Човекът, който се опита и достигна както звездите, така и дъното на океана

Ако някак магически можех да се озова във Франция през ХІХ век и да видя тази изпълнена с драматизъм и историческа значимост епоха, щях да бъда наистина щастлива, както предполагам и всички вие, които обичате френските романисти. Именно те са и тези, които ни позволяват да надникнем чрез книгите им като през стъклото на прозорец и да видим този век. Александър Дюма–баща и Виктор Юго са автори разказвачи на истории, които и до днес ни карат да чувстваме това минало отчасти и наше. Но има един друг писател, живял по това време, който освен миналото, успява чрез книгите си да ни опише и късчета от бъдещето, което е наше настояще повече от 100 години след смъртта му. Този писател е Жул Верн.

Този Жул Верн, който е считан за основоположник на научната фантастика, с когото пътуват и израстват цели поколения младежи, е всъщност човек, който цял живот е гледал към небето, опитвайки се да достигне звездите. Той умира на днешната дата, 24 март, през 1905 година на 77-годишна възраст, а пред гроба му в Амиен е поставен паметник, който изобразява точно този Верн, който излиза от ковчега си, за да протегне ръце към небето.

За Жул Верн, както за всеки велик човек, е писано и казано много. Бил е добър и лош, мрачен и весел, почтен съпруг и прелюбодеец. Сред цялото това море от определения, които се опитват да го вкарат в калъпа на един или друг образ, аз си избрах да цитирам Рей Бредбъри, който казва: „Баща ми е Жул Верн...". Така ми се иска да го разглеждам и аз. Като човек, който е единствен по рода си, с неговите добри и лоши страни, но и който оставя след себе си наследство достатъчно за хората по целия свят.

Безспорно Жул Верн е един от най-продуктивните романисти. За поредицата „Необикновените пътешествия" той има договор, че трябва да пише по два романа годишно, но работейки от сутрин до вечер тези изисквания не са представлявали за него трудност. От точно тази поредица са и най-известните му романи: „Пътешествие до центъра на Земята", „Двадесет хиляди левги под водата", превеждан на български под името „Капитан Немо", „Около света за 80 дни" и моята любима книга от детството - „Децата на капитан Грант". Тези романи те карат да усещаш огъня, от който бягат героите му, да плаваш в морските дълбини и да обичаш света и приключенията, които той крие.

Мисля, че е трудно да си представим днес колко вълнуващи са били неговите произведения за времето му. И въпреки цялата фантастичност, която се е долавяла в историите му, той винаги е проучвал из дълбочина темите си и именно с реалистичността на описаното непознато е омагьосвал читателите си. А в това начинание науката му е помагала изключително много, въпреки че не винаги се е съгласявал с нейните постижения за онова време.

Именно поради тези му наклонности в наши дни често се пише, че е бил нещо като пророк, предвидил появата на подводницата, стигането до Луната и дори телевизора и самолета. Вярно или не, аз просто смятам, че е един гениален автор, който е намирал света за изключително любопитен и, знаейки че е необятен, е искал да го изследва и опише във всичките му форми и проявления, из основи, от центъра на Земята до звездите на небето.

Прочети цялата новина

Свързани новини: