Фигаро тук, “Фигаро” там

Колкото и да е странно, меродавният френски всекидневник „Фигаро” ме е изпреварил в съобщаването на нещо, което самият аз съм казал пред автора, но все още не съм формулирал в блога си.
В. „Фигаро”
13 май 2013 г.
Фигаро: В БГ си поръчват от същото и започват отначало
„Служебно правителство до септември?
При това положение служебното правителство на бившия посланик в Париж Марин Райков може да се наложи да управлява още известно време текущите дела в страната, поне до септември, когато може да бъдат организирани нови избори. Много погледи са насочени и към президента Росен Плевнелиев, излязъл от ГЕРБ, чиито правомощия обаче са ограничени. Доброто му управление на кризата след падането на правителството в средата на февруари обаче “вдъхна надежда на проевропейците”, казва хроникьорът и блогър Иво Инджев. ( БГНЕС)
Честно казано, чаках да минат изборите, за да обърна внимание върху обстоятелство, което на мнозина няма да хареса, но няма как да подмина: България е разцепена от разлома, минаващ по линията на прозападната и противната проруска ориентация, която триумфира въпреки привидната изборна победа на ГЕРБ и нейната прозападна фасада. Президентът Плевнелиев е в момента единственото олицетворение на опитите за реално противопоставяне на плъзгането на Изток.
Плевнелиев доказа тази своя нагласа не само като министърът, който още през август 2009 г. декларира в българския национален телевизионен ефир, че България „няма повече да бъде троянски кон на Русия” в Европа. Не прозвуча като шегичката на вицепремиера Симеон Дянков, който по-късно „заплаши”, че щял да „напляска на руснаците”.
Изборът на Марин Райков за служебен премиер от страна на Плевнелиев беше ясна индикация, подкрепена с два факта от дейността на Райков през последните години. Тя моментално беше преразказана с позоваване на ivo.bg от престижни издания в чужбина ( като „Файненшъл таймс” и „Комерсант”).
Грешат онези, които си вярват, че Плевнелиев бил „вторият отбор” на ГЕРБ само заради факта, че той беше номиниран от тази партия за поста. Твърдя също, че между Плевнелиев и Борисов има дълбок и необратим разрив.
Колкото и да съм сам в това твърдение, отново заставам зад него не защото се „досещам”, а защото го знам- нищо, че за момента нито президентът, нито Борисов не са готови да се изправят открито един срещу друг.
Скептиците, които не вярват, да гледат и да слушат с каква нарастваща ярост опозиционните победители на изборите и техните медийни протежета търсят и нападат всяка проява на слабост, проявена от президента при кръговата отбрана, в която се е насадил на върха на русофилска България.
Търсачите на „по-малкото” зло, които го намират в подкрепата за ГЕРБ в битката срещу „комунетата” ( както обичат да се изразяват гербаджиите по форумите) не искат или не могат да забележат с просто око простият факт, че Плевнелиев не е прост и не желае да прави мили очи на простаците. И на руснаците. Което не може да се каже за Борисов, описан в секретен доклад на американския посланик Джон Байърли, разпространен от сайта Уикилийкс, като политик, който „в душата си е с Русия”.
Да, знам, какво ще възкликнат някои: „ и какво сега, да му благодарим ли за тази програма минимум”?!
Ваша работа. Моята е да ви осведомя за най-важната сюжетна линия в българската политика, на която съм посветил финала на книгата си „Премиер на РъБъ” като заявка за онова, което предстои да се случва.
Там „Фигаро” очевидно чете с разбиране това либрето, обаче бръснарите тук предпочитат да вярват на брадясалите лъжи и ариите на клеветата.
„Фигаро тук, Фигаро там…”!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: