Меглена Кунева: За мен въпрос за коалиции не стои

Госпожо Кунева, казахте, че човек е готов да напусне една партия, когато не е готов да се яви на избори с нея. Защо не напуснахте НДСВ още преди президентските избори, когато се явихте самостоятелно?   Да, мисля, че е честно към хората, които имат ангажимент да проведат изборите на една партия, да знаят достатъчно рано на кого могат да разчитат. И тъй като този въпрос е предстоящ за НДСВ, мисля че е редно достатъчно рано да дам знак, че съм се концентрирала върху сдружение “България на гражданите”.   Направих всичко, каквото можах, с НДСВ, нямам усещане, че не съм довършила нещата, включително и с участието ми в европейските избори. Но идеята, че може да се прелива електорат според мен е фалшива и няма смисъл от нея. По-добре НДСВ да върви с темпото, което тя си определя.   Колкото до президентските избори - от самото начало казах, че ще се явя самостоятелно. И не мисля, че за да го направя бе нужно да извършвам някакъв необичаен акт – т. е. моята дума е достатъчен гарант. И удържах на думата си.   Нямаше нито един момент, в който да получа някаква “заповед” или “специална молба” от НДСВ, която да изпълня. За чест, искам да кажа, че никой от НДСВ не се е обръщал към мен с подобни заповеди или молби. Приеха абсолютно кандидатурата ми. Освен това НДСВ нямаше кандидат за президент, така че моята кандидатура не беше проблем.   Смятам, че партията не се прави от ръководствата. Безспорно те са много важни, но партията се прави от хората, които вярват, не само в една определена идея, но и които вярват в хората, способни да ги осъществят. Когато става дума за доверие, нека не забравяме, че хората, които дават това доверие, са важни.   Казвате, че хората са важни. Водите ли разговори с отделни хора и отделни партии?   Не. В “България на гражданите” всеки може да подаде едно заявление и да постъпи. Това не е нито сбор от партии, нито сбор от известни личности. Това е граждански проект, искам да го опазя такъв. Естествено, хора с политически опит са важни. Ето, погледнете изявите на Даниел Вълчев. Има още над 9000 членуващи в “България на гражданите”, но естествено че журналистите търсят лицата, които са им познати и известни. Много се надявам, че ще има хора, които ще потърсят лицата ни по места. Например, чудесният доктор Шопов от Пловдив, който е лицето на сдружението там.   Но с партии – не. Не съм говорила. Пак ще кажа – не коалиция ми е в главата, ако става въпрос за следващите избори.   Т.е. няма да има "контрабанда" на кадри?   Контрабанда не. Единственият ми самостоятелен опит в политиката, извън този в Европейската комисия, беше опитът ми с президентските избори. Трябва да ви кажа, че това смятам да направя. Всеки, който иска да ме подкрепи, ще ме подкрепи с името си. Ако някоя партия случайно реши да го разгледа на свое събрание, нека го направи, но не виждам такава. Всяка партия си пази хората, особено преди избори. Но хората не са крепостни. Кой къде иска да отиде, за кого иска да гласува и какво иска да направи – това е работа на личността.   Много вярвам в индивидуализма, в градивния западно европейски индивидуализъм. Мисля, че той е много важен и за нашата култура.   Споменахте и Даниел Вълчев – каква е неговата роля в сдружението? Подбор на кадри ли прави?   Това е едно от най-разпознаваемите лица. Министър, на когото се признава реформа в сектора, в който е работил, а в нашата държава трудно признаваме такива неща. Той е шеф на Управителния съвет.   Иначе, всеки е добре дошъл да агитира и кани хора при нас, на които разчита. Много хора имат просто желание да се присъединят, защото водата е стигнала до гърлото ни. И защото смятат, че ако няма малко твърда почва, на която да стъпим и малко да подадем глава, просто ще се удавим. Ще се удавим в некомпетентност, липса на умения за дебат, липса на умения за назначаване на администрация, на контролиране на администрацията.   Изумена съм от липсата на екипност. Даже бих казала, че съм изумена от липсата на стимул за екипността. Как може в едно политическо ръководство шефът на бюджетната комисия да мисли едно, а министърът на финансите да мисли друго. Ами не може ли да се съберат и да имат едно мнение?   Всички се нахвърлиха на министъра на здравеопазването. Добре де, но той как да прави реформи, виждайки, че идва четвърти във веригата министри. Освен това очевидно не е тежката артилерия на ГЕРБ, няма партийна подкрепа, не го харесва парламентарната група на ГЕРБ. Ами като нямаш партийната подкрепа на хората, които трябва да гласуват законите ти, да ги защитават и поддържат, които трябва да спорят от твое име – какво да прави този човек? Абсолютно е сбъркано.   Имат ли или нямат подкрепата на ПГ министрите на ГЕРБ като не са членове на партията? Ако не се ползват министрите на ГЕРБ с доверието на партията, какво управлява сега в министерствата – политкомисари ли? Ако е така да излязат на светло.   Заговорихте за бъдещите парламентарни избори.Ще се явите ли на тях?   Много се заговори за това. Смятам, че поводът е излизането ми от НДСВ. Но пак ще кажа, че това е по-скоро акт на изчистване на отношения. Т. е. това не е направено защото “България на гражданите” категорично е партиен проект. Аз ще си кажа. В момента, в който видя, че мога да формирам национална цел, че мога да се явя на честни избори, подчертавам честни, и че има хора, които не са за “ползата”, в смисъл – лично приближаване към властта, а с които може да се прави дълъг проект, тогава си струва. Трябва да имам всички тези компоненти, за да реша да участвам на избори.   Ако ви се стори, че изборите ще бъдат нечестно организирани, това означава ли, че няма да се явите?   Тогава няма смисъл. Вече направих този опит по време на президентските избори. От една страна това е малко капан – ако оставиш нещата тип Ганди – да се случват като твоята съпротива е неучастието, да това е гражданска позиция. Започвам да разбирам хората, с които се срещам и ми казват “Не ни карайте да гласуваме”. Това за тях е гражданска позиция и е много страшно. По този начин те казват: “Не искам да имам нищо общо с това – или ще емигрирам външно, или вътрешно”.   Аз съм борец човек. И за мен, ако направя такава стъпка да кажа, че не се боря, значи умирам като гражданин. Това е силна крачка.   Ще направя всичко възможно – независимо дали се явявам или не на избори, тези 34 препоръки на ОССЕ (за промени в Изборния кодекс – бел. ред.) да започнем да ги изчистваме една по една. Казвам го сега и ще повтарям във всяко интервю, че “Картаген трябва да бъде разрушен”– нека погледнем тези препоръки, нека видим каква е свободата на медиите и тогава да говорим за избори, коалиции и така нататък. Имаме 34 препоръки – къде е отговорът?   Пак ви връщам назад за честните избори и опитът, който вие споменахте с президентския вот. Означава ли, че ако Цветан Цветанов организира изборите отново, вие няма да се явите на тях?   Ако не ги организира Цветан Цветанов, а избори се правят по този модел – как ще се нарича този, който ги организира няма значение. Това, което мога да ви кажа е, че аз ще се боря. Ще се боря последователно, ще говоря високо, силно, отчетливо и ясно в и извън страната, затова че изборите ще бъдат застрашени, ако продължим по този начин. И когато пак дойдат при мен от ОССЕ, за да ме питат какво мисля за изборите, аз ще им кажа, че българското правителство не е направило нищо по този въпрос.   Какво смятате за препоръката на ОССЕ купуването на гласове да се разследва със СРС?   И в препоръките на ОССЕ и в европейските доклади подобна препоръка означава, че ние сме си стигнали тавана. Означава, че отвън смятат, че всички възможности са изчерпани. Ако ние предложим друга възможност, сигурно ще бъдат щастливи да я приемат нея. Но в България всяко нещо, което намирисва на подслушване и следене, обръща хората против, дори да е с благородна цел.   След като видяхме, че под прикритието “организирана престъпност” са стотици, хиляди разрешения за подслушване, как да сме сигурни, че сега няма СРС-та. Ясно, че наблюдателите са ни дали посоката – разследвайте купуването на гласове. И то - разследвайте до дъно и сериозно, с възможно най-сигурните средства. А как ще го направим е наша задача. Защо няма такъв разговор между управляващите и всички останали политически субекти плюс неправителствените организации? Защо този въпрос не е обсъден?   Тази тема е чудесно поле за изява на новите президент и вицепрезидент. Защото те имат естествения интерес – първо да се отграничат от изминалата кампания, и второ – като надпартийна институция по идея, да се опитат да съберат партиите на тази тема за дискусия.   Ако решите да се явявате на парламентарни избори, като какво ще се явите – като опозиция на ГЕРБ, като бъдещ коалиционен партньор, като нещо трето, което ще реши какво ще прави, ако получи представителство в парламента?   Има време до това. За мен въпрос за коалиции не стои. Това не е теренът, върху който аз искам да градя. Анализаторите твърдят, че в момента икономиката ни е пред колапс. Имаме нарастващо чувство на несправедливост, имаме монополи и олигарси, имаме тежка криза в здравеопазването и като казвам тежка имам предвид смъртни случаи, имаме криза в администрацията също със смъртни случаи. Защото това, което се случи с язовира в село Бисер е криза на администрацията, не е стихия.   Всички тези неща ги избутваме настрана, само защото премиерът съобщил в някакво свое интервю, че сдружение “България на гражданите” представлява потенциален интерес.   Първият въпрос за коалициите не е с кого, той е – в името на какво. Да, има вододел. Сдружението ни като сбор от хора е без съмнение разположено в дясно-център. Изглежда като това да прилича на говореното от ГЕРБ. Но това, което ГЕРБ говори и това, което ГЕРБ прави е много различно. Едно е театралният развод с БСП и Първанов, друга е истината по времето на изборите, когато двете партии прекрасно си подаваха топката. И лидерите им също – в това число и видимите и невидимите. Видни са също общият произход на някои интереси, общите приятели. Затова аз не се страхувам да бъда в двойна опозиция. Бях по време на изминалите избори, не ме е страх.   Скоро четох в един вестник анализ накъде ще тръгна и забележете какви слухове се носели. Хайде вместо слухове да си говорим директно. По време на президентските избори, макар че бях призовавана да спася родината и от едната и от другата страна, естествено подкрепяйки двамата кандидати, аз го казах – това са две страни на една монета. БСП и ГЕРБ е тежък политически картел. Или пък – нима в момента ГЕРБ не е в коалиция със Синята коалиция и РЗС, както очерта Бойко Борисов за бъдещето? Не знам защо това не се артикулира. Кой поддържа правителството на малцинството? Независимите депутати. Нека видим от кои партии излязоха те.   Вие обаче казахте “нека говорим директно”. Кажете директно – ако влезете в парламента, ще направите ли коалиция с ГЕРБ?   Първо – сдружението не е партия. Второ мога да ви кажа еднолично, от моя гледна точка. Моето мнение е “Не”. Аз имам привилегията да съм доказвала и проевропейската си принадлежност, и отношението към руската ядрена енергетика, и отношението към политическия картел. И за да не съм голословна – вижте какво направи политическия картел с ВСС. Разбраха се кой какво да вземе. Просто се договориха. Ето в това няма да участвам никога. Надявам се да ви отговорих на въпроса за коалицията. Искам да променя терена върху, който играят партиите. За мен най-естественият партньор на ГЕРБ са БСП и ДПС. Т.е. трите партии с най-отчетливи интереси, които дотук направиха всичко възможно да се сговорят за един комфорт на техните ръководства. За техните членове едва ли има комфорт, за ръководствата – да.   Докато преди коалиция беше лоша дума, сега липсата на коалиция също стана лоша дума. Изядохме и тъканта на понятието “правителство на малцинството”. Изядохме героизма и честността на това понятие с привидната самостоятелност, задкулисни коалиции и роене на парламентарни групи.   Върнахме се в дните на социализма – едно виждаш по телевизора, второ си говориш с приятели, трето си говориш в семейството, четвърто си мислиш.   Говорят ни за едни непрекъснати успехи – едни магистрали, едни пари, които текат към пенсионна и здравна система и към какво ли не. А действителността е съвсем друга. Като говорим за реалност – вижте обществените поръчки. Те задушиха бизнеса. Няма такова ДДТ, толкова ефективно, за убиване на нашата икономика. Измря всичко. Цялата държава действа на принципа “Научи се магарето да не яде и взе, че умря”.   Холандия заяви, че при добър доклад за напредъка на България, ще подкрепи страната ни за Шенген. Вие смятате ли, че следващият доклад ще бъде по-добър от техническия през февруари?   Докладът беше еднозначно лош. У нас първо имаше политиката на отричането – че всъщност докладът е много хубав. След това се разсърдихме на НПО и опозицията, че разваляли имиджа на страната. Обаче опозиция в България винаги е имало, от 20 години насам. И тя влияе различно на докладите.   След това правителството каза, че от Брюксел може и да са прави, ама пък ние не сме съвсем сигурни. Хайде да решим – прави ли са или не, саботаж на опозицията ли е това. И като се вземе решение да се вземат и мерки. Защото аз не виждам дори докладът да е обсъден от правителството. Кога се обсъди от кабинета докладът? Има ли таблици, срокове, мерки и отговорници за тях? Препоръката – МВР да спре да заобикаля обществените поръчки през дарения. Какво правим с нея? Защото ще проверят дали сме го изпълнили.   Ами прочутата липса на политическа воля. Би трябвало на третата година на ГЕРБ да им е ясно какво е политическа воля и да я отстояват. Само че цялата пара отново е в свирката – в едни закани и акции, които не довеждат до резултат. Ето вижте – няма осъдителни присъди.   Следите ли случая “Мирослава” от Перник, като заговорихме за МВР?   В шок съм. Бях в Перник миналата седмица. Разговарях с журналисти, с обикновени хора, всички там са в шок. Аз не знам какво да мисля, ако една десета от това, което алтернативната комисия в парламента говори, се докаже, че е истина, няма какво да говорим за следващия доклад. И също така означава, че изминалият доклад ни е буквално похвала.   Какво ви е мнението за целия разразил се скандал с бонусите?   Вместо да говорим за здравеопазването и затова, че няма план, няма отчет, няма политическа подкрепа за министъра – ние говорим за бонусите. При липсваща административна реформа, при липса на оценка на тези хора.   И най-абсурдното е, че след като три години са били във властта изведнъж се изненадват, че се раздавали бонуси. Дори премиерът да се крие зад гърба на своите министри, а министрите да се крият зад гърба на своите заместници, а това е политическото ръководство на държава, пак някой трябва да излезе и да обясни. Изведнъж обаче се оказа виновна администрацията, защото никой не пое политическа отговорност.   Не знам дали някой не е казал на премиера, че когато се прави дарение под натиск, то е нищожно. Така, че всичките тези хора, които бяха заставени да си върнат бонусите, под заплаха от уволнение, могат да си ги върнат. Дори правото е облякло тази възможност в норма. Ами моралът?

Прочети цялата новина

Свързани новини: