Прераждането, преяждането и пренареждането в пререждането за новия парламент

Промяната заради самата промяна не може да бъде сериозна цел дори в българската политика, в която границата между сериозното и комичното често е твърде пропусклива до степен на една дифузия от сълзи, предизвикани от горчив смях. Ето защо лозунгът на февруарската революция да бъдат сменени абсолютно всички ( не просто политици, а и т.н. елити) беше по дефиниция неизпълнима задача.

Устойчивостта на статуквото обаче явно е на път да надмине и най-смелите предположения за липсата на промяна. И тон за тази песен дават двете най-консервативни сили на прехода, които самите си останаха непроменени и съответно излъчват сигнали в тази посока.

Два примера.

ДПС показва среден пръст като се кани да издигне отново за депутат назначения за медиен магнат продукт на това политическо хилядолетие Делян Пеевски. Помня го като водач на агитката на царя в НДК по време на пряк телевизионен предизборен диспут през пролетта на 2001 г., на който бях водещ.

Вероятно това ще да е била и първата изява в националния ефир на този напорист юноша ( трябва да е бил тогава около 20 годишен). Жалко е, че няма архивни кадри, за да се види агресията на въпросния. Той не се задоволи да подскача и крещи в публиката, но и накрая си направи труда да дойде и да ми размаха заплашително пръст след изключването на камерите. Обвини ме, че не съм давал достатъчно думата на агитката му. Същият, както се вижда, е незаменим именно като „младо лице”- казвам го на онези, които настояват, че са млади и поради тази причина са „прогресивни”.

Другата консервирана партия, управлявала заедно, покрай или в тайно съгласие с малкия побратим Ахмед Доган, е БСП. Тя дава знак за своето „обновяване” с реанимирането на вицепремиера от времето на кабинета Виденов, наречен заради своята логорея в публичното пространство Гумен Речев. Беше станал за смях. Но Румен Гечев, по някаква, знайна само на лидерите от „Позитано” 20 причина, гъвкаво се завръща.

При такива ярки примери за тъмни сделки, нищо и никой не бива да ни учудва с абсурдите в предстоящата надпревара между миналото и бъдещето в обречения на кратък живот нов парламент. Защото предстои не раждане, а израждане на този орган- в природата, поне при хората, сношаването между близки роднини ( с цел запазване на имането в рамките на семейството) води именно до това.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: