10 книги, които със сигурност ще ви разплачат

Книгите са емоция. Те ни карат да се смеем на глас или неудържимо да се усмихваме загадъчно зад кориците, дори да сме в градския транспорт и място пълно с много хора. Нерядко можем да се влюбим сред думите им, а понякога дори тайно да плачем.
Именно със селекция от книги, които винаги могат да ни разчувстват и провокират сълзи, сайтът Flavorwire се противопоставя на твърдението, че съвремените книги, са значително по-малко емоционални от тези, издавани в миналото. Ние от своя страна допълнихме класацията, за да я направим по-позната и близка до нашите географски ширини.

"За мишките и хората" - Джон Стайнбек
Роман, който се чете като къс разказ. За сметка на това историята те държи за гърлото и някак съвсем нежно те оставя безсилно завладян след последната страница.
Роман, който трудно се забравя и винаги може да ни даде повод за размисъл върху отношението ни към различните от нас, за стереотипите и присъдите, които даваме ежедневно.

"Вината в нашите звезди" – Джон Грийн
Джон Грийн като правило избира най-болезнените места, където да задълбае.
В своето ревю за книгата Габи Кожухарова пише: "Вината в нашите звезди" е малка книжка с голямо сърце; много увлекателна и остроумна. Чете се на един дъх, въпреки че е пълна с „гранати" – съдби, които всеки момент ще бъдат взривени от смъртта. В нея темите са все от „онези сериозните" – неподбиращата болест, неизбежната скръб, смехотворната и безполезна утеха... През моите очи обаче нищо не можа да понижи духа или да отнеме чувството за хумор на романа. Мисля, че на читателите е спестен драматизмът, които подобни истории предполагат. Искреността е достатъчна.
Джон Грийн е написал „Вината в нашите звезди" смъртоносно, но в същото време не ѝ е дал властта да ни сломи.
Прочетете и цялото ревю на Габи тук.

"Крадецът на книги" – Маркъс Зюсак
Когато разказвачът е Смъртта, а действието се развива в нацистка Германия, можем да очакваме сълзи. Но "Крадецът на книги" е много, много повече.
В своето ревю Мила Ташева пише: Финалът е покъртителен. Дори сега, седмица по-късно, ми е трудно да мисля за него, без да почувствам онова стягане в гърлото, което предвещава потоци от слъзи. Повярвайте ми, не е случайно, че романът е носител на наградата на Publisher's Weekly за най-добра юношеска книга (2006), награда на Асоциацията на американските библиотекари (2007), Наградата на писателите от британската общност (2006) и още много. „Крадецът на книги" е от онези детски книги, които всеки възрастен трябва да прочете. За да си върне поне малко от добрината и вярата в хората, които губим, когато порасваме.
Прочете и цялото ревю на Мила тук.

"Отива една жена при лекаря" – Рей Клуун
Винаги когато говоря за тази книга започвам с уговорката, че със сигурност ще се плаче на нея. Защото днес няма човек, който да не е чувал история за "Отива един човек при лекаря... и разбира, че има рак". Вероятно сълзите по тази книга са много, защото неизказаното по темата е много, а има какво да си кажем.
Историята е като шамар за събуждане за живота, като шамар за всички заблуди и цялата наивност на света, който сами си градим. Ракът е като шамар за нас и хората, които ни заобикалят. Той идва неканен, настанява се удобно в тялото, близо до сърцето и остава докато не се превърне в край не на един, а на няколко живота.
Прочетете цялото ревю на книгата тук. Не пропускайте да се включите и в социалната кампания на ИК Жанет 45 и рекламна агенция Реформа, като вземете безплатно копие от книгата чрез специалното фейсбук приложение и след това предадете книгата на друг, за да говорим повече и да знаем повече за тази безмилостна болест.

"Никога не ме оставяй" – Кадзуо Ишигуро
По презумпция антиутопиите са тъжни, макар в повечето случаи тяхната тъга да е скрита зад маската на страха. Затова и рядко плачем на тях.
"Никога не ме оставяй" обаче е различна антиутопия, ако въобще можем да я впишем в този жанр, защото говори с човешкия глас на приятелството и любовта в един свят, където си създаден от "от изметта на обществото - наркомани, просяци и проститутки" и нямаш право на своята лична надежда за щастие. И единственото нещо, което остава е да живееш за деня.
В своето ревю за книгата Мила Ташева пише: "Никога не ме оставяй" е тъжна и леко гадна история със сериозни (като теми, не като количество) антиутопични моменти. Макар в самата книга уж да не са засегнати тези теми, наистина буди разсъждения за стойността на човешкия живот.
Прочете цялото ревю тук. (За съжаление книгата няма тираж от няколко години и се намира много трудно на български)

"Портокаловото момиче" – Юстайн Годер
Това е една от книгите, за които сме писали повече от едно ревюта в сайта и сякаш може да съберем още много. Една история за това, колко малко виждаме и от хората и от света, за това колко много обичаме, за това колко важно е да мечтаеш и да имаш своя приказка. Една история за сина, опознал бащата с думи, защото споменът е заличен от времето. Едно писмо, което е много повече от разказ, много повече от приказка... то е завещание за смелост, за щастие, за живот.
Нежна и лека, тази книга хем те усмихва, хем ти дава онази емоция на ръба между моментното щастие и изтръпващата тъга в разминаването на времето, живота, мечтите и всеки миг на радост.
Прочетете двете ревютата на книгата от Алекс и Павлина.

"Пътят на промените" – Ричард Йейтс
В какво се превръщат мечтите или всичко, което остава скрито, зад привидната идиличност на едно крайно обикновено американско семейство от 50-те, всъщност е дълбока и многопластова история за конформизма и бавното плавно убийство на щастието, любовта и мечтите... Книгата на Ричард Йейтс е истинска американска класика от средата на ХХ век, която има силата да разровичка изключително дълбоко в емоциите на читателя, като същевременно не подценява по никакъв начин неговия интелект.

"Часът на чудовището" - Патрик Нес
Книга, която трудно може да влезе в рамки. И все пак това е книга, която няма да ви остави безразлични. Тя е съвършена в своята тъжна и мрачна премяна, съшита от думи и от прекрасните черно-бели илюстрации на Джим Кей.
В своето ревю за книгата Габи Кожухарова пише: Това е книга за живота, за най-мрачните му и мъчителни моменти – тогава, когато губим всичко, когато сме слаби, когато маските ни пречат най- много и когато трябва да бъдем болезнено откровени със себе си, ако не искаме завинаги да останем в мрака. Чудовищата от легендите се превръщат в съюзници срещу чудовищата от реалността. Битката обаче трябва да водим сами, защото никой друг не би могъл да изрече собствените ни истини вместо нас.
Прочете цялото ревю на книгата тук.

"Стая" - Ема Донахю
Макар за "Стая" да не се разшумя достатъчно у нас, книгата беше широко дискутирана в чужбина. Всеки посегнал към нея обаче със сигурност ще продължи да мисли за нея, дори и след последната страница.
В своето ревю за книгата Митко Аврамов пише: Истински затрогваща история за едно момче и силната връзка с неговата майка. Силна връзка, която поне донякъде успява да ги съхрани от кошмара, на който са подложени. История за изумителния начин, по който Джак се сблъсква със света и го опознава по свой уникален начин. Читателят с лекота става съпричастен и до самия край стиска палци всичко да се оправи.
Прочетете цялото ревю на Митко Аврамов за стая тук.

"Братята с лъвски сърца" - Астрид Линдгрен
Странно е, но в тази класация много от книгите се определят като детски.
Краят й също е с детска книга, безспорно една от най-хубавите за всички времена.
"Братята с лъвски сърца" вероятно е първата, книга, която е разплакала от мъка много деца по света и в същия момент точно тази книга е станала тяхна любима, вечно обичана и ценна. Тя е събрала на едно място обичта към живота и обичта към любимите хора в невероятна комбинация с болезнената жестокост на болестта и очарованието на детското въображение. Книга, която вероятно трябва да препрочитаме по-често, дори когато порастнем.

Ако можеше да добавиш една книга към класацията, коя би била тя? Напиши ни като коментар

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: