Предизборната компания сервира в предизборната кампания едно голямо постно нищо

Ако трябва да опишем с езика на пицарията предизборната кампания на многобройната компания на желаещи да ни сервират „още веднъж от същото” в ресторант „България”, вероятно на видно място в менюто трябва да напишем: „вместо пица вече предлагаме постна супа аламинут с прясно добавени сушени продукти”.

„Постната пица”, обещана от финансовия министър Симеон Дянков, се оказа за ГЕРБ фатално недостатъчна за изкарване на цял мандат. Шефът на ресторанта уволни първо главния си финансов готвач, а след това и себе си, защото в кухнята не остана грамотен чирак, способен да бърка тестото без да обърка още по-зловещо рецептата на икономиката.

След кипналото народно недоволство на котлона беше сложена да къкри надеждата за нова манджа. Бившите управляващи обаче така и не вложиха в нея нито нови идеи, нито дори запомнящи се послания- за нови лица, годни за масова консумация, да не говорим. С което доказаха, че просто искат властта заради оцеляването си и не са били готови за ролята на предсрочни просители на нова порция „народна любов”.

Всъщност победата, макар и минимална, е залогът за оцеляването и на другия претендент за (съмнителната) слава на водещ на тези най-малко славни избори от зората на подарената ни демокрация до днес. Разликата единствено е в това, че Борисов се надява да докаже, че и този път няма да загуби- каквото и да струва това на България, на която предрече катастрофа, ако си подаде оставката, след което си я подаде. Докато за Станишев положението е…същото в битка да си отдъхне, че този път няма пак да загуби.

На пръв поглед Борисов е в по-изгодна позиция. В случай на загуба би могъл да пледира за правото поне веднъж да не е на върха. Дали обаче може да си го позволи, след като лично провокира изборите със самочувствието на абониран за изборни победи „народен любимец”, чието напускане на парламента на 20-ти февруари беше съпроводено от характерната за начина му на мислене фраза, изречена от неговото второ „аз” Цветан Цветанов : „ще ги смажем”!

Това предизборно обещание на човека, който се готвеше да управлява валяка на предизборната държавна машина, се натъкна обаче на мина, заложена от самия него. Взривната вълна от разчулите се записи от подслушвания почти го изхвърли от кабината и валякът се килна в канавката с крайпътния знак: „внимание, прокуратура на пътя, падащи СРС-та”.

Тътенът преобърна ако не електоралните нагласи, то медийния таран на ГЕРБ- направо го насочи обратно и той започна да думка върху портата на крепостта, в която се отбраняват горделивите защитници на герберокрацията.

На финала на тази битка от търбуха на троянския кон изпълзя и се изправи най-после пред публиката след дълга криеница самият медиен император Делян Пеевски. След близо 4 години медийно прислужване на Борисов вчера той се провикна гороломно и вероломно на митинг на ДПС: „ на 12-ти май взимаме властта”, обещавайки на очарованите от неговия чар избиратели, че ГЕРБ няма повече да ги” страхува”, защото той, Делян Пеевски, ги обича всички ( прозвуча малко като закана за интимна близост от групово естество)!

Ето защо се е притаил в пазвата на Борисов толкова време! Сега може да си вземе обратно най-ценното, което грижливо лъскаше от юни 2009-та, когато му се наложи да го отстъпи за временно ползване, докато преодолее страха – жезъла на властта, с който балансира на въжето, опънато между корпоративните интереси, които никога не подават оставка!

По липса на друго зрелище публиката е принудена да се задоволява със слабата до комичност актьорска игра в моноспектаклите на Станишев, организирани като солови телевизионни интервюта. Верен на маниера на своя ментор в партията Георги Първанов той не участва в диспути, а дискутира със себе си от телевизионния екран, задавайки си сам въпроси, макар покрай камерите формално да присъстват и водещи. Ако те обаче посмеят да се обадят, вживяващият се в ролята на „будител” партиен лидер започва да повишава тон и да призовава журналистите да стават от сън- били проспали истината и сега той им я съобщава.

В едно ще се окаже накрая прав бедният ( откъм харизма) бивш финансов министър Симеон Дянков по отношение на „постната пица”: може да е малка и скромна, но е все пак „нещо”. Защото на хоризонта се задава едно голямо нищо.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: