КНСБ и плоският данък (или учебникарски грешки)

"Плоският данък, прилаган през последните 5 години, доведе до удвояване на бедността в страната. Това заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров в ефира на БНТ."

Стана практика върху плоския данък да се стоварват всякакви обвинения – получава се вече сякаш плоският данък е виновен за всички проблеми на прехода. Проблемът с това обяснение е, че всъщност през 18 от 23 години преход плосък данък нямаше, а проблемите си бяха същите, че дори и много по-тежки.

Разбира се, нито една статистика (на НСИ или на Евростат) не показва, че има увеличение на бедността в резултат на плоския данък. Всъщност, увеличение на бедността има през 2010 и 2011 (т.е. доста след въвеждането на плоския данък) – като очевидно повишението на бедността е в резултат на кризата и безработицата.

Всеки, който се е вглеждал в структурата на бедността знае, че бедността е концентрирана сред групи от населението, които не плащат данък върху доходите (бил той плосък или прогресивен). Ако говорим в числа, сред наетите рискът от бедност е около 7%, докато сред безработните е 52%, а около 30% е в групите на други незаети и пенсионери. Знаем, че нито безработните, нито пенсионерите плащат данък върху доходите. Така че независимо дали данъкът е плосък или прогресивен, това няма да повлияе на техния разполагаем доход и няма да намали бедността. По същия начин, няма да повлияе на бедността и евентуалното въвеждане на необлагаем минимум (още веднъж да припомним – в България само около една трета от населението работи и плаща данък върху доходите, но бедността е концентрирана в останалите две трети от населението).

Нещо повече, плоският данък има положителен социален ефект. Плоският данък е единственият данък, при който има увеличение на приходите дори през годините на кризата (всички други отбелязаха спад). Плоският данък беше единственият стабилизиращ фактор в бюджета, който осигуряваше финансови ресурси. Без плоския данък държавата нямаше да може да изпълнява своите социални функции в обемите, в които го прави – просто нямаше да има достатъчно пари (тук е моментът да припомним, че вече почти 50% от държавния бюджет е насочен към социални разходи).

Плоският данък е успешен от гледна точка на преразпределителен ефект. Преди десетилетие, по време на високите прогресивни ставки почти нито един милионер не декларираше доходите си и не плащаше личен данък върху тях. През последните години изцяло се промени и събираемостта на данъците върху хората с високи доходи драстично се повиши (вече стотици хора декларират доходите си над милион лева годишно). Прогресивният данък уж създава усещане за справедливост, но не събира никакви приходи от богатите хора – докато плоският данък реално облага богатството.

Нека припомним, че въвеждането на плосък данък в България беше направено по такъв начин, че никой да не загуби от данъчната реформа. Данъчната реформа беше съпътствана с цял комплекс от мерки, свързани с промени в осигурителните ставки, промени в минималните доходи, промени в минималните прагове, промени в социалната система и субсидиите, стимули за увеличение на доходите и създаване на работни места и т.н. Бяха положени много сериозни усилия, за да се гарантира, че никой няма да загуби от въвеждането на плосък данък.

С две думи, твърдението за бедността създадена от плоския данък е изсмукано от пръстите. Тогава, защо синдикатите постоянно обвиняват плоския данък?

Причината е много проста – 4 години синдикалист беше министър на труда и 4 години той изпълняваше едно към едно синдикалната програма за пазара на труда (вдигане на минимални прагове, вдигане на осигурителната тежест, административно разпростиране на колективни договори, вдигане на минимална заплата и пр.). Резултатът от 4-годишното синдикално управление на пазара на труда в България е почти половин милион загубени работни места, много повече отколкото в повечето други страни ударени от кризата.

Да вдигнеш с над 50% минималните прагове точно в кризата, да увеличиш облагането на труда с осигуровки точно в кризата, да увеличиш регулативното бреме върху труда точно в кризата – това са учебникарски грешки в политиката на пазара на труда. Дори да смяташ, че тези неща са полезни (което е спорно), не бива да ги въвеждаш по време на криза, тъй като тежестта им е непосилна и се губят много работни места без да се постигнат позитивни ефекти.

Най-точно го казва Европейската комисия в доклад от миналата година: "В настоящия момент създаването на работни места не изглежда да е сред приоритетите в дневния ред на правителството." Кратка и ясна оценка за пълния провал на синдикалния подход към пазара на труда.

Вместо да си признаят провала, синдикатите искат да използват плоския данък като изкупителна жертва за собствената си грешка. Съчувствам им, обаче с това те отново се опитват да насочат дебата за пазара на труда в грешна посока, както и през последните четири години. Дано този път да не им се получи, защото резултатът ще е още по-катастрофален от гледна точка на загубени работни места и увеличена бедност.

Блогът за икономика 2013

Прочети цялата новина

Свързани новини: