В безпътното време, до което сме се докарали, в навечерието на избори когато от безизходица хора се самозапалват на публични места, не са малко будните българи, които искат да гласуват, но не знаят за кого. Скоро в една политическа сила поставиха въпроса защо преходът не се е състоял. Политиците нямаха отговор, а той е прост – заради липсата на страх Божи.

В православното си невежество мнозина мислят, че това значи да се боиш от Бог, но Бог е преди всичко любов.

И когато искаш с гласа си да направиш някого властник, питай го кой му е изповедник. Питай го колко често се причастява след искрена изповед и покаяния за сторените грехове. Ако има такъв политик, за него си струва да се гласува, защото със сигурност в него има страх Божий, а с това според древните мислители започва мъдростта. А без причастие, предшествано от изповед човек е християнин само на думи.

В древната църква изповедта е била публична и никой не е смел да лъже, защото човеколюбивият Бог е навсякъде и винаги. Но не е така в днешните безпътни времена.