Този симпатяга, Цветан Василев, от две правителства насам изкупува всевъзможни фирми с пари, подарени от Държавата. Неговите медиите боготворяха управляващите политици и всички бяха доволни и щастливи.
Ако БЕХ и други далновидни държавни фирми са депозирали 600 милиона в една банка, то надали има сила, която да принуди банката да ги върне. Особено минали през мрежа от кипърски офшорки, и реинвестирани в България в компанни като БТК, ьТВ, Булгартабак и прочие.
Ако правителството национализира банката, ще си върне едно нищо, няколко сгради и 20 лелки с 20 компютъра. Моята теория е, че Държавата е заложник на Цветан Василев от Тройната коалиция насам и просто се опитват да не се раздухат лайната. Търкалят проблема към следващия мандат без много идеи, опити и изгледи да го решат.
Единственият възможен изход е да помолят Борат да започне да им изплаща близка до пазарната лихва. Може би след години някой лев от този депозит ще види бял свят..
Гордостта като епидемия срещу добротата като мода е текст на Алиа. за доброто, благотворителността, обществото ни. размисли "за приемането, защото за даването се говори достатъчно" "и е време да поговорим за това, да се научим, че не е срамно, не е обидно, не е зла прокоба да бъдеш сам, отчаян, нуждаещ ...
Привет на всички!
Пролет пукна, ние не, както се казва. Въпреки второто издание на януарските събития, служебният кабинет, оставките и прочие.
И все пак сме тук и ще си останем тук. Или поне тук, в мрежата. Имам удоволствието да ти представя музикалния проект, върху който работя последните три месеца.
Може да чуете първите седем парчета от предстоящия ми албум-тава наречена Reset. Както виждаш дори имената на парчетата са Reset 1, Reset 2 и т.н.
Тук няма някакво особено творческо хрумване. Реших да кръстя този албум Reset, тъй като последното ми официално издадено нещо Kano – 4LON3 EP е от 2005-та година за лейбъла Stretching Spaces. Да, за съжаление той не съществува вече.
За момента музиката ми може да бъде чута през soundcloud и bandcamp.
Приятно слушане, ще се радвам на коментарите!
Днес послушах половин час някакво радио, дето уж само нова българска музика въртяло и се хванах за главата. Много прекрасни гласове има, наистина, но ме мъчи един въпрос по отношение на текстовете или там както ги водят тези случайни думи нахвърляни без ред, форма и цел, докато върви музикалния съпровод.
Как на никой от организаторите/участниците/победителите в разните му там музикални състезания… не му/й хрумва/прави впечатление, че СЛЕД КАТО МИНЕ ШОУТО НИКОЙ ПОВЕЧЕ НЕ ЧУВА НИЩО ЗА ТЕЗИ ХОРА??? Тези предавания засрамват всичките му там “Защита на свидетелите”, защото докато първите имат за работа да изчезнат някого без много шум, тези състезания изтъпанчват изпълнените с желание за слава и популярност индивиди, размотават ги с месеци по екраните и след като мине финала… НИКОЙ, НИКОГА НЕ ЧУВА И НЕ ГИ ВИЖДА ТЕЗИ ХОРА… ИЗОБЩО.
От една страна е супер впечатляващо, от друга… ужасно безсмислено.
Да, ясно ми е, че това е малко преувеличение, има два, три примера на що-годе имащи “музикална кариера” изключения, но… как да кажем, нещата провисват, когато реално се опре до правене на музика, защото на българската музика основният й проблем не е липсата на гласове, а липсата на текстове.
Трудно се пишат музикални текстове, сложен ни е езикът и иска доста талант и мисъл да се напаснат музика, текст, смисъл и емоция. Накратко… не е лека работата и много ярко си проличава, особено когато трябва вече новоизлюпеният автор да поиздаде някаква авторска музика.
Вместо разните му там “Блей с мен” и вариации… или… по-дбре, паралелно, би било добра идея да се опитат да направят поне един, два конкурса за текстописци? Току виж сме проимали и някакви по-интересни текстове от това, което в момента циркулира по “бг чартовете”.
П.П. Докато търсех илюстрация на този пост попаднах на прима виста на този сайт.
Хе.
Днес послушах половин час някакво радио, дето уж само нова българска музика въртяло и се хванах за главата. Много прекрасни гласове има, наистина, но ме мъчи един въпрос по отношение на текстовете или там както ги водят тези случайни думи нахвърляни без ред, форма и цел, докато върви музикалния съпровод.
Как на никой от организаторите/участниците/победителите в разните му там музикални състезания… не му/й хрумва/прави впечатление, че СЛЕД КАТО МИНЕ ШОУТО НИКОЙ ПОВЕЧЕ НЕ ЧУВА НИЩО ЗА ТЕЗИ ХОРА??? Тези предавания засрамват всичките му там “Защита на свидетелите”, защото докато първите имат за работа да изчезнат някого без много шум, тези състезания изтъпанчват изпълнените с желание за слава и популярност индивиди, размотават ги с месеци по екраните и след като мине финала… НИКОЙ, НИКОГА НЕ ЧУВА И НЕ ГИ ВИЖДА ТЕЗИ ХОРА… ИЗОБЩО.
От една страна е супер впечатляващо, от друга… ужасно безсмислено.
Да, ясно ми е, че това е малко преувеличение, има два, три примера на що-годе имащи “музикална кариера” изключения, но… как да кажем, нещата провисват, когато реално се опре до правене на музика, защото на българската музика основният й проблем не е липсата на гласове, а липсата на текстове.
Трудно се пишат музикални текстове, сложен ни е езикът и иска доста талант и мисъл да се напаснат музика, текст, смисъл и емоция. Накратко… не е лека работата и много ярко си проличава, особено когато трябва вече новоизлюпеният автор да поиздаде някаква авторска музика.
Вместо разните му там “Блей с мен” и вариации… или… по-дбре, паралелно, би било добра идея да се опитат да направят поне един, два конкурса за текстописци? Току виж сме проимали и някакви по-интересни текстове от това, което в момента циркулира по “бг чартовете”.
П.П. Докато търсех илюстрация на този пост попаднах на прима виста на този сайт.
Хе.
Специалисти от НАСА са открили ,че в продължеие на първите 90 дни на марсианската мисия , лазерния излъчвател , който изпарява образци и дава възможност за провеждането на спектроскопически анализ с помоща на инструмента ChemCam е давал едни и същи резултати, независимо от това, че са изучавани различни обарзци.
Ивайло Зартов - един човек със силна гражданска позиция и талантливо перо* е стигнал до форма на протест, до която не би стигнал, както сам заявява, ако вярваше, че има наистина към кого да се обърне в България. Ако вярваше, че има, не би избрал това да нарани физически себе си...**. След доза колебание решихме да не пускаме снимка с отрязания пръст на талантливия човек Ивайло Зартов, защото ни е трудно да повярваме, че само така, наранявайки себе си, хората могат да бъдат чути...
Аржентинската авторка, илюстраторка и музикант Исол спечели възпоменателната наградата „Астрид Линдгрен” за 2013 година, съобщават от Publishers’ Weekly. Носителят беше обявен днес на церемония във Вимерби, Швеция, предавана на живо на Панаира на детската книга в Болоня.
Исол е псевдоним на Марисол Мисента, чието дело са над дузина детски книги. Тя беше избрана сред 207 кандидати от 67 страни. Според изявлението на журито: „Тя пише от гледната точка на детето. Рисунките й вибрират от енергия и взривоопасни чувства.”
Възпоменателната наградата „Астрид Линдгрен” е учредена от правителството на Швеция през 2002 г. и е най-голямата награда в областта на детската литература. Връчва се от Шведския съвет по изкуствата, а победителят получава 5 млн. шведски крони. Сред досегашните носители са Филип Пулман, Морис Сендак, Катрин Патерсън и Шон Тан.
Пред зала “Фестивална” доскоро имаше трева. Вече няма. Това, което виждате на трите снимки, е нещо като навес. Очевидно заведението, което е в самата зала, се готви за топлия сезон. В това няма нищо лошо. Сега стигаме до обществения интерес.
Зала “Фестивална” е собственост на “Академика 2011″ ЕАД, която е еднолична собственост на Министерството на физическото възпитание и спорта. Независимо дали бастисаната тревна площ е собственост на общината или на спортното министерство, тя е наша собственост – на данъкоплатците.
Не съм зелен фундаменталист и подкрепям свободната инициатива и частния бизнес. Точно това обаче е недопустимо – има хиляди примери на разположени върху зелени площи маси, чадъри и т.н. без конструкции от стомана и бетон.
Изпращам публикацията на Министерството на физическото възпитание и спорта, на “Академика 2011″ ЕАД и на Столичната община. Всички заедно очакваме отговори от министър Петър Стойчев, от изпълнителния директор Борис Тодоров и от кмета Йорданка Фандъкова.
П.П. а това е снимка от Google Street View, за да видите как е изглеждало мястото доскоро.
Скърбим за човека и правозащитника
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК в годишния си доклад: Човешките права в България – борба за възстановяване на основни достояния на правовата държава
„Втората междуведомствена работна група ще създаде правила за публичност и управление на риска, свързан с управлението на паричните потоци на държавните предприятия и държавните дружества. Целта е да се приемат универсални указания на Мининистерския съвет, които да бъдат спазвани от всички министри и всички държавни предприятия и държавни дружества...“ източник
Ракетата-носител 'Протон-М' с мексиканският телекомуникационен спътнк SatMex-8 стартира успешно от космодрума Байконур.
Частният космически товарен кораб Dragon , който в 18:34 се приводни успешно в Тихия океан на около 400 км от бреговете на Калифорния , е издигнат на борда на специалния кораб-спасител .
Прекрасна възможност да добие човек представа как изглежда Марс през 'очите' на марсохода 'Кюриосити' предоставя сайта www.360cities.net.
Дойде времето да изпитаме на какво са способни участниците в организираната от сайта “Детски книги” “Читателска щафета 3: Силата на СТРОМ”!
От днес, 26.03.2013 г. до 15.04.2013 г. ще се проведе конкурсът “Как четеш СТРОМ?”, в което ще победи най-оригиналната и щура снимка. А наградата си заслужава определено - чудесен фотоапарат за един от всички, проявил най-голяма оригиналност.
Ето и правилата за участие накратко:
Кога? От 26.03.2013 до 15.04.2013 г.
Как? Снимай се как четеш книгите от поредицата “СТРОМ” и ни изпрати своята най-щура снимка! Задължително условие е на снимката да се вижда корицата на някоя от трите книги от трилогията “СТРОМ”. Изпращай фотографиите на мейл strom@detskiknigi.com и задължително напиши трите си имена, възраст, училище, класен ръководител, телефон за връзка. Ние ще изберем най-щурата снимка, която ще грабне награда – фотоапарат. Победителя ще обявим на 21.04.2013 г., заедно с победителя в СТРОМ-щафетата.
Кой? В конкурса “Как четеш СТРОМ” могат да участват всички читатели на възраст до 15 г.
За повече подробности, проверете на микросайта на “Читателска щафета 3: Силата на СТРОМ”: strom.detskiknigi.com
"Системата обаче е много, много болна и неефективна, има много губещи и малко печеливши", заяви вчера енергийният министър Асен Василев и предложи 7 терапевтични мерки за нейното лечение. Докато го слушахме, на всички ни просветна, че ние, простосмъртните потребители, сме като роднините на булката по време на сватба, демек ясно от коя страна. Кои са обаче малцината тарикати, които печелят на гърба на всички останали? Това министърът не каза. Но пък каза, че ще прати поредна комисия от чиновници, които се издържат от данъкоплатците, на поредна проверка. Нямам спомен такива одити да са извадили нещо скандално и да са приключили с осъдени виновници, злоупотребили с власт и доверие. А какво да кажем за безобразието, което точно такива чиляци допуснаха с т.нар. ВЕИ-та. Оказа се, че докато Овчаров и Костов се замерят с обвинения за тях, общо 40% от производителите на енергия от възобновяеми източници нарушават закона и не предават производствените си планове на операторите. Добре...
Сагата със зверското убийство на сестрите Христина и Росица Белнейски се проточи твърде дълго във времето и вече прилича на водевил, но зловещ. Макар че има произнесена доживотна присъда на сочения от магистратите за убиец на момичетата Лазар Колев. Също както в началото на разследването на убийството на Христина и Росица никой от експертите не може да потвърди със сигурност, че под ноктите им има ДНК от убиеца. Само един, професор Раданов, бе категоричен, но той отдавна не е между живите. Приживе най-добрият ни съдебен експерт влезе в лют спор със своята колежка Грозева дали Колев е убиецът, или не. Застигна го неясна смърт. ДНК от сестрите бе изследван и на няколко места чужбина – САЩ, Великобритания и Австрия. Пак в началото на разследването. Сега, за да се произнесе съдът виновен ли е Лазар Колев за смъртта на Христина и Росица, той назначи нова петорна съдебно-медицинска експертиза, която окончателно да установи какво точно има под ноктите на жертвите. И сега, както му е...
Срещат се две планети: - Какво ново? - Нищо особено. Изглежда, че съм прихванала отнякъде разумен живот. - Дреболия. Аз също съм го карала. Четири, в най-лошия случай, пет хилядолетия - и си отминава само. Ще вдигнеш температура за кратко, ако заразата сама стигне до термоядрена реакция. А ако се лекуваш, то вече на стадия на античността обикновено започва ремисия. Аз за профилактика взимам по три астероида на хилядолетие след всеки ледников период и нямам никакви проблеми. Усмихни се, България! Американски учени откриха планета близнак на Земята, която е съвсем близо до нас. Условията там били такива, че вероятността за наличие на разумен живот е много голяма. Все още обаче няма данни или прогнози дали планетата близнак влияе на земляните. Двама японци си говорят за астрология. Единият казва: - На мен ми влияят Марс и Нептун. А на теб? - А на мен - Уран. - Защо, каква зодия си? - Не е от зодията, работя във "Фукушима".
В последните дни всички говорят за руските олигарски. Причините са две – финансовата криза в Кипър и смъртта на Борис Березовски в Лондон. Как ще се развият по-нататък събитията в Кипър и покрай смъртта на 67-годишния Березовски, за която се появиха различни версии, предстои да видим. От Business Insider напомнят кои са руските олигарси и как са станали толкова богати. Олигарсите всъщност са продукт на приватизацията на държавни компании след разпадането на Съветския съюз. Тогава руската икономика е в хаос и правителството се опитва да разпредели зле менажираните държавни компании от почти всеки отрасъл, обяснява американското издание. През 1994 година от Онексим Банк предлагат на Борис Елцин и неговата администрация план за набиране на средства, наречен „заеми срещу акции“. Руските банки давали назаем пари на правителството срещу временни дялове в държавни компании. В случай че правителството не успее да плати задълженията си, банките задържали дяловете си. Както може да се...
В деня на обявяване на служебния кабинет от президента един обикновен гражданин на Република България, живеещ в малкото градче Брезник, нито знаеше, нито се интересуваше кой ще бъде служебният премиер и кои министрите. Лежеше по гръб на обикновено, желязно легло, сам в стаята и гледаше тавана. Какво си мислеше 56-годишният Петър никой не знаеше и едва ли някога ще узнае. Той, Петър, е бил обикновен и съвестен работник в брезнишкото ДеЗеРеЧе (Държавно предприятие за резервни части). Работил е до закриването му през 2007 година. Оттогава, както повечето негови съграждани, е в масовата графа трайно безработен. Съпругата му също не работи. Обикаля околностите на града и събира желязо. Синът също няма работа, а снахата отскоро е започнала като озеленител по временната заетост на четиричасов работен ден. Как живее семейство почти без доходи ще разберете, ако посетите дома им, където бедността наднича от всяко кътче на къщата. В началото на януари се случило чудо – назначили...
Алек Попов е роден в София през 1966 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и аташе по културата в българското посолство в Лондон. От октомври 2012 г. е и най-младият член-кореспондент на БАН. Автор е на романа „Мисия Лондон”, който нашумя и като филм, на сборници с разкази, радиопиеси и на сценарии за игрални и документални филми. Алек Попов е един от най-популярните съвременни български писатели и е носител на редица литературни награди. Тази седмица излиза новият му роман „Сестри Палавееви”. - Г-н Попов, тази седмица новата ви книга „Сестри Палавееви” излиза на пазара. Какво да очаква читателят, когато разлисти страниците й? - Романът има и подзаглавие: „В бурята на историята”. Книгата е много динамична, идеята за нея ми хрумна преди пет години и просто нямаше как да й устоя. Това не е исторически роман в...
За всичките думи, които нощем редя, а все ми се струват малко. За нещата, които искам да извърша за теб, а все не мога и не успявам. За всичко, за времето, което забързано отминава. Как искам до теб да вървя, да те гледам искряща под лъчи от вътрешно слънце. За мъничкото, което ме топли, което в сърцето си съм стаил. Някъде там в безкрая ръцете ти усещам - двама сме с тебе. Любов и мъка, радост и тъгa - за всичко, някъде и някога.
Мюсюлманите и ромите са сред най-дискриминираните в ЕС според проучване
Американската академия по педиатрия се обяви в подкрепа на еднополовите бракове
Ето че малко след дългоочаквания завършек на сагата „Здрач”, разделила света на побъркани почитатели и яростни критици, нова екранизация по творение на Стефани Майър тръгва по кината. Сега обаче както еуфорията, така и негативизмът са много по-смекчени, защото става дума за произведение от съвсем различен калибър.
От литературна гледна точка Стефани Майър можеше само да спечели, ако името ѝ се свързваше повече с романа „Скитница”, а не със „Здрач”. Тази ѝ творба е доста по-зряла, добре развита и смислена от вампирската тетралогия. Ето защо бях положително настроена към филма и влязох в киносалона повече оптимист, отколкото скептик.
За какво иде реч в „Скитница”?
Както се разбира още в самото начало, планетата Земя вече не е светът, който познаваме. Няма войни, няма убийства, насилие или болести, а природата е възстановила целостта си. Навсякъде царят благоденствие и мир. Проблемът е, че тази утопия не принадлежи на хората, а на извънземна раса, известна като „душите”.
Душите са паразити, които се имплантират в тялото на приемника и поемат пълен контрол над него. След като са обиколили и колонизирали много други кътчета на галактиката, сега те са господари и на нашата планета. Техният принцип е да не променят световете, които завладяват, а да ги изучат и усъвършенстват. Тези създания дълбоко вярват, че тяхната инвазия е само и единствено за доброто на Вселената и обитателите ѝ.
Въпреки царящия мир обаче, нещата никога не са толкова прости. Никой не може да заличи напълно човешкия фактор. Отделни индивиди, които са успели да избегнат колонизацията и да съхранят телата си, са сформирали съпротива, която не се е отказала от мечтата един ден да си възвърне изгубения живот.
Мелани Страйдър (Сирша Ронан) е една от оцелелите. За нещастие, в началото на филма тя е заловена при опит да избяга от извънземния еквивалент на ФБР – Търсачите – и в тялото ѝ е имплантирана Скитница (на английски: Wanderer), душа на повече от хиляда години, която е обиколила много светове. За първи път обаче Скитница се сблъсква с приемник, който се бори срещу нейното присъствие. Упоритата Мелани не се предава и така тялото ѝ се оказва дом на две много различни съзнания. Любовта на човешкото момиче към близките ѝ успява да разколебае състрадателната Скитница и тя се съюзява с Мелани, за да ѝ помогне да се завърне при семейството си и, разбира се, при любимия си Джаред (Макс Айрънс).
В последствие Скитница попада в селището на съпротивата, скрито в сърцето на Скалистите планини. Първоначално враждебните и недоверчиви бунтовници виждат в новодошлата единствено заплаха за съществуването си, ала с времето разбират, че Скит е много по-хуманна от повечето човешки същества. Доброто ѝ сърце и жертвоготовността ѝ постепенно печелят доверието им. На свой ред Скит започва силно да се привързва към тази общност и в частност към симпатичния и мил Иън (Джейсън Ейбъл) Въпреки че затворената в съзнанието ѝ Мелани е влюбена в Джаред, Скит има свои чувства и също е способна на любов, а това може да промени целия ред, установен от души и хора.
„Скитница” определено е на светлинни години от екранизациите на сагата „Здрач”. Мога да успокоя феновете, че с някои малки изключения сценарият следва сюжета на книгата и не си позволява твърде големи своеволия. За скептиците пък ще кажа, че филмът е по-добър, отколкото вероятно очакват, и няма да оправдае по-голямата част от опасенията им.
Красиво режисиран, прекрасно озвучен и с много добре подбран актьорски състав, филмът успява да извлече най-доброто от романа и да синтезира любовната история така, че да избегне лигавите и прекалено захаросани моменти. Адмирации към режисьора Андрю Никол за това му постижение (познато име от „Дилъри на време”, „Цар на войната” и „Гатака”)
Най-приятният момент за мен беше химията между Сиршa Ронан (Скитница) и Джейсън Ейбъл (Иън). Може и да не понасям лигавите романси, но определено ми доставя удоволствие да гледам една добре поднесена и изиграна любовна история, а тези двамата успяха да изтръгнат няколко глуповати усмивчици от мен.
Що се отнася до недостатъците на „Скитница”, бих изтъкнала два основни момента.
Първият е неизбежен, имайки се предвид коя е авторката на книгата, а именно: много любов и малко война. Филмът залага доста повече на емоцията, отколкото на действието. Да, Душите са миролюбива раса, въпреки че са пришълци, а хората не влизат в пряк конфликт с тях, скрити на сигурно място в планинското си убежище, но за мен филмът имаше нужда от по-ярко изразена кулминация.
Вторият недостатък е, че не се набляга достатъчно на миналото на Скитница. Разкрива се съвсем малко за пътешествията ѝ и живота ѝ на други планети, а това беше един от най-интересните моменти в книгата. Все пак става дума за научна фантастика и определено нямаше да навреди на сюжета да се вкарат малко повече моменти от предишните странствания на Скит.
Може пък неизбежният касов успех на „Скитница” да вдъхнови Стефани Майър най-сетне да се захване с продължението на романа. Така де, все пак някога трябва да разберем какво се случва със Земята след пробива в отношенията между душите и хората. Историята определено има потенциал, който има още накъде да се развива, а и не бих отказала още екранизации с качеството на първата част.
Един материал на вестник „БанкерЪ” (брой 12, 22-29 март 2013 г.). Няма да коментирам много, а само ще напомня, че откакто въпросният шеф е оглавил АЕЦ „Козлодуй” (през май 2012-а г.) в предприятието се случиха без...
Може да сте забравили, но да припомня тогава, че срещу външната проява на съществуващата и тогава безработица, прикривана чрез изкуствена заетост, се водеше безпомощна битка и при комунизма, който уж беше ликвидирал този социален бич. „Модата” да се ловят по кафенетата „безделниците” въведе бившият шеф на КГБ Юрий Андропов, когато се възкачи на върха на Кремъл след кончината на предшествениците си Брежнев и Черненко.
И в папагалската Народна република България съветският почин (както се наричаше тогова всяка вълна от глупост, дошла от Изток) се почна: развихриха се милиционерски проверки на висящите по кафенетата граждани. И понеже критиката на безделието стана не просто разрешена, а беше направо наредена по партийно-държавно линия, т.н. медии също се включиха в изобличаването. Наскоро в едно неделно утро ни показаха по телевизионния Канал 1 подобен критичен репортаж за другарки, които си топират косите в работно време, но бяха изобличени от храбрата българска телевизионна журналистика за това престъпление към социалистическата трудова етика.
В днешно време трудовата етика на „частника” се нарушава доста по-трудно. Собственикът няма интерес да си затваря очите как го мамят наетите от него работници и служители. И съм се натъквал многократно на разкази на носталгици по миналото, които въздишат нещо от рода: „ех, едно време, когато работих във фабрика за крушки, не знаех какво е човек да си купи крушка…”. Или „ех, едно време, когато работих заварчик, не знаех какво е човек да си купува електрод”( работейки след работа за истински пари, т.е. на частно).
Двете въздишки, за които май съм споменавал и друг път ( защото ме впечатлиха с автентичността на мъката по доброто минало), са абсолютно автентични. Споделиха ми ги таксиметрови шофьори в двата края на България: във Варна и в София.
Дойдоха обаче тежки времена. Масовото крадене от държавата по времето на комунизма, за което всеки знаеше, но беше някак си „прието”, беше заменено от не толкова масови, но пък значително по едри кражби. Просто едни хора откраднаха цели банки, предприятия, фирми, имоти. За камуфлаж беше обявена „масова приватизация”.
Немасовото крадене е неприемливо обаче. За него също си затварят очите, но само онези, които би трябвало да си ги отварят на четири- т.н. правоохранителни органи, барабар с обществения пазач на публичния интерес, каквито би трябвало да са медиите. Но те са на каишката на крадците, а онези с уж отворените очи използват превръзката на Темида по същата причина.
И ето че осъмнахме с най-големия си проблем на деня: високата безработица, която заразява и без това болното икономическо тяло на страната с всевъзможни тумори. Не просто до самозапалвания се стигна, но и до баба, която иска да бори водата с огън: била отчаяна, че Дунава й залива насажденията и щяла да се самозапали в знак на протест.
Ето и малко актуална статистика покачващото се ниво ( не на река Дунав след пролетното топене на снеговете) на безработицата:
Ръстът на младежката безработица у нас е отчайващ – почти всеки втори нито учи, нито работи, алармираха от Българската стопанска камара, четем в „Сега“. „Реалната безработица сред младите надхвърля 40-45% заедно с обезкуражените и нерегистрираните“, обяви зам.-шефът на БСК Димитър Бранков по време на конференция за гъвкавите форми на заетост. Според данни на НСИ за 2012 г. без занятие сред хората между 15 и 29 г. са били под 21%. Не е ясно обаче колко са нерегистрираните млади хора и колко са те сред обезкуражените 225 600 българи, които искат да се трудят, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят. Реалната безработица по данни на БСК е 18% при официална според НСИ 12,3%. Големият проблем на младежката безработица е огромният контингент неграмотни българи. „Не става въпрос за липса на квалификация, а за пълна неграмотност. Сред ромската общност в момента близо 60 на сто са неграмотни“, смята Бранков.
Започнах този текст с препратка към глупостите от времето на комунизма, когато срещу висящите по кафенетата се бореше милицията и присъдружната й журналистика. Знам, че мнозина веднага ще подскочат носталгично трупешката с възгласа: може да е имало безделници, но имаше и работа за всички. И ще са прави за себе си, както за много други лъжи, с които се препитавахме. Защото онази изкуствена безработица в изостаналата от световното развитие България я задържа временно на повърхността на живуркането с цената на огромни задължения, препратени към бъдещето, т.е. към настоящето ни.
Самосвалиха си режима на Живков, който завеща изядени пенсионни фондове ( най-голямата кражба в нашата история в размер на 20 милиарда лева, трупани с десетилетия), безнадеждно ръждясала индустриална база, замърсена от нея природа и външен дълг, който още не сме изплатили 23 години по-късно.
Сега висенето по кафенетата не е забранено, а по-скоро става по принуда- поне за онези 40-45 процента безработни младежи. Те, естествено, се озлобяват и левеят. Което пък радва БСП и Атака, защото им носи озлобени младежки гласове, за чиито рупор се изживява особено гласовито големият борец срещу „колониалната схема” Волен Сидеров.
Единственото лекарство срещу тази арогантна политическа напаст, която и дума не продумва за генезиса на омагьосания кръг на българските днешни беди, се оказва за момента „висящото кафе” и „висящият хляб”. Италианският почин не е като онзи съветският от времето на Андропов. Благороден е, но все пак нагарча. Най-малкото заради това, че не носи решение на проблемите, освен на един: показва, че има солидарност извън лозунгите за национализация, експроприация и връщане на колониалната съветизация чрез „цялата власт на съветите”, формирана на улицата от онези, които най-малко ги мързи да се наведат, за да я вземат.
Време е да се върнем към разговора за ценностите като справедливост и солидарност. Защото те са обсебени от властолюбиви опортюнисти, изпаднали от обърнатата в пропастта на историята каруца на комунизма в момент, когато би трябвало да направим стъпка в дясно от тази бездна.
Чудите ли се какво да правите малките моливи, след като вече не са удобни за рисуване или детето...
Продукти за 4 порции:
300г свинско за готвене
1 връзка пресен лук
300г прясна коприва
4 картофа
1ч.л. сол
1ч.л. мащерка
1 морков
1 яйце
4с.л. олио
Приготвяне:
Свинското се реже на кубчета. Морковът се почиства и измива. Реже се на три или четири. Заедно с парченцата месо се слага в кухненски робот/чопър. Смила се на кайма. Стръковете лук се почистват и измиват. Режат се на колелца. Слагат се в купа. Добавят се смлените продукти. Чуква се яйце. Поръсва се сол и мащерка. Каймата се омесва. Оставя се настрани да почине. Копривата се мие листо по листо. Реже се на ситно. Картофите се белят, мият и режат на кръгове. Вземат се 4 гювечета. На дъното на всяко се слага слой кайма. Отгоре се разпределя коприва и кръгове картофи. Гювечетата се полива с вода и мазнина. Течността трябва да е един пръст под нивото на продуктите. Съдовете се похлупват. Гювечетата се пекат на умерена фурна, 40 минути. Поднасят се топлички.
Има герои, които са толкава ужасни, че отвращението, което изпитваме към тях, започва някак неосъзнато да се превръща в извратено възхищение или по-точно почит. Истината е, че да вдъхнеш живот на един такъв герой е много по-трудно, отколкото да накараш читателите да обикнат добряка в книгата. А още по-гениално е да направиш този анти-герой толкова истински, че читателят да го вижда, да се опитва да го разбере и да го преследва през страниците с любопитството на дете, което знае, че върши нещо нередно, но просто не може да спре и да не го изживее.
Е, за мое щастие, а и на тези от вас, които са опиянени от такива герои, има автори като този, роден на днешната дата, за който ще ви разкажа сега. На 26 март 1949 година в градчето Амбах, разположено на Щарнбергското езеро в близост до Мюнхен, се ражда един от най-четените немски писатели. Името на този „велик скулптор на образи" е Патрик Зюскинд.
Нетипичен като героите си, Зюскинд днес живее в Мюнхен, Париж и Монталийо, като стои на страна от литературната сцена в Германия и света. Той се е затворил в себе си и резервиран към останалия свят не дава нито интервюта, нито позволява снимки. В ексцентричността си стига дотам, че не участва дори в премиерите на собствените си книги. Той е един от тези творци, за които не е рядкост да отказват да приемат награди за литература или сценарии. Може би това е и причината за самия него да не се знае много. Книгите му обаче говорят достатъчно за него и за необятния му талант.
Все пак за него се знаят и някои суховати подробности, които пречупени през призмата на личността му, придобиват съвсем други нюанси. С баща и брат журналисти, Зюскинд познава добре аристократичните среди, а неговите интереси изглежда нямат граници. Той учи английски, испански, латински, гръцки, средновековна и модерна история, теология и политики. Въпреки очевидното му желание да опознава различни езици и аспекти на света, Зюскинд не завърша докрай никое от тези начинания. През 80-те той е сценарист в телевизията, а признанието под формата на награди не го блазни или ласкае, ако може да се съди по действията му.
Особняк. Това е думата, описваща него и не един и двама от героите му. Дали описва същество, убиец, чужд на човешкия свят или човешката личност, пресъздадена от един инструмент, или портиер, хванат в капана на самоцелната самота, Зюскинд го прави с всички средства, нужни да накарат читателя да онемее, оглушее и трепетно да разлиства страниците. Той е доказателство за това, че не е необходимо да пренасищаш историята с излишни герои. Понякога един персонаж е нужен, за да се проумеят парадоксите в живота.
Така през 1980 година той пише своята първа пиеса „Контрабасът", чийто първоначален замисъл е бил да бъде радио-пиеса. Тя го прави известен, като става най-играната постановка през следващите години и не само. Това е пиеса, която се поставя често на театралната сцена в цял свят, а България не прави изключение. (бел. ред. Постановката може да гледате на сцената на Народния театър "Иван Вазов" с участието на Валентин Ганев.)
Пет години по-късно се появява и литературният шедьовър – романът „Парфюмът. Историята на един убиец". Тази безупречно описана история е шокираща, скандална, нетипична и преди всичко сензитивна. Тя жъне огромен успех. Над 15 милиона екземпляра са продадени от нея. Превеждана е на поне 45 езика и любопитен факт е, че има превод дори на латински. Става роман на годината според множество класации, а в продължение на 9 години е хит в немските.
Следващата книга на Зюскинд, излязла през 1988 година, е „Гълъбът". С нея талантът на немеца като умел писател зе затвърждава, а желанието на читателите да им поднесе още часове в компанията на анти-героите си, нараства.
Необикновената атмосфера, която създават историите му, трудно може да бъде описана с достойни думи. Не случайно единственият му роман, който са се опитали да екранизират, е „Парфюмът. Историята на един убиец". Филмът, заснет през 2006 година, е добър, следващ сюжетната линия и събрал чудесни актьори, но въпреки това ефектът, които книгата поражда, не може да се достигне, въпреки че освен думите има и картина. Или може би точно картината пречи на думите, но не кои да е , а точните думи на Зюскинд да проникнат в съзнанието. За да усетите Зюскинд, да помиришете вонята, която се носи по улиците на Париж от ХVІІІ век или нежността на най-уникалния парфюм, създаван някога, да изострите всичките си сетива и въображение, трябва да вземете книгите му и да чете. Нищо повече. За останало Зюскинд се е погрижил.
Не пропускайте да прочетете ревюто на Дани Димчева за "Парфюмът. Историята на един убиец"
Вижте и трейлъра към филма "Парфюмът" по едноименния роман на Зюскинд.
Business Lab e уъркшоп, на който специалистите решават реални казуси пред и заедно с вас. Организатор на събитието е The Business Instiute. Новото издание на Lab-a е на маркетинг тема, а Brand Management Factory, маркетинг работилницата на The Business Institute и Ilyan.com, ще представи реални похвати за решаване на казуса.
Казусът е на компанията Солид 55 и е свързан с подобрения на пазарния подход за един от техните иновативни продукти. Георги Балабанов, мениджър Иновации, и Иван Аков, основател на компанията, ще представят фирмата.
Kaзусът
Солид 55 е силен играч на пазара на блиндирани врати в България и региона. Като канали за маркетинг и продажба Солид 55 използват обичайните за останалите им продукти:
- изложения;
- сайт;
- собствени магазини;
- дилъри.
От гледна точка на пазарния потенциал компанията реализира малки продажби, затова и търси възможности за нов маркетинг и търговски подход за отключване на този потенциал.
В ролята на “Проблемни” ще бъдат Георги Балабанов, мениджър Иновации, и Иван Аков, основател на на Солид 55. С екипа на “Експертите” ще се запознаете на място. А вие, “Любопитните”, ще участвате заедно с фасилитаторите и експертите в решаването на казуса. Фасилитатор на събитието ще бъде Цветелина Тенева, Старши фасилитатор “Пазарни стратегии” в The Business Institute.
Билети могат да бъдат закупени на място или онлайн тук. Очакват ни много интересни 3 часа, изпълнени с провокативни въпроси и интересни дискусии.
Заповядайте на 28 март 2013 г. от 18.00 ч. в betahaus на ул. Крум Попов 56-58.
На нашите читатели ще предоставим промо код с отстъпка от цената на билета. На Facebook страницата ще резкриваме по една буква от промо кода на всеки like. Промо кодът важи до изчерване на билетите, така че побързайте! Очакваме ви във Facebook!
Социалната мрежа на Google, Google+, официално обяви в своя блог, че пуска нова версия на мобилната си апликация за мобилни устройства с операционни системи iOS и Android. Подобренията, които ще предоставя Google+ App-а са свързани със снимки, постове, профили и общности. Основният фактор за промяната е продиктуван от придобитата от Google компания Snapseed. С подобен ход от платформата показват сериозните си намерения да се намесват все по-сериозно в мобилните приложения като бъдещ канал за комуникация и браузване.
Новите промени в апликацията на Google+ отново засягат най-вече снимките. Всички знаем колко много обичаме да правим снимки, след това да ги обработваме с различни филтри и публикуваме на нашите профили. Само за няколко минутки и филтри всеки един от нас може да се превърне в професионален фотограф и да се покаже пред останалите си приятели и последователи. Промените в Google+ апликацията за iPhone и Android устройства включват едитиране на снимки чрез функции “завъртане” (rotate) и “изрязване” (crop), както и прилагане на филтрите Drama и Retrolux.
Освен филтрите чрез апликацията на Google+ вече ще можем да променяме сатурацията, яркоста, контроста и още много настройки на дадена снимка. Относно постове то потребителите ще бъдат изпращани директно на сайтовете, които съдържат публикуваното видео след като натиснат “play” бутона. Бутоните “share”, “+1″ и “comment” са по-видни и отчетливи от останалия фон. Преглеждането на снимки ще става по подобие на Facebook, само чрез плъзгане на поредицата.
Споделянето на локация след чекиране вече би могло да бъде ограничено. Само кръговете, които отбележите ще виждат къде се намирате. По този начин бихте могли да информирате точно тези хора, които искате да знаят къде сте, а остналите не. Последната промяна засяга така наречените “Communities”, а тя ви дава възможност да ограничите потока на информация от тях както и да търсите определени потребители в дадена общност.
Снимки: Google+ blog
Пък аз сега казвам, че Русия не трябва да гледа на България като на своя Троянски кон в ЕС, че Вашингтон и Лондон не трябва да смятат България за свой Троянски кон в ЕС, за да ускорят разпадането на ЕС, че в трудови войски циганите се ограмотяваха и получаваха занаят, зидаро-мазач, кофражист, оксиженист... Казвам, че спекулантите от Уолстрийт отключиха световна криза.
В разработването на примерна комуникационна стратегия ще се фокусираме върху комуникацията, т.е. как да бъде преработена информацията, която имате за пазара и бранда; как тази информация да стане разбираема за вашите клиенти; кои канали да използвате и как да ги интегрирате. Предстоят няколко публикации по темите.
Например имаме онлайн магазин за качествени детски дрехи от Англия. Асортиментът от стилове и номера е много богат. Един от проблемите, които разрешавате на клиентите си, е липсата на свободно време да обикалят магазините. Вие предлагате достатъчно богат асортимент от стилове и номера; имате политика за връщане на дрехите. Така решавате този проблем! За 15 минути майките намират подходящите дрехи за своите деца, т.е. вие им подарявате 2 часа, които могат да прекарат с приятелки, вместо да губят време в мола. Добрата политика за връщане на дрехите може да бъде: за ваша сметка или ако поемате половината доставка. Това улеснява решението за покупка, защото клиентите ви знаят, че изборът им е обезпечен. Така отново им пестите време! Вашето предимство е, че цените времето на своите клиенти, затова искате да улесните максимално избора им и процедурите по връщане на неподходящата стока. Кажете им, че искате да бъдат удовлетворени и да имат повече свободно време за себе си!
Задача:
Тук е моментът да помислите какъв проблем решавате със своите продукти, услуги или бизнес. Отговорът на този въпрос ще ви помогне да комуникирате силните си страни правилно.
Много е важно да си отговорим на този въпрос. Ако се придържаме към горния пример, приоритетни клиенти са работещите майки и бизнес дамите. Те държат на качеството, коректното отношение и бързата реакция от ваша страна. Купуват често и обичат да се чувстват специални.
Затова могат да се включат в програма за лоялни клиенти – с отстъпки, първи да научават за новата колекция, да получават малки подаръци. Това са хора, които са в крак с новостите и тенденциите; имат големи очаквания, държат на спокойствието си и са готови да платят за него; търсят престиж и позиция в обществото.
Задача:
Ако все още не познавате клиентите си, опознайте ги! Какво обичат да правят? Къде ходят? Какви навици имат? Какво търсят? Отговорите ще ви помогнат много успешно да откриете каналите, които са най-работещи точно за целевите ви клиенти.
Като знаем всичко това, можем да преминем към разработване на каналите, посланията и начините, по които да комуникираме с клиентите си.
Очаквайте втората стъпка: „Комуникационна стратегия – избор на канали и тяхното интегриране“!
в личен план: Да изживявам всеки един миг.
в професионален план: Да следвам неотлъчно поставените цели.
Жури съм в категори графичен дизайн. Ще се радвам да видя всеотдайност , нестандартни подходи и желание за себеизява.
Не смятам , че състезанието е във формата на ДЗИ и човек трябва да се готви за него. По-скоро ще покаже до колко всеки се е задълбочил в интересите си и какви познания е натрупал. Комбинирани с иновативност, ще се отличат знаещите и можещите.
От друга страна получих вътрешно удовлетворение от постигнатото. Поставените цели бяха изпълнени , срещнах много нови хора. С упоритост и желание създадох тези десет епизода и не виждам защо всеки не би могъл да осъществи своите желания и интереси.
Търся вдъхновението в ежедневието и заобикалящата ме среда.
Визитка: Стоян Стойнов
Завършил ЕГ “Пловив” през 2010 година, изучаващ Инженерна физика в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2009 година се нарежда на второ място в национално отборно състезание “Младите Физици” град Шумен. През 2009 и 2010 печели първо място в националното състезание по физика на клуб “Квант” към ОДК Пловдив, като капитан на отборите. Рисуването му е хоби, което в последствие се развива в проекта Enjoy The Colors – “Наслади се на цветовете” e продукция разкриваща изработката на картини. Заснет процесът в детайл, използване на кадри на забавен каданс, представяне на определени техники и заиграване с цвета, са част от красотата на изкуството, което артистът би желал да сподели.
Устройствата, носещи името BlackBerry, са символ на продуктивност и сигурност. Заслепени от Android и iPhone, хората обаче спряха да им обръщат внимание. След дълго отлагане дойде BlackBerry 10 – обещанието на компанията за бляскаво завръщане. И какъв по-добър начин отново да напомниш за себе си от една агресивна, но и впечатляваща кампания.
Кампанията е подета от Франк Боулбън, CMO на BlackBerry, и неговия екип в сътрудничество с BBDO и няколко дигитални агенции под шапката на Publici, пишат Forbes. Това, на което жителите във Великобритания и САЩ вече стават свидетели, Боулбън нарича “real-time marketing”. Кампанията се развива в няколко насоки, като общото послание е “иновативност” – нещо, с което забравихме да свързваме BlackBerry (доскорошните Research In Motion).
Ако отворите тази страница например и използвате своя профил във Facebook, ще можете да вникнете в някои от клюочите функции на BlackBerry 10 с BlackBerry Z10 през собствените си очи и навици. Ето и един скрийншот от моето пътешествие в BlackBerry 10:
Демонстрират убедително предимствата на новата операционна система и функции като BlackBerry Hub, камерата с Time Shift режима, видео разговорите с BBM. Получило се е доста добре, дори правят опит да определят интересите ти на база информацията, споделена в личния ти профил във Facebook. Можеш и да ги смениш – да речем, че обичаш музика. Клипчето показва различните приложения на устройството през различните части на деня, сякаш си в пълна хармония с BlackBerry Z10. Неминуемо създава приятно усещане и за т.нар. BlackBerry Flow – интерфейсът, който BlackBerry са разработили, за да събере на едно място основните функции на устройството.
Друг аспект на завръщането на BlackBerry ще е мобилната и десктоп инвазия – реклами заливат екраните на мобилните устройства (не BlackBerry, разбира се) и компютри. На практика притежателите им (от САЩ и Великобритания) могат да изпитат функциите на новата операционна система на BlackBerry от екрана на своя iPhone или Android устройството си. Рекламите обхващат целия екран и са интерактивни, въртейки се около основни функции като Time Shift при правенето на снимки.
Както споделят Forbes, посетителите на New York Times ще видят реклама, която ще издърпа съдържание от колонките на медията и ще го обедини със случващото се в профила на NYTimes във Facebook и Twitter. Така BlackBerry представя силата на BlackBerry Hub.
Боулбън споделя и нещо интересно – хората, застигнати от мобилната инвазия, са се заиграли с рекламата средно за 4.2 минути, което е наистина впечатляващо. Скоро се очаква и друго подобно предизвикателство. Притежателите на смартфон ще могат да участват в надпревара по писане срещу BlackBerry Z10. За целта ще сканират QR код, след което ще се стартира играта.
Снимки: BlackBerry
Вчера попаднах на първата алтернатива на Dropbox, която ми харесва. Тествал съм BOX, Yandex Disk, Google Drive и какво ли още не, но нито едно от тях не ми хареса.
Copy.com e клауд услуга за съхранение и ултралесно споделяне на файлове. Ако сте ползвали Dropbox, Box, Google Drive или Yandex Disk, вече знаете какво представляват подобни услуги. За останалите ще разкажа с няколко изречения.
След кратка регистрация и лесна инсталация Copy (както и останалите алтернативи) ви пита къде на хард диска ви да създаде папка, в която можете да поставяте файлове. След като сложите файл в тази папка, той се синхронизира и рефлективно можете да ползвате този файл от своя лаптоп, настолен компютър, таблет или телефон – в общи линии от всяко устройство, на което имате инсталиран Copy. Можете също така да споделите файл или няколко файла с колеги и приятели. Можете да направите файлове активни публичен даунлоуд, както и много други. Ако евентуално хард дискът ви изгори, файловете, които са били в Copy папката, ще се запазят и ще можете да си ги свалите, след като се сдобиете с нов хард диск.
Email-ите имат ограничения в размера. Copy няма подобни ограничения.
Оставих най-сладкото за накрая. Ако се регистрирате от моя референтен линк, ще получите допълнително още 5GB напълно безплатно. Аз също ще получа толкова. Когато поканите хора, ще получавате по 5GB за всеки, който се присъедини. Поканете 10 приятеля и вече ще имате над 60GB безплатно.
Предполагам, че тези бонуси ще бъдат намалени след време, така че побързайте и направете своята регистрация сега. Успех и много усмивки
Нови социологически изследвания хвърлят интересен поглед върху конкуренцията между iOS и Android. Оказва се, че използващите iPhone са по-млади, по-активни в социалните мрежи и слушат повече радио на телефоните си в сравнение с притежателите на Android устройства. До тези изводи стигна проучване на comScore, цитирано от Advertising Age. Собствениците на Android-и прекарват повече време в игри на телефоните си, както и в четене на новини, посещения на приложения и сайтове, свързани със спорт.
Ето какво е разпределението по минути, прекарани средно в различните категории:
Средностатистическият собственик на iPhone прекарва 1102 минути всеки месец в социалните мрежи през телефона си. Тези с Android обаче им отделят само по 745 минути. Става ясно обаче, че социалните мрежи са основна част от мобилното ежедневие и на собствениците на iPhone, и на тези, ползващи Android устройства.
Следващото по важност и значимост приложение на iPhone е… радиото. За хората с Android обаче по-важни са игрите. Потребителите на тази операционна система прекарват 670 минути месечно в игри, докато собствениците на iPhone изразходват за това само 341 минути средно на месец. Наистина можем да отдадем това на демографските различия, както отбелязва Андрю Липсман от comScore. Почти всеки четвърти от използващите iPhone е между 18 и 24 години, докато само 17.5% от потребителите на Android спадат в тази възрастова група. 40.7% от използващите операционната система Android са между 35 и 54 години, докато разполагащите с iPhone в тази група са 37.1%.
Данните са част от анализа на дигиталната публика на comScore – Media Metrix Multi-Platform, която цели да събере данни как потребителите използват определени уеб възможности през различните устройства.
Снимка: Apple / Графика: Ad Age, comScore
Палми Ранчев коментира, че не знае дали има по-голямо зло от това да възраждаме вкуса на чалгата и простотията. Според него моралният проблем е най-големият за българите, а той не очаква след следващите избори нещо в държавата да се промени. Ранчев е скептичен и към хората, които вярват, че могат да се направят нови партии и формации. Каква партия ще направиш, като нямаш пари. А парите ги раздават пак тези, които и до досега държат партиите. Трагичното е, че никога толкова много пари не са се давали в ръцете на толкова прости хора, констатира още Ранчев.
В своите произведения, испанският фотограф успешно съчетава традиция и съвременност. Във всички свои творби той показва перфектно владеене на техниката и голямо чувство за композиция. Мариано Варгас днес се смята за един от най-добрите артисти, работещи в жанра на еротична фотография. Той черпи вдъхновението си от безсмъртните картини на великите художници на Ренесанса: Рафаел, Ботичели [...]
ЗАЩИТНИКЪТ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ЙОНКО ГРОЗЕВ ЛИЧНО ПОДГОТВЯ ДОКУМЕНТИТЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА „МАКЕДОНСКОТО” МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ На свое заседание през миналата седмица партията на Меглена Кунева – „България на гражданите” избра трима секретари със статут на заместник председатели, които да отговарят за различни ресори. Прави впечатление, че човекът натоварен с една от любимите на лидерката [...]
2004 - 2018 Gramophon.com