Висенето на един народ

"Една цветна оранжерия, тип висяща градина на Семирамида, както е казал моят приятел Франк Лойд Райд". Като че ли репликата на героя на Тодор Колев от "Опасен чар" най-точно отразява пъстрата картина на днешния ден: мераклии за власт дават висящи обещания на висящи пред телевизора кибици, затънали с висящи сметки за плащане... Ако има глагол, който най-точно характеризира динамиката, или по-точно липсата на динамика в българското общество, това е глаголът "вися". Семантиката му вярно улавя прекъснатата ни връзка с реалността, обричайки ни никога да не сме стъпили здраво на земята. У нас всичко виси: от сащисаните ченета до героите от бесилото, при това със страшна сила. Напоследък се роди и нова мода, която покри с благородна патина висенето, превръщайки се в човеколюбива дарителска кауза. След "висящото" кафе, хляб, билет за театър и дори пакет - кафе, жена и ракия, предложени от варненския чешит, най-накрая се появи и нещо, което приветствам с цялото си уважение към...

Прочети цялата новина

Свързани новини: