ВЯТЪР ОТКЪМ ТЪМНОТО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В София – 71 партии подадоха документи за участие на извънредните избори през май. Предизборната борба е вече остра, продължават и атаките срещу президента и служебния кабинет. По темата за предизборните развития в България разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, при кризата на политическата система, в която се намира България, не са ли твърде много партиите, които искат да участват на изборите?

- На изборите през 2009-та, Фили, участваха 20 партии и коалиции, сега – 71. Много са, но пък някой може да каже – малко, тъй като са едва една пета от партиите тук изобщо. Така че аз не бих коментирал самата бройка. Но съм любопитен какви са разликите между техните политически принципи, които налагат съществуването им като отделни политически субекти. Поне една партия, както в Австралия, да беше излязла с пищна блондинка отпред и с девиза – „Ние се отнасяме сериозно към секса”. Но не, всички тук се правят на наистина сериозни политици. Всеки знае, че не са и знае защо не са, просто – като цяло не става дума за принципи, няма откъде да се вземат толкова много принципи в политиката. В огромна степен става дума за безпринципност, за прояви на лични амбиции, за реализация на ченгеджийски поръчки с цел „разделяй и владей”, ако щеш – става дума за простотия, скрита зад думи. Но в българския политически живот винаги е имало излишък на самочувствие и дефицит на здрав разум, Фили, така че не се учудвам на големия брой мераклии да се докопат до някаква митична митница, макар не точно Солунската, за която мечтаеше алековият Бай Ганю. Сега му е времето, защото след хаотичните, пълни с безумни лозунги улични протести, нещата изглеждат така, сякаш в България и българската политика наистина всичко е възможно.

- Колко от тези партии се очаква реално да влязат в бъдещия Парламент?

- Добре, че уточняваш „реално”, Фили. Защото според сметките на самите партии, Парламентът трябва да е с около 1 500 места. А те са само 240. Социолозите казват, че  реалното представителство зависи от избирателната активност. Ако тя е около 60 и нагоре процента, в 42-то Народно събрание ще има 4 или 5 партии – твърдо ГЕРБ, БСП, ДПС, а освен тях – „България на гражданите” и партия „Атака”. Отсега е трудно да се каже ако са само 4, дали за четвъртото място ще надделее партията на бившия еврокомисар Меглена Кунева или на национал-социалиста Волен Сидеров. Това колебание се появи, когато се видя, че точно лявата и националистическа „Атака” печели електорална подкрепа покрай протестите, макар предишните проучвания да показваха, че тя няма да влезе в Парламента. В същото време се смята, че ако избирателната активност е под 55 на сто, шанс да попаднат в Парламента имат ДСБ на Иван Костов, а може би и РЗС на Яни Янев. С други думи, при този случай бъдещият Парламент ще изглежда точно като сегашния. И за кой ли път ще трябва вкупом да си зададем сакралния български въпрос – оти ручахме жабетата.

- Пламен, актуален е и въпросът имат ли шанс представители на протестиращите, сред които все пак започна процес на самоорганизация, да попаднат в бъдещия Парламент?

- В момента бих казал – по-скоро не, Фили. От една страна, те нямат, а и още от старта на протестите нямаха, технологично време да регистрират собствени партии. От друга страна, протестиращите сега създадоха няколко сдружения с идеята да участват на изборите, като използват за ракета-носител вече съществуващи партии. Но заради предразсъдъци, заблуди или някакви други причини, те избират не големите партии, през които имат истински шанс да попаднат в Парламента, а никому неизвестни – уж с идеята, че те са с чисти ръце, защото не са били във властта. Една твърде наивна идея, ако трябва да бъда докрай точен, Фили.

- Пламен, разбирам, че политическата картина е сложна в момента. Но освен сложна, тя носи и силно напрежение. Откъде идва то?

- Определено, Фили, тази кампания се очертава като една от най-напрегнатите досега. Между партиите вече започна очакваната за малко по-късно размяна на удари под кръста. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е атакуван с компромат, че е организирал подслушване на политици и журналисти, като нещата тук са в развитие и все още неясни. Друга ключова фигура в предстоящите избори вече подаде оставка. Имам предвид безпрецедентната ляво-дясна атака срещу авторитетния проф. Михаил Константинов, шеф на „Информационно обслужване”, може би единствената в страната фирма с капацитет да спази законовите изисквания при електронната обработка на изборните резултати. От два дни е в ход и нова атака – официално са повдигнати обвинения за злоупотреба със служебно положение на бившия земеделски министър Мирослав Найденов по разследване, което се точи повече от три години. Ще кажеш, Фили – щом обвинението е от прокуратурата, значи атаката не е партийна. Но някой ще трябва да обясни как тогава документите по случая се намират в централата на БСП и от партията, а не от прокуратурата, първи информираха за обвиненията. Най-малкото е странно и необичайно. Как ще завърши тази сага не е ясно, но е ясно, че на ГЕРБ няма да им е леко да водят предизборна битка и да говорят колко са честни, докато техен министър се оправдава в съда. А още не сме видели и техния ответен удар, Фили, но съм сигурен, че той няма да закъснее.

Това обаче е само половината от темата за напрежението. Другата половина е свързана с уникалната ситуация да имаме кампания, по време на която някои от основните партии не само се атакуват взаимно, но водят битка и на втори фронт – с президента и назначения от него служебен кабинет. Наистина уникално е. И двете служебни правителства досега – на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски, се радваха на сравнително безоблачно политическо време, докато подготвяха изборите през 95-та и 97-ма година. Този път обаче президентът Росен Плевнелиев и премиерът Марин Райков са подложени на атаки, които преминават всякакви граници. Част от тях дори се водят не от партии, а лично от мафиотски фигури, хора от финансово-икономическите или направо от бандитските среди, за които всички знаят, че в нормалните държави щяха отдавна да обитават затворническа килия, не телевизионните студиа.

Това са част от нещата, Фили, които ме карат да смятам, че тазгодишната кампания вече е безпрецедентна по своето напрежение и противопоставяне. А щом вятърът духа откъм тъмната страна на политиката, не трябва да очакваме в живота ни да нахлуят прекрасни аромати.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: