Първанов щави Цветанов и щади кожата на Борисов

На 28 януари 2013 г. Георги Първанов изрази категорична убеденост пред ТВ 7, че БСП ще спечели изборите. Тогава, ден след референдума за АЕЦ „Белене” той призова в онова интервю Бойко Борисов да подаде оставка, въодушевен от –както му струваше- победата на неговата кауза „АЕЦ Белене”.

Днес, след като Борисов (за изненада на Първанов) наистина е премиер в оставка, същият „оракул” вече скърби за „тревожния” спад на БСП в социологическите проучвани И дума не обели за вероятност за изборна победа на БСП.

Рекордът му по абсурдизъм в прогнозирането, да припомня, беше изразената от него увереност ден преди парламентарните избори през 2009 г., че няма начин да бъде съставено правителство без участието на ДПС.

Твърдя отдавна, че Първанов е най-безотговорният политик на прехода. Никога не понесе каквато и да било отговорност за каквото и да било, включително за провалените си прогнози, или поне за потрошените държавни пари, похарчени за обикалянето из страната (уж) като държавен глава близо година, за да гради личния си провален политически проект АБВ. Никой така и не го попита този проект от кого беше спонсориран- ако е станало по „съвместителство” като командировки, това е кражба от държавния бюджет. Ако ли пък е било спонсорирано от приближени олигарси, значи е на лице чиста търговия с влияние.

Как така става, че на Първанов никой никога не търси сметка за каквото и да било при положение, че беше не просто 10 години на върха на държавата, която сключи сделка с дявола за прекратените по непригодност руски енергийни проекти, завлекли България с поне милиард и половина евро на вятъра? Нали тъкмо той беше лицето, душата и рупора на тези проекти, които обяви за „голям шлем” за България, предизвиквайки в зародиш голям смях дори в руския печат ( руският „Комерсант” му се подигра, че е изглеждал превъзбуден в присъствието на Путин на 19 януари 2008 г. в София, произнасяйки думи, прозвучали като „голям член”)!

Отговорът е пред очите ни: Първанов си подготви безнаказаността чрез задкулисни договорки с човека, на когото предаде щафетата на всевластието. Днес това остана видно отново от факта, че го „пощади”.

В интервюто си за Нова телевизия, в което с най-хрисимо изражение на лицето Първанов се възмути от аферата с подслушването като „най-подлото морално престъпление на прехода” ( каквото по негово време, според внушението му, не било възможно), той насочи пушката си персонално към мюрето Цветан Цветанов, но не спомена нито веднъж Бойко Борисов. При това Първанов избегна да го назове (по)именно в контекста на логичното обвинение, че няма как някакви дребни винтчета в системата на МВР да са подслушвали на своя глава, без това да им е заповядано- сякаш това правило може да важи за вината на Цветанов, но не и за неговия началник Борисов.

Назовавайки мишената Цветанов, Първанов се задоволи да добави само „ и компания”. Защото дълги години в неговата компания пребиваваше тайно именно Бойко Борисов. Сега този тандем продължава явно търговията с двустранните услуги- „ти ме прикри, сега ти връщам добрината”.

Опитайте се да си спомните дали поне веднъж гръмовержния гняв на Борисов- преди и след изборите от 2009 т., преди и след края на мандата на Първанов – се е стоварвал с обещание за разследване на негова персонална вина за каквото и да било в периода на управлението на тройната коалиция, изродена тъкмо от акушера Първанов. Не се напъвайте. Няма да намерите друг цитат, освен кухи приказки като на маса за белот, в която играчите се палят с взаимни обвинения за шмекеруване с белязани карти.

Ето защо никой не бива да се чуди, ако на мястото на зайчето (отстраненият този път от листите на БСП за тези избори Румен Овчаров веднъж се подигра на лидера си Станишев, че бил „зайче” в шапката на илюзионист), от цилиндъра на политическата шмекерия изскочи убиецът и дресьор на вълци Първанов, за да се здрависа под някаква управленска форма с назначения за главен фокусник Борисов. Двамата „се имат”, както се казва по селски. Борисов обясняваше на градски тарикатски език този факт с обстоятелството, че имат общи корени в миналото- били израснали „на улицата” докато Станишев го отглеждат„по резиденциите”.

Но и ние не сме расли в парник, за да си мислим, че доматите се ядат с колците. Солидарността в тандема Първанов-Борисов, колкото и да се замазва от тях с по някоя крива дума, лъсва периодично, за да ни напомня на какво дължим факта да сме тук, където ни „изостави” бащицата (им) Тодор Живков през 1989-та година: на дъното на Европа по жизнен стандарт.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: