Думите на Обама пред израелци и палестинци трябва да означават действие

Хаштагът, който покори Twitter на 21-ви следобед казва всичко. #ObamainIsrael беше един от най-използваните тагове през изминалия четвъртък, особено по време на речта на президента Барак Обама пред млади израелци.

Нямаше никакво съмнение относно целта на посещението: изглаждане на отношенията с Израел и опит да се укрепи повредената връзка с израелския лидер Бенямин Нетаняху, към когото Обама наивно се обръща с прякора му, “Биби”.

Тази очарователна офанзива може да се види по един от двата начина: че Обама се е предал под натиска на про-израелското лоби и идва да заздрави отношенията с елита на Израел. Той направи точните движения, посети правилните места, каза правилните думи и се усмихваше всеки път, когато камерите го улавяха с неговия приятел Биби. Обама даде зелена светлина на израелците да атакуват Иран, като многократно заяви: “Имате гръб”. Той похвали високите технологии в Израел, медицинските изследвания, патентите, както и библийските истории, които свързваше с християнството. Обама прие линията на Нетаняху, че палестинците трябва да признаят не само Израел и неговото право да съществува, но и “еврейската същност” на Израел. Дори когато призова за мир с палестинците, той взимаше страната на Израел, като бързаше да допълва, че липсват възможности за мир, че постоянно се изстрелват ракети, които “стресират израелските деца в съня им”, че насилието в Израел е ежедневие, без да спомене за акциите на държавен терор срещу семейства в Западния бряг.

Другият начин, по който може да се разглежда посещението на Обама е, че тези любовни увертюри са насочване към спечелване на Израел, тъй като президентът разбира, че това е мястото, където ще бъдат проведени най-трудните битки. Тези, които са съгласни с този аргумент вярват, че иска да направи всичко възможно, за да се премахнат извиненията, с които продължава окупацията и в крайна сметка да се спомогне за създаване на жизнеспособна палестинска държава.

Не е ясно кой от двата сценария са истинските цели на посещението на Обама. Това, което е важно, обаче, не са думи, а действията, които ще последват. Какво ще направи президентът и неговите хора, за да подновят преговорите с ясни и недвусмислени условия?

За палестинците, пътуването е страничен ефект, част от необходимия декор за завършване на сцената и да се покаже “уважение” към палестинските стремежи. След малко време, прекарано в Рамала, американският президент, който положи венци на гроба на основателя на ционизма, Теодор Херцел, не показа уважение към основателя на съвременното палестинско национално движение, нито пък е помислял да посети гроба на световноизвестния поет Махмуд Даруиш.

За да бъдем честни, президентът на САЩ отдели време от дългата си, съставена от над 5 000 думи реч, да говори за Палестина , за необходимостта да се сложи край на окупацията и за значение от създаване на палестинска държава – отправяйки въпроса към сигурността на израелците. Също така Обама разкритикува израелците по три теми: че насилието от страна на заселниците не се наказва, че на палестинците не е позволено да се движат свободно и, че на фермерите не им се дава достъп до собствената им земя.

В идните седмици и месеци, ще бъде интересно да се види дали заселническото насилие ще бъде наказано, особено със сегашното представителство на заселниците в Кнесета. Палестинското движение в рамките на Западния бряг, където все още съществуват стотици контролни пунктове на израелската армия между Западния бряг и Източен Йерусалим, както и между Западния бряг и Ивицата Газа, ще бъде тест дали израелците са обърнали внимание на думите на техния новооткрит приятел.

Достъпът до палестинските земи, особено в т.нар. Area C, е още един тест дали израелците искат мир или не. Европейският съюз и САЩ, които подкрепят плановете на премиера Салам Фаяд за развитие на палестинските земи в долината на река Йордан и други селски райони, ще са решаващи за растежа на Палестина и нейната икономика. Добър знак в тази връзка, би било разрешението на израелците за изграждането на палестинско летище в Зона B, близо до пътя Йерусалим – Йерихон.

Въпреки, че думите са важни, разочарованието на палестинците след десетилетия живот под чужда окупация, е част от бита и прави хората скептични, дори към най-искрено звучащи лидери.

Само през миналата седмица, Израел заточи палестински политически затворник, който няма дори присъда и който бе в продължителна гладна стачка, вместо да го освободи. Айман Шарауне, палестинец от Западния бряг, бе освободен при условие, че остане в Газа в продължение на десет години. Това заточение ще е актуално и при условие, че на палестинците им бъде позволено да се придвижват свободно между Рамала и Газа.

Обама говори убедително за свободата. Той заяви, че нито окупацията, нито експулсирането е отговорът. Палестинците имат право да бъдат свободни хора в собствената си земя. Свободата за Айман Шарауне или Самер Иссауи, който е бил в гладна стачка дълго време в знак на протест срещу административното задържане без съд и присъда, може да е знак, че процесът за свободата на една нация е на път да завърши.

Ако продължава липсата на достъп до земята, свободното движение и липсата на наказание за насилие от заселниците в Западния бряг, то ще бъде много трудно да се убеди някого, че Израел има сериозни планове за прекратяването на окупацията над земите, иззети след 1967 година.

Прочети цялата новина

Свързани новини: