Конституционно дело 6/2013: за бившите сътрудници на ДС и медиите

Според действащото право щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност не могат да бъдат членове на медийния регулатор и на управлението на двете обществени медии БНТ и БНР.

Дейността на комисията по досиетата показа какви позиции в медийния сектор заемат бившите сътрудници на ДС, напр. в електронните медии.

През 1998  всички  политически  сили в парламента  са подкрепили разпоредбите, които да не позволят в бъдеще свободата на изразяване  да зависи от решенията на бившите сътрудници на ДС.

Разпоредбите са издържали   проверка за  съобразност с Конституцията (Решение 10/1999) и ако реши да промени практиката си, КС трябва да има достатъчно солидни причини.

Тезата, че целта на разпоредбите е необходима в едно демократично общество и мерките са пропорционални на легитимните цели, се споделя от Министерския съвет в становището по делото.

Съдът за правата на човека сочи, че подобни мерки могат да преследват допустима от конвенцията цел, когато състоянието на обществото налага създаването на защитни механизми за демократичното устройство. Ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в  преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход.

По същество – едва ли може да има съмнение, че  точно днес  в България  съществуват сериозни рискове за демократичния преход:

• в разгара на скандалите с подслушванията, показващи докъде водят практиките, използвани от бившата ДС;
• в условията на заплахи срещу Христо Христов – журналист, който години наред се занимава с ДС и последиците от дейността й за българското общество;
• когато България е в дъното на класации за свобода, а  обществените медии и регулаторът са особено важни за стандартите и правото на информация.

Защитни механизми за демократичното устройство са необходими повече от всякога.

Ето защо в съответствие с практиката на ЕСПЧ атакуваните разпоредби са  обосновани и  необходими, а съдържащите се в тях мерки – пропорционални. А известно е, че съответствието с Конвенцията с правата на човека  на СЕ е основен ориентир и  при  прилагането на Хартата на основните права на ЕС.

Прочети цялата новина

Свързани новини: