храна за космонавти

04/15/13 02:09
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

храна за космонавти

имитацията на мол е скучно нещо, лошата имитация на мол е по-скучна и от пирамидата на "луксор" във вегас. в мола не можеш да се държиш безобразно, няма затворени врати, разхождаш се в облак от въображаем аромат на ванилия и пари, купуваш си кокосов крем, жълт и тлъст като масло, той ти помага да се изолираш от действителността, това е максималното безобразие в тези условия.
кожата ти се отпуска стягайки се попила изкуствена влага.

в пирамидата са се случвали опасни неща, но това не е едно от тях.
тя е причастието на кича за всеки живял в ел ей. изплезваш език, получаваш екстази. пристигаш във вегас в късно започналата нощ след четиричасово каране от ел ей, с бивше и бъдещо гадже отпред, ти си отзад, бързаш да изпревариш изгрева с тях, в пустинята изгревът е адски бърз, някакви двама мъже на предните седалки.
там, в пирамидата на клишетата се създава минало което "stays in vegas", за другаде не става.

мартинитата са гигантски и студени, водка-мартини с много водка, kettel one, не това, което се пие тук, бързото пиене е билет за лифта, връхчетата на пръстите ти са ледени, цигареният дим и студа от климатика са facelift, лицето ти се опъва от възбуда, автоматично затъпяваш от рязкото забързване на времето назад. в синьо-лилавата мъгла си превъзбуден хамелеон, единственият с реални цветове.
постоянният далечен звън на слот-машините не се чува, но интуицията ти го хваща и в най-звукоизолираната стая, съсък на феята на дънното.

глупавият вегас те вкарва в негледаем при нормални обстоятелства филм. нормални обстоятелства няма, нито някой "те вкарва", вкарваш се сам в нормалното за момента.
do not judge.

начупените тавани на стаята в пирамидата изобщо не се преструват, че съхраняват за вечността мумиите на любовта. долу, в магазина за сувенири, си купуваш миниатюрно копие на гробницата на тутанкамон, качваш се в стотици еднакви стаи в които стотици двама души се увиват в безкрайно дълги бинтове свързвайки се в ремикс на вечен живот. прекрачват прага на стаята, разпадат се на прах, и прах е бъдещето им.

третият е в стриптийз клуб, изпил много уискита, отегчен до смърт пъха най-много кинти в прашките на черните момичета с най-големи задници.
малко по-различен сценарии, в ел ей, на холивуд булевард, в огромен warehouse, склад, до който се стига само ако познаваш точните хора.
черни момчета в огромни якета и джинси крепящи се на коленете им, показват с glow sticks накъде да караш в тъмното. етаж след етаж, по спиралата за паркинга на покрива, после слизаш по стълбите пет етажа надолу, стъпките кънтят, чува се дишането на хората, които вървят с теб, никой не говори, влизаш в зеленото jell-o на светлината в коридора, спираш пред решетка и метален детектор. вътрешностите ти започват да вибрират от басите.

и така нататък. и не така. и всякак. и не нататък.

да се говори дори и без да се назовават имена, може да бъде разчетено като враждебност. нехаресването не е враждебност, по-скоро ядосана тъга.

когато се говори в телесни понятия, всяка виртуална рана е на един екран разстояние от физическата.

такъв разговор трябва да бъде напуснат незабавно, без отлагане, очният контакт може да се превърне в предателство към планетата.

параноята в този контекст е здравословна колкото грижата вътрешностите ти да не бъдат посещавани от агентите на корпорацията.

природата не иска да си депресиран от това, че не си звяр, това е нейно решение, променяйки го си навличаш неприятности. зверовете са невинни същества, а ти не си дори и татуировка, а само ваденка върху мускула на вселената. имаш логика и творчески способности, нали.

глупавото отражение в огледалото ти се извинява. извиняваш се на себе си за всичко не-глупаво, което си пропуснал или скапал. за всичко, което не си, а би искал да бъдеш, заради тъпите ти родители, които не са били сила на злото, а млади и глупави наивници. думата "глупост" е синоним само донякъде на "незнание".

всеки разбира проблема на хамлет със сянката на баща му. може да не е точно това, което шекспир е имал предвид, няма значение, всичко така или иначе е препрочетено достатъчно много пъти за да не се заблуждава никой, че знае за какво става дума.

понякога ставаш след като си си легнал и изгледал филм, който трябва да те приспи. рязко ти се отспива, рязко ти се пуши, рязко ти се допива, внезапната енергия е отражение в остър нож.

над софия облаците са напук на имитациите. небето не може да бъде имитирано, не се купува, не се продава, стои навсякъде размятайки облаци, слънца, звезди и ветрове, менейки се с адска скорост, и всяка следваща снимка е различно небе. следващо небе няма. винаги е само.

даже космическа храна си ял/а, сух бяло-бежово-розов сладолед. сух сладолед, чу ли? разпада се в устата като безвкусна целувка. целувките са най-вкусни когато са пресни.

да, целувките се правят от белтък и яйца, както вероятно и сухия "сладолед" за космонавти. и само за космонавти. да си го ядат те, ебаси.

космос или имитация, това е въпросът:)

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/15/13 02:09 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/04/blog-post_14.html