В България демокрацията е в опасност, но по рождение, а не от вчера

Ще издам една държавна тайна, която също ще ме направи и предател в очите на мегапатриотите: освен , че е сред най-расистките страни в Европа, според публикувано вчера в „Ню Йорк таймс” международно проучване, България е страна, в която демокрацията е ценност само за 10 процента от населението- според друго проучване, което обаче не е публикувано никога. Научих го едва вчера.

Казвам, че това е държавна тайна ( без кавички) защото за мен е очевидно, че от самите нас, но и от света, пазим в тайна интуитивно осъзнавания от мнозина от нас очевиден факт на провала на опитите демокрацията да бъде имплантирана в ценностната система на българските граждани ( и селяни). Това е особено дискредитиращо за пред света, пред който не искаме да си признаем, че не сме като за пред света…

Не е важно кой е поръчал и направил изследването- а и съм длъжен да се съобразя с желанието на моя източник да не го оповестявам. Важното е обаче да се опитаме да разберем значението на този „феномен” 23 години след като СССР ни подари напълно непознатата за огромното мнозинство българи чисто нова обществено-политическа система и защо тя не се „прихвана” на българска почва.

Еднозначните отговори почти винаги са подвеждащи с опростенчеството си, но твърдя, че в случая няма нужда да откриваме нищо, защото то е пред очите ни и дори вече го споменах в предишното изречение: демокрацията ни беше подарена като лъскава дрънкулка на аборигени, но не от представители на по-високо развита ( материално и духовно) цивилизация, а тъкмо напротив. Нашите душмани ни дариха с тази огърлица при това още преди самите те да се отърват, поне фасадно, от собствения си комунистически камък на шията.

Да, историята се пише от победителите и не е чудно, че с тази работа у нас се заеха тъкмо те. Нали не си мислите, че смайващата за самите нас и света победа на прекръстената БКП на изборите през 1990-та година беше в този смисъл някаква случайност. В различни варианти и конфигурации тя си остана абсолютно доминиращата властова конфигурация на т.н. преход и се готви да смени мимикриращия отбор на ГЕРБ на поста.

Простият пример за победителите и писането на историята е пред очите ни на сравнителна основа: Западна Европа беше освободена и окупирана от армиите на западни демокрации и получи от техните ръце демократични системи и медии- там не бяха създадени концлагери от освободителите. Източна Европа беше „освободена” и окупирана от армията на съветската диктатура ( издигнала нови концлагери) и получи от нейните ръце диктаторски режими,въоръжени със съответните медии.

Номерът с медиите е ключов за разбиране на българската специфика и днес чрез напомняне на миналото, защото то се повтори с поредната победа на СССР тук. Да сте чули и видели дори на терминологично ниво някой да коментира в българската публичност самото наличие на съветски колониализъм у нас? Нещо повече, на подобни опити, когато изобщо ги има, се отговаря или с агресия или с апатия. Но рядко или почти никога с разбиране и подкрепа. Такива са правилата, писано от победителите (ни).

Да припомня за пореден път, че за разлика от останалите държави под съветска окупация България е била единствената, която всъщност не е била „освободена” поради факта, че нито е била окупирана от Германия, нито е оказала съпротива на Червената армия и дори като едно огромно изключение в разделена Европа е запазила до последния миг преди съветската окупация дипломатическите си отношения със Сталин, сметнал всичко това за недостатъчна причина за пощада.

Българската демокрация, погледната от днешното й дъно, такава, каквато е, е резултат от подривната ( извинете за болшевишкото звучене на думата) дейност на пропагандата срещу самата демокрация. Така бяха подменени ценностни ориентири, като свободата на личността и самата свобода, като основополагащ фундамент на демократично устройство. А се чудим, че нямало в днешно време личности, признати за лидери и авторитети – та нали всички са маскари тук, както тръбеше и успешно успя да внуши пропагандата!

Тази пропаганда ни я завещаха и изковаха победителите и техните протежета, бившите ни окупатори, от които сме в пъти по-зависими в енергетиката и търговията, отколкото зависим от гнусливите ни западни партньори. А те са гнусливи, защото не им се води (заради нас) война на наша територия с бруталните методи на „конкуренцията”, в която доминират правилата на руската олигархия, внедрени по нашите земи навсякъде.

Инвестициите, както е известно, търсят удобството, а в България е удобно на онези, които владеят корупционните схеми, жестоко преследвани по законите на онези държави, в които пазарната икономика има вековна история.

Този прочит на реалността обаче няма да видите в българските медии ( не цитирам изключенията, за да не им навредя). Което ясно показва коя е най-забранената тема в българската публичност.

Не мога да направя повече в лично качество, освен да добавя следното съобщение:

„На 2 юни, денят на падналите за българската свобода, гражданската инициатива за демонтиране на ПСА организира събитие под надслов “Вдигайте си чуковете”. Това е нашият протест към факта, че в центъра на столицата ни се извисява паметник, посветен с благодарност на армията, която окупира страната ни и я лишава от свобода за повече от 4 десетилетия.
В събитието всеки може да участва, както прецени, че иска да изрази протеста към този безпрецедентно унизителен акт: с плакат, фланелка, рисунка, стихотворение, снимки. Демонтирането започва сега, започва всеки пък, когато се съберем и окупираме окупаторския паметник с противопоставянето си на лъжата окупацията да се нарича освобождение. Този паметник стърчи като нашето съвременно “черно бесило” и на него е виси със “страшна сила” най-важното – ПРАВОТО НИ ДА БЪДЕМ СВОБОДНИ.
Място на провеждане – паметник на съветската армия, Княжеска градина, София
Дата: 2 юни, неделя, от 14 до 15.30 ч.”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: