Това е цитат по памет от "Мълчанията на полковник Брамбъл" на любимия ми Андре Мороа. Действието се развива в окопите на Фландрия в разгара на това, което още наричат "The Great war". 

Защо го казвам... защото - да - има рискове. В политиката те са доста по-скромни от тези във войната, но по-сериозни от тези в спорта, например. А когато спортуваме, не участваме само, ако ни е гарантиран успехът. Даже изобщо не обичаме такива състезания, и никак не уважаваме тези, които ги обичат. Това ни прави честни и достойни хора, джентълмени. 

Властва убеждението, че предсрочните избори през май '2013 са без особено значение - резултатът щял да бъде такъв и такъв, няма да се състави правителство, или пък ще се състави еди-какво-си, което няма да изкара. Ще има нови избори на лято, наесен, догодина... и тогава да видите каква ще стане тя. 

Тънки сметки, дълги пасове, сложни комбинации, интриги. Големи играчи, хитреци, шахматисти. Българската политика винаги е страдала от излишък на тарикати на различна възраст и с различно IQ, както и от остър дефицит на смели хора. И не е чудно, че днес мнозина си правят сметката "Те тези избори така и така са загубени, ама като се провалят следващите ... и като се върнем на бял кон...".  

Аз не разсъждавам така. В спорта, в политиката, в професията си (която понякога си е жива война...). Не се скатавам и не уважавам скатавките. В политиката да се откажеш от борбата е особено сериозна грешка, по една много важна причина:

Тези избори не са за нас. За нашите планове за живота, мечти за кариера, амбиции и честолюбие (нашата суета е в най-добрия случай просто инструмент на демокрацията, но не и нейна цел). Те са за проблемите на хората - за липсата на работа, за липсата на честност и правила в обществото и икономиката, за злоупотребите и цените на монополите, за разпада на държавните институции. 

Своите планове можем да отложим. Можем да отложим и единството на десницата. Но не можем да отложим решаването на проблемите. И никой, никой избирател няма да ни чака. Казано с други думи - конете не живеят дълго, и белият кон умря. 

В България има стотици хиляди осъзнати граждани с десни убеждения, които не могат да траят ГЕРБ на Борисов. Част от тях пострадаха лично от управлението му, други видяха правата на своите съграждани погазени, трети изпитаха културна и етична нетърпимост към начина на управление. Всички видяхме как се оядоха олигарсите и как се окръглиха доволните им физиономии, докато затваряха магазин след магазин и цех след цех. От крайните квартали на малките градове, безработицата стигна центъра на Варна и София. Почука на нашите врати. 

Аз знам, че повечето от тези стотици хиляди не ми вярват. И още по-малко ми вярват след като разбраха, че случката от  1 април 2013г. не е била шега. Но аз ще се боря за доверието на всеки един от тях през оставащите 40 дена, ще изрия улиците, ще споделя позициите и програмата си с хиляди. Ще пием кафе с Варненските избиратели през деня, ще пием бира вечер, ще стисна ръката на всеки от тези десетки хиляди варненци, които не искат да бъдат поставяни пред избора БСП или ГЕРБ.  Ще проведа личен разговор с всеки, за да прецени сам - заслужавам ли доверието му, имам ли сила и смелост да стана народен представител, имам ли последователност и честност да устоявам на изкушенията след това. 

На 13 май съм ви обещал да вляза в Парламента и да хвърля едни скъсани обувки.

 Ще го направя - заради всичко, написано по-горе, а и за рождения ден на сина си. Ще спазя и другото си обещание - за кабинет на Борисов няма да гласувам.  Пак по същите съображения. 

В името на тези стотици хиляди, с тяхната и с Божията помощ, ще успеем. Аз ще успея благодарение на приятелите в София, които не спят, за да ми помагат в интернет, и тези във Варна, които днес търкат обувки вместо мен. Днес ще благодаря само на един, на когото му беше най-трудно - Яворе, благодаря ти за подкрепата през тези три дни, и през следващите 40. На 13 май - на всички останали. 

Да, рискове има. Ние в уредени мачове не играем, че да знаем резултата. А ако работите ви изглеждат на зле, не ми прехвърляйте спасителните пояси на страха и сложните лични планове. Джентълмените - и това е вече съвсем друга история - умират прилично облечени. 

.