Ще разчисти ли някой Боянските о(т)бори?

Бойко Борисов е „заставал” зад доста негови любим(ц)и: зад н.в. мадридския му асансьор Сакскобургготски; зад свещената крава Дянков, който държеше за рогата финансите в кабинета му и действаше като червено на столетния бик; дори зад незащитимата във всяко отношение Румяна Желева, неизбираем член на европейското правителство. Стоеше зад тях до последно. Но не завинаги.
Дори и от Берлускони се отметна след като той катастрофира в Италия в сблъсък с правосъдието.
Този път Бойко Борисов заявява, че застава зад своя Цветан Цветанов. Засега.
Както и да се развие скандалът с подслушването, той вече засмука остатъците от реномето на Цветанов, което и без това беше пуснато в канализацията след разправията около придобиването на 6 апартамента от него в качеството му на полицейски шеф. Във всяка истински демократична държава цената за тези 6 апартамента, обяснението за които на Цветанов беше крайно неубедително, щеше да бъде платена с политическата му кариера. Но Борисов застана твърд зад него ( както зад парламентарната си патерица Волен Сидеров след като опозори България на борда на германски самолет- без личната интервенция на Борисов хулиганстващият атакист вероятно щеше да търка наровете в германски затвор).
За това, колко мазно беше петното на моралния ревер на Цветанов с онези апартаменти говори фактът, че се наложи той да отпадне като най-вероятен кандидат на ГЕРБ ( и лично на Борисов) за президент през есента на 2011 г. Така на върха на държавата се появи Росен Плевнелиев. Него Цветанов мрази повече от всички по тази причина. А и Борисов вече е обледенил отношенията си с бившия си регионален министър, който (както посочвам в книгата си „Премиер на РъБъ”, чието появяване е предстоящо до дни), на практика осуетява суетата на Борисов лично да се закичи с президентската корона, но само при условие, че Плевнелиев отстъпи и приеме да му довършва мандата като премиер).
„Такава е обстановката в нашия дом”, както се казваше в една знаменита реклама( озвучена с бебешко гукане), в зората на възродената ни демокрация, когато зарибяваха българите да си влагат парите в първата частна банка, която после ги завлече.

Гукането в ГЕРБ не само приключи, но и някои от снесените от Борисов яйца май ще се окажат за него кукувичи. Един полет над тях показва, че след Плевнелиев, сега и главният прокурор Сотир Цацаров изненада неприятно въобразилият си всемогъщество Борисов. Той си мислеше, че в политиката и в управлението на една държава важи принципа от маалата в Банкя за т.н. мъжка дружба. Обаче няма такъв филм в реалния живот. Кой е луд на „служи” на Борисов „посмъртно” при неговия залез само заради факта, че му е услужил с името си и той се е възползвал от това да си запълва кадровите дупки в държавата?

Лоялността към една личност, ако не е подкрепена с взаимно уважение и някои споделени принципи, е като сграда, строена с некачествен хоросан. И това е универсално правило, не е някакъв български феномен( дори Маргарет Тачър беше свалена от своите консерватори, а не от вечния лейбъристки враг). Но Борисов няма как да го е научил от „Винету”- в юношеските книжки червенокожите носят на бой, на болка, на студ и остават верни на традициите на племето, но белите все пак ги побеждават. Не е справедливо в представите на юношите, но е неизбежно. Нарича се прогрес.
Ако Борисов научи и този урок, ще бъде интересно как ще го приложи сега и спрямо скачения си съд Цветанов. Защото, ако не се откачи от него, отива на дъното солидарно с котвата си.
И старият му приятел Първанов, с когото се бяха наговорили тайно да си делят лявата и дясната половина в българската политика, бърза да се разграничи от Цветанов, с когото има лични сметки за уреждане.
„Аз съм потресен. Не мога да го проумея. Не че съм имал съмнения, че ме подслушват, но става дума за нещо толкова мащабно. Това е катастрофа. Моето разбиране за демокрацията и за правилата, по които тя действа, е такова, че подобно подслушване не се вписва по никакъв начин.“ , сипва сол в раната Георги Първанов пред в. “Преса”. И отива по-далеч:
„Цветан Цветанов трябва да изхвръкне на минутата. Но политическата отговорност не може да се изчерпва само с Цветанов. Не допускам, че той го е правил на своя глава така, както служителите в МВР не са го правили за своя консумация“.
Това също да му е за урок на Борисов, който не само заговорничеше с Първанов на тайни сбирки при техния ятак Валентин Златев, по ловни стопанства и какви ли не още ловни полета на взаимния задкулисен интерес, но и се опита публично да го легитимира като титана в лявото пространство ( Първанов се поласка и обяви, че му предстои „битка на титаните”, визирайки договорения мач) с Борисов, с когото обещаваше се бори на изборите през 2013 г. Борисов направи тази услуга на тогавашния президент и неговия проект АБВ в самата нощ на изборната победа на ГЕРБ на президентските избори, но както се вижда…може все пак да е познал без да иска. Но по парадоксален начин. Защото Първанов отпадна от битката за червената партия, а сега Борисов си постила за загуба, след която могат двамката може да се окажат заедно в окопа да си ближат раните.
Дано и Росен Плевнелиев си научи неговия урок с изводите за пропуснатия (засега) шанс да разрови онова, което е вършил неговият предшественик. Например да отговори на въпроса, който тук и сега мнозина ще чуят за първи път: защо Първанов практически е управлявал от резиденцията си в Бояна, пренебрегвайки центъра на София? Какво е имал да крие от хорските очи с помощта на антуража си от около 50 сътрудници и обслужващ персонал там? До степен, че му се е събирало средно по два пъти на седмица да се появява на „Дондуков”- там присъствието му е било толкова формално, че за 10 години в тази върховна държавна институция даже не е била изградена вътрешна компютърна мрежа, която да свързва отделните кабинети ( питайте, колеги, питайте, може и да ви отговори някой, може и да не се позовавате на моето „подстрекателство”, аз съм свикнал).
След което някой ще трябва да събере мъжество да зададе същият въпрос за, а защо не и – на Борисов. Защото той възприема от Първанов същия маниер на управление по същите причини на същото място- далеч от погледите и въпросите на минувачите кой е дошъл този път с луксозната си лимузина на просия за държавни пари. Ако не се досещате за какво намеквам, някой път ще ви споделя и това. Но окуражен от невиждания у нас случай прокуратурата да прекрачи падналото табу да бъде притискан реално властващ политик, като Цветанов, се осмелих и аз да образувам нещо- ако не предварителна проверка, дознание или дело то поне намек за необходимостта да се разчистят Боянските о(т)бори.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: