Искането за касиране на изборното класиране е в крак с Борисовото (не)разбиране за края на неговото лавиране

След като инкасира загубите от минималната си печалба на изборите с диагнозата „ мандатна недостатъчност на недоносената изборна победа” бившият премиер Борисов се завърна в обичайната си роля на сърдит гръмовержец и реши за пореден път да изненада всички, искайки касиране на изборите.

Заобиколен от собствените си портрети в (не)естествена величина, Борисов даде пресконференция, за да си вземе обратно думата, която смята, че медиите са му отнели- поне такова беше оплакването му в телевизионното интервю, което даде в предизборната кампания на връх Великден по Нова телевизия.

Надеждите, ако някой ги е имал, че Борисов се е смирил, се изпариха. Видяхме го отново войнствен и нетърпим към неудобните въпроси, подвикващ фамилиарно на журналистите като селски диригент в читалище, на което се смята за пълноправен господар.

Няма друго обяснение на необяснимия от логична гледна точка ход с искането му за касиране на изборите, освен желанието му отново да блесне със светлината на своята неповторимост, с която просто не желае да се раздели. Докъде ли ще стигне с този преразход на енергия в погрешна посока?!

Борисов успя в това самоцелно начинание по-малко, отколкото при подаването на оставка от премиерския пост ден след като направо наложи вето върху подобна хипотеза с обяснението, че ако напусне в България ще настане катастрофа. Или по-точно, направо не успя да впечатли никого с патоса на касирането на класирането (си).

Страстта на Борисов към изненадите и „нестандартното” поведение е на път да го по(д)веде към незапомнени от него низини.

Прощаваше му се да се меси в политиката като главен секретар на МВР.

Размина му се провалът със събирането на софийския боклук.

Гордееше се, че е надхитрил Синята коалиция, решавайки да управлява без нея в малцинство.

Разби дясното с претенцията да го е компенсирал чрез собствената си персона, хващайки на тази въдица не по-малко шарани от онези, които остави на сухо в гьола край Белене- в смисъл, че мнозина налапаха стръвта на твърденията му за конфронтиране с руския енергиен диктат.

Пред очите на всички редеше безпринципни мнозинства като патерица на своето малцинство- с РЗС, с Атака и с всеки, готов да му пристане.

Три години протака спирането на АЕЦ „Белене” , източвайки цял милиард от държавния бюджет за плащания по мъртвородения проект.

Лиши България от възможността да проучва хипотезата за наличие на огромни залежи от шистов газ като коз в несъстоялата се битка за отстояване на енергийната ни независимост ( днес Румъния вече ни изпреварва с практически стъпки в проучването на подобна възможност край нашата граница и скоро ще им дишаме изпаренията).

Остави дясната си ръка Цветанов да раздава с левичарски плам милиционерско кривосъдие в открита конфронтация със съдебната система.

Не се смути от скандала с „Мишо бирата” , макар самият той да призна пред блогърите Комитата и Асен Генов автентичността на изтеклия в медиите аудиозапис с противозаконното разтваряне на премиерския чадър над бизнесмен.

Но идва краят на тези безнаказани изненади- най-малкото вече никой не се изненадва, че Борисов пак се опитва да ни изненада.

Може би се е надявал да изненада приятно (поне веднъж) всички с решението Цветанов да поиска сам свалянето на имунитета си и да остане вън от списъка на потенциалните министри в евентуален кабинет на ГЕРБ, обаче главният прокурор Сотир Цацаров го изненада с мълниеносна реакция: Цветанов ще си сваля имунитета след като аз го поискам, отсече той!

И това не е първата изненада, поднесена от Цацаров, а по всичко личи, че няма да бъде и последната.

Както се вижда, театърът с изненадите започва да сменя главните герои. Сюжетът напомня на онези сценки от американските филми, в които домакинът се прибира уморен у дома и светва лампата, за да открие, че холът му е пълен с приятели, решили да го изненадат за рождения ден. С тази разлика, че у нас става дума за прокурори ( не намеквам, че ще има непременно съвпадение през юни, когато е рожденият ден на Борисов).

Главният въпрос обаче е колко още изненади може да понесе българският народ, изпаднал отново в апатия и как ще реагира при някое поредно влизане в хола му на бирници и инкасатори – с или без касиране на изборите.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: