Какво се очаква от един политик по избори

Българският политик, пък и всеки друг политик по тази грешна земя, не е обикновен човек. Той е някакъв властолюбив и крадлив маниак, обсебен от желанието да се показва по телевизора. Него всички го мразят (включително и другите политици) и същевременно всички искат да бъдат на неговото място (включително, кой знае защо, и другите политици). Политикът е странно и изродливо същество през по-голямата част от ненужния си живот, но особено странен и изродлив става той, когато се зададат някакви избори. Това е една от лошите черти на демокрацията: кара хората да изглеждат странно и изродливо. Когато се зададат избори, към политиците се появяват нови очаквания и изисквания, на които те трескаво се хвърлят да отговарят и които те трескаво се хвърлят да задоволяват. Опитах се да преброя основните изисквания към един политик по време на избори. Стигнах до пет. Може да има и повече, но тези са най-типичните и най-съществените. И така, какво се очаква от един политик по време на избори. Най-напред се очаква

да знае всичко

Може да се случи така, че по време на избори на горкия политик да му се наложи в един и същи ден да говори по радиото, да участва в дебат по телевизията и да се срещне с избиратели. Тогава ще го чуете да разказва с къдрави числа и проценти за социодемографските тенденции, за отпадането от образованието и ролята на квалификацията за икономическия растеж и заетостта. По телевизията авторитетно и разпалено ще дебатира енергийните въпроси, сложния начин, по който се получава сметката за ток с всички нейни зелени и кафяви енергии, разпределителни мрежи и системни оператори. Когато привечер се срещне с избирателите си, ще покаже задълбочени познания за техния район, като започне от макроикономическите параметри и свърши с видовете костюми, които се използват по време на местните кукерски игри. Всички тези неща той до този момент едва ли ги е знаел. Научил ги е предната вечер и на другия ден вече ще ги е забравил. Но пък това по никакъв начин няма отношение към работата, която възнамерява да върши, ако спечели изборите. Другото, което се очаква от политикът е

да бъде катастрофичен

Политикът не е никакъв политик, ако не вярва в Апокалипсиса. Основна задача на всеки политик е да убеди хората, че страната е на ръба на бездна и ако през следващите минути не се вземат някакви спешни мерки, тя ще полети в преизподнята. Съдбата на България е да бъде най-великата и най-богатата страна в света. Една Швейцария на Балканите, обаче с територията на Канада. Социално слабите в България биха могли да бъдат като саудитски шейхове, но не са. България също не е Швейцария с размерите на Канада и за това са виновни политиците. Кои политици? Другите политици. Слава Богу, има една партия, има един човек, който знае кои са тези спешни мерки, които трябва да се вземат, за да не полети нацията в бездната на поредната катастрофа, и това е нашият политик. Именно той знае тайната рецепта или поне се очаква от него да убеди аудиторията, че я знае. От него се очаква и друго:

да обещае всичко

Представете си как той се е изправил в читалищната зала, как размахва ръце като Икар и така пламенно аргументира ролята на мелиорацията за нормализирането на търговското салдо, че чак сълзи избиват в ъгълчетата на очите му. Когато свърши и с вече по-спокоен глас даде думата за въпроси, от залата се надига плах човек и прошепва от името на всички: „Не разбрахме какво ще ни обещаете”. В този момент от политика се очаква да бъде смел и да действа с размах. Ако при демонстрацията на ерудиция къдравите числа и процентите са били чудесни, тук те не вършат никаква работа. Ако кажеш, че ще увеличиш доходите с 8,5% и с 12,3% ще намалиш безработицата, никой няма да ти повярва. Ще ти повярват, ако кажеш, че ще направиш заплатата на всички 2000 лева и ще намалиш безработицата два пъти. Ако опонентът ти обещае, че ще увеличи работните места със сто хиляди, отговори му бързо и смело, че ти ще ги увеличиш с двеста хиляди. Ако опонентът ти обещае, че през неговия мандат България ще влезе в Шенген, ти обещай, че през твоя мандат пък не само ще влезе, ами ще излезе от другата страна. Защото това се очаква от един политик по време на избори. От него също така се очаква

да обича всички

Като хвърковат бенковски четник политикът по време на избори препуска от община в община, от клуб в читалище, от площад на тържище и навсякъде тупа по гърбовете загорели мъжаги, въздиша редом със съсухрени старици и се снима с русокоси дечица в ръце. Всичко това той го прави, не защото го иска, не защото е нужно, а само защото то се очаква от него. Ако не го направи, някак си няма да е със света, някак си ще е претупал задълженията си, което от своя страна може да се разтълкува като обидно незачитане на избирателите. Иначе всеки един политик обича лично всеки един избирател точно толкова, колкото всеки един избирател обича лично един политик. И в това няма нищо лошо – хора сме, живеем заедно и се обичаме, доколкото можем. И накрая, от един политик се очаква

да бъде беден

Ако си политик и имаш хубав и скъп автомобил, скрий го бързо в някой двор, затрупай го със сухи клони и се прехвърли на нещо евтино, преди да се появиш пред избирателите си. Избирателят мрази богатите политици, дори когато самият той не е беден. При все че според досадната логика е по-правилно да се гледа не с какъв автомобил влиза един политик във властта, а с какъв излиза, от всеки политик по време на избори се очаква да манифестира скромност и смирение. За да може когато излезе от властта, за него да се каже: „Ей, и тоя се ояде!”. Защото ако си е влязъл „ояден”, какво ще речеш после за него! Ако не краде, как ще го обвиниш за собственото си положение! Как ще го напсуваш, че да ти олекне…

Ето такива ми ти работи се очакват от политиците по време на избори. И те, горките, гледат с всички сили да отговорят на очакванията, нищо че след като отговорят, пак ще ги гледат с гнусливо сбърчен нос. Така е устроен светът, в който живеем, който обичаме и за който треперим да не бъде пометен от цунами, ударен от метеорит или затрит от някакво друго ужасяващо събитие. Да живее нашият свят, да живее демокрацията! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: