Какво мислят държавите от Персийския залив за Арабската пролет?

През ЕСВП-София

Стратегическата значимост на Персийския залив превръща региона във важен фактор при всеки анализ на ситуацията в Близкия изток и Северна Африка, в т.ч. Арабската пролет, случващото се в Сирия, Израел и Палестина, и т.н. Докато обаче парите, географското положение и енергийните ресурси правят държавите от Залива все по-влиятелни, политическите развития в тях остават до голяма степен неизвестни за чуждите наблюдатели.

ЕСВП лансира нов проект за изучаване на страните от Персийския залив и на различните аспекти на тяхното влияние. Първото издание по новия проект е под редакцията на Фатима Аюб и разглежда въпроса за отношението на държавите от Залива към Арабската пролет. Анализът е съставен от 4 есета, написани от автори, запознати с политическата динамика в региона. Някои от техните заключения:

• Арабската пролет завари Саудитска Арабия неподготвена да се справи със ситуация, при която в ерата на технологиите на социалните мрежи поданиците на саудитския крал вече разполагат с повече или по-малко свободно място за обществен дебат. Реакцията на властите включваше отпускането на големи социални помощи, опити за маргинализиране на недоволството и обявяване на протестите в страната за шиитски провокации. Ориентирала външната си политика по религиозен признак в конфликта в Сирия или Бахрейн, Саудитска Арабия се опитва да преформулира стратегията си на фон на на засилващото се влияние на Мюсюлманските братя в региона.
• Със своите огромни ресурси, големи регионални амбиции и външна политика, водена основно от възгледите на емира си, Катар засега не се сблъсква с прояви на проблема на вътрешното политическо недоволство. Въпреки налагащия се имидж на страната като глобален фактор обаче, Катар е изправен пред сериозни вътрешни предизвикателства. От една страна, има значително увеличаване на броя на емигрантските общности там. От друга страна, критиките към Катар се засилват по отношение на това как страната използва своята „мека сила“ предвид очевидния залез на проекти като Ал Джазира.
• Кувейт, който някога беше политически най-отворената монархия в Залива, става по-малко либерален и все по-разделен заради общественото недоволство. Независимо от това, че протестиращите в тази страна са десетки хиляди, правителството увеличава политическите репресии, вместо да се заеме с адекватно решаване на проблемите с корупцията и гражданските права. 
• Притиснат между интересите на Саудитска Арабия и Иран, Бахрейн отговаря на исканията за по-голямо политическо участие на шиитското мнозинство, като мобилизира „лоялна“ сунитска опозиция и следва стратегията на политически репресии. Тази тактика на правителството в крайна сметка засилва политическата поляризация и неминуемо води до обединяване и мобилизиране на групите със сходни причини за недоволство от властта.

„Държавите от Персийския залив не могат да разчитат, че ще се справят с вътрешнополитическото напрежение и кризата в региона, харчейки пари до безкрай. Докато страните в Залива разглеждат Арабската пролет през призмата на усилията си за „ограничаване на щетите“ или пък на стратегическия опортюнизъм в регионален план, те пропускат да осъзнаят значението на политическия момент, в който се намират. Техните архаичните политически системи може и да са удобни за поддържане на политическите репресии, купуване на „лоялност“ и провеждането само на повърхностни реформи, но не отговарят на увеличаващите се искания на младите и по-заинтересувани от политиката техни граждани“. – Фатима Аюб

Прочетете и изтеглете : What does the Gulf think about the Arab Awakening?

Свързани новини: