ЖАЛНА И МАЙКА НА ДЕМОКРАЦИЯТА НИ, ЩОМ ПЪРВАНОВ Я ОБЛИЧА В СЛОВО

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Според мен ако днес се направи надлежна проверка, ще се установи, че вчера бае ви Захарий Стоянов се е обърнал в гроба. Имам предвид – след като едноименното издателство на българския интелектуален титан Иван Гранитски издаде и представи книгата, която всинца отдавна жаждахме. Тя е озаглавена съвсем скромно – “Първият мандат на Георги Първанов” и подозирам, че нейното съдържание е съответно. В смисъл – точно толкова скромно е съдържанието и, колкото и самият първи мандат на автора.

Подозрението ми се базира на появилата се информация, че в книгата са публикувани “речи, лекции, изявления и друг тип публични политически изяви на държавния глава от периода 2001 – 2006 година.” Ра`атолсун! – както казват хорово турците, когато някой от компанията в кафенето се изтърве, та пръдне мощно.

Това съобщение обаче, вместо да ме облекчи, леко ме разочарова, защото аз очаквах в томчето да са събрани по-скоро някакви нерегламентирани записи от телефонни и друг вид приятелски разговори с Путин, СРС-та от характерните за периода задкулисни игри на Първанов с Доган и с тъй наречения цар, евентуално и някакво психологическо обяснение да се е промъкнало за това как човек от пръв антинатовец на републиката, само за броени часове става пръв натовец. Или почти пръв, `айде.

Нищо такова. Според съобщението, граждани, съдържанието на книгата е разделено на четири глави, чиито заглавия по много причини направо ме разтресоха. Разтресоха ме от срам дори при пръв бегъл прочит, а какво стана като вникнах и в техния смисъл, няма да разказвам. Но въпреки това ще цитирам заглавията им тук, евентуално за да се засрамите поне малко и вие: „България има нужда от нова политическа култура, от съгласие по националните приоритети“, „Пълноправното членство в ЕС и НАТО е стратегическа цел без алтернатива“, „България може и трябва да поеме по-голяма отговорност за процесите в Югоизточна Европа“, „Да помним уроците на историята, да съхраним духовността, за да я има България“. Само дето за социалната тема няма нищо споменато, а, доколкото помня, точно тя беше най-силната страна на Първанов в първия му мандат.

Нищо, така или иначе, съветът ми е да държите децата далеч от този последен пасаж с цитатите! Защото по-младите ни читатели, повечето от които за щастие досега не са попадали на събраните съчинения на Тодор Живков, трябва да бъдат надлежно предпазвани от словесната зараза, струяща от писанията и на Първанов като достоен наследник на Тато по отношение на този вид формулировки. Иначе току-виж разбутаните хормони на учениците от горните класове ги накарали да вземат терк от самата държавна глава за есетата, които пишат при кандидатстване.

На пръв поглед има логика – щом подобни глупости минават от страна на самия президент, защо и от тяхна страна да не минат…..Само че тази логика е тийнейджърска, тоест, напълно сбъркана – и така децата рискуват не само да не бъдат приети в университет, но и оценителите после да ни пробутват техните лафове под формата на кандидатстудентски бисери за развлечение на целокупния български народ. Сякаш си нямаме по-зрели форми на развлечение в държавата…..

Не знам за вас, граждани, но за себе си съм сигурен, че няма да имам сили да прочета книгата от кора до кора. И то не защото няма да ми е интересна съдържателната част, напротив, много любопитно ще ми бъде сега, от дистанцията на времето, да си спомня какви глупости, полуистини и откровени лъжи говореше бившият ни вече президент в официалните си изяви през годините 2001-2006. Иска ми се например да подходя дори чисто статистически и да преброя колко пъти през тези години той се отрече публично от битността си на агент на ДС. Може да се окаже полезно тази бройка да се припомни на публиката при следващото му кандидатиране за нещо си в държавата, нищо, че вече публиката е претръпнала към такъв вид статистики.

Не е лошо също да се сравнят различните текстове, писани по еднакви поводи, за да се види как за наша, общонародна сметка, работи при президента прочутата система копи-пейст. Защото истина е, че когато си поставен начело на държава от сорта на България, рационалните идеи за нейното движение напред са значително по-малко на брой от ирационалните. Но пък ми е интересно по какъв точно начин нашенският президент се изхитряше през годините да не улучи като своя лична нито една рационална идея, а да копира за изпълнение на целите си и постоянно да пейства в мозъците ни само най-ирационалните.

И това не е лесна работа, граждани, и за това се иска особен талант!

Интересно би ми било също да си припомня някои президентски формулировки, свързани с изключително трудното и по своеобразен начин героично решение, взето от тогавашния президент през 2005-та година – за създаване на Тройната коалиция, начело със Станишев. Едно решение, в което доминираше тайната мисъл как руските национални интереси под формата на български национални интереси да станат изконни европейски интернационални интереси. И други не по-малко характерни мисли доминираха, заради които именно смятам, че бае ви Захарий се е вече преобърнал в гроба, горкият.

`Ми как няма да се преобърне човекът, то нали и аз за малко щях да се капична от стола, когато прочетох какви ги е надрънкало гоцето вчера, при представянето на самата книга: “Политическото слово е важно, защото за мен то е огледало на демокрацията. Не стои сериозно, не стои стабилно една демокрация, в която всеки може да казва каквото си иска, който не държи на думите си, особено когато той е натоварен с високото доверие на избирателите“.

Още от първото изречение разбираемо се втрещих. Защото, граждани, ако се взрете внимателно, от него излиза, че ако за някой друг, някой от нас с вас, а не специално за самата негова светлост, гоцето, политическото слово не беше огледало на демокрацията, то някак си само по себе си политическото слово изобщо нямаше да бъде важно.

Жална им майка и на политическото слово по принцип, и на българската демокрация като цяло, щом човек като бившият ни вече президент е пресечната точка на тяхното съществуване. То бива, бива субективен идеализъм, както някои философски викат на егоцентризма, но чак пък толкова не отива на никого, още по-малко на един заклет социалист. А после и онова за човека, дето не държи на думите си като прочетох, направо ме довърши.

Но, както предупредих, не аз ще съм будалата, който ще си купи и прочете тази книга от кора до кора – чак такъв мазохист не съм. Съмнявам се дали и някой друг нормален човек в България ще я прочете, освен може би колегата Иво Инджев. Макар да съм сигурен, че той ще го направи един вид само като биограф и дълбоко личен политически приятел на Първанов, тоест, ще го направи повече по професионална принуда, нежели за удоволствие. И като чете Иво, ще пипа книгата и ще разгръща страниците с дилафа, както у дядо ви Вазов, та да не си цапа ръцете с недостойни писмена, обзалагам се.

От друга страна съм силно загрижен, че ако ситуацията е наистина такава като описаната, то високият интелектуалец Гранитски няма да може да разпродаде президентските умотворения на и без това свития книжен пазар в страната, а следователно няма и как да спечели парички от тях. От това произтича резонният въпрос защо тогава изобщо се е хванал да ги издава. Всички знаят, че той не е човек безсребреник, значи – намислил е нещо, има нещо вързано.

Дали в този случай не е попаднал на президент, който в битността си на автор е просто СФ? Това се чете СеФе и означава самофинансиращ се автор. Такива са писателите, които не само сами си пишат книгите, но и сами си плащат за издаването, а после и сами си четат всичките бройки от книгата една по една, до пълното изчерпване на тиража. По този начин авторът е дълбоко удовлетворен от изпитаната наслада, издателят е още повече, а публиката най-вече и съвсем – защото никой не я притеснява с кандърми по медиите да чете глупости. Но случаят очевидно не е такъв, защото медиите вече започнаха да ни кандърдисват в тази посока като читателска публика.

Възможно е също някой друг да е финансирал книгата на гоцето – някой неизвестен извършител, прикрил се под формата на незнаен почитател на благото и светоструйно президентско слово. Някой приятел с умерено дебел врат, спечелил неочаквано от бизнеса много парички именно през 2001-2006-та година? Някой, шмръкнал малко европейски фондове в най-благоприятното за целта време? Всичко е възможно.

А може пък и самата президентска институция да е заделила скромна сума в полза на издателя Гранитски от нищожната лепта, с която като данъкоплатци я даряваме всяка година – за да се съхранят, за да не се затрият президентските слова, напротив, да останат за бъдните поколения като пример как един български президент никога не трябва да пише и да говори.

Ако е така – похвално ест. Само че не ми се вярва. В смисъл, не ми се вярва институцията президент с тази именно цел да вземе да го направи по отношение на патрона си. Иначе е напълно възможно тя да е финансирала книгата.

Има и други варианти, но да не навлизаме чак толкова много в дебрите на българското книгоиздаване и книгоразпространение. Важното в случая е друго – че политическата сатира в България, след като Станишев преди време ни осведоми защо са социалисти, сега се издига до нови върхове посредством творението на Първанов. Както казваше Тодор Живков – `айде, тази година книга за първия мандат, догодина – за втория. А от мен си ще добавя – ра`атолсун, г-н Първанов. И после – стига толкова, че взе да става досадно и да вони.

Пък и от това постоянно ресане на словесния перчем пред огледалото на демокрацията май има опасност самата ни демокрация да изпадне в състояние, при което вече изобщо не разбира смисъла на политическото слово, а само чалга-текстовете в политиката като словесен модел.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: