По пътя към диктатурата ли?

В една интересна статия, насочена крайно критично към екс-премиера Борисов и неговата политическа структура, Евгений Дайнов рисува мрачната картина на едно пост-апокалиптично политическо бъдеще, в което олигархичната диктатура на псевдо политици, сраснали се със  сивата икономика, води до окончателен колапс на свободното общество в България.

Накратко, статията формулира следните стъпки към осъществяване на ГЕРБ-овия план към национална доминация:

1. Удушаването на свободата на словото

2. Контрол на върхушката върху МВР, прокуратурата и институциите на държавата

3. Да вербуват на своя страна чиновническия апарат

4. Най-важното за подчинението на народа е той да бъде държан в бедност и безпомощност

5. Страната умира от периферията към центъра

6. Да бъде посочен вътрешният враг (комунистите – бел. авт.)

В края на статията, авторът достига до заключението :

Очертава се на идващите избори съществена част от народа да гласува като поданик, измолващ подаяния от господаря си срещу демонстрирано покорство. Ако обаче ГЕРБ се върне на власт, това могат да се окажат не поредните, а последните избори. В следващите десетилетия пак ще се ходи до урните, но все някак ще става така, че ГЕРБ ще управляват.

Това е планът на ГЕРБ за бъдещето. Казаха, че имат волята да го постигнат. Да видим, дали българите имат акъла да го спрат. Дали могат да отличат трамвай от тролей…

 

Като оставим на страна леко едностранчивата оценка на автора, за която той има своите си основания, статията най-общо демонстрира основните проблеми на народа ни, превърнал се в безформена ментална слуз, която инертно се пързаля по политическия наклон преди поредните избори.

Длъжен съм, обаче, да не се съглася по две важни точки – 1) Задава се диктатура и 2) Липсата на избор датира от избори 2013

Диктатурата на сиво-икономическия пролетариат в България датира от време оно, както казват старите хора и начева още през 1980-те години с постепенното отпадане на Тодор Живков от власт и неговата смяна с бившите му десни и леви ръце, тестиси, крака, опашки и прочие крайници, като покойния Андрей Луканов и безсмъртния Александър Лилов. Тази красива тенденция на срастване между нелегалния бизнес и политиката продължи с пълна пара и след 1989 г., за да достигне своята кулминация в годините на зрелия Костовизъм и Неоцаризма (1998 – 2004 г.) В рамките на следващите години дойде новото облажване за БСП и поредното за ДПС и така до ден днешен. В момента, поради липсата на реална политическа власт в България, тече процес, сходен по своите характеристики със служебното управление на Стефан Софиянски (февруари-май 1997г.) Или казано по друг начин, узаконяването на всички нелегални сделки и раздавани под масата пари явно се случва на всеки 6 години, т.е. спокойно можем да очакваме следващото служебно правителство през 2019/2020г.

Но да се върнем на диктатурата. През изминалите 79 години в България не е имало реална политическа свобода за масовата публика. Налагането на личния режим на Борис III води до ограничаване на демократичните принципи в България, процес подходящо увенчан с настъпването на Съветската зима през 1944 г. Зима, която подобно на тази в популярния сериал “Игра на Тронове” продължава цели поколения. След 1989 г. не настъпва промяна в свободите на хората. Де юре те са гарантирани от новата конституция от 1991 г., но де факто тези гаранции са фалшиви като тона на настъпена родопска гайда. Още първите избори са фалшифицирани, а правителството на Филип Димитров доказва политическата безпринципност на “десните” сили, включвайки мнозинство министри от вече прекръстената Столетница. Последва правителството на Виденов, което се превърна в прото-образ на ГЕРБ-овата епоха – време на тотална нищета и източване на финансите на страната. Последва служебен кабинет, в който сините ловко се договориха с червените, разпределиха си парите и се разбраха “победителите” да не съдят “победените” на принципа “гарван – гарвану око не вади”. Последва Костовизма, по времето на който държавата беше окончателно разпродадена на чужди компании и инвеститори, а това, което Костов не продаде, се продаде при Царя. Царя беше изненада за всички в България (или поне така си мислеха хората), но “Негово величество” послужи като политически пояс за мнозина потъващи или тепърва изплуващи пиявици, които вкопчиха зъби във властта. Пак по това време премина сериозно почистване на подземния свят, което циментира отношенията между политика и мафия у нас. Тройната коалиция се яви естествено продължение на следваната до тогава линия. Повече или по-малко, през цялото това време избирахме едни и същи хора, много от които, по подобие на Пламен Орешарски, се носеха по политическото течение, плувайки на съдове с различен цвят и имена, но с еднакво съдържание. Реално, българинът имаше избор между ези или тура, но монетата си оставаше същия плесенясъл боклук. Идването на ГЕРБ не промени нищо. Борисов, по подобие на Царя, изтегли от тинята някои позабравени муцуни, както и множество нови, но жадни за власт и пари политически паразити, изпълзели от школите на вече съществуващите “партии”. За сметка на еднометровите бюлетини, изборът на хората отново се сведе до двете страни на старата и добре позната монета.

За да обобщим – от 79 години, българският народ ВЕЧЕ се намира в състояние на политическа диктатура и не е излизал от нея и следователно от 79 години българите никога не са имали реално право на избор (освен да си вземат еднопосочен билет за чужбина, което право датира от 24 години).

И накрая, искам да завърша с кратък коментар към една от под-тезите на г-н Дайнов:

В Интернет бълбукат някакви критикари, които си мислят, че с отмирането на класическите медии поставят основите на нови такива. Че едва ли не се съпротивляват. Да – и това е гъвкавостта на новите диктатури – те наистина се съпротивляват. Но в чаша вода. Оставени са на мира, за да ги виждат от ЕНП. Всъщност са търпени от властта, която от време на време само ги рита по кокалчетата, за да не прекаляват.

За съжаление г-н Дайнов и вие, и аз сме едни от тези “критикари”, тъй като свободата на словото в България не съществува от същите тези 79 години и всякакво привидно право на критика е всъщност добре премерен ход от страна на диктатурата, за която вие говорите. След 1989 г. в България няма свободни медии, просто журналистическата гилдия, която до тогава обслужва само един партиен интерес, сега се разслоява на няколко партийни, а в последствие и икономически интереси. За това спестете анти-ГЕРБ патоса, началото на процесите, които вие и мнозина други разглеждат като “Бойкородени” през последните години, всъщност идват от времето, когато дядовците ни са тръгвали на училище…

Прочети цялата новина

Свързани новини: