20 март, а на 28 март ще разберем кои са печелившите. Тофт дори е направила специално "табло" в социалната мрежа Pinterest, където качва снимки от конкурса. 

Идеята за международния Фестивал на книгите за ядене е на известната американска библиотекарка Джудит Хофбърг и Беатрис Корон и е реализирана за пръв път през 2000 г. и се случва около 1 април, рожденият ден на френския гастроном Жан-Антелм Брия-Саварен.

Някои от най-интересните участници в конкурса на Зои Тофт можеш да видиш и в галерия на нашата Facebook страница.

 За непостоянните читатели на блога да напомня, че ЧЕП означава член на Европейския парламент. А постоянните читатели на блога, без съмнение, ще се досетят, че пак ще говорим за ЧЕП Владимир Уручев, който бодро и смело гази Конститу...

23 март 2013г. Социалните мерки на правителството се отлагат за април. Бюджетът е зле, но това не е притеснително. Всички в държавата трябва да проявят солидарност с най-бедните, макар да е неясно как. Това бяха основните послания на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера след над петмесечно прекъсване на социалния диалог, съобщава „Сега“. В началото премиерът Марин Райков, който ден по-рано призова бизнесът да прояви солидарност с най-бедните, успокои работодателите, че правителството не смята да им извива ръцете с административни решения. „Никой не обмисля увеличаване на данъците. Нямаме ...

В прегледа на днешния български печат колегите от сайта Кафене.нет са обърнали основателно внимание на едно голямо откритие: 80% от разследванията срещу магистрати са образувани срещу неизвестен извършител, разкри вчера главният прокурор Сотир Цацаров, пише „Сега“.

Той открил порочната практика и в случаи, когато досъдебното производство се води срещу известен човек – ръководител на прокуратура или съд. Тогава отново формално се вписвало, че делото е срещу неизвестен извършител. Така се създават зависимости на разследваните. Практиката показва, че същият е случаят и с други разследвани лица. Последният пример е дело срещу висши служители от министерството на земеделието, за които БСП твърди, че са бившият министър и заместничката му, а от прокуратурата отговориха, че е срещу неизвестен извършител. Главният прокурор съобщи още, че е разпоредил цялостна проверка на всички дела за корупция срещу магистрати. Общият им брой е 46, 33 от тях са висящи. Проверката трябва да приключи до края на март, като основната цел е да се види по колко от разследванията са използвани специални разузнавателни средства (СРС) и каква е продължителността на самото дело. До края на май пък трябва да приключи и друга проверка – на делата за корупция по високите етажи на властта, които се наблюдават от Европейската комисия.

В помощ на главния прокурор Цацаров, предоставям собственото си откритие по темата, която, както се вижда не само не е закрита, а е обект на откривателство на самия шеф на държавното обвинение. Защото се оказва, че за моето откритие няма давност близо три години по-късно, както ще се уверите от статията, която припомням.
Злодеят “неизвестен извършител” е обезвреден!
By Иво Инджев ⋅ октомври 21, 2008 ⋅
Имате новина: осъден е един престъпник. Ефективно, бързо, решително,строго, без право на обжалване. Ще лежи при първоначален строг режим.
Не, не се казва Румен Петков, срещу когото уж вече повдигнаха обвинение, но май няма да се стига до дело, а до административна мярка, глоба ( защото, подготвят ни вече за следващата новина другарите правосъдници, Петков има чисто досие, за което впрочем, пак същите са се погрижили да не се замърсява).
Не е и някой от т.н. братя Галеви, срещу които също уж вече се осмелиха да повдигнат обвинение ( досущ като онова срещу Румен Петков).
Нито пък е от братята Маргини, които обикновено са в отпуск по болест от съдебната зала, за да може да си възстановяват разклатеното здраве на футболния селски терен-в държавата, в която справедливостта е маргинализирана до профанизиране, Маргините съд не ги лови.
Заловен е обаче и е смазан с цялата строгост на закона самият враг номер едно на държавата, известният ( вече) извършител 32 годишният Димчо Арнаудов. С това се прекъсва веригата на безпомощността пред това митично чудовище „НЕИЗВЕСТНИЯ ИЗВЪРШИТЕЛ”.
Грабителят Арнаудов задигнал във Варна дъвки, натурални сокове, вафли и други сладки на обща стойност 31 лева. Бил обаче обезвреден, арестуван и осъден светкавично-както вече стана дума на 1 година ефективно, при първоначално строг тъмничен режим и, което е най-важно за обществото-без право на обжалване. И , както си му е редът, извършителят е осъден да плати разноските по делото от 73 лева ( някъде към два пъти и половина над стойността на награбените от него дъвки и вафли). Така му се пада на този звяр-нека го държат на веригата, че да сме спокойни! Като го пуснат, понеже вече ще има мръсно досие, да го издебнат пак и хайде обратно…
С големия успех се похвали пресцентърът на Варненския съд. Новината грабна вниманието на някои будни новинари, тръгна по света. Съобщиха я и колегите от бившата българска секция на Би Би Си в Лондон. Така не само ние, чужденците също ще си отдъхнат и ще видят, че нещата тук се променят в правилна посока.

Честито”!

Share on Facebook

Днес отново ще ви представя избрани части от книгата на Изабела Шопова „Самоучител за преднамерено убийство на скуката или как се пишат четивни пътеписи“, която предстои да бъде издадена от Колибри Това че в края съм сложил линк, така че да можете да си свалите цялата книга, не значи, че няма да си я купите и после от книжарниците, нали? Днешното съдържание:

• Талант или занаят?
• Скучният пътепис 
• Пътеписният жанр
• Защо да водим творчески дневник?

Приятно четене:

Талант или занаят?

  Изкушавам се да започна с многозначителната и дълбоко философски звучаща фраза „Има безброй мнения по този въпрос“, но истината е, че възможните варианти, а съответно и мнения са краен брой и просто математически не биха могли да бъдат повече от 101. Като първото е: сто процента талант, второто:  1 процент  труд и 99 процента талант, третото:  2 процента труд и всеки-може-да-сметне-колко процента талант и така нататък до сто и първото: сто процента труд. Елементарна аритметика. Но лошата новина е, че ако и 101 да е крайно число (реално, просто, цяло и положително, ако държите да знаете), все пак в изобилието от  отговори все така няма формула за правилен такъв. Няма от кого да препишем и всеки един от нас трябва да намери собственото  си талант-бъхтане съотношение с налучкване. Моето се оказа някъде между 0 и 1 процента талант и каквото-там-остава-до-100 процента  къртовски, болезнено непосилен труд. Може би затова не вярвам в таланта. (То като стана дума аз и в летящи чинии и световни конспирации не вярвам, но това май пак не е по темата. Нищо де, летящите чинии винаги събуждат читателски интерес.) Дори и неверник като мен обаче трябва да признае, че никой стойностен творчески акт не минава без алхимията на вдъхновението. Без божествената намеса на просветлението. Безспорно е, че вдъхновение е нужно за създаване на качествен, четивен, нескучен пътепис, но е наивно да се очаква, че само по себе си е достатъчно. (Ако пацифистично се надявахте да минете без убийства, само с малко вдъхновение – забравете! Няма да стане!) Вдъхновението е идея, нематериален, личен, субективен  феномен. За да се превърне то в литературна реалност, да се материализира и да стане достъпно за другите е нужна конкретика, специфичност. Нужни са думи, граматика, факти, знания, препинателни знаци, структура, стил. Нужни са умения. Практика. И дисциплина.  Също както героинята на Люк Бесон  Никита има нужда от оръжеен арсенал, алиби, бойни умения и тактическа подготовка, за да си върши добре работата. Както виртуозното музикално изпълнение се постига с безкрайни повторения и доусъвършенстване, озарени от искрата на таланта, така добрите пътеписи са продукт на много труд, но и малко вдъхновение. “Писането е изтощителен спорт и сложно изкуство. За да се справяш добре, трябва да поддържаш форма. А формата изисква постоянни упражнения – както на ума, така и на пръстите.” – твърди Йосип Новакович в „Курс по творческо писане. Стъпка по стъпка“(Сиела, 2012) Интересно, ама и той не споменава нищо за талант. И формулата му звучи потресаващо невдъхновяващо – съвсем като безкрайните упражнения по пиано – кошмарът на едно детство. Спорно е дали човек може да се научи на творческо писане. Независимо дали става дума за кратки курсове, магистратури, учебници, ръководства  или самоучители. Както казва Стивън Кинг в „За писането: мемоари на занаята“: „Вълшебни тайни на писането няма.“ (Това май вече го цитирахме, но повторението в никой случай не го омаловажава) Ако някой обаче вече пише, той със сигурност може да се научи да го прави по-добре. По думите на писателката Елизабет Костова ( в „Митът за творческото писане: може ли да бъде преподавано?“): "Творческият талант не се преподава. Той е вътрешна сила у хората, подтик, който е по-изявен у едни, отколкото у други. Но самото писане или някои негови страни може да се развиват чрез преподаването." (Е, добре де, тя може и да има талант, затова го споменава.) С други думи, писането на добри пътеписи е вдъхновено занаятчийство. И хладнокръвно убийство, както вече стана дума. На скуката, шаблона и досадата. (Опа! Убийствата вече станаха три – този самоучител се превръща в истински бестселър. Остава само да вмъкна малко съспенс, вампири и еротика.) Вдъхновението се търси, а занаятът се учи. (Убийствата се подготвят старателно.)

Скучният пътепис

  Ако ще се занимаваме тук с техники и практически идеи за убийство на скуката (и евентуално еднообразието, досадата, шаблона и посредственоста – забелязвате ли как майсторски увеличавам броя на жертвите? Дорде стигнем до края, този самоучител ще се е превърнал в едно лексикално Ватерло.), редно е първо да опознаем жертвата си, нали? Би било полезно да знаем как изглежда тя, какви са навиците й, къде можем да я намерим, как да я разпознаем, кои са приятелите й и как да я уязвим. Добре, ще ви подскажа малко. Има няколко класически варианта на пътеписи, които никой не иска да чете:

• Личен дневник - документиране на автобиографични и технически факти в хронолoгичен ред с отбелязване на дати, време, изминати километри, състояние на атмосферата, консумирана храна, имена на хотели и прочее данни. Подобни документи може да имат някаква научна стойност според това каква и доколко систематичнa информация са събрали, но нямат нищо общо с удоволствието от четенето и литературата.  Всички сме ги срещали: "Днес станах в толкова часа, това ядох, там отидох, това видях, вечерях, пих бира, гледах телевизия, измих си зъбите и си легнах." И така - монотонно, безсъбитийно, еднообразно продължава всеки следващ ден от "незабравимото пътуване". Със сигурност интересно четиво за личния психиатър, може би за мама, която се тревожи за здравословното ни състояние и ще се радва да научи, че се храним редовно и си мием зъбите, но определено извън интересите на всеки друг потенциален читател.

 

• Семейна ваканция - това пък е типът, който всички помним (и ненавиждаме) от детството си, когато е трябвало търпеливо да кротуваме и пазим тишина, докато роднини или съседи показват снимките си от семейната екскурзия: "Тук сме ние на плажа, тук е Петьо на пързалката, това сме ние в лодката, това са децата пред хотела..." Извънконтекстно, aбсолютно, стопроцентово егоцентрично представяне на пътуването като низ от снимки и бегли споменавания на места с главния герой в кадър. Прекалено много лична и биографична информация. Никаквa възможност за читателя да участва и съпреживява.

 

• Енциклопедична статия  -  фактологически точна, обективна информация, пoднесена без никакво лично изразено мнение, в стил Извадка от Уикипедия, авторът се е дистанцирал толкова от текста, че читателят изобщо нe го среща: "Градът е на толкова  километра от столицата, с еди-колко-си жители, разположен на брега на планинско езеро, с такава-и-такава надморска височина,център на туристическата индустрия, има плажове, музеи и европейска архитектура, родно място на еди-кого-си …” . Съвсем подходящ стил за енциклопедия, пътеводител (но само в страницата за обща информация)  или учебник по география (тях и без това никой не ги чете), но гарантиран убиец на читателския ентуасиазъм във всеки друг тип четиво.

 

• Статично описание по картина - да, вярно е, че по определение пътеписът включва и географско описание, ама само включва, не бива да се изчерпва с описанието, каквото правeхме някога в детската градина: "Есен е. Листата на дърветата са жълти. Клоните са черни и голи. В небето има прелетни птици. Пада дъжд. Дъждът е студен. Алеите в парка са кални. Пейките край алеите са пусти. Вятърът носи жълти листа. ..." и така четири дълги параграфа. Няма нищо лошо в описанията, но те забавят действието, превръщат разказа в статичен и трябва да се ползват с мярка. В края на краищата точно за такива случаи си имаме фотоапарати.

 

• Фотоизложба - с навлизането на все по-лесни за ползване фотографски технологии и електронно базирани медии все по-често се срещат "пътеписи" в стил: "Тази седмица бях в Прага" и поредица от снимки с кратки надписи: "Площадът. Църквата. Фонтанът. Гарата. ... " и т.н.  Такъв тип творчество може би импонира на любителите на фотографията, подходящ е за личната ни страница във Фейсбук и семейния албум. Читателите на пътеписи обаче очакват друго. Името на жанра е "Пъте-пис", което вече поставя условие - трябва да включва писане. Дори по-визуално ориентираните синтезни жанрове като Фото-разказ и Фото-пътепис също предполагат текстът да изразява личното авторово отношение, оценки, преживявания, да предлага факти и невизуална информация, освен фотосите.

Избягването на гореизброените стилове-капани не е гаранция за писане на увлекателни пътеписи, но е добра стартова позиция и със сигурност ще намали вероятността някой читател да заспи над творението ни. (Което вече е постижение като с е има предвид, че аз например обикновено чета вечер преди лягане, когато на практика едва си държа очите отворени.) Добре, разбра се вече, че дефиницията за скучен пътепис е: "нещо което никой не иска да чете",следователно би трябвало да е сравнително лесно да дефинираме интересния, не-скучен пътепис като: "това, което читателите искат да прочетат".  А, какво е то? Отговорите са толкова, колкото и читателите, разбира се, но според  едно проучване на интересите на австралийската читателска публика от 2010-та година, най-много са любителите на "нещо с напрежение, динамика, загадка в сюжета, с интересни герои, описания на екзотични места, любопитни факти, забавно, не твърде дълго и без много дълги думи". Ами, то излиза, че читателските очаквания към пътеписа не се различават особено от тези за романа, криминалето, фантастиката, детските книжки и на практика всеки друг литературен жанр. Самостоятелна работа:

• Направете анкета сред близки и приятели (а защо не и случайни минувачи) на тема: Какъв е интересният пътепис? Какво харесват и какво не харесват читателите. Подредете читатeлските критерии по важност, напечатайте ги и ги окачете на видно място в работния си кът. Старайте се да ги следвате в бъдещите си текстове. (Ако ли  пък не ви харесват, забравете ги. Коя съм аз в края на краищата да ви давам тон в живота?!)

 

• Помислете за любимите си книги – можете ли да ги опишете като пътеписи, но с допълнителен елемент (на драма, фантастика, екшън)? Какво е това което най-много харесвате в тях? Как може любимият ви аспект да се включи в пътепис?

Пътеписният жанр

  Що за животно е всъщност пътеписа? По какво се рабира, че това дето го четем или пишем е не друго а пътепис? Какво задължително трябва да има в един пътепис, за да е той такъв?   Ами,  дефиницията на пътеписния жанр, оказва се, е толкова опростена, че позволява почти пълна свобода в избора на структура, форма и изразни средства. Според Уикипедия "Пътеписът е сравнително кратко литературно произведение, включващо описание на пътуване или място.” Български онлайн тълковен речник го определя като: „ дума от мъжки род, Съчинение, в което се описват неща, видени по време на път; пътни бележки.“ Или според други източници: “съчинение, описващо пътуване до определено географско място“. Следователно всичко включващо описание на пътуване или място е пътепис.   Достатъчно ли е обаче само описанието на мястото, за да стане пътеписът добър? Май не. Защото ще липсват другите елементи, които читателят  смята за необходими за всяко интересно четиво - напрежение, динамика, загадка, образи, сюжет, забавление, стил. Такъв тип пътепис, който предлага само описание се нарича (не забравяйте да се изненадате) описателен. И честно казано, не е сред любимите на читателя текстове. (Като запален читател на пътеписи гласувам с две ръце – не ми е любим. Хич!)   Най-общо пътеписите могат да се класират в 4 групи – описателни, инструктиращи, емоционални и повествувателни. Първите се фокусират върху описанието на мястото и фактите (мислете си за учебник по география), вторите обикновено се наричат пътеводители и предоставят съвети и указания за пътуващите(спомнете си препоръката да си носим хавлия за баня в „Пътеводител на галактическия стопаджия“), емоционалните се занимават преди всичко с усещанията, преживяванията и субективното възприятие на автора, повествувателните извеждат на преден план някакъв сюжет.   Разбира се, пътеписът може да притежава и всяка възможна комбинация от четирите елемента по-горе (общо 11, ако се чудите колко са – също реално, просто и положително число). Добрите пътеписи обикновено са точно такива – амалгама от описателност, факти, емоции и сюжет.   Съвременната литература изобилства от примери на синтезни продукти, свързани по някакъв начин с пътуване, но излезли далеч извън простото описание на пътешествието и на светлинни години от старомодната хронологично-последователна постъпателност на класическия пътепис. Пътеписи, превърнали се в литературна класика:   Най-популярният български пътепис  "До Чикаго и назад" е класика в родната литература и се изучава в училище не заради описанията на американските градове и Чикагското световно изложение, а защото Алеко Константинов е разчупил рамките на  жанра, използвал е предоставените му от пътуването възможности за съпоставка и дефиниране на българската идентичност чрез контрастите на културния сблъсък, превърнал е пътеписа в анализ на българската народопсихология.   "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсиг е философски трактат, търсене на истината за същността на битието, поднесен под формата на разговори със себе си по време на пътешествие с мотоциклет пo второстепенните пътища на Америка.   "По пътя" на Джак Керуак е отново разказ за пътуване - двама приятели, пияници, любители на джаза пътуват на автостоп -  но  е и емблематичен  портрет на културaта на 'битниците',  библия на цяло едно поколение, американска литературна класика, която се изучава в колежите.   "Пътешествие с Чарли" на Джон Стайнбек - едно от най-прочутите пътешествия в историята на литературата.  Подзаглавието "В търсене на Америка" описва съдържанието - разказ за преоткриването на родината на големият писател, който пътува през затънтени странични пътища и споделя разсъжденията си за хората, които среща и всичко, до което се докосва. Това, което прави книгата велика, е и бликащият от всеки ред хумор.   "На сватбено пътешествие с брат ми" на Франц Везнер е автобиографичен разказ за усилията на млад мъж да започне отново и препострои живота си след като е изоставен от бъдещата си съпруга пред олтара, осъществявайки вече  предплатеното сватбено пътешествие с брат си. Хумор, болка, мъжки откровения доминират над описанията на европейски, азиатски и южоамерикански градове и маршрути.   "Улица без име" на Капка Касабова е автобиографично пътуване към себе си на млада жена, осъществяваща туристическа обиколка в родината си, години след като е емигрирала. История, културни феномени и лична драма се развиват в рамката на описания на българските градове и региони.   "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл разказва за преживелиците на британско семейство на остров Корфу, за взаимоотношенията на братята, сестрата, майката, местното население и  животинския свят на острова.   "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт е автобиографичен разказ за търсенията на млада американка след разпадането на брака й, за развенчани илюзии, кулинарни приключения, мистични откровения и в крайна сметка срещата й с нова любов. Също и разказ за пътуването й в Италия и Южна Азия.   "Пътешествия с леля ми" на Греъм Грийн има криминален сюжет и елементи на драма, развиващи се под формата на разказ за няколкото пътешествия на главния герой-пенсионер с възрастната му леля.   "Под тoсканското слънце" на Францес Майес е автобиографичен разказ за осъществяването на отдавнашната мечта на двама американски университетски преподаватели да живеят в автентична италианска вила, за перипетиите им при реставрацията, за срещите им с местните хора, за кулинарията и архитектурата на Тоскана.   Пътеписът може да включва и фантастика, какъвто е случаят с "Американски богове" на Нийл Геймън. Или еротика, както прави Набоков в „Лолита“. (Ето, че успяхме да вмъкнем малко еротика в самоучителя за пътеписи и убийства. Сега вече уверено вървим към топ-класациите. Рекордните продажби са ни в кърпа вързани.)  Какво друго е "Властелинът на пръстените" ако не пътепис с елементи на героика, философия и драма? Или "Билбо Бегинс - натам и обратно". Ами „Пътеводител на галактическия стопаджия“?  Изобщо всички сюжети, които се въртят около космически пътешествия, завладяването на далечни звезди и планети са по същество пътеписи, но за измислени места. (Не сте ли съгласни?) Пътеписът успешно се вмества дори и в поезията, както от векове доказва омировата "Одисея".   И без повече примери е ясно, че пътеписът е една от най-благодатните форми за литературно творчество, позволяваща свобода и интегриране на различни жанрови форми. Ако заимствам думите на писателя Илия Трoянов (в „С какво се храни повествуванието: за връзката между проучването и художествената проза, лекция, 2011) пътеписът е  "лексикален тьорлю гювеч... Към него могат да бъдат добавени всякакви продукти в зависимост от сезона, възможностите и съдържанието на хладилника ви. Затова по дефиниция всеки тьорлю гювеч е уникална композиция."   За да пишем четивни пътеписи трябва само да се запитаме какво искат да четат нашите читатели и да интегрираме описанието на пътуването си със съответните очаквания. Криминалета и мистерии? Никакъв проблем! - започваме разказа за пътуването с нещо странно, необичайно и на пръв поглед необяснимо (убийството винаги е добро начало, но и по-малко драматични загадки вършат работа, така че не бързайте да убивате шофьора на автобуса с непоносимия музикален вкус – оправданията, че спешно ви трябвала жертва за качествен пътепис не минават в съда), което да намери решение в края на пътуването. Мистерията може да бъде загубен багаж, откраднат портфейл, странно явление, нечие необичайно поведение, грешен адрес, на практика всичко, което авторът избере да представи като необичайно, любопитно или необяснимо.   Кулинария и здравословно хранене? Всеки пътепис може с лекота да се превърне в изследване на хранителните навици на местните хора, на спътниците ни, в интересна колекция от екзотични рецепти, в серия от кулинарни експерименти (с приключенски елемент в моментите на несполука), в есе върху историята и разпространението на някое ястие (Виж кулинарно-историческите етюди на Ясен Бориславов в „Боб и метафизика“, Сиела, 2004)   Приключения? Това също е лесно - приключение е всичко, което не е обичайно, ежедневно и банално, а при пътуване такъв е на практика всеки миг. Ако все пак ни се струва, че няма достатъчно приключенски дух в нашето добре организирано пътуване без загубени куфари и откраднати портфейли, приключенският елемент може да се въведе изкуствено. Като си поставим лични предизвикателства - да изходим всички туристически пътеки в даден район, да видим на всяка цена Мона Лиза, въпреки ограниченото си време, да пием кафе край Сена, независимо от дъжда, да изкатерим Олимп, да покараме колело в Амстердам, да опитаме автентична виетнамска кухня, да се научим да танцуваме танго в Аржентина, да научим (и използваме) фрази на местния език  или  да издирваме нещо - интересни имена на улици, или място от специфичен интерес за нас, рядък животински вид, архитектурен елемент или уникално местно културно явление. Броят на възможностите е ограничен само от нашето въображение и дързост. Не бива никога да подценяваме мотивиращата сила на: „Кой, аз ли не мога?!“ Достатъчно е само да се самопредизвикаме.   Няма значение дали наистина ще успеем в приключенското си начинание, важно е да разкажем за опита и преживяванията си. Успехите и неуспехите на издирването, покоряването или тоталния провал пред лицето на предизвикателството са еднакво вълнуващи за читателя, който споделя същите интереси, за читателя, който не споделя интересите ни, но обича предизвикателствата, за читателите, които си умират да похихикат над чуждите неволи и на тези, които съчувстват на несгодите и неволите ни. Ами, даже и да нямаме никакви други читатели, ние вече си осигурихме доста прилична популярност, нали?!   Разбира се, остава все още отворен въпросът  ръководствата и самоучителите пътеписи ли са или не са? Я да видим! Има ли тук нейде в този текст описание на пътуване или място? Има! Той целият е разказ за пътуването през творческия процес на пътеписа. Има ли герои, сюжет, еротика, убийства, удивителни знаци и съвети? Има! По много от всичките. Значи е пътепис – хем описателен, хем инструктивен, хем емоционален, хем повествувателен. По всички критерии на издателския бизнес  е даже и бестселър.   Самостоятелна работа:

• Анализирайте пътеписите, които харесвате в жанрово отношение - как са въведени  елементите на други жанрове? Можете ли да използвате същия подход в своите текстове? Как би изглеждал разказът за последното ви пътуване, ако е прeдставен като жанров хибрид? Напишете го.

 

• Колекционирайте в творческия си дневник идеи за жанрови смесвания, които срещате в литературата. Връщайте се към тях, когато вземате решение за жанровата обособеност на своите текстове. Кои комбинации са популярни? Какви комбинации още не са експлоатирани?

 

• Може ли пътеписът да се представи като готварска рецепта, инструкции по безопасност, съдържание на лекарствена опаковка? Можете ли да го напишете в рими? Или като детска приказка? На програмистки език? (За малко да напиша „на Фортран“, ама се усетих, че всички програмисти ще ми смеят. Е, добре де, не всички – само динозаврите от моята историческа епоха, които знаят какво е Фортран, ама все пак.) Като математическа задача? От онези текстовите, дето най ги мразехме в училище – каква невероятна възможност за отмъщение, а?! (Вярно е, че учебниците по математика не са широко признати за литературен жанр, но то е само защото никой още не се е осмелил да експериментира литературно с  характерните им изразни форми. Казвам, ви, това е нашият уникален шанс да се обезсмъртим. Дерзайте!)

 

Защо да водим творчески дневник?

  Както вече стана дума талантливото писане е комбинация от вдъхновение и много труд. Вдъхновено занаятчийство с други думи. И ако уменията се усвояват, то вдъхновението трябва да се търси, преследва, предизвиква, провокира, разпознава и улавя. Творчeският дневник е ловното оръжие на писателя. Основно оръдие на труда на заклетия убиец на скуки, досади, изтъркани шаблони и клишета. Журнал на пътешественика, приключенски дневник, тетрадка за идеи - няма значение как ще го наречем - е най-важният инструмент (в комплект с молива) на пътеписането. Като фотоапаратът за фотографа. Като снайперът за Никита. Като мрежата за рибаря. В него ще ловим вдъхновение и идеи. Как ще ги ловим? С каква стръв и какъв калибър? Пътуването е източник на вдъхновение, но в същото време богатството на събития и емоции означава, че голяма част от впечатленията се губят, затрупани от по-значими и по-скорошни такива. Дори най-силно емоционалните събития, за които си мислим че никога няма да забравим, скоро избледняват в паметта ни и се превръщат в кратка редактирана версия на случилото се, по-бедна на детайли от реално преживяното. След достатъчно дълго време всяко пътуване може да се сведе до бай-ганьовото "Хора, къщи, салтанати". Дневникът предоставя възможност да уловим на хартия (или в електронната памет на лаптопа) ефимерното моментно вдъхновение, предизвикано от емоциите и откривателството на пътуването. Ако разчитаме само на фотографиите рискуваме да пропуcнем да документираме невизуалните (често по-вълнуващи и въздействащи) аспекти на мястото - аромати, вкусове, звуци, движение, настроения, коментари нa спътници, и да забравим да ги включим в пътеписа. Малкото тефтерче и молив ще ни позволят да документираме преживяванията си дори, ако батериите на фотоапарата (телефона) се намокрят или изтощят, ако електронните устройства се повредят в необичайно ниските (или високи) температури, в резултат на неволен удар, изтърване или замърсяване. Оръфано лично тефтерче е много по-малко вероятно да бъде откраднато. Изборът на думи е често повлиян от моментното ни състояние, което означава, че след време, когато емоцията е отшумяла не бихме описали мястото и събитието със същите изразни средства. Документирането на хрумналите ни в момента на пътуванeто изрази, сравнения и думи позволява по-автентично, по-живо възпроизвеждане на детайлите в бъдеще, придават убедителност на пътеписа и му дават интересна лична перспектива, която допринася за създаването на уникална, неповторима атмосфера на разказа. Например, като си разказвам ей така, в добро настроение и мирно състояние на духа за пътешествията с най-милото на сърцето ми го наричам предимно Коте, Мило, Мамо като в: „Как спа, коте? Ще закусиш ли, мило? Няма да е зле да се срешеш, мамо.“  Обаче, като ми се мотае, звери, заяжда и зъби в  тъмното  в 5 часа сутринта, докато аз недоспала и истерична отчаяно се опитвам да натъпча неприбрания й багаж в чантата (поне два номера по-малка от нужната за целта) и препускам като товарен кон надолу-нагоре по стълбите на хостела, моля сърцераздирателно шофьора на автобуса (и всичките други ранобудни пътници) да ни изчака и за сто и найсти път настоявам с режещия стомана глас: “Бояна, МОЛЯ ТЕ, тръгни!“ о, какви извори на вдъхновение се отприщват тогава, какво изобилие от нарицателни, обръщения и определения! Какво словесно богатство! То не са само Дивак, Нахалница, Неблагодарница, Марда и Поспалана, има също и Ураган, Тайфун, Фъртуна, Извънземно, Проклетията, Принцесата с огнемятащите очи, пръкват се  Госпожица Сарказъм, Змията в пазвата ми, Вселенското зло, както и някои други, които не мога да споделя с широка публика поради страх, че майка ми ще се откаже с „Държавен вестник“ от мен. В интерес на истината не мога и да повярвам, че са ми хрумнали, ама доказателството е в творческото ми тефтерче – черно на бяло (синьо на розово в случая, добре де – всички имаме право на мимолетни моменти на безвкусица от време на време). Други кандидати за увековечаване в писателския дневник са конкретни, специфични факти като имена, дати, цени, разстояния, названия, които се помнят по-трудно, а в същото време са много полезни за придаване на убедителна документалност на разказа. (Ако случайно имате фотографска памет и никога нищо не забравяте, идете на психиатър вместо да ми се фукате тука колко добре помните, или просто станете слон! Уверявам ви, че не сте типичния писател на пътеписи. Типичните хора забравят.) Специфични думи, жаргон, произношение характерни за мястото или хората, които срещаме, може лесно да се забравят (виж обясненията в скобите по-горе), но записани и възпроизведени допринасят за триизмерността на разказа и героите, пренасят читателя в различната реалност чрез различния език. Освен другите си прагматични аспекти воденето на записки има също ефект да възпитава и развива умението на писателя-пътешественик да извлича важното, характерното, да открива интересния детайл, необичайния ракурс, неповторимия нюанс. Тефтерче с твърди корици е предпочитанo от едни, лаптоп, i-pad, диктофон или елегантно подвързана тетрадка е изборът на други. С бели листи, с дати, с водоустойчиви корици или с картинки и парфюмирани страници дневникът неизбежно отразява личните потребности нa ползвателя си и трябва да е съобразен с неговия (нейния) стил на работа. Често предпочитаният формат се открива с експериментиране. Моят първи творчески дневник беше подвързан в изкуствена кожа годишник - А5, с 400 ситно разграфени страници. Бързо установих, че е твърде голям и тежък, за да го нося в джоба си, в резултат на което записвах идеите си само постфактум, в края на деня, или даже дни след пътуването. Непосредствеността на моментното впечатление се губеше в процеса. Лекото тефтерче с меки корици и спирален гръб, което го замени, се разпадна скоропостижно, неспособно да устои на честото прелистване, вадене и прибиране в претъпкани джобове и раници, редовни бани с дъждовна вода, случайни изтървания в локви и спорадични разхубавителни процедури с горещо кафе. Перфектният творчески дневник - хем удобно малък, хем вандалоустойчив - открих случайно. Колеги ми подариха за спомен, елегантно тефтерче с бели страници и магнитно закопчаващи  корици. Абсолютно незаменимо! И до ден днешен напразно се опитвам да намеря по книжарниците нещо толкова съвършено пригодено за моя маниер на писане и пътуване. Наложи се да премина към по-скромни (но затова пък масово произвеждани и разпространявани) тефтерчета с размер на цигарена кутийка, твърди корици, страници от рециклирана хартия и простичка, надеждна ластична закопчалка. Писалото ми също еволюира от химикал, чието мастило неизбежно изтичаше в джоба ми, или свършваше в най-неподходящия момент, точно когато съм вдън гори тилилейски, на три дни път от най-близката книжарница, замръзваше в минусовите температури на ледника или отказваше да остави следа върху прогизналата от вилнеещия тропически циклон хартия, запецваше от песъчинките на океанските плажове или се повреждаше в адския зной на пустинята. Сто и един подобни инциденти ме научиха да предпочитам молива.  И да нося винаги  два. След като сме се убедили вече в необходимостта от водене на записки по време на пътуването, избрали сме подходящ формат за творческия си дневник, като не сме забравили и да го метнем в багажа си, ето някои правила за употребата му:

• Носете го винаги със себе си и си създайте навика да го ползвате. Постоянно. Както мобилния телефон, който винаги ни е под ръка.

 

• Използвайте всеки тих (или скучен) момент по време на пътуването, за да преглеждате и допълвате записките си. Дори най-вълнуващите приключения изобилстват с такива мигове - докато чакате сервитьорката да ви донесе поръчката, на опашка пред паспортна проверка на летището, в автобуса, вечер в хотела, докато си почивате на пейка в парка или следвате екскурзовода в музея.

 

• Датирайте записките си. Хронологично подредените бележки позволяват да се установи и възпроизведе последователността на събитията, да се правят сравнения с други факти и събития, чиято значимост може да ни е хрумнала едва след края на пътуването. Отбелязвайте си датите ( и годините!), съвсем приятелски ви съветвам.

 

• Пишете четливо (доколкото позволяват обстоятелствата) Нищо не може да се сравни с яростта и безсилието на писател, неспособен да разчете собствените си мъдри мисли. (Повярвайте на патило.) Ясно е, че нечетливата дума е единствено подходящата, гениална и абсолютно незаменима, но по никой начин не можете да си я спомните, нито да разгадаете криволичещия шифър на собствения си почерк.

 

• Събирайте между страниците на дневника малки сувенири - билети от градския транспорт, музеи, брошурки, карти, картички и други артефакти, които може да се окажат впоследствие неоценим източник на идеи или да отключат позабравени спомени и впечатления. (Внимавайте с хербаризираните растения – контролът върху изнасянето и внасянето на органични материали от някои континенти/ страни/ паркове/ региони е много строг. Изсушеното между страниците на тефтерчето ви цвете може да се окаже източник на неочаквани проблеми и главоболия на митницата.)

 

• Винаги записвайте имена на градове, улици, хотели, екзотични ястия, хора, които срещате, интересни факти, дати. Трудно е да се повярва, но! не всичко може да се намери в Гугъл.

 

• Записвайте интересни думи, изрази, сравнения, вицове и разговори, необичайно произношение, жаргон или специализиран термин, които чувате за първи път или пък уж знаете, но сте позабравили.  Ако нямате нужда от тях по-късно, може просто да ги пренебрегнете, но ако ви потрябват ще ме споменавате  с добро.

 

• Създайте си навик да търсите и записвате всевъзможни идеи за необикновен ракурс - на малкото дете в музея, на катеричката в парка, на китайският турист, който не говори  езика и не разбира думичка от обясненията на екскурзовода, на облака в небето. Този тип бележки превръщат дневника в неизчепаем източник на вдъхновение.

 

• Рисунки, скици, схеми (ако имате приоритет към визуално мислене) са също много полезни. Една картинка често замества хиляда думи. Не е нужно например да се карате продължително с неуслужливия, некомпетентен китайски продавач на билети, който отказва да смени резервацията ви и да рискувате да ви арестуват в Народната република. Вместо това можете да му нарисувате издевателски шарж в тефтерчето си, докато пиете 17-то си кафе и чакате търпеливо – с брадавица на носа и коса като от евтин трилър. (Като съм ядосана съм страшно талантлива художничка.)

 

• Селекционирайте и приоритизирайте бележките си. Наложете си ограничения - не повече от една страница за един музей или един площад, или летище. Избирайте важното, интересното, различното. Принципът “Mалкото е повече” важи тук с пълна сила. Съобразете се с вече избраната тема на пътеписа или със собствените си интереси - ако ще пишете кулинарен пътепис е подходящо да преписвате (или откраднете) менютата на заведенията, в които се храните, да събирате рецепти, да правите списъци с екзотични подправки и невиждани плодове по пазарите. Но това едва ли е най-удачният избор за детайли и специфика, ако ще пишете за архитектура, градинарство, риболов, спортно събитие, концерт или адреналиново приключение.

 

• Ако се притеснявате, че личният ви дневник може да попадне във вражески ръце и чужди очи да блудстват с най-съкровените ви мисли, да откраднат най-ценните ви идеи, да се подиграят и гаврят с дълбините на чувствата ви, измислете си таен код и се упражнявайте да пишете с шифър. Гарантира абсолютна сигурност за тайните на личността ви и е много е забавно! Първия ден. После неизбежно ви омръзва, забравяте шифъра, и то точно когато най-много ви трябва, псувате отчаяно известно време,  скубете си косите и накрая философски решавате, че грозният  почерк, от който другарката Янчева  в първи клас не успя да ви отучи е достатъчно добре кодиран и така. Пък и колко души в света въобще четат на български, к’во толкоз?! Проблемът е решен и тревогите за неприкосновеността на личните ви мисли отпадат.

 

• Използвайте записките в дневника, когато пишете пътеписите си. Това звучи твърде очевидно, но от опит знам колко  е лесно да се пренебрегнат ситно изписаните трудно-четливи страници или купчина смачкани хвърчащи бележки. В резултат  интересни идеи, вдъхновени от силата на преживяването  се губят по невнимание. Нужна е дисциплина за водене на дневника и още повече инат и дисциплина за консултиране с него.

  Самостоятелна работа:

• Съберете всички сувенири от последното си пътуване (снимки, билети, картички, записки, мидички, шишарки, камъчки, касови бележки, видео-филми). Разгледайте ги отново и се опитайте да прецените кои от тях ви помагат да си припомните най-много детайли, съхранили са най-добре атмосферата на преживяването. Защо? Направете списък с най-важните за вас и при бъдещи пътувания се стремете да събирате повече свидетелства от този вид. (Внимавайте обаче с камъните –свръхбагажът се таксува скъпо и освен това може внезапно да ви се сторят неподходяща декорация, когато след десет години се преместите в ново елегантно жилище. Да не говорим, че са болезнени, ако благоверната започне да ви замеря с тях.)

 

• Направете си/купете си/ откраднете си и си водете творчески дневник. Дори когато нe пътувате. Носете го винаги със себе си и си записвайте интересни идеи, думи, смешки, цитати. Преглеждайте и препрочитайте често бележките си.

      Цялата книга (2Mb): Самоучител за преднамерено убийство на скуката или как се пишат четивни пътеписи   Автор: Изабела Шопова Снимки: а