Протестният вот догодина ще е с 30% по-висок, отколкото на президентските избори

Г-н Асланов, започна ли предизборната кампания със събирането на подписите от БСП за референдум за АЕЦ “Белене”? И защо след като партията претендира за демократичност с допитването до гражданите, това не се случи още с обявяването на проекта?   Предизборната кампания не е свършвала, поне като гледам каква медийна активност има. По най-различни въпроси публиката е поставена постоянно на облъчване с предизборни цели. Много по-трудно е за една опозиционна партия, каквато е БСП, да пробие с нещо. В случая, обаче, все пак успя с тази подписка да насочи вниманието към себе си, защото в момента подписката и темата за референдума се възприема като събитие. Забавлявах се как дори противниците на този референдум и на тази подписка няколкостотин пъти повториха “тези 800 000 души” и с това допълнително направиха реклама.   Така или иначе целта на БСП е до изборите така да направи, че да се легитимира като основна, ако е възможно даже и като единствена алтернатива на ГЕРБ. Защото по мои наблюдения на политическия пазар заявките са от страна на доста дребни играчи. Дали са подпомогнати или не, това е друга тема, но ще има един дъжд от малки претенденти – Марешки, Яне Янев, Слави Бинев, Христо Ковачки, разбира се – Меглена Кунева. Очевиден е стремежът на вота да се разпръсне и да не се концентрира на едно място.   Интересът на БСП е обратен – да концентрира наказателния вот, който ще бъде много по-голям, отколкото на втория тур на президентските избори. Защото от тези 1 400 000 души не бяха гласове за БСП. Твърдото ядро на БСП е горе-долу толкова, колкото подписи е събрала партията за искането за референдум. Вече и ГЕРБ има твърдо ядро и то е горе-долу толкова. Именно затова борбата е за периферията. Затова и темата за АЕЦ “Белене” се вписва.   Една година е и малко, и много време – достатъчна е за прилагане на различни тактически похвати от този вид, за който говорим, но е недостатъчна за прилагане на мощни стратегии. Ясно е, че годината ще бъде използвана за прилагане на тактически хитрини от всички. Вън от съмнение е, че управляващите разполагат с по-мощни ресурси за въздействие.   Темата за референдума не е ли също толкова удобна за ГЕРБ, колкото и за БСП, именно от гледна точка на твърдото ядро на управляващата партия?   Има такава хипотеза, че това е тема, която би могла да изтласка всички останали теми на заден план и би могла да бъде от полза на двете големи партии. Т.е. противопоставянето за АЕЦ “Белене” би могло да разчисти терена от малките партии и остават двете големи формации. Много трудно би могло да се докаже тази хипотеза без дълбоки проучвания, с каквито не разполагам. Но е близо до логиката. Висока е вероятността това да ползва двете големи партии – БСП и ГЕРБ. Темата няма да даде възможност на малките партии да извадят силна политическа теза, чрез която да насочат вниманието към себе си. Кой ще спечели от това, е въпрос с неизвестен отговор на този етап. Този отговор ще дойде до изборите. Очевидно, в ръководството на БСП смятат, че това ще бъде в техен интерес.   Има ли вариант и да не е?   Трудно е да се каже в чий интерес ще бъде. Дори и темата дали референдумът да е заедно с изборите или не, има от гледна точка и на БСП, и на ГЕРБ различни интерпретации. Т.е. има "за", има и "против", много трудно може да се калкулира. Изказванията “ние сме за това” или “ние сме против онова”, за мен лично са прибързани, когато се правят без необходимия анализ.   Казахте, че ГЕРБ има твърдо ядро. Кога се формира то?   Ядрото на ГЕРБ се формира след като спечелиха парламентарните избори, т.е. в началото на техния мандат - през първите две години. Това се случи, когато много мощни средства за влияние групираха около позиционираната вече във властта партия някакви публики, на база на по-ясна заинтересованост.   ГЕРБ спечели изборите, без да разполага с такова ядро. Партията на Борисов на практика обра целия протестен вот срещу Тройната коалиция и Доган. Което беше достатъчно да получи много значим резултат на изборите. Чисто фанатично предана агитка Борисов получи след като се позиционира във властта и на базата на насочения интерес на различни хора към действията на управлението. Очевидно няма как да се заобикаля това явление. Това вече е партия, която дори и да загуби парламентарните избори, няма как да изчезне толкова бързо като някои други партии.   Тогава смятате ли, че Бойко Борисов може да бъде опозиционен лидер?   Не само може, а той дори и в управлението си се държи като такъв. Непрекъсвано воюва с нещо. Това е стилът му, който поне досега му носеше успех. За него методът на управлението е перманентната война – трябва да има враг и да се бори с него. В този смисъл е опозиционен лидер. А дали може да бъде такъв след като загуби изборите, е сложен въпрос, защото не знаем отговора на въпроса дали той може да губи и какво ще направи, ако загуби. Явно, че поне на спортния терен загубите му се отразяват тежко психически и една политическа загуба не се знае в какво емоционално състояние ще го прати.   Означава ли, че ГЕРБ ще използва целия властови ресурс, за да спечели още един мандат?   Това е един от най-важните въпроси. Нямаме съмнение, че тези техники, които бяха използвани за видимото опорочаване на изборите при последната кампания, могат да се мултиплицират в още по-голям тираж за бъдещите избори.   Говоря за употребяването на целия държавен ресурс, на МВР най-вече, и разни други техники за контролиране на корпоративен вот и, разбира се, на откровено купен вот.   Най-важният въпрос е дали може да се попречи на това. Струва ми се, че опозиционните партии поне досега подценяват проблема. Казвам го, защото една година, колкото остава до вота, е сравнително кратък период, за да може да се изгради подобно нещо. При положение, че неправителственият и граждански сектор в България е много слаб, не може да се разчита на него, а на политическия ресурс.   Засега поне като обявени намерения БСП има цел да създаде такава организация, дали ще успее, не мога да кажа. Но целта поне е правилно дефинирана – ние да създадем мрежа от един изборен актив от около 25 000 души, който да бъде обучен специално за порочните практики и техники за противодействие на всички законови действия. Целта е създаването на ядро, което да следи и контролира изборния процес и да респектира онези, които биха имали намерение да го опорочат.   Смятам обаче, че това не е по силите на БСП. Ако партията иска наистина да направи нещо добро, би било разумно да се свърже и с други партии, демократично ориентирани. И да се опита да го направи съвместно.   Ляво-дясно обединение срещу опорочаване на изборите?   Свободата, демократичността и законността на изборите не е нито ляв, нито десен въпрос.   От избори на избори България получава все по-лошо име в очите на външните наблюдатели. Има опасност това да се превърне в необратим процес. В крайна сметка ние като общество нямаме полза от това, затова трябва да се борим срещу него.   Истинското предназначение на изборите не е това, което най-често се описва. Действителният смисъл на вота е предаването на властта по мирен начин, за да не се избием. В този смисъл като общество сме заинтересовани това да става по правила и прозрачни процедури.   Асоциира ли се вече ГЕРБ с дясното или все още има автентична десница?   Не знам дали това, което се случи в дясно, е дело на ГЕРБ, защото не изключвам възможността да е и тяхна, на десните, собствена глупост. Истината е, че те сами се умъртвиха – не знам защо го направиха, освен ако не е имало външна намеса, разбира се. Във всеки случай, времето до изборите е достатъчно, за да се вземат в ръце и лидерите да разберат, че избирателите на сините не се делят на партии. Те се опитват да ги разделят, а по този начин голяма част от гласуващите за тях просто ще останат в нищото, друга част ще потърсят алтернативи – дали Кунева, дали някой друг.   Това, което остана в този избирателен корпус, е малко вероятно да отиде към ГЕРБ. Това са хора с опозиционна настройка, недоволни – няма да отидат към Борисов. Или ще увеличат бройката на негласуващите, или ще припознаят като инструмент за наказание други партии. В това число не изключвам по-ядосаните от тях да прекрачат и строгата бариера и част от тях да гласуват за БСП, каквито случаи имаше на втория тур на президентските избори с гласуването за Ивайло Калфин.   Ще измести ли Кунева ДПС като балансьор в следващия парламент, каквито тези има?   Това може и да е нейната цел. Може да иска да хване в ръката си златното ключе и от нея да зависят много неща, при хипотезата, че е трудно постижимо монолитно мнозинство.   Ако няма еднопартийно управление, очевидно мнозинството ще зависи от някакъв по-малък субект. Претенцията на Меглена Кунева са тя да бъде този балансьор. Дали ще успее да отнеме предимството на ДПС? Възможно е, ако никой не желае да си другарува с ДПС. Макар че е много трудно да се предположи, че тя би реализирала такъв резултат, че да измести Доган от третото място. За третото място претендират, поне на думи – Марешки, Яне Янев и Волен Сидеров и разни други. Но ДПС е подценена партия в предизборните сондажи от социолозите, а там има много мощен и скрит вот, който ние не можем с нашите стандарти инструменти да уловим. Освен това тази партия е доказано мобилизираща се на парламентарни избори.   Това, което ДПС не успява да направи на местни, президентски или друг вид избори, на парламентарните винаги го постига.   Каква е целта на десетките движения, сдружения и партии от типа на оглавяваните от Марешки, Янев, Ковачки? Да бъдат “патерица” на управлението, или да разсейват гласове?   И двата варианта са възможни. Истината е, че подобни бизнес-ориентирани формации изпаднаха в изключително силна зависимост от политиката и правителството. Сега по време на кризата те са зависими. И Ковачки, и всички останали с какви обещания или заплахи биха могли да бъдат ангажирани да изпълняват някаква роля, аз не мога да отгатна. Но за да оцеляват, са принудени да се сближават с политически субекти, които в тяхната представа имат потенциал да образуват правителствен и управленски център, от който те ще бъдат зависими.   Техният бизнес не може да съществува на собствен ход без помощ от държавата. Както и много други бизнеси. За съжаление, държавата раздава много роли, и това виждаме как се случва легално чрез системата за обществени поръчки. През скритата корупция, и дори не толкова скрита с обществените поръчки, правителството успява да раздаде много роли и да направи много хора зависими от себе си, а тези хора от своя страна да изпълняват политически поръчки.   Т.е. има създадена силна сплав между ГЕРБ, бизнеса и държавната администрация?   За мен е повече от сигурно. ГЕРБ получават съвети от умни хора. Та тези хора са им казали, че протестният вот ще бъде поне с 20-30% като обем по-широк, отколкото на президентските избори. Тяхната тактическа грижа ще бъде да се мъчат да разпръснат наказателния вот. Ако протестният вот се концентрира на едно място, с абсолютна сигурност БСП ще бъде първа политическа сила, без значение дали ще управлява. Целта на ГЕРБ е да намали тази опасност, пръскайки този наказателен вот.   Целта на управляващите ще бъде да легитимират в съзнанието на публиката много на брой алтернативи, които са приемливи за голяма част от публиката.   Към това трябва да прибавим, че се готвят точно преди изборите да разстроят трайно работата на държавната администрация и да я блокират, местейки институции напред-назад. Това ще доведе до пълен блокаж, защото няма администрация, която да продължи да работи в тези условия.   Намирате предизборен умисъл в това, или е плод на некомпетентност?   Трудно мога да подозирам, че ако има подобен сценарий, това е плод на некомпетентност, защото, както виждате, действията на държавната администрация са генератор на непрекъснати скандали. Всеки ден излиза нещо. И те очевидно не могат да контролират този процес, следователно предпочитат да го блокират, ухажвайки администрацията с обещание за по-високи възнаграждения. Т.е. целта е да ги направят, ако не активни поддръжници на политиката на ГЕРБ, то поне пасивни и неутрални, за да не им вредят преди избори.   Как си обяснявате, че един скандал като този с Бистришките тигри, които летят до Варна с правителствения самолет, генерира напрежение в обществото, но няма по-трайни последици?   Бойко Борисов – това е българският народ. Друга тема е дали ни харесва или не. Но българският народ се състои от хора, които биха направили същото в неговото положение. Ако българинът има възможност да прави нещата, които прави неговият премиер, той би ги правил.   Скандалът с правителствения авиоотряд нямаше как да бъде скрит и да не бъде забелязан от външните наблюдатели и, разбира се, привлече доста негативна реакция.   След публикацията в “Ди Велт” - това не е “Билд”, не е жълт вестник, това е най-големият съюзник на Борисов, който изведнъж му зашива един шамар - за мен реакцията беше странна. Борисов реагира малко като дете, което е набило другарчето си и се извинява “да, де, ама и то преди това ме наби”. Борисов обясни – БСП са ползвали два пъти правителствения самолет.   Станишев е летял като министър-председател, но понеже не е бил по държавна работа, Висшият съвет на БСП е платил полета. Ако Борисов се сравнява с това, излиза, че Висшият съвет на ГЕРБ са Бистришките тигри, които се повозиха и си платиха полета.   Този скандал говори за злоупотреба с власт и ще се запомни с това. Хората подсъзнателно не обичат прекаляването.   Масовият човек не се мръщи много на простотиите. Затова простащините, които ръсят лидерите на ГЕРБ начело с техния вожд, забавляват публиката, но злоупотребата с власт нито се прощава, нито се забравя.   Българинът на инат, от яд или от злоба търси на кого да си го изкара в последния момент и обикновено това са управляващите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: