Моите 10 дни (почти) без интернет, или приложенията, без които не мога

Станали сме странно зависими от интернет. Има поне две доказателства за това – 1) трудно ни е да сме без него; 2) търсим си поводи да се измъкнем от световната мрежа за известно време. Така в ранната сутрин преди 16 дни изключих мобилния интернет на ръба на западната ни граница. Не очаквах обаждания и съобщения, затова смартфонът ми спокойно се превърна в музикалната кутия, свързана към аудиосистемата на колата и създаваща приятното настроение по време на дългия път.

В края на същия ден сигурно сме били интересна гледка – щом се добрахме до първата спирка по пътя, вкупом извадихме телефоните и въведохме паролата за достъп до безжичния интернет. Да, настъпи внезапна тишина в хола на голямата къща с гледка към залива. Не беше точно нуждата от доза интернет, а любопитството какво се е случило, докато сме били офлайн. Получих няколко имейла, които не прочетох, и няколко съобщения, на които се постарах да отговоря. Беше ми ясно, че интернетът все пак ще бъде част от пътуването. Експериментът нямаше да е за това дали ще оцелея без интернет, а кои са мобилните и интернет неща, без които не мога. А сега резултатите.

 

Фотографията се оказа най-любимото ми мобилно занимание

iPhone-ът ми играеше пълноценната роля на втори фотоапарат. Когато ме мързеше да сменям обективи или въртях волана по красивите пътища из Черна Гора, именно той дигитализираше визуалните спомени. Отново се върнах към Instagram след спорадичното си присъствие там през последните месеци. Hipstamatic също беше припалено няколко пъти. Camera за iOS помагаше с панорамите. Определено се чувствам с вързани ръце, ако нямам фотоапарат подръка. Да, споделянето на снимки от красиви места е малко егоистично и определено оказва влияние върху начина, по който възприемаш света около себе си точно в този момент.

 

Съобщенията

Когато имах достъп до интернет, използвах най-активно Whatsapp и Viber. Позволявах си да си пиша с много малко хора, а разговорите бяха съвсем целенасочени и често кратки. Когато имаш малко време, за да кажеш нещо, пестиш думите и филтрираш нещата, които искаш да споделиш. По принцип този комуникационен канал сякаш е твърде замърсен и експлоатиран, защото е удобен и безплатен. По този начин действа и много разсейващо заради вътрешното желание да отговориш на мига, а и любопитството да видиш накъде ще те отведат думите.

Като цяло обаче точно този бърз и лесен контакт с близките хора, особено когато са далеч, е основното хубаво нещо на интернет. По значение за мен общуването чрез съобщения и с глас е на първо място, но предвид факта, че интернет имах сравнително рядко, изостана след фотографията.

 

Новините бяха трети по значение

Не Капитал или Дневник, а Flipboard, Currents и Feedly. Бяха се събрали доста приятни за четене материали в Harvard Business Review, с които наваксах. Докато седях в люлката пред къщата, прочетох и за края на експеримента на Пол Милър от The Verge, който на 1 май 2012 година излезе от интернет за една година. Хубаво четиво е. Свлаих си и обновения с Google Now Google Search за iPhone. Обичайно използвам интернет именно за да чета. Единствено желанието ми да си почина от потока знание измести това занимание на трето място. Не усетих никаква липса от политическите новини, които по принцип ми създават единствено дискомфорт.

 

Социалните мрежи

Facebook и Twitter? Не, мерси. Известията си стояха неотворени до прибирането ми вкъщи. Google+ ме видя за малко – колкото да кача една снимка и да харесам две-три публикации на приятели. Общото време, прекарано там, е около 3 минути. Foursquare обаче получи доста внимание – свърши добра работа, когато търсихме магазин далеч от цивилизацията (оказа се само на 800 м от нас тогава), а и си посъбрах точки, които почват да губят значение напоследък. Facebook избягвах съвсем съзнателно – усетих колко много време губят там. Twitter пък почти не ми привличаше вниманието – там обикновено реагирам при известие като споменаване или лично съобщение. Единствено Foursquare се отличи заради полезността си в доста ситуации.

 

Имейлите

325 имейла и 3 отговора за 10 дни. Без имейл определено може. Той също губи много време, особено когато спамът и известията от различни абонаменти и социални мрежи доминират. Беше добра идея да кажа на хората, от които очаквах имейли, че няма да мога да отговарям. Имейлите също са голям дразнител поради простата причина, че пристигат по всяко време на денонощието и ги използваме за щяло и нещяло.

 

Заключението

Усети се ефектът от липсата на дразнители, които отвличат вниманието и не ти позволяват да се съсредоточиш. Най-големите всъщност са социалните мрежи, имейлите и съобщенията, които непрекъснато разменяме. Когато ги няма или ги контролираш, в края на деня мозъкът ти реагира все така бързо, мислите ти не се прескачат една друга, можеш да обхванеш с поглед много по-голяма част от пейзажа пред себе си и да осмислиш случващото се по-задълбочено. В същото време интернет е наистина полезен и няма смисъл да се опитваме да живеем без него. Дори и на 1500 км от дома близките ти хора са там, на един-два клика разстояние. Можеш да им изпратиш съобщение за нула време, а дори и да ги чуеш благодарение на Viber. Подобни (частични) почивки от интернет са полезни. Ще ми се да мога да си ги позволя по-често.

Прочети цялата новина

Свързани новини: