Мечо Путин и Западният полюс в България

При цялата неяснота кой точно и в каква комбинация ще управлява в близко бъдеще нашата нация, едно се набива на очи: утвърждава се статуквото на противопоставянето между двете „големи партии” ГЕРБ и БСП, които практически нямат конкуренция за определящите водачеството първи две места в българската политическа класация.

Такъв е и последният към днешна дата резултат от най-новото социологическо проучване, според което Станишев дишал във врата на Борисов. Ако резултатът от това дишане се възпроизведе действително на изборите през май, ще има голямо задушаване на алтернативата извън (до)сегашния „двуполюсен модел”.

Нали уж Сакскобургготски беше разбил двуполюсния модел? Това прокламира преди десет години с голяма радост социологът Андрей Райчев, когато разбитите се оказаха сините от СДС и на тяхно място се настани НДСВ, а след това стана, за да седне популистката ГЕРБ.

Шашмата всъщност се състои в това, че полюсът си е един: Източен. Липсва Западният.

Източният полюс не бива да се схваща твърде буквално: той е широк като руската душа. В него се вмества всичко, което прозираше в хитруването на Кобурга, появил се от Запад. Той прелъсти избирателите през 2001-ва година, гъделичкайки по шкембето задрямалия български патриотизъм с ласкателството за „прословутото българско трудолюбие”.

Обратното на трудолюбието е мързелът, но когато се обобщава за цял един народ той не трябва да се разбира буквално като отказ от работа, а по-скоро като липса на воля за съпротива.

Става дума за друга съпротива- срещу модерността, срещу самоусъвършенстването, изискващи голямо усилие. Без такова усилие в съвременния свят никой инженер, лекар, адвокат, земеделец или (дори) журналист не може да оцелее под друга форма, освен като живурка в условията на остра конкуренция и бясно галопиране на технологиите. Критично голяма част от нашия народ си мисли обаче, че може да мине „между капките” като се посниши в духа на заветите на Тодор Живков, за да попремине бурята.

Подобна пасивна съпротива обикновено оказват народите, изпаднали в глуха самозащита от чужди поробители. Атакистите и подобните им елементарни частици в политическото пространство се групират заедно на Източния полюс срещу „външния враг”, сочейки Запада досущ като ислямски фундаменталисти, за които обяснението за собствената изостаналост е лесното обвинение срещу модерността, т.е. срещу същия този Запад.

Липсващият Западен полюс като алтернатива на статуквото в България в момента е пагубна загуба на ориентир. Такъв бяха целите НАТО и ЕС, но тъкмо след като допълзяхме до тях, седнахме да си починем и още си лежим на тази кълка. Подмяната на промяната с премяната в евроатлантически дрешки ни допързаля до Източния полюс.

На Източния полюс вилнее свиреп руски монопол в снабдяването на енергетиката ни с основните за нея суровини. Това формира десетократно неравенство в двустранната ни търговия с голямата източна мащеха, която няма никакво желание да променя нещо в това източване на български национален ресурс.

Усилва се източният апетит за поглъщане на всичко, което е вкусно за руските петродолари: Булгартабак, телекомуникациите на България, подстъпите към мултиплексите и цифровизацията, имотния пазар ( от който търтиха да бягат западноевропейците) и медиите, оплетени в явни и в невидими източни финансови паяжини.

Пазаруват вече и влияние чрез навлизане в собствеността на спортни отбори. Да сте чули западен инвеститор да се интересува от „Левски” или ЦСКА, както руските монополисти на българския енергиен пазар, инвестирайки част от печалбата си тук в руско влияние под формата на спасяване на закъсалия за свежи пари български клубен футбол?

В тила на тази инвазия над българската глава точат секирата на иск от 1 милиард евро като наказание за „неродения Иванчо” в Белене. За всеки случай- ако случайно бутафорното непокорство на ГЕРБ прерасне в истински патриотичен порив.

А какво става на Западния полюс в България? Там всичко е спокойно като на гробища. Никой не предприема контранастъпление. Западните компании или отстъпват територии, или просто не идват да се състезават на терена на руските корупционни практики. Нещо повече, западните политици демонстрират отчайваща за българските демократи привързаност към Б отбора от Източния полюс ГЕРБ, изразяващо се в потупване по рамото на Бойко Борисов от страна на емисари на Европейската народна партия.

Време е да повикаме неволята за изваждане на каруцата, която най-вероятно ще затъне още повече в източното блато защото нито ГЕРБ, а още по-малко пък БСП, могат да се впрегнат да я изтеглят от там. За голямо съжаление обаче най-напред това газене в калта на място трябва да се види ясно от всички, за да се стреснем, събудим и впрегнем да спрем пропадането. Тази черна работа съдбата изглежда е възложила на предстоящите ялови избори без развръзка.

Ако за Мечо Пух експедицията в търсеното на Западния полюс е симпатична детска шега, за освобождението на България от прегръдката на Мечо Путин не е шега работа. Но явно най-напред това трябва да бъде осъзнато, за да бъде признато.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: