България на четири морета

Вчера писах за парадокса, че в. „Фигаро” изпреварващо ме е цитирал за моя теза, която забавих да предложа на читателите в блога си с един ден заради изборите, а днес виждам че френският „Либерасион” пък е направил една аналогия, която ми хрумна и на мен: за Бойко Борисов като Силвио Берлускони. Обаче френският автор е акцентирал върху други аспекти от приликите между двамата, докато на мен ми се струва, че проблемите им с правосъдието стоят в центъра на това сравнение.

Както и да е…Никой няма монопол над хрумванията…

Хрумва ми обаче и още нещо, с което се надявам да не засегна нечия интелигентност: че е възможно мнозина да се заблуждават за значението на често употребявания тези дни термин „пирова победа”. Защото след победата следва пир, а след пируването боли глава и това никак не е добре за победителя.

Истината е, че победата на епирския цар Пир над римляните на тяхна територия край Аскулум през 279 г. пр.н.е. му струва толкова тежки загуби, че той възкликнал: „ Още една такава победа- и ние сме загубени” (или „ …и ние трябва да се връщаме у дома”). Пророчески думи, сякаш се отнасят за Банкя в днешно време.

Победителите не само били принудени да се приберат в Гърция, но и след няколко години били победени там от победените преди римляни, което станало епизод от римското колонизиране на гръцките земи. А както споменавам в книгата си „Течна дружба”, още в древността „освободителите”, за каквито римляните се представяли пред гърците срещу тиранията на македонците например, имат навика да се превръщат в колонизатори.

Но да се върнем към пировата победа на ГЕРБ на изборите и как се излиза от създалата се политическа криза- сякаш икономическата ни е малко!

Един от възможните отговори на този въпрос е, че са нужни „драконовски мерки”., т.е. извънредни решения като за извънредна ситуация. Обаче трябва да направя още едно малко уточнение по отношение на дракона, за който вероятно някои се сещат, когато се употребява този израз. За целта трябва да погледнем още по-назад в историята в същата онази древна Гърция.

През 5 в.пр.н.е. на заможните атиняни им опротивяло да живеят в постоянен страх от бунтовете на бедняците и възложили на аристократа Дракон да измисли лечение за тази напаст. Без много да му мисли той въвел смъртното наказание като универсално средство срещу всяко едно доказано престъпление. Както може да се очаква, така той само налял масло в огъня на недоволството.

Наложило се мъдрият Солон да го замени в законотворчеството и той „изобретил” съществуващото и до днес най-важно правило на демокрацията на всеобщото гласуване на принципа „един човек, един глас”. Това била голяма отстъпка на заможните пред бедните, но така те си купували спокойствие с риск да ги управляват хора с ниско потекло…Иначе казано, Солон въвел за първи път в историята на човешката цивилизация изкуството на компромиса в обществените отношения в името на т.н. мирно съвместно съществуване.

Предстои да видим дали правилата на цивилизования диалог са достигнали до съзнанието на онези, които постигнаха пирова победа на изборите на 12 май и на противниците им, които пируват по повод своята загуба, натоварена с очаквания за власт. Ако не успеят да се споразумеят, ще се наложат някои драконовски мерки по овладяване на хаоса в държавата и поради липсата на всепризнат Солон ще има да се чудим откъде да си набавим така липсващата на българския политически „елит” мъдрост.

Алтернативата е антипатриотична, нещо като „България на четири морета”- в смисъл, че има опасност от нова вълна от българи, които си търсят късмета по четирите краища на света, бягайки от грозната картинка в иначе красивата ни родина.

Впрочем, като се знае, че постъпленията от българските емигранти, превеждани по банков път в България, вече надхвърлиха по официални данни ( при това без да може статистиката да обхване напълно паричния поток) приходите на държавата от туризма, може да се окаже, че износът на българи е най-печелившата икономическа дейност за страната ни- повече от вноса на чужди туристи и привличането на чужди инвеститори, гнусливи по отношение на корупционния климат в земния ни рай.

Така де, все някак трябва да се финансира субсидирането на политическите партии, чието роене е процъфтяващ бизнес тук.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: