Защо трябва да ходим на книжни премиери

Откакто работя на сегашната си работа, почти няма седмица, в която да не съм на книжна премиера. Ще съм честна, понякога омръзва. Уморяваш се, мислиш си за приятелите ти, които са на купон на другия край на София и малко ти докривява. Но! После се заслушваш. В откъса, който четат, в думите, които казват – за автора за книгата. И ако си късметлия (поне малко) получаваш възможност да надникнеш в един друг свят, непознат на обикновените хора – този на писането, на създаването на завършен текст, на превръщането на набора думи, които се лутат в главата на някого в истинска книга „от плът и кръв“ (хартия и мастило, не знам правят ли се премиери на електронни книги?).

Ако никога не сте ходили на премиера на книга, силно ви препоръчвам да го направите, дори и да не обичате да четете. (Не че наистина вярвам, че има хора, които не обичат да четат).

Представянията на книги, срещите с авторите ти дават съвсем друг поглед не само към писането, не само към четенето, но и към книгата като тяло. Вече не е само хартия, мастило, лепило. Вече е труд, пот и вложени години. Дори най-тъпата книга се променя, когато чуеш авторът ѝ да говори за нея – не, не съм лесно манипулируема, пак можеш да продължиш да я намираш за тъпа, но поне да разбереш и да спреш да се чудиш защо съществува. Друг път, едва след като си чул авторът да говори за книгата си, разбираш защо трябва да я прочетеш. Понякога това си е любов за цял живот.

Има книги, които никога нямаше да открия, ако не бяха премиерите им.

Освен повод да се видиш със страхотните си приятели да смените малко книги, полети с бира, премиерите ти дават възможност за няколко часа да поживееш в същата вселена, да дишаш същия въздух като хората, чиито думи си дишал.

Хубавите неща, които ти се случват покрай премиери (в по-скоро хаотичен, отколкото хронологичен ред):

Да минеш през служебните коридори на Народна библиотека.

Да разкажеш на Богдан Русев, че си живяла в квартира, където и четирите съквартирантки сте имали копие от „Ела при мен“.

Да обясняваш на деца какво е „издателство“.

Да стискаш цяла вечер палци да прочетат любимото ти стихотворение…

Да изпратиш смс на 20 човека, че е супер важно точно тази вечер да дойдат на премиерата, на която си ги поканил.

Да отидеш на изложба, която много, ама много си искал да видиш, но все пак си нямал време – а премиерата е в същата галерия.

Да отидеш на изложба, без да си го планирал.

Изобщо, ходете по книжни събития – панаири, алеи, четения, срещи с автори, премиери. Хората там не са случайни. Местата не са случайни. Книгите, о, книгите никога не са случайни.

И затова, неслучайно, след всяка си малко по-различен човек. Малко променен. Малко   по-богат на емоции, преживявания и думи.

A колкото и да е скъпа една книга (която всъщност никой не те кара да купуваш), това е безценно.

Текст от блога на Мила Ташева 'The Reading Room'.

Прочети цялата новина

Свързани новини: