Сигурно вече сте разбрали, че не съм в момента в България, ами във Вашингтон, столицата на САЩ.

Тук съм по покана на  Foreign Press Center, по случай Световния ден на свободната преса (World Press Freedom Day). Програмата включва срещи и лекции с хора, специалисти по медии, свобода на словото и т.н.

Ние сме група от около 20–тина човека от цял свят, като от една държава има само по един човек. Източноевропейската група е втората най–добре представена след африканската. Освен мен има по един човек от Хърватско, Румъния и Унгария, но няма никой от бившия СССР.

Вчера беше представен доклада „Свобода на пресата през 2013г.“ на Freedom House пред голяма група журналисти от цял свят, където и нашата група успя да се вреди да присъства.

Дневник са написали за документа, който още не е публикуван онлайн в пълната си форма (или аз още не съм го забелязал, защото има някакъв проблем с отварянето на сайта и много рядко успявам да видя каквото и да е на него)

Представянето стана в Newseum – медийният музей във Вашингтон.

Накратко, в целия свят нещата се влошават със свободата на медиите, а България очевидно е толкова периферен случай, че в съкратеното издание на доклада въобще и не се споменава, освен в таблиците.

Другите в групата, особено от африканските страни, разказват покъртителни истории за арестувани и хвърлени в затвора журналисти, за лични перипетии и прочее, така че българското надлъгване с бившите ни режими изглежда вегетарианско. Но ние пък трябва да се сравняваме с нашите приятели, съюзници и съграждани от ЕС, защото искаме да приличаме на тях, а не на Зимбабве или Руанда, нали?

Утре се надявам да поговоря със специалист по нашия регион, който да обясни как ги виждат нещата около Балканите.

Днес беше много интересен и много интензивен ден с няколко много интензивни лекции.

Първата – с Том Розенстил, от  American Press Institute. Сигурно много бързо ще ми свършат суперлативите за хората, с които се видяхме и ще трябва да се повтарям, но човекът е истински капацитет и мислител по въпросите на журналистиката и медиите. Съавтор е на Blur: How to Know What's True in the Age of Information Overload и автор на „Стихията на журналистиката“ (Elements of Journalism: What Newspeople Should Know and the Public Should Expect)

Какво е журналистика според него? – „Да вземеш информация, която е достъпна на малцина и да я направиш достъпна за мнозина“

Поговорихме си за това, че трябва да се прави разлика между платформа и източник на информация (фейсбук е платформа, а участниците в платформата са всъщност източниците),  за това какво се случва с публиката, която постепенно се оттича към онлайн медиите, за това че най–страдащи от всичко са местните вестници в големите градове, които не могат да издържат на конкуренцията на централните, а пък аудиторията им пада. Сегашната революция в медиите, всъщност, означава единствено драстично намаляване на приходите, докато при публиката няма такива революционни изменения. Следващата медийна революция ще е в мобилните устройства, като таблетът е директният наследник на хартиения вестник.

Без да преразказвам цялата лекция, аз зададох два въпроса:
1. Споделянето на файлове журналистика ли е?
2. Как видео стриймингът на живо се съотнася с традиционната телевизия?

На първия въпрос каза, че не трябва да очакваме новини само от професионални журналисти, а всеки който сложи интересен файл онлайн за публиката, например картинка, може да се нарече журналист. Например, ако си представим Чернобил, първият човек, който е влязъл в местната кръчма и е обявил, че централата е гръмнала, прави журналистика. Вторият, третият, петият все по–малко играят тази роля.

А единствената причина видеостриймингът да не е заместил телевизията, е, че интерфейсите на телевизорите са много архаични, особено дистанционните  и не позволяват пълноценно браузване. Когато станат толкова лесни за работа като мобилно устройство или компютър, тогава видеостриймингът решително ще измести традиционната телевизия.

Той говореше доста обстойно по темата, отговорът на един въпрос му отнемаше няколко минути, така че няма как да събера всичко. Въобще, човекът е изключително интригуващ и смятам да попрочета от книгите му.

Продължихме със среща със Student Press Law Centre и със Reporters Committee for Freedom of the Press.

Това са две организации за професионална помощ. Първата направо ме шашна – те помагат специално на ученици, които списват училищни вестничета и които имат проблеми като истински големи журналисти – натиск от училищното ръководство, малтретиране, заплахи. Лекторът каза, че досега е отговорил на десетки хиляди въпроси, свързани със защитата на непълнолетните журналисти и ако има две категории хора, които в Америка не могат да се възползват от свободата на словото си, това са затворниците и учениците.

Втората огранизация се занимава със същото, но е с по–правна насоченост, т.е. оказва правна помощ на журналисти, в рамките на юрисдикцията на САЩ.


Аз споделих за проблемите, които имаме с Youtube за качването на парчета от телевизионни интервюта за politikat.net и дали могат да помогнат с някакъв съвет. Получих съвета, който и тук съм получавал – трябва да се възрази на youtube за това, че това, което се качва е в обществен интерес, но след това вече човек може наистина да бъде осъден от правоносителя ;)

Вторият ми въпрос беше свързан с платформите за видеострийминг и практиката им да свалят стриймове, докато се излъчват, без да питат. Като хора със здрави нерви и висока култура говорещите не употребиха цветисти изрази, за тази практика, но ясно изразиха недоволството си, но че ясно решение в момента на този проблем няма.

Утре продължаваме, продължавам и аз със сводките :)

И да ви кажа, интернетът в хотела е гаден, бавен и прекъсва и не съм открил още място с приличен нет.