Във връзка с Парламентарни избори ’2013 нашето издание изпрати 9 въпроса към участващи в изборите политически партии (ГЕРБ, БСП, “България на гражданите”, ПП “Зелените”, ДСБ, СДС, ДПС, “Атака”, НДСВ и още няколко коалиции), свързани с теми и проблеми, касаещи българите живеещи в чужбина. Във въпросите са обобщени основни питания не само на емигранти от Чикаго, но и от почти цялата ни диаспора, посредством Временните обществени съвети на българите по света. Тази публикация съдържа отговорите на Движението за права и свободи - ДПС.

Всъщност, така погледнато, незаконните подслушвания са си за орден. За награда е и този, който НЕ им е нареждал да го правят. Би могло да се образува досъдебно производство срещу неизвестен НЕИЗВЪРШИТЕЛ, а орденът да бъде вграден на входа на силовото министерство, като алея на звездите. И някой ден някоя звезда може да се спъне, да падне и да си залепи отличието на гърдите. А дотогава, „смелите” и „независими” държавни обвинители ще наказват дребните мемоаристи. Българските данъкоплатци ще продължават да плащат заплатите и бонусите и на едните, и на другите. И всички заедно ще си останем зрители на бутафорното шоу с гръмкото заглавие „Борба с корупцията по високите етажи на престъпността”.

за когото решиш. ако толкова нямаш избор - просто хвърли монета или тегли чоп. но, гласувай в неделя. изборът не е малък. освен големите 2-3 има доста малки, които имат шанс да минат 4-те процента, ако гласуваш и ти. а дори да минат само 1-ния процент пак е добре - ще ...

Няколко месеца след началото на слуховете, че Microsoft ще купи дигиталния бизнес на Barnes & Noble - Nook Media, сделката като че ли е във финалната фаза. Технологичният сайт TechCrunch обяви, че разполага с документи, според които Microsoft предлага $1 млрд. за придобиване на пълен контрол над компанията.

Според разкритите в документите планове, при евентуална сделка бизнесът с таблети ще бъде закрит до средата на 2014-та, след което Nook Media ще се ориентира към дистрибуцията на съдържание чрез устройства на трети страни. След излизането на новината акциите на Barnes & Noble скочиха с почти 25% до цена от $22.08.

Това няма да е първата инвестиция на Microsoft в Nook Media - през пролетта на 2012 г. технологичният гигант се договори да вложи $605 млн. за 5 години срещу 17,6% дял от компанията. През декември Pearson, компанията майка на Penguin, инвестира $90 млн. в Nook Media срещу 5%-ен дял.

Слуховете за спиране на производството на електронните устройства Nook не са новост. Както Аз чета вече съобщи, в края на февруари председателят на борда на директорите на Barnes and Noble Леонард Риджио предложи да изкупи бизнеса с книги на дребно и да го обособи като отделна компания. Тогава, както и сега, от самата компания отказаха коментар по изявленията.

Спиритически сеанс. По едно време медиумът успява да установи контакт с покойния съпруг на вдовицата. Духът моли да му изпратят стек цигари. Вдовицата възкликва: - Но той не каза къде да му ги изпратя: в рая или в ада! - Мисля, че всичко е ясно – сухо казва медиумът. – Да е поискал кибрит? Усмихни се, България! По всичко личи, че у нас бизнесът на гадатели, екстрасенси и медиуми процъфтява. Три врачки дължат на хазната 130 бона данъци, след като в последните 5 години заработили 1,3 млн. лева. И въпреки че често сме скептични към прогнозите им, понякога те са безпощадно точни: Перничанин отишъл на врачка. Тя го погледнала, погалила го по рамото и му казала: - Ще проходиш! - Егати и врачката, па я си одим! Изнервил се, станал и си тръгнал. Излязъл навън и що да види - голфа му го няма.

"Заплатен ден" Режисиран и продуциран от Анна Стоева и Давид Джамбазов

Димитър Кенаров е журналист на свободна практика и помощник-редактор в американското списание The Virginia Quarterly Review. Статиите му излизат в престижни издания като Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, The International Herald Tribune, Boston Globe, The Ecologist и др. Негови пътеписи са селектирани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Наскоро Кенаров завърши своя глобален репортерски проект за американския Център Пулицър на тема шистов газ и фракинг „Шистов газ: от Полша до Пенсилвания“. Изнасял е лекции по темата в Чикагския и Пенсилванския университет.

С Димитър Кенаров по темата за шистовия газ разговаря Магдалена Малеева

 

ММ: След всичи пътувания, изчетени доклади, срещи с хора и лекции, промени ли се с нещо твоето отношение към шистовия газ? Има ли нещо, което да те е изненадало?

ДК: Да, определно има изненади. Разбира се още преди да започна проекта осъзнавах колко важен е той, колко много различни интереси се сблъскват, но проблемът с шистовия газ в крайна сметка се оказа далеч по-комплексен. Става въпрос не само за местна екология и икономика, но за международна политика, разпределение на стратегически ресурси, глобални енергийни стратегии. Трудно се правят обобщения за нещо толкова сложно, тъй като дебатът по темата е изключително поляризиран и работата на един журналист в такава среда е много напрегната. Дори на чисто научно ниво заключенията са противоречиви. Реномирани институции се изправят една срещу друга с абсолютно противоположни доклади. Всяка една от страните може да представи солидни изследвания и аргументи в своя полза. Науката – това, което всички ние наивно очакваме да е обективно – е обективно политизирана и обслужва определени интереси. И все пак, когато човек се занимава с тази тема достатъчно дълго време и говори с достатъчно много хора, част от мъглата започва да се разсейва. Целта ми като журналист беше да разбера проблема в цялата му вътрешна сложност, да го разгледам от различни гледни точки – геология, икономика, политика, екология, социология – и да обединя натрупаните знания. Изненадите все още не свършват.

ММ: В Полша много хора смятат, че шистовият газ е решение за много техни проблеми. Кажи ни, моля, там започнаха ли вече да добиват шистов газ и каква е ситуацията в момента?

ДК: Полша в момента е лидерът в проучването на шистов газ в Европа. 1/3 от територията на страната (около 90,000 км2) е раздадена на концесии на международни и местни компании. Основните двигатели зад това бурно развитие са политически: страхът от Русия и близките дипломатически отношения със САЩ. Добре известно е, че Русия е историческият демон на Полша, полският Антихрист. Всичко, което отдалечава Полша от Русия се приема с отворени обятия. Например от 1,621 международни компании в Полша, в момента само пет са руски. В този контекст вносът на газ и петрол от Русия е може би последната сериозна икономическа връзка между двете страни. Затова и толкова голяма част от полската политическата класа, а и населението като цяло, ентусиазирано поддържат шистовия проект и смятат, аргументирано или не, че той ще им осигури енергийна независимост от Русия.

От другата страна са САЩ, един от най-близките дипломатически партньори на Полша. След провала на плановете за американски противоракетен щит на територията на Полша, шистовият газ се е превърнал в основен двустранен проект. Най-общо казано Държавният департамент на Щатите вижда производството на шистов газ като буфер срещу руските енергийни интереси в източна Европа и шанс за американски компании да инвестират в региона.

Ситуацията с шистовия газ в Полша обаче изобщо не е толкова розова, колкото политиците и компаниите опитват да я представят. В момента всичко е все още на ниво проучване, няма добив, но според официални данни, само за фазата на проучването са нужни между 200 и 300 кладенци, а до този момент, след три години луди инвестиции, в Полша са пробити едва около 40 такива. Гигантските прогнози на Департамента по енергетика на САЩ, че Полша разполага с 5,3 трилиона кубически метра газ, достатъчни на страната за 300 години, бяха попарени миналата година от доклад на Геологическия топографски институт на САЩ (United States Geological Survey) и Полския геологически институт, чиито прогнози са десет пъти по-ниски. От чисто геоложка гледна точка, моделирането на прогнозите за шистов газ е доста спекулативно начинание.

За разлика от САЩ, които разполагат с доста специфична пазарна и регулаторна среда, която значително улеснява добивът на газ и нефт, в Полша, а и в Европа като цяло, липсват подобни предпоставки. Дори на чисто техническо ниво е много трудно Европа да развие сериозна шистова индустрия, която да повтори феномена на „енергийната революция“ в САЩ. Само един пример: сондите за нефт и газ в САЩ са около 2,000, а в цяла Европа те са само около 70, една малка част от които са годни са хоризонтален сондаж. А една нова и модерна сонда струва около 40 милиона долара и изисква около 18 месеца за доставка. В сектора на фракинг услугите нещата също са трудни. Поради малкия пазар и високотехнологичния процес фракингът е много скъп в Полша и се извършва от ограничен брой фирми. Един шистов кладенец, който в Щатите излиза средно около 5 милиона долара, в Полша в момента струва около 15 милиона. Т.е. дори цената на газа в Европа да е по-висока, добивът също е значително по-скъп. Освен това липсва и нужната инфраструктура – добри пътища и мрежа от газопроводи. Това, че шистовият газ е много по-евтин от конвенционалния е мит.

Единственият вариант цените да паднат е да се постигнат икономии на мащаба, както е в САЩ, за което в момента просто няма условия в Европа. За да бъде рентабилен, добивът на шистов газ разчита на огромна мрежа от кладенци. Маломащабният добив на шистов газ е оксиморон. Екологичните регулации и данъчната политика са също далеч по-строги в Европа, отколкото в САЩ, което допълнително оскъпява проектите. Затова и големи компании като ExxonMobile и Talisman Energy вече се оттеглиха от Полша след разочароващи проучвателни резултати, a гигантът ConocoPhilips се отказа от дял в няколко концесии. Акциите на малките компании, участващи в проучването на шистов газ в Полша, пък са се срутили на дъното.

Изобщо, шистовият проект на Полша е пред провал. В тази връзка наскоро бяха уволнени министърът на хазната, както и шефката на държавната газова компания PGNiG. Просто големите очаквания на поляците да се превърнат във „втора Норвегия“ не се сбъднаха.

ММ: Каква е ситуацията в Румъния?

ДК: В Румъния няколко компании имат концесии за проучване, като най-голямата от тях е Шеврон, чийто проучвателни блокове са в Добруджа и на североизток, около град Бърлад. Преди последните парламентарни избори сегашният премиер Виктор Понта беше голям противник на шистовия газ, но след това бързо обърна позицията си. Румъния обаче най-вероятно ще се сблъска със същите проблеми като Полша. А и общественото мнение там е далеч по-негативно настроено отколкото в Полша – над 7000 души излязоха в Бърлад на протест – така че ситуацията е още по-сложна.

ММ: Алтернатива за България ли е според теб шистовия газ? Кое е притеснителното нещо-опасност от замърсяване на водата, земетресения или нещо друго?

 

ДК: След месеци усилена работа по тази тема в европейски и американски контекст, смятам че шистовият газ не е алтернатива за България. От една страна са чисто екологичните опасности. Количествата вода, които се употребяват при фракинг са огромни – до 20 милиона литра само на един кладенец. Съхраниението на така наречения flowback, отпадните води, които излизат на повърхността заедно с газта, е изключително проблематично поради високата им соленост, съдържание на тежки метали и в отделни случаи – радиоактивност. За тази цел в Щатите се ползват така наречените дълбокоинжекционни кладенци, като отпадните води се инжектират на километри под земята. Според Европейското законодателство обаче подобни кладенци не се разрешени. В Щатите в момента има опити да се рециклират отпадните води и технологиите определено са напреднали през последните няколко години, но обезсоляването на водата е изключително скъпо начинание. В същото време обикновените пречиствателни станции за вода не са годни за подобен тип обработка – в Пенсилвания бяха замърсени доста реки по този начин преди компаниите да бъдат накарани да прекратят тази порочна практика.

Другата опасност идва от замърсяване на водоносните хоризонти с метан и други вредни елементи – не от фракинга, който всъщност се случва доста дълбоко под земята, а от технологични дефекти в извеждащите тръби и цимент, които задължително минават през водоносния хоризонт. Това е типично както за шистови, така и за конвенционални кладенци. Според изследвания на индустрията от 2003-та, около 6% от всички нови кладенци дават подобен дефект, като процентът нараства до 50% след първите 30 години на експлоатация. Това е просто природата на нефтодобивната и газодобивната промишленост. Има процент на грешка, както във всяко начинание, което се прави от хора. Колкото и да е внимателна една компания – а наистина има такива – грешки неизменно стават, но при шистовите кладенци те са значително повече просто поради по-големия брой кладенци.

Доста се говори за земетресения в резултат на фракинг, но повечето в САЩ са сеизмично незначителни и всъщност се получават около дълбокоинжекционни кладенци за отпадни води. Има сеизмична опасност разбира се, но тя е донякъде преекспонирана от медиите. Най-големият проблем, за който малко всъщност се говори, е в самия мащаб на добива на шистов газ. За разлика от добива на конвенционален газ, за шистовия газ са нужни стотици, понякога хиляди кладенци, като често има площадка на всеки един-два квадрани километра. Земята се превръща в игленик – виждал съм доста ужасяващи места по време на репортерските си пътувания из Пенсилвания. Освен това добивът от шистови скали пада значително след първите две-три години на експлоатация, така че трябва непрекъснато да се дупчат нови и нови кладенци, за да се поддържа производството. Ако прибавим към това плетеницата от малки, по-големи и още по-големи тръбопроводи през полета и гори, които са нужни за транспортирането на газа от кладенците към основните пазари, картината става още по-неприятна. В Щатите има огромни проблеми около регулацията на толкова много кладенци. Представете си как това ще стане в малка и корумпирана България, където регулаторния капацитет е почти нулев.

Екологичните проблеми са само част от причините, заради които в България подобна индустрия според мен не е желателна. От чисто икономическа гледна точка шистовият газ не може да бъда алтернатива, колкото и мастити икономисти да го превъзнасят – ситуацията в Полша, за която споменах, е достатъчно красноречива. А трябва да се има предвид, че все пак Полша е страна със стари традиции в конвенционалния добив на нефт и газ, докато ние нямаме почти никакъв капацитет в тази област. Пък и повечето хора, които ще работят в тази индустрия, ще се външни експерти – както е дори и в Пенсилвания, където голяма част от работниците идват от Тексас и Оклахома например. За местното население ще останат ниско платените длъжности като шофьори на камиони, хотелиери и ресторантьори.

ММ: Как да бъдем против нещо, което има потенциал да ни направи независими от Русия?

ДК: В медийното и политическо пространство, както в България, така и в Полша и САЩ, се говори доста елементарно за енергийна независимост. Първо, в нашия глобализиран свят центровете на производство и потребление много рядко съвпадат. Тази изолационна идеология може да е интересна, но тя остава само метафора, родена от политическа демагогия. В Щатите например се говори са енергийна независимост още от 1973-та, когато президентът Никсън обявява „Проект независимост“ по време на тогавашната петролната криза около бойкота на ОПЕК, но всъщност всеки трезв анализ показва, че потреблението на фосилни горива там е толкова огромно, че енергийната независимост на този етап е само утопия.

Второ, енергийна независимост и енергийна сигурност са две съвсем различни понятия, които често се бъркат. Енергийната сигурност, най-общо казано, се базира на три основни елемента: сигурност на доставките, приемливи цени и минимална екологична вреда. Шистовият газ в Европа засега не изпълнява нито едно от тези три условия. От друга страна, може да се предприемат много други действия, които да помогнат на енергийната ни сигурност. Например да се ускори строежа на газовите, двупосочни връзки със съседните ни страни, за да може най-накрая Европа да има диверсифицирана газова инфраструктура и ликвиден пазар. Трява да се увеличи и капацитетът на газохранилищата, за да може по-лесно да се справяме с евентуални кризи на доставките. Терминал за внос на втечнен газ също не е лоша идея, но това е доста скъпо начинание за малка страна като България. По-добре ще е да се наблегне на енергийна ефективност, както при транспорта на енергия, така и при нейното потребление. Нужни са ни повече възобновяемите енергийни източници, както и ефективно електроснабдяване, така наречените смарт гридове.

Също така трябва да имаме предвид, че нефтът и природният газ са горива, които не са взаимозаменими. Газ се ползва основно за производство на електрическа енергия и в химическата индустрия, най-вече при направата на изкуствени торове, докато нефтът е важен за транспортната мрежа. Повече газ няма да ни направи енергийно независими. Природният газ в момента е около 12% от енергийния ни микс. Евентуалното увеличаване на този процент във връзка с местен добив на шистов газ всъщност рискува да постигне обратния ефект и да ни направи още по-зависими от Русия, ако находищата на този газ се окажат недостатъчни.

Според мен решението е не да обърнем гръб на Русия – Русия е стратегически много важна за Европа – а да се обединим с европейските си партньори и да подходим по по-твърд начин при договарянето с Газпром. Газпром, който е директен инструмент на руската външна политика, в момента действа на принципа разделяй и владей. Германия получава това, което иска, но реално малка страна като България няма нужната позиция да преговаря за изгодни цени и условия. Европейският съюз трябва да покаже на Русия, че не може да бъда изнудван чрез разделение, че Русия зависи повече от европейски пари, отколкото Европа – от руски газ. Всъщност резултатите от последните месеци, след като Европейската комисия започна дело срещу Газпром за монополни практики, вече дават резултат и Газпром започна да намалява цените в нашия регион. Това е добро начало. Русия трябва да разбере, че ако желае да запази европейските си пазари, е нужно да се държи като почтен търговец, а не като селски побойник. Лично аз смятам, че енергийната сигурност на България може да се подобри чрез координаран европейски политически натиск върху Русия, а не като надупчим Добруджа на решето.

ММ: Можем ли да приемем, че фракинга може да е краткосрочна алтернатива за по-незаселени места?

ДК: Има такава възможност, разбира се. Наивно е да се смята, че ще спрем от утре да ползваме фосилни горива. Заобиколени сме отвсякъде с продукти, произведени на базата на природния газ: пластмаси, химически вещества, торове. Природният газ все още ни е нужен. Напълно е възможно технологии като фракинга да се ползват на по-рядко заселени места, при стриктно спазване на необходимите екологични регулации разбира се. Но това означава, че добивът ще е много далече от пазарите, което ще увеличи разходите по транспорта значително и ще откаже много от компаниите. Тук е и проблемът: за да е рентабилен, шистовият газ трябва да се добива близо до гъсто населени места.

ММ: Каква е според теб най-голямата заплаха или най-големият проблем с фракинга?

ДК: Най-голямата заплаха идва от големия медиен шум около този ресурс и повърхностните анализи. Шистовият газ ни се представя като някаква панацея: за енергийна независимост, ренесанс на икономиката, решение на климатичните проблеми. Това последното е особено перфидно. Несъмнено метанът отделя по-малко въглероден диоксид от въглищата при изгаряне, а турбините на газ са обикновено по-ефективни от въглищните при генерацията на електричество. В същото време метанът е 72 пъти по-силен парников газ от въглеродния диоксид и дори и изпускането на малки количества напълно неутрализира предполагаемите му климатични приемущества. Но в крайна сметка, каквото и да е личното ни отношение към шистовия газ и фракинга, въпросът се свежда до това каква е визията ни за бъдещето на планетата. Искаме ли да продължим извличането на фосилни горива с пълна пара – извинявам се за каламбура – или е нужно спешно да търсим други енергийни алтернативи? Защото не можем да си затваряме очите пред очевидните климатични промени. В момента в атмосферата нивото на въглероден диоксид е 400 PPM (parts per million) – повече отколкото в последните 450,000 години. Доскоро си мислехме, че нефтените и газовите находища са на изчерпване и ще преминем към алтернативна енергия, но с развитието на новите технологии се оказва, че имаме прекалено много нефт и газ, толкова много, че можем съвсем спокойно да изгорим планетата. А с нея – и себе си.

текст Димитър Кенаров, Магдалена Малеева

фотограф Димитър Кенаров

Вчера един професор пак притопли поизстиналото и вече вмирисано на манджа най-отвратително явление в съвременния ни свят – изоставянето на деца в социални домове. Не зная и не искам да зная какви са тези жени и как сърце им дава да се откажат от живота си и своето биологично предназначение по този начин. Но зная, че в 21 век в европейска България някакви женски, които природата е орисала да могат да раждат, захвърлят годишно по 2200 бебета в социални домове на грижата на бедната ни държава. Срещу това грозно явление онези, които пращаме във властта, правят ялови опити за борба от много години. Например през 2010 година ни обещаваха, че за три години ще направят закон, който ще забрани изоставянето на дечица от безхаберните им биологични родители. На следващата година от социалното ведомство пак хвърлиха партенка под формата на синтетична новина за лековерни медии, че щели да поискат тежки наказания за докторите, които подстрекавали родители на болни новородени да ги...

Шефът на ТВ7 Николай Бареков: Цветелина Бориславова ми звънна: „НИКОЛАЙ, ДАВАШ ЛИ СИ СМЕТКА КОЛКО ПРОСТ ЧОВЕК ИДВА ДА УПРАВЛЯВА ДЪРЖАВАТА?!”

Сочената за най-добра латиноамериканска авторка Исабел Алиенде благодари на библиотекарите по целия свят в специално видеообръщение.

"Вие сте мои приятели, представяте книгите ми повече от 30 години и без вас нямаше да съм това, което съм. И всеки път, когато ме поканят на нещо, свързано с библиотекарите, отивам. Израснах, заобиколена с книги и наистина добри библиотекари в живота си", казва перуанската авторка.

Във видеото Алиенде говори и за новата си книга - "Дневникът на Мая", която разказва за 9-годишно момиче от Бъркли. Книгата беше издадена у нас в началото на март от "Колибри".

"Благодаря ви за работата, която вършите за мен и останалите писатели", завършва обръщението си Алиенде.

Вижте цялото видео:

Прочетете ревютата на книги на Исабел Алиенде в "Аз чета" - „Афродита. Приказки, рецепти и други афродизиаци”, "Сборът на дните", "Инес, моя душа","Ева Луна" и "Безкрайният план".

Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 г. в София. Завършила е Немската гимназия в столицата и българска филология в Пловдив. Работи като главен уредник в къща музей “Иван Вазов” в столицата. Авторка е на осем книги с поезия и проза. Носител на националната литературна награда „Христо Г. Данов” и на наградата за модерна поезия „Херман Ленц”. Позната е и с коментарите си за “Дойче веле”. - Г-жо Иванова, в деня за почит на светите братя Кирил и Методий какво според вас се случва с духовността ни, изцяло ли се измести от прагматизма, от материалното в последните години? - Духовността за съжаление отиде в девета глуха. И това е трайна тенденция, която се разгръща напълно безнаказано в последните години. Не става въпрос само за последните четири или пет, при това или онова управление, а за късогледството на българската политическа класа. Струва ми се, че не са много хората, които си дават сметка колко лесно се рушат духовните устои на една нация и колко невъзможно е след това от...

Русия ще направи всичко в името на мира, така че никой и никога да не започне война. Това заяви президентът Владимир Путин в речта си на откриването на Парада на победата на Червения площад. В същия този момент 11 хиляди военни и десетки изтребители, хеликоптери, танкове, бронетранспортьори, ракетни установки и прочие военна техника бяха готови за грандиозния парад, предназначен да демонстрира военната сила на Русия. И докато Путин гордо тръби, че страната му ще защитава мира на всяка цена, Израел предупреди, че Русия има намерение да продаде съвременни ракетни системи на Сирия. Отделно от това Дамаск превежда редовно суми на Москва по силата на договор от 2010 г. за покупката на шест установки и 144 операционни ракети с обсег до 200 км, твърди „Уолстрийт джърнъл”. Доставката на оръжия трябва ли да я приемаме като жест в името на мира? Или може би Русия ще защити мира само когато става въпрос наистина за започване, а не за подхранване на вече започнала война. Москва обаче...

ВСС събира кандидатури за командироване на съдии в Регистратурата на ЕСПЧ

Изт: http://prikazka-igra.com/

Има две неща, които ми липсват от пред-дигиталната епоха: книгите-игри и играта на фунийки пред блога. Всъщност, май ми липсва детството и не ми е виновна никаква дигитална епоха, но това качествено ново (качествено и ново) произведение (като идея, изпълнение и разпространение) ме върна назад в онези прекрасни дни, когато мустакът ми беше вечно изцапан с лютеница, правена от истински домати или с айран, правен от истинско кисело мляко, коленете ми вечно бяха ожулени, а книгите-игри не излизаха от ръцете ми и бях готов да разменя дори взвод от пластмасовите си войничета за поредното томче от тях.

Накратко, Никола Райков – един млад татко – е създал прекрасен (като идея, разпространение и художествена визия) продукт за пораснали и все още непораснали деца (като мен), под формата на цветна, илюстрована книга-игра. Той я нарича “приказка-игра”.

Кое по-точно ме кефи в идеята:

Първо, цялото съдържание е качено и е напълно безплатно за всички онлайн. Както казва самият автор: “Има деца, чиито родители не са в състояние да си позволят да закупят тази книга”. Освен това, той вярва в свободното споделяне на информация и изкуство, а по това идеалистично (според някои) и глупаво (според други) убеждение някак доста си приличаме с автора. Глупаво ли е да вървиш срещу ОЧЕВАДНОТО, неизбежно бъдеще? Не знам. Ще поживеем и ще видим. Ама да не кажете после, че не съм ви предупредил…

Второ, възможността да четеш нещо, преди да си го купил, анулира всякакъв риск от получаването на “боклук в лъскава опаковка” (отново цитирам автора);

Трето, децата не бива да се заседяват пред монитора, т.е добрата стара, цветна, печатна, красиво илюстрована и опакована в твърди корици книга-игра е чудесен, старомоден, дори леко романтичен начин да им спестим това заседяване;

Четвърто, четенето на книги по принцип развива интелекта и въображението у подрастващите, а книгите-игри те правят в съ-участник на героите и съ-автор в сюжета, което ангажира още повече интелекта и въображението ти, докато си малък. Пък и това са истории, които препрочиташ десетки пъти, но всеки път са различни. И всеки път завършват с неочакван край.

Пето, има нещо яко в хората, които пишат, рисуват и, въобще, творят за деца. Така, както няма нищо яко у хората, които осакатяват животни, да речем. За съжаление, живеем на една и съща планета с двата типа хора и все някак трябва да се погодим. Моят начин е да обръщам повече внимание на първите, а вторите да ги оставям на тяхната Съдба. Начинът на автора е с творчеството си да буди човешкото у хората още докато са деца.

Шесто, книгата не е налична в книжарниците и се разпространява само онлайн, с безплатна доставка до дома – един харесван и уважаван от мене подход. “На вълка вратът му е дебел, защото…”

Седмо, в сравнение с повечето издания на книжния пазар, качеството на това книжле значително превъзхожда коричната му цена.

Осмо, чуденката какво ново да занесете на хлапето на вашите роднини следващият път, като им ходите на гости, поне за момента, отпада.

Девето….няма девето. Просто девет ми е любимото число. Закачам се, де. Може би най-оригиналното хрумване в организацията на цялата идея е, че закупилите книгата получават таен код за достъп, с който могат да разгледат отпаднали глави, илюстрации и други изненади.

Абе изобщо, интелигентна история. Че и красива, при това!

Браво, успех и завиждам (благородно) за качеството на хората, които ти помагат, Райков!

Но ти така, като гледам, май си ги заслужаваш…

Повече на: http://prikazka-igra.com/

Тихомир Димитров

Картата предоставя възможност да откриете най-близко разположените до вас избирателни секции, защото търсенето се осъществява по адрес и засича автоматично местоположението на потребителя. Картата е разработена от Боян Юруков, българин, блогър, живеещ в Германия.

  Дълго след като бяхме с дъщеря ми на премиерата на “Заекът и неговата мечта” разказвах въодушевено за...

Във връзка Парламентарни избори ’2013 нашето издание изпрати 9 въпроса към участващи в изборите политически партии (ГЕРБ, БСП, “България на гражданите”, ПП “Зелените”, ДСБ, СДС, ДПС, “Атака”, НДСВ и още няколко коалиции), свързани с теми и проблеми, касаещи българите живеещи в чужбина. Във въпросите са обобщени основни питания не само на емигранти от Чикаго, но и от почти цялата ни диаспора, посредством Временните обществени съвети на българите по света. Тази публикация съдържа отговорите на Национално движение за стабилност и възход - НДСВ.

„С няколко думи" е литературно четене с благотворителни цели на Иван Ланджев, Христо Раянов, Надежда Дерменджиева, Невена Борисова, Зорница Гъркова, част от международната кампания „Акция Четене" на Lions Clubs International.

Ако искате да послушате музика и текстове на петимата млади автори (шеговито наричащи себе си „умерено“ млади), можете да го направите в столичния клуб „Петното" тази вечер от 19:15 часа.

По желание може да се извърши дарение за подобряване живота на незрящи хора, като за целта на събитието ще има инсталирани благотворителни каси.

Идеята с едно четене да се съчетаят две каузи - култура и благотворителност, доколкото това е възможно, споделя Христо Раянов, който е сред организаторите на събитието, заедно с Теодор Тодоров – също млад човек, който следва архитектура, но и се занимава с благотворителни каузи.

Тия дни има избори. Веднъж на 4 години държавата ни пита какво мислим по въпроса с работата й. Възможните отговори са “ГЕРБ”, “БСП”, “ДПС”, “ДБГ”, “ДСБ”, “АТАКА”, 2-3 други, и “Каквото кажат другите”.

Аз лично искам по-малки данъци, по-малко чиновници, свободна инициатива, свободен интернет. Известно съвпадение с разбиранията ми имат ДСБ и ДБГ, с по един Интернет човек и в двете партии. Дано поне едната попадне в парламента.

Филм, руско-съветски, за "раждането" на смъртоносния Плутоний, в тази част на света, през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век. Няма много какво да коментирам. Докато го гледах (няколко пъти)все една и съща буца ми засяда...

Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания: Банките трябва да предоставят достъпни банкомати за хората с увредено зрение

Излязох от къщата на леля Лалка и се запътих навън. Не ям месо. На празници, на които основно се яде месо, се чувствам нелепо. Имам чувството, че обиждам хората с моята превзетост. Имам неприятното чувство, че зад гърба ми си казват: Тоя много се префини нещо, много специален стана… В селото на майка ми казваха едно време: Не можеш да му докачиш носа с лайняна клечка. Така казваха за надменния човек. Тоя, дето се прави на нещо повече от другите и не върши всички неща като тях. Странно изречение е това. Та и аз така, сигурно – не можеше да ми докачи човек носа с лайняна клечка. Така се бях надул, че чак и месо не ядях. Как можех да обясня на хората, на които бях на гости, че не искам да участвам в убиването на животни? Че не искам да имам нищо общо с отнемането на живот? Давах си сметка, че именно за това става въпрос. Тоест – те именно за това може би ме обвиняваха: че аз така съм се надул, така ми е пораснала работата, че даже не искам да участвам в убийство на...

Той е на 48, живее във Виена и има двама синове. Вече близо 30 години Марко Зимса радва децата в Европа с класически концерти и чудесни книги, с които ги запознава с магията на класическата музика. Миналата есен той бе в България, изнесе цели три представления и представи двете си книги, преведени у нас - адаптации с прекрасни илюстрации на оперите „Вълшебната флейта” и „Лебедово езеро”.

Откриваме специалната серия текстове в Месеца на европейските разказвачи с интервю с Марко Зимса, защото искаме нашите деца да откриват магията на музиката именно по неговия начин.

Каква е връзката между рисуването и класическата музика?
След като музиката е нещо абстрактно, считам, че за публиката ми ще е много добре, ако бъде въведена в това изкуство не само чрез моите думи, но и чрез картини. Вярвам, че за много деца е истинско удоволствие да чуят избраното музикално произведение и след това да се потопят в картинния свят на моята илюстраторка.
Но да не възникнат недоразумения – музиката може да достигне до нас, хората, и без илюстрации! За много деца обаче те са ценна помощ, за да се насладят на музикалните произведения.

Как ви хрумна да се занимавате с продуцирането на театрални представления за деца?
Хм, това беше отдавна. Преди повече от 25 години! И как да кажа: някъде тогава забелязах, че децата в моя семеен кръг ме слушат с особено удоволствие. По това време ходех и в школата по актьорско майсторство, макар и не за дълго. После си намерих работа в един детски театър и тя ми достави радост от самото начало. И най-важното – сега, след 25 години, продължава да ми носи радост!

Изнасяте огромен брой представления годишно, а интересът към продукциите ви не спада. Кое ви дава сили?
Отговорът е сравнително лесен: децата са най-страхотната публика, която мога да си представя. Те са любопитни, спонтанни, обичат да пеят, позволяват и обичат да ги увлечеш, смеят се от сърце… Нищо по-добро не мога да си представя. Вероятно затова работата ми доставя удоволствие и досега, след толкова години и след толкова представления!

Когато светлините в залата угаснат и младата публика е затаила дъх… какво е усещането?
И на мен понякога ми спира дъхът и се питам „Как ще мине днес?”, но още щом стъпя на сцената, краткото напрежение се разтоварва, установявам контакт с публиката и през следващия един час ми остава само да изживея една прекрасна среща с нея.

Кога започнахте да пишете книги и защо смятате това за подходящ начин за обясняване на класическата музика на децата?
След като бях изнасял на сцената концерти за деца в продължение на десет години и бях събрал огромен опит, ми се прииска да събера този опит в една книга. Така се получи книга за инструментите в оркестъра: „Тина и оркестърът”. От самото начало беше ясно, че към книгата трябва да има и диск, защото книга, която разказва за музика – било то за инструменти или за опера като „Вълшебната флейта” – би трябвало непременно да дава възможност музиката да бъде чута. Как иначе биха си представили децата това, за което говоря?
За щастие „експериментът” имаше успех и вече са излезли над двадесет мои заглавия, всички за музика и с приложен диск. Естествено особено се радвам, че някои от тях са преведени дори на български!

Към момента музикалните ви книги са преведени на много езици, включително и на български, а някои от тях са одобрени като помагала за немските музикални училища. Лесно ли се постига такъв успех и очаквахте ли го?
Мои произведения са превеждани досега на 12 езика. В началото изобщо не съм очаквал, че мои книги ще се появят някога в Китай, Япония, Корея, Гърция, Дания и т.н. Дали се стига лесно дотам? Е, в началото към труда ми със сигурност се е прибавила и необходимата доза късмет, защото нещата при мен се развиха много бързо и много лесно. Но, както казах, доста беше и трудът.

Лесно си се работи с деца? Какво се изисква от твореца, насочил дейността си към младата аудитория?
Аз лично обичам и работя много лесно с деца! И това е добре, защото в противен случай би означавало, че съм си избрал погрешна професия!
Не зная дали мога да отговоря точно на въпроса какви качества трябва да притежава творецът, за да може да работи с деца. Става въпрос за директната линия с публиката, не зная дали това се учи. Във всеки случай за мен това е нещо естествено.
Но все пак би могло да се обърне внимание на няколко важни точки: децата обичат да им се говори за музика кратко и с хумор. Да слушат просто ей така 10 или 15 минути някакво спокойно музикално произведение в концертна зала, без да им се обяснява или показва нещо – това би било доста скучно за много деца, независимо дали са в Австрия, или в България. Така си мисля. Езикът, естествено, също трябва да е подходящ. Не бива да употребявам много чужди думи – когато публиката не може да следи съдържанието, също се отегчава. И най-важното, както вече споменах: хуморът, защото трябва да цари добро настроение!

Коя е любимата ви детска книжка?
Особено много обичам „Разбойникът Хоценпоц”. Има ли го и на български?* 

Какво ще пожелаете на младите читатели?
На читателите на моите книги пожелавам естествено много настроение с моите книги и най-вече с музиката, която представям!!!

* Книгата е на на Отфрид Пройслер и до момента не е превеждана на български език - бел. прев.

любимата Камелия Кондова  импулсивно :)

Когато настояваш "Говори ми!",
а аз мълча - по-бяла от прането,
спасявам те от себе си, любими.
От тежестта на мъртвите небета.
Така е редно - всеки да отгледа
небетата и сам да ги оплаче.
Харесва ми нетрайната победа,
с която толкова щастливо крачиш.
Не бих посмяла да те спъна в строя.
Любов ли?! - хрип - сама ще се откърти.
Омръзна ми за мен да пада Троя.
Не искам да ме радват чужди смърти.
Не можеш мойте смърти да ми вземеш.
Не мога да съм "твоето момиче".
Аз сея песни - жъна реквиеми.

В останалото време те обичам.

Продукти за 4 порции:
За кюфтета:
500г обезкостена свинска плешка
1 яйце
1 филийка бял хляб
1 морков
1- 2 стръка пресен лук
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
щипка индийско орехче
няколко стръка пресен магданоз

За пържени картофи:
1кг картофи
сол на вкус
олио за пържене
1ч.ч. Пармезан

Приготвяне:
Месото се смила в кухненски робот. Морковът и стръковете лук се почистват и измиват. Лукът се скълцва на ситно, а морковът се рендосва. Филийката се напоява с вода. Натрошава се при каймата. Добавят се зеленчуците, едно яйце, сол, червен пипер, индийско орехче и магданоз. Каймата се омесва до получаване на еднородна смес за кюфтета. Покрива се с фолио и се оставя да се овкуси.
Картофите се белят, измиват и режат на тънки ладии. Поръсват се със сол. Пържат се до златисто. Вземат се четири чинии. Във всяка се слага по слой пържени картофи.
От каймата се оформят кюфтенца, колкото орех. Редят се в тава. Поливат се с мазнина и вода. Пекат се на умерена фурна около 30- 40 минути.
Върху картофките се редят по пет малки кюфтенца. Порциите се поръсват с Пармезан.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В България – въпреки тежките обвинения за незаконно подслушване срещу до скоро управлявалата партия ГЕРБ, тя запазва преднина пред основния си съперник БСП. Според анализатори обаче, след изборите в неделя няма да се стигне до съставяне на стабилно правителство и политическата криза ще се проточи. В последния ден от активната предизборна кампания – по темата разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, както се очакваше, появиха се нови записи, за които се твърди, че са направени незаконно от МВР по поръчка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Не отиде ли тази компроматна война твърде далече?

- Всъщност тя се развива по толкова позната схема, Фили, че няма как, а няма и защо, от гледна точка на онези, които я водят, да отива по-далеч от там, откъдето е тръгнала. Политическата песен, която се чува през цялото време, е една и съща – Цветанов подслушва наред, Борисов е виновен за всичко, ГЕРБ са лошите в държавата. Оттук и простият извод, който всеки човек може и трябва да си направи – измитаме лошите, идват на власт добрите в наше лице и всички започваме да си живеем живота. Това е типичен подход при всички омаскаряващи политически атаки в България, просто сега нещата са много по-концентрирани, целенасочени и последователни.

- С други думи, новите записи от последните дни, подхвърлени на медиите пак от анонимен източник, не прибавят и нова информация към известните вече обвинения?

- На пръв поглед – прибавят, Фили. В бележките към тях, изпратени от същия източник, се казва, че бившият вътрешен министър Цветанов е подслушвал и, забележи – продължава да подслушва – всички в държавата с помощта на съответната служба в МВР. Но, явно това не му е достатъчно, та за целта допълнително използва външни хора и фирми. Посочват се дори конкретни имена на такива лица и структури, някои от които подлежат на проверка веднага. Проверката, разбира се, беше направена от медиите и се доказа, че даден човек и дадена  фирма със съответната дейност наистина съществуват в правния мир на страната. Толкоз се доказа, Фили. И затова не се учудих, че онзи ден, след появата на новите записи, ми се обади един приятел, който по принцип е против ГЕРБ и се кани да гласува за ДСБ, но каза буквално: „Абе, аз знаех, че разните кукловоди в тази страна ни мислят за идиоти. Но не знаех, че ни мислят за чак толкова големи идиоти.”

- От какво точно е предизвикан този изблик?

- Според мен – от безогледния начин, по който е скърпено всичко, Фили. Не искам да влизам в подробности как се манипулира, например чрез внушението, че едно парче от истината е цялата истина. Нито да описвам другите механизми за подвеждане на и без това обърканото съзнание на българския избирател. Но трябва да се каже, че всички уж факти, да не говорим за цялата логика при тези нови записи, са точно толкова брутално объркани, както и при всички досегашни. Какво излиза, ако се подредят правилно бележките към новите записи? Излиза, че бившият вътрешен министър Цветанов някак насила кара подчинените си от служба СДОТО на МВР незаконно да подслушват и да запишат не нещо друго, а форум на собствената му партия ГЕРБ, където се говорят неща, сериозно компрометиращи партията. А да не забравяме, че самият Цветанов, освен всичко друго, е шеф и на предизборния щаб на ГЕРБ, тоест, пряко отговорен за подобни незаконни деяния, каквито се описват. С други думи – извършва той едно тежко престъпление, за да изобличи сам себе си в друго тежко престъпление. Това в момента ни се пробутва за нещо, на което трябва да вярваме. Също искат да повярваме, че качеството на записа – на презаписа, по-точно – е толкова лошо, защото онзи, който го е направил, много бързал и използвал „подръчни средства”. На мен лично това с подръчните средства ми прозвуча, сякаш човекът е бил принуден да скове на бърза ръка нещо дървено, с което да записва, а не просто е бръкнал в джоба и извадил мобилния си телефон – в най-лошия случай. Но дори и на телефон записите няма как да станат чак толкова лоши, колкото са станали тези. А бързането пък изобщо няма отношение към качеството им.

- Пламен, с компромати или не, предизборната кампания в България на практика приключи. Изборите са в неделя, но анализаторите сякаш не виждат в изхода от тях изход и от политическата криза в страната. Така ли е?

- За съжаление, така е, Фили. Най-вероятно никоя партия няма да има възможност за съставяне на правителство след тези избори, това са очакванията. А дори и да успее, нейното управление ще бъде толкова нестабилно, че ще се срути в най-скоро време и политическата криза не само няма да утихне, а ще се задълбочи.

- Пламен, като казваш това, вероятно имаш предвид и прогнозата на Ройтерс от онзи ден, че ако партия ГЕРБ пак дойде на власт, ще има улични протести, които ще са още по-силни от тези през февруари – март, довели до падане на кабинета Борисов?

- Това е едната хипотеза, Фили. Пак повтарям – тя е наистина съвсем спекулативна, защото, при очертаващата се конфигурация в следващия Парламент, не се вижда нито с просто, нито със сложно око как може да съществува каквото и да било мнозинство. Но ако приемем, че партията с очаквани най-много гласове на изборите, ГЕРБ, все пак успее да състави правителство – да, сценарият е този, ще бъдат свалени колкото може по-бързо, преди да успеят да свършат каквото и да било. Но не защото народният гняв срещу тях е чак толкова силен, а защото този народен гняв ще се подклажда изкуствено, вероятно дори с далеч повече средства и далеч по-добра организация, отколкото това бе сторено при протестите в началото на годината.

Има обаче и друга хипотеза, свързана с възможността втората политическа сила, БСП, да състави правителство. Социалистите говорят упорито за желанието си това да бъде нещо като програмен кабинет или дори правителство на националното спасение. Което значи, че в момента те са готови да станат ортак и с дявола, тоест, биха поделили властта дори с някоя от малките десни партии, например ДСБ на Иван Костов, ако тя се окаже в Парламента. Но дори и подобно управление да се случи, което е изключително невероятно, то би било също толкова катастрофално за всички. Тогава пък поддръжниците на ГЕРБ ще излязат на улиците и резултатът ще бъде същият – продължителен политически хаос и нови избори. Затова, Фили, смятам да завърша с думите, че България, след тази изборна неделя, очевидно я чака един тъжен политически понеделник. А след това и един още по-тъжен политически вторник.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Мимикрията е основно оръжие на българското политическо животно, към което се нагаждат и накацалите по него журналистически насекоми с микрофони. Това го доказа не само мимикриращият близо 4 години депутат от ДПС Делян Пеевски, прекопавал усърдно медийната леха на ГЕРБ през цялото това време ( но „възкръснал” по Великден като върл враг на същата партия)- видяхме заблуждаващото преобразяване в изпълнение на майстора,  мимикриращия политик на върха на хранителната верига сред хищниците в българската политическа джунгла Бойко Борисов.

Свалил напълно кожата на страдалеца с високото кръвно налягане, във видимо добра форма и задоволително самообладание, Бойко Борисов облъчи публиката тази сутрин телевизионната аудитория на Би Ти Ви с обичайното си здравеняшко самочувствие на победител, гарнирано обаче за първи път с ново внушение: много би се радвал да мине в опозиция , без дори вече да се гнуси да се задоволи с ролята на депутат, която преди не му била интересна.

Борисов предупреди симпатизантите си да не изпадат в еуфория.Ако има нещо подвеждащо в тази позиция, това е надеждата му наистина да спечели най-много гласове и в резултат привържениците му пак да са в еуфория. Но пък ако е на второ място вече ще може да казва, че е бил реалист и е предупредил да няма прекомерни очаквания след тежкия мандат и съответния компромат.

Сама по себе си тази двойнствена позиция е хитра, както много от политическите криволици на този политик. По същият начин той финтира (дори и най-приближените си помощници, зяпнали от учудване пред телевизионните камери при тази новина) с неочакваната от никого оставка от премиерския пост на 20 февруари. Плонжът му на леко окървавения терен изглеждаше проява на слабост, но всъщност Борисов „падна за дузпа” докато реферът, т.е. „народният гняв”, се луташе със свирката в уста по градските улици и площади на България. И както се видя, Борисов беше преценил правилно, че трябва да избяга в съблекалнята, за да запази сили за следващия мач.

Но и най-хитрата сврака „пада с двата крака”, както казват наблюдателите на политическата фауна. Ако някой е наблюдавал внимателно тази важна птица няма как да е пропуснал една от неговите най-самодоволни издънки в оценката му за упражняването на властта, която ярко противоречи на това, което зави днес от екрана на водещата по аудитория телевизия Би Ти Ви:

„Да си премиер в България е тежка работа”, декларира с патос Бойко Борисов, обяснявайки, че винаги е поздравявал Станишев в парламента, защото оценявал какво му е било на главата да управлява преди него.

След като „скромно” се съгласи, че самият той е най-подготвен за министър-председател, заедно с Пламен Орешарски ( каквото е мнението на избирателите според проучванията на социолозите), Борисов на няколко пъти драматизира усилието да си на върха на изпълнителната власт и изрази смесица от разбиране и съчувствие към онзи, който би се нагърбил с тази задача след изборите.

 

Само че, както вече отбелязах, днес Борисов изпада в противоречие със себе си. Още като кмет на София той беше автор на следното съждение пред БНТ от 3 януари 2008 г:
“Оказва се, че всички проблеми са на кметовете, а премиерът не се знае къде е – никой не го пита има ли сняг, задръствания, защо не работи нещо. По-лесно от това да си премиер няма. Не се изискват и никакви специални качества. Ако реша един ден да си почина, мога и да стана премиер. Защото се оказва, че той няма никакъв ангажимент. Премиерът само прибира парите“.

 

Как само звучи от устата на вечно жалващият се от липса на пари бивш премиер Борисов: „премиерът само прибира парите”- други „специални качества” не се изискват! Да се чудим ли, че всъщност Борисов отново се натиска да е премиер, за да може „само” да прибира парите, макар да говори вече за това с елементи на хрисимо примирение пред тази пуста съдба, която му отрежда …най-леката роля?!
След като „реши да си почине”, т.е. да поеме цялата власт в държавата, Бойко Борисов не само не си промени мнението, но дори го изтъкна по-още по-цветист начин на 29 август 2009 г. пред друга телевизия:

 
„Да си премиер е 10 пъти по-лесно отколкото да си в МВР или кмет, каза министър председателят Бойко Борисов пред Нова телевизия тази сутрин.

“Имаш телефон с копчета, всеки министър ти казва каквото искаш да знаеш, никой не ти пречи. “, заяви той, цитиран от БГНЕС.

 

Истината е, че да си в опозиция е 100 пъти по-лесно, отколкото да си отговорен за решаването на затлачените от самия теб проблеми на държавата, за които самият ти знаеш по-добре от всеки. Само че Борисов и истината са две несъвместими понятия и е непонятно как толкова много хора не са в състояние да я „прозрат”.

Ако е вярна статистиката, според която въпреки отлива на медийната подкрепа за ГЕРБ от медийната империя на Пеевски все пак Борисов се е радвал в предизборния период на двойно по-голямо медийно внимание от конкурентите си, това може да „оневини” донякъде наивниците. Но само донякъде и „донякога”. Борисов го съзнава, готвейки си план за отстъпление, когато вероятно ще обвини за него критиците си, които от години го предупреждаваха, че няма да векува на върха, както си въобразяваше, поради което трябваше да слезе на земята и да си свърши работата, вместо само да прибира парите.

Share on Facebook

Така и така с Кет зачекнахме темата. :)

Лъжа изпълва земните борби. От трън на глог! - така живее скотът. Да би летял високо, но не би... За низките най-блазнещ е хомотът.

Преди няколко години излезе по кината „Другата Болейн", екранизация по романа на Филипа Грегъри със същото име. Тогава наруших правилото си, първо да прочета книгата и после да гледам филма.

Знаех в най-общи линии историята на любовта между Хенри VIII и Ан Болейн, както и нейния трагичен край. Но не знаех за другата Болейн – Мери и нейната роля. Тогава реших, че ще намеря време и ще прочета романа и с известно закъснение, най-сетне стигнах до него. Естествено, както и очаквах имаше повече информация и разлики с филма, които се оказаха доста съществени и дадоха по-пълен обхват на това, какво се е случило.

Действието в романа обхваща период от 15 години, които са представени през очите на Мери Болейн. Мери първа е забелязана от Хенри VIII и става негова любовница, тласкана в тази посока от жадното си за власт семейство и собствената си наивност. След време кралят е привлечен от Ан Болейн, която е дръзка, забавна и изключително начетена. Тя успява да задържи интереса му цели 6 години и да направи нечуваното за онова време - да го разведе със законната му съпруга. През цялото това време Мери е в сянката на своята сестра и й се налага да й помага, много често в ущърб на собствените си желания и интереси.

Въпреки историческите препратки, романът е съсредоточен върху личната история на Мери и нейните перипетии в несигурната и често променяща се политическа обстановка. От една повърхностна девойка, съперничеща си със своята сестра, тя израства до жена, бореща се да създаде дом с мъжа, когото обича. Ан от своя страна е представена като безскрупулна и егоцентрична жена, чийто амбиции накрая водят до нейната гибел. Хенри VIII от обаятелен и красив мъж (но егоистичен) се превръща в деспотичен и тираничен крал, който ще остане в историята с многобройните си женитби и Реформацията на английската църква.

Винаги когато чета исторически роман, след това проверявам дали събитията и хората са описани обективно и дали съвпада с това, което е достигнало като информация до днес. Що се отнася до Мери Болейн интерпретацията в романа е вярна, наистина е била любовница на Хенри VIII, дали децата й наистина са били от него, както го е написала Филипа Грегъри е спорно. Няма сигурни данни за това, а само предположения. И вероятно втория й брак наистина е сключен по любов, след като се омъжва за човек, с много по ниско положение от нейното.

„Другата Болейн" на Филипа Грегъри е първият роман от цикъла й за династията на Тюдорите, като книгите не са писани в хронологичен ред и всяка може да се чете отделно. Вижте и трейлъра на филма, в който ролите на сестрите Болейн се изпълняват от Натали Портман (Ан) и Скарлет Йохансон ( Мери), а Ерик Бана е крал Хенри VIII.

Продължаваме с разходката на Петър и Биляна в долния ляв ъгъл на България ;) Започнахме с Мелник и Роженския манастир, а днес ще посетим Рупите и Самуиловата крепост. Приятно четене:

Екскурзия из Югозападна България

част втора

Рупите и Самуиловата крепост

  След кафето решаваме да напуснем Мелник и да се отправим към

Рупите

 

 

Следваща дестинация – Рупите. Би трябвало да стигнем за броени минути до там, но се оказва, че има ремонтни работи по изграждането на АМ “Струма” и се налага да се върнем до Сандански и да ползваме обходен маршрут… Пристигаме в Рупите. Приятно впечатление ни прави, че всичко е уредено, а не се налага да плащаме нито паркинг, нито тоалетна (навсякъде по маршрута ни бе така). Влизаме в комплекса и буквално усещаме прилив на енергия…

   

Рупите е местност, разстилаща се по десния бряг на река Струма

Едно от онези места, чиято природа е в състояние да възхити, вдъхнови и омиротвори. Невероятната красота на тази местност, е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Същевременно с това около Рупите цари и един ореол на мистика и енергиен заряд, навярно свързан с факта, че Ванга избира това място за свой дом.

    Попитана защо е избрала точно това място за свой дом, тя отговорила: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна…”

    Хребетът, за който говори Ванга, всъщност е

Кожух планина,

възвишение в Рупите. Според нея Кожух е ключът към разгадаване на древното ни минало. Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Жителите на този град били едри, облечени в дрехи сякаш от станиол и били доста умни. Западно разположеното възвишение Кожух, което в действителност е част от угаснал вулкан.

  В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.

    Началото на пролетта е. Тук всичко се движи, тича, лети, пее, жужи, играе, скача, плува… Червеноуха костенурка си плацика в топлите минерални води, докато децата тичат по поляната, от която чуваме и някакви домашни птици… Жаба се скрива в гъсталака до езерото, защото над нас прелита щъркел! А дърветата са обсипани с цвят! Какво хубаво място да оставиш мартениците си!

  През 1992 г. пророчицата построява

черквата “Св.Петка Българска”,

превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора.

  Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник акад. Светлин Русев, като

образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод

Сред критичните мнения относно иконите на Светлин Русев е това, че художникът е изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.

    Така или иначе, на 14.10.1994 година храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение с десетки свещеници. Заветът на Пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

    Днес храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри, категорични са местните хора.

    Пред 2002 г. в изпълнение на заръката на Ванга учредената от нея фондация започва изграждането на манастирски комплекс около храма. Той включва изложбена зала, зала за кръщение, 2 камбанарии и 12 стаи с 30 легла.

    Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга, по повод 100 годишнината от рождението й. Височината на скулптурата е 1,80 м, а самия макет професорът е дарил безплатно. Паметникът, който тежи над половин тон, е монтиран върху специална основа вляво преди мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред…

    Докато се разхождаме из Рупите, някакси в ушите ми звучи една позабравена песен на Георги Христов – Посвещение. Два дни след като си тръгнахме от това свято място, научихме, че вещите на Ванга са били предадени от държавата на Община Петрич.  Те ще бъдат изложени в къщата ѝ, а старите и повредени ще се бракуват. В полза на Община Петрич са били предадени повече от 1411 предмета – след 17-годишни спорове и процедурни пречки! Дано ги видим другия път… [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев казал: “Кандилото, което е на ток, още светеше. През всичките тези години  не е засегнато. Не е изгоряла дори и крушката в него. Това място е свято.”

    Продължаваме към последната дестинация от нашата екскурзия –

Самуиловата крепост

Спираме пред входа на красив парк край река р. Струмешница.

 

Национален парк-музей „Самуилова крепост“

тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич – ГКПП “Златарево” към парка-музей покрай брега на реката води красива алея.

  Докато се разхождаме, виждаме, че дърветата са буквално обсипани от лишеи. Лишеите абсорбират вода и минерални вещества от дъждовната вода и директно от атмосферата. Това ги прави изключително чувствителни към замърсяванията на въздуха. По тази причина, те представляват много добър индикатор за нивото на замърсеност.

  Чрез степента на развитие на лишеи в обкръжаващата ни среда, можем да съдим за чистотата на въздуха, които дишаме – наличието на лишейни популации е индикатор за чист въздух и обратно, отсъствието на лишеи говори за замърсена околна среда. Видите ли толкова лишеи някъде – въздухът е много чист и хубав!

    В далечината се виждат величествената бронзовата фигура на

цар Самуил

в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула.

  Паметникът на цар Самуил е дело на художника проф. Борис Гондов. Представлява изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят – прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците – едновременно трагични и величави.

    Както със сигурност знаете, при битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят.

  Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14 000 обезоръжени и беззащитни пленници. А това е по-скоро повод за срам, а не за гордост за Василий Втори.

    В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена — дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като

Самуилова крепост е само част от тази фортификационна система

 

    Тя се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни, концентрично разположени рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият — в самото му подножие. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място, освен в Самуиловата столица в Преспа.

Какво е останало днес обаче? На върха на хълма ще видите нещо като оранжерия и нещо като летяща чиния. В “оранжерията” е останало това…

    При цялото ми уважение към историята и културното ни наследство, всички оставаме нескрито разочаровани – в “оранжерията” има една дупка… Не, че сме велики археолози, ама със средностатистически багер можем да ви я направим същата на всяко едно друго място. Добрата новина, която ни казаха: през 2014 г. нещата ще се променят – спечелен е проект от ЕС, с който съоръженията ще се реставрират, ще има указателни табели, атракции като стрелба с лък и др. Стискаме палци да се случи! Остава ни хубавата гледка от наблюдателницата:

    На какво чудно място сме само – ако хванете картата на България, се намираме в нейния долен ляв ъгъл. На пет километра от нас е македонската граница (селото в далечината на снимката горе е в Македония). Но на толкова е и гръцката, която върви по билото на Беласица…

    Програмата е изпълнена! Прибираме се… Гладни сме! Гладни сме! След толкова ходене директно паркираме пред ресторант “Морско дъно” в Петрич – рядко добро място на нормални цени, с лек фокус върху морските храни… Преядохме!

  На връщане към София си напазарувахме от една крайпътна оранжерия – за 2 лева можеш да си вземеш чувалче пресни марули… как да не се възползваш! Направихме си и равносметка – 450 км за 2 дни и чудесни спомени.   През цялото време от Петрич до София, Яничка ни четеше предсказания на Ванга. Така приключваме и нашето кратко, но много зареждащо пътуване. България е благословена страна! Неслучайно Силите ме изпратиха тук. Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета. Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат… народ, който има планета вместо звезда, ще угасне както свещ при силен вятър. България има не само една звезда, а цяло съзвездие. България не е бедна. Тя има народ трудолюбив, работлив. Българският народ всичко може, по силите му е всичко да произвежда. Народът ни е учен за разлика от някои други народи. Най-ученият в света! Българското писмо е едно от най-старите на земята. Ще дойдат добри дни за България, за народите, които помагат на нашата държава. Защото тя ще бъде уважавана и тачена от велики държави. Ще мине време, България ще изправи снага, самочувствието на хората ще порасне. Българите са силни – вижте за какво се пее в песните ни и ще разберете как предците ни са живели. Тачете празниците – те са средство за оцеляване. А хорото е магичен ритуал – символ на единството, на кръга. Онази енергия, която изпитваме, докато играем хоро, е несравнима с друг танц. Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град. Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим! Обичайте се, защото всички сте мои деца.   Автори: Петър и Биляна Събеви Снимки: авторите Други разкази свързани с Другата България – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Служебното правителство предприе най-решителната стъпка за краткия си мандат. В последния работен ден преди цяла една празнична седмица, кабинетът на Марин Райков обяви началото на края на порочната схема – държавните пари да отиват в една банка, която да създава медиен монопол, който пък да обслужва властта, която и да е тя. Новите правила вече са написани, а следващото правителство ще трябва или да ги изпълнява, или открито да ги отхвърли и да признае, че подкрепя описаната схема.

Най-важното действие досега на кабинета „Райков“ не се превърна във водеща новина, въпреки че води след себе си сериозна промяна в България. Почивните дни са удобно обяснение, но отбягването на новината само доказва колко е развалена е средата и колко важно е да бъде сложен край на концентрирането на държавните пари в една банка.

Проблемът

Марин Райков съобщи, че към 31 март 54% от парите на държавните фирми са в една банка. Той се позова на банковата тайна, за да не спомене името на банката, но всички знаем, че това е Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която финансира медийния монопол на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Това са първите официални данни по въпроса.

Министерствата на финансите и на икономиката са публикували досега отделни непълни справки, според които през 2009 година концентрацията беше 35%, а следващата година се удвои до почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретната сума, но епизодичните данни говорят за сума от няколко стотин милиона до над милиард лева.

С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са връщали в замяна – не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.

Предложеното решение

Правителството изготви задължителни правила, по които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките, да избират банки. Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съответствие с новите правила е 6 месеца. Проектът за правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно, т.е. в средата на ноември нито една фирма не трябва да дължи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.

Какво става с КТБ?

Вероятно пари ще бъдат изтегляни и от други банки, но поради липсата на официална информация, те не са публично известни. КТБ обаче е сигурна. Ето и малко конкретни числа: преди два месеца кредитната агенция „Фич“ публикува доклада си по оценката на рейтинга на Българския енергиен холдинг, който обединява фирмите от държавната енергетика. Докладът твърди, че фирмите от холдинга имат общо 717 млн.лв., от които 87% са в една банка – без изненада, става дума отново за КТБ.

Холдингът ще трябва също да прилага новите правила и до средата на ноември да остави максимум 25% от парите си в една банка, т.е. приблизително не повече от 180 млн. лв. Простата сметка показва, че за шест месеца енергийните фирми ще трябва да изтеглят почти 445 млн.лв. от КТБ. Общата сума на изтеглените от банката пари може да се окаже много по-голяма, но със сигурност не трябва да е по-малка.

Обаче…

За всички е ясно, че подобно действие за кратък период може да постави под риск стабилността както на конкретната банка, така и на цялата система. Спомените от серийния фалит на банки през 1996/1997 година още са живи. Ще има период на приспособяване, каза финансовият министър Калин Христов, именно за да няма сътресения. Той дойде в правителството от БНБ, където управляваше управление „Емисионно“, т.е. валутния борд. Затова неговото уверение, че не могат да се очакват сътресения, предполага някаква предварителна подготовка и съгласуваност с централната банка.

Премиерът Райков и министър Христов не обещаха пълна прозрачност, а само данни за това коя фирма е надхвърлила лимита от 25% в една банка и с какъв процент го е надхвърлила, но не и конкретната сума. Обяснението: банковата тайна. Тази позиция обаче едва ли ще се окаже дългосрочна, защото вече има прецеденти и министерствата са публикували отделни данни след искания от журналисти. Евентуален отказ за предоставяне на данни по Закона за достъп до обществена информация много трудно ще издържи и в съда. Така пътят към диверсификация и прозрачност е открит.

Остава правилата да бъдат изпълнявани. Това няма да е работа на този премиер и този финансов министър, чийто мандат ще изтече малко след изборите. Направеното от тях обаче ще бъде тест за следващото правителство – дали ще заеме принципна позиция и ще продължи започнатото, или отново ще падне жертва на медийния монопол и ще продължи да храни с държавни пари една единствена банка. Която и да е тя.

DW

На МКС е станало изтичане на амоняк от веригата за охлаждане на едната от слънчевите батери , по информация от сайта на НАСА.

През есента на борда на Международната космическа станция , може рязко да нарасне численоста на 'населението' - на МКС едновременно ще се окажат девет космонавти - астронавти , е съобщил директора на Центъра за подготовка на космонавти Сергей Крикальов.

Руските специалсити разработват варианти за 'свръхбърза' доставка на космонавти на МКС на корабите 'Съюз' не за 4 а за две или три завъртания. Това е съобщил пред журналисти директора на Центъра за подготовка на космонавти Сергей Крикальов

По решение на САЩ, Великобритания и СССР, територията на Полша бе намалена с 80 000 кв.км, а страната бе "пренесена" на 600 км от мястото, белязано през 1000-летната й история от десетки хиляди исторически атрефакти. Такава "операция" досега в историята не е преживял нито един европейски народ.

Във връзка Парламентарни избори ’2013 нашето издание изпрати 9 въпроса към участващи в изборите политически партии (ГЕРБ, БСП, “България на гражданите”, ПП “Зелените”, ДСБ, СДС, ДПС, “Атака”, НДСВ и още няколко коалиции), свързани с теми и проблеми, касаещи българите живеещи в чужбина. Във въпросите са обобщени основни питания не само на емигранти от Чикаго, но и от почти цялата ни диаспора, посредством Временните обществени съвети на българите по света. Тук публикуваме отговорите на ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ...

Какво означава “добра оферта”? На пръв поглед този въпрос може и да изглежда странен. И същевременно моите наблюдения далеч не дават един и същ отговор. Някои бизнеси оценят офертата си по това, дали е конкурентна на пазара спрямо съотношението цена/качество на даден продукт или услуга.

Други класифицират като “добри” офертите, които ясно представят техните стоки и услуги. Трети се стараят да “подобрят” офертата си като направят така, че тя да стигне до повече потенциални клиенти. За четвърти “добра” е офертата, която им носи повече печалба, за пети повече продажби и така нататък, и така нататък. Оказва се, че гледни точки за това, коя оферта е добра има много. И както живота многократно е показвал, няма грешна гледна точка, има само гледна точка. И както също много добре знаем, от гледната точка зависи и резултата.

Всъщност, основната цел на един бизнес би следвало да бъде да е полезен на клиентите си. Продажбите са следствие: чрез тях ние си осигуряваме печалба, чрез която да имаме възможност да сме максимално полезни на своите клиенти, за максимално дълъг период от време. Имайки тази мотивация, то ние трябва да оформим офертата си така, че от една страна това което предлагаме да е наистина най-полезното за нашия клиент, от друга – да го представим така, че той да разбере, че именно това е най-полезното за него в момента и от трета – реализираната печалба да ни позволи утре отново да можем да му предоставим най-доброто решение. Ако сме намалили цената до невъзможност да предоставим след това качествена услуга или ако в стремежа си да увеличим печалбата се опитваме да продадем на клиента нещо, от което той няма нужда, надали ще продаваме дълго време и с достойнство.

Тези три неща – полезност, яснота и рентабилност – са в основата на истински добрата оферта. Това би следвало да са трите отправни точки при изготвянето й. Тук полезността е всъщност задоволяване на определени нужди на клиента на оптимална за него цена, яснотата е да направим тази полезност видима за клиента, а рентабилността е да осигурим тази полезност на оптимална за нас цена. И ако тези три точки присъстват в една оферта – то тя със сигурност ще гарантира както продажби, така и печалба.

От практиката си до момента съм разбрал, че в света има дефицит на решения, а не на концепции и теории. В тази връзка, за да не звучи всичко това като едно добро пожелание, се постарах да извадя от практиката някои методи, с които реално да можем да подобрим офертите си.Това са практични неща, които в комбинация със смислена мотивация ще ни дадат още по-висок резултат, лесно измерим с повишаване на продажбите и печалбата.

Всичко в бизнеса започва от това кои сме ние и какво всъщност продаваме. Ето защо, преди да започнем фактическото изготвяне на една оферта е добре да направим кратък анализ какво всъщност трябва да съдържа тя. И тук не говорим само за продукта, услугата, цената и адреса ни, а за цялостното преживяване, което клиетът ви ще придобие докато се запознава с вашата оферта. Този анализ най-лесно можем да осъществим чрез отговаряне на следните въпроси:

• Кои са силните страни на това, което предлагаме?
• Кои са конкурентите на това, което предлагаме?
• Коя е таргет групата за това, което предлагаме?
• Какви са очакванията на таргет групата ни от продукт или услуга, като нашите?
• Какви реални ползи ще получи този, който купи това, което предлагаме?
• Зад какви ценности заставаме, предлагайки този конкретен продукт или услуга?
• Защо според нас получателя на офертата трябва да ни се довери?
• Какво е нашето обещание към получателя на офертата?

Винаги започваме с тези въпроси, тъй като техните отговори ни дават посока за изготвяне на офертата. Това отнема между половин и един час и увеличава в пъти нашата яснота относно това как най-правилно да подходим в конкретния случай. И не се изненадвайте ако след отговарянето на тези въпроси се окаже, че е необходимо изцяло да преработите офертите и подхода си. Просто ефикасността на този инструмент не може да бъде надценена.

Имайки отговорите на горните въпроси, доста неща се изясняват. Вече знаем на кого искаме да продаваме, а това всъщност не е никак малко. Като знаем какви са очакванията на нашите клиенти ние можем да ги въведем още в самото начало на офертата. Веднага след това можем да им представим нашите силни страни, последвани от реалните ползи, които ще получат ако ползват нашите продукти или услуги. Имайки яснота защо трябва да ни имат доверие, ние лесно можем да го покажем в офертата. И завършвайки с нашето обещание към тях ще сме им дали яснота всъщност с кого си имат работа. Така, бидейки честни към себе си и клиентите си по този своеобразен начин, смущенията в нашите взаимоотношения ще бъдат сведени до минимум и бизнесът ни само ще расте.

Истинската полезност трябва да може да се мери. Ако не можем да премерим колко сме полезни за клиента си по начин, който да е очевиден за него – значи не сме си свършили работата докрай. С описания по-горе подход сме показали полезността си и сме го направили по един ясен начин. И за да подобрим още повече офертата си е добре да я поставим в контекст, от което да стане още по-ясно колко всъщност ще бъдем полезни на клиента си. Такъв контекст могат да бъдат резултати, които сме постигнали за наши клиенти, които са със сходни бизнес параметри като настоящия. Друг контекст може да бъде обективно сравнение между нашия продукт или услуга и неговите алтернативи на пазара, като акцентираме върху нашите силни страни и така нататък. Всеки контекст трябва да бъде така подбран, че да може да се премери и да я ясно видим за нашия клиент. Виждайки точно какво ще получи, нашият клиент по-лесно ще ни възприеме за надежден и полезен партньор. За да продаваме и печелим повече и за по-дълго време е добре да сме полезни по един наистина ясен начин.

Разбира се, тази статията няма претенции за абсолютност и изчерпателност. Изготвянето на добри, продаващи оферти е тема, за която може да се напише цяла книга. Същевременно в нея съм се опитал да обхвана основните базови пунктове при писане на оферти, които могат да се подобрят – липсата на фокус върху полезността за клиента, неяснотата на представянето на офертата и неразбирането на важността на рентабилността. Ще се радвам, ако тези методи ви бъдат полезни в практиката.

От: Ангел Тодоров

От днес VIVACOM започва специално намаление на телефони във всичките си магазини в страната, като отстъпките за мобилните устройства ще достигат до 80% от първоначалната им стойност. Кампанията ще се проведе в рамките на десет дни от петък, 10 май, до понеделник, 20 май, във всички търговски обекти на компанията и ще осигурява отстъпки включително и за най-търсените модели смартфони.

Размерът на намалението варира в зависимост от избора на тарифен план, модела телефон, както и от срока на договора. Потребителите, които искат да се възползват от условията, ще трябва да изберат нов тарифен план, както и да са готови да платят избрания модел в брой.

Снимка: VIVACOM

Google постави началото на нов проект, наречен Timelapse. Благодарение на него имаме възможност да се запознаем с промените, настъпили на Земята през последните 28 години.

За да създадат проекта, Google наистина са се постарали. Партнират си с Геологически топографски институт на САЩ, НАСА и списание TIME, за да съберат максимално точни данни. Комбинират над 2 милиона снимки, направени от сателита Landsat, пишат TechCrunch. Намират най-ясните изображения на Земята от 1984 до 2012, за да сглобят едни наистина ценни, впечатляващи и притеснителни GIF-чета.

В резултат имаме поредица от изображния, които показват промените във времето в ключови области, обезлесяването на тропическите гори на Амазонка, Лас Вегас, създаването на изкуствени острови в  Дубай, както и промените на водата в Аралско море. За да разгледате повече, може да посетите страницата на Google Earth в G+.

Снимка: dashburst

 

Аз имам навика да си правя пазарски списък във Wunderlist, така че имам повод да се вгледам в екрана на телефона си средно 3 пъти в рамките на едно посещение на магазина. В Google Think Insights има една интересна инфографика, която хвърля поглед именно върху поведението на хората, използващи смартфони, докато пазаруват. Данните от изследването сочат, че 79% от притежателите на смартфони използват умните си устройства, за да се подготвят за пазаруването. 84% от тях пък разчитат на тях и докато са в самия магазин.

Важно е заключението, че хората, които използват мобилните технологии повече, пазаруват повече. Отделно не трябва да пропускаме и друг важен момент. 82% от хората влизат в някоя търсачка през мобилния си телефон, за да се доберат до информация за някой продукт, преди да или докато пазаруват. Сайтовете на магазините са втори по важност (62% от хората ще ги отворят, за да вземат решение), а уебсайтовете на фирмите, чиито продукти са изложени на рафтовете, са на трето с 50%. Изводите? Замислете се за позиционирането си в търсачките и за удобството на сайтовете си, когато бъдат отворени през мобилно устройство.

Вижте цялата инфографика:

Nokia представи Nokia Asha 501, първия смартфон от новата гама Asha. Устройството поставя нови граници при дизайна на достъпните смартфони със своите ярки цветове, висококачествена изработка на корпуса и иновативен потребителски интерфейс. Nokia Asha 501 е първото устройство, което поддържа новата платформа Asha, проектирана да направи работата с него по-бърза и лесна. Платформата Asha помага на разработчиците да създават, публикуват и печелят повече пари от приложенията, създадени специално за новото поколение устройства Asha.

Забележителен дизайн, иновативен потребителски интерфейс

Nokia Asha 501 прави качеството и екскулзивния дизайн достъпни за повече хора. Устройството се предлага в шест поразителни цвята, които допълват елегантния дизайн. Състои се само от две части: издръжлив, сменяем панел и устойчив на надраскване дисплей, който разполага с триинчов капацитивен сензорен екран и единичен бутон. Компактният нов смартфон Asha тежи само 91 гр за максимална преносимост.

Nokia Asha 501 улеснява достъпа на потребителите до всичко, което обичат, чрез едно докосване и избор на два основни екрана: “Home” и “Fastlane”.

“Home” е традиционен екран с икони за стартиране на индивидуални приложения или достъп до функции като повикване или настройки на телефона. Новият екран “Fastlane” е вдъхновен от това как хората наистина използват телефона си. Последните набрани контакти, социалните мрежи и приложения, които са уникални за всеки потребител, се съхраняват и представят във “Fastlane”. Той предоставя информация за това как телефонът се използва, като показва на хората тяхната минала, настояща и бъдеща активност, помага им да правят няколко неща едновременно и осигурява лесен достъп до любимите им функции.

Умни и по-лични интернет изживявания

Новият Asha идва с предварително зареден Nokia Browser Xpress, който компресира трафика на информация до 90%, за да направи мобилното сърфиране по-бързо и по-достъпно. Nokia също обяви и новата услуга Nokia Xpress Now, уеб приложение, което препоръчва ново съдържание на базата на местоположението, тенденциите и предпочитанията на хората. Услугата ще бъде достъпна чрез началната страница на браузъра или чрез изтегляне от Nokia Store.

“С новия телефон Asha Nokia надмина очакванията за това, което е постижимо при телефоните в ценовата категория под 100 долара. За разлика от всеки друг телефон, Nokia Asha 501 се отличава с елементи от дизайна на смартфоните Lumia и комбинация от функции, услуги и достъпност, които са високо ценени от бюджетно-ориентираните потребители.”

Това каза Нийл Моустън, изпълнителен директор на отдела Global Wireless Practice към Strategy Analytics. “Това е ново допълнение към пазара и свеж избор за потребителите, които искат да сменят сегашния си телефон със смартфон.”

 

Платформата Asha за гама устройства от ново поколение

Новият Nokia Asha 501 е създаден, за да даде на хората възможно най-добрите мобилни изживявания на достъпна цена. Устройството е високо ефективно, с режим на изчакване до 48 дни. Asha 501 е първият смартфон, създаден върху новата платформа Asha, която е резултат от инвестициите на Nokia в компанията Smarterphone, която Nokia придобити през 2012 г.

Новата платформа Asha предоставя на разработчиците отворена, стандартизирана среда за създаване на качествени приложения за потребителите. Разработчиците могат да създават приложения за Nokia Asha 501, която ще бъде съвместима с бъдещите устройства, базирани на платформата Asha. Nokia дава възможност на разработчиците да печелят повече пари чрез глобалния обхват на Nokia Store и инструменти като Nokia In-App Payment и Nokia Advertising Exchange (NAX), както и уникалната мрежа за фактуриране на операторите на Nokia.

EA Games, Facebook, LinkedIn и Twitter са само част от глобалните брандове, чиито приложения бяха разработени специално за следващото поколение устройства Asha. Местни разработчици като Bollywood Hungama, Newshunt, Cricbuzz, Indiagames, Playbuff, TwistMobile, JumpGames, Divum, NextWaves, AIMS Migital, Techtree, Exoys и Rendered Ideas също ще имат приложения на разположение на платформата Asha.

За първи път изживяването от услугата HERE е налично чрез сваляне на приложението за потребителите на Nokia Asha 501 и ще включва основни картографски услуги.

“Новият Nokia Asha 501 вдига летвата за това какво е възможно при дизайна и оптимизацията на достъпните смартфони.”

Това пък са думите на Тимо Тойканен, изпълнителен вицепрезидент за мобилните телефони Nokia. “Синергията между физическия дизайн и двигателя, която представлява новата платформа Asha, доведе до създаването на смартфон, отличаващ се със стил и съдържание на страхотна цена.”

 

Наличност и характеристики

Новата Nokia Asha 501 се предлага във варианти с една или две SIM карти с технологията EasySwap, като и двата модела поддържат Wi-Fi. Други основни характеристики:

• Размери: 99.2 x 58 x 12.1 мм; 91 гр.
• Камера: 3.2 MP.
• Режим на изчакване при една SIM карта: до 48 дни.
• Режим на изчакване при две SIM карти: до 26 дни.
• Време на разговор: до 17 ч.
• Допълнителна 4 GB карта памет, включена в комплекта, и поддръжка до 32 GB.
• 40 безплатни игри от EA Games на стойност 75 евро, достъпни за сваляне от Nokia Store.
• Цвят: яркочервен, яркозелен, циан, жълт, бял и черен

 Nokia Asha 501 се очаква да се появи на пазара през юни 2013 г. и ще се предлага от около 60 оператора и дистрибутора в над 90 страни по света.

 

Снимки: Nokia

Социалните мрежи навлязоха в ежедневието ни главоломно. Чрез Facebook избираме кафене максимално близо до нас с Local Search, търсим и намираме работа чрез LinkedIn, разглеждаме снимки в Instagram… Изглежда, освен картите и албумите, и книгите се местят в социалните мрежи. Как се чете Twitter литература? Twit Lit ерата е вече факт, популяризирана от писателката Дженифър Егън. Дали под нейно влияние, или не, Стивън Содърбърг обяви на филмовия фестивал в Сан Франциско, че започва втора Twitter новела. 

State of Cinema: Steven Soderbergh from San Francisco Film Society on Vimeo.

Творбата започва с лаконичен туит – „Започвам да туитвам новела, наречена “Glue” (“Лепило”).”, пишат от Open Culture.

След като обяви оттеглянето си от филмовата индустрия през 2011, продуцентът  реши да смени полето за изява. От октомври миналата година Содърбърг туитва “Bitchuation”, която е следена от над 10 000 човека. Засега режисьорът на „Бандата на Оушън” е стигнал до 14-ата глава на произведението си. Последните туитове на Содърбърг наподобяват сценарий за филм с доста вмъквания „BEAT”, които обозначават драматични паузи. Обединявайки туитовете, се получава цялостен текст, който кара читателя да чака следващия откъс с нетърпение. 

 

Twit литературата дава възможност на Содърбърг да добавя снимки и да въздейства освен с кратките текстове и чрез визуално съдържание на своите почитатели. Дали “Glue” ще надмине успеха на първата Twitter новела на филммейкъра, предстои да разберем.

Снимка: Twitter и Open Culture