Медиите в преломна епоха

Медиите се намират в преломна епоха. Ще оцелеят само тези от тях, които успеят да се трансформират бързо, научат се да работят в нови ниши, с нов подход и разбиране на нуждите на своята аудитория. С тези думи главният редактор на РИА "Новости" Светлана Миронюк откри форума "Медиите на бъдещето", предаде специалният пратеник на БГНЕС Георги Пашкулев в Москва. РИА "Новости", в рамките на празненствата по случай своята 70-та годишнина, проведе международния форум "Медиите на бъдещето", посветен на развитието на медийните технологии, влиянието на новите и традиционни медии върху обществото и журналистиката. Участие във форума взеха около 300 ръководители на водещи медии от Русия, САЩ, Европа и Азия. От България участва БГНЕС. Доклади изнесоха главният редактор на "Гардиан" Алън Расбриджър, основателят и почетен председател на MEF Americas and Mobilium International Ралф Саймън, президентът на SUP Аннелис ван ден Белт, председателят на съвета на директорите на EDventure Естер Дайсън, мениджърът по международно развитие на Фейсбук Ангела Це, заместник-главните редактори на Асошиейтед прес и РИА "Новости" Томас Кент и Наталия Лосева. Медиите преживяват повратен момент, предизвикан от технологическия прогрес и стремителното развитие на "гражданската" журналистика, която няма да може да заема напълно мястото на традиционните медии. Около тази теза се обединиха руските и чуждестранни участници във форума. Промените в медийния отрасъл се развиват с непозната досега скорост, а "лавиниобразното развитие на социалните мрежи" по света и в Русия прави тези промени необратими, категорична е Светлана Миронюк. Участниците във форума отбелязаха, че в момента в медийния отрасъл се наблюдава истинска революция. Тази революция има своите предимства, но и недостатъци. Според декана на факултета по журналистика на Московския държавен университет "М. Ломоносов" професор Елена Вартанова аудиторията губи, защото достоверността на информацията намалява, а нейният обем нараства многократно. Това създава определени трудности за обикновения читател. Професор Вартанова отбеляза, че "цифровото неравенство води до появата на цифрови неграмотни". Медийната грамотност на населението се превръща във важна задача на медиите на бъдещето, категорична е тя. Експертите са единодушни, че законите в отрасъла се пишат от аудиторията, а не от медиите. Затова една от главните задачи на всяка медия е контактът с аудиторията и удовлетворяването на нейните потребности. "Много е важно да разберем, че не ние задаваме тона в отрасъла, а аудиторията. Тя е под влиянието на технологиите и новите устройства. Последната тенденция е да се работи с аудиторията там, където тя се намира, т.е. в социалните мрежи, социалните медии", отбеляза Светлана Миронюк. Главният редактор на "Гардиан" Алън Расбриджър заяви, че съвременните медии трябва да бъдат открити за своята аудитория. Той направи интересната аналогия с театрален критик, който ходи на спектакли и след това пише рецензии. Но освен него тези постановки са гледани и от стотици други хора, които могат да имат различно мнение. "Ако транспонираме този пример върху работата на съвременните медии, трябва да кажем следното: без съмнение професионалистите трябва да напишат своите материали, а след това обикновените хора и читатели трябва да се произнесат. Така картината на събитието няма да бъде едностранна, а многостранна. Всяко събитие трябва да се отразява от много страни", заяви експертът. Расбриджър е убеден, че това може да се постигне с помощта на Туитър, Фейсбук и блоговете. Директорът по развитие на най-голямата в света социална мрежа Фейсбук за Източна Европа Ангела Це заяви, че 60% от американските ползватели научават последните новини от своите приятели в социалните мрежи. "Аз самата опитах да използвам своята новинарска лента във Фейсбук в качеството на единствен източник на информация. И разбрах, че не пропускам важни новини", сподели Це. Въпреки всичките преимущества на социалните мрежи и гражданската журналистика, те не могат да заменят традиционните медии, предоставящи на аудиторията качествени и проверени данни, убедени са експертите. "Понякога казват, че традиционните медии умират, изтласкани от Туитър или блоговете. Не мисля, че нещо подобно ще се случи...Хората имат нужда от няколко източника на информация, на които да се доверят. А това излиза извън рамките на това, което може да им предложи Туитър", заяви заместник-главният редактор на Асошиейтед прес Томас Кент. "Гражданската журналистика никога няма да замени професионалната, защото професионалният журналист притежава достъп до информация и хора, които само с него биха споделили това, което биха желали да кажат", добави главният редактор на интернет изданието "Газета.ру" Михаил Котов. Някак неестествено на фона на тази футуристична дискусия изглеждаха болките на балканските медии, които обобщи заместник-главният редактор на ТАНЮГ Татяна Трикич-Василевич: медиите на Балканите работят при изключителен политически натиск. Експертите тук говорят за бъдещето на медиите и новите технологии, а ние се опитваме да оцелеем, сподели тя пред пратеника на БГНЕС. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: