Публична лекция "Език на омразата и дискриминация в медиите и предизборните кампании - практики, отговор, съдебна отговорност"

Милиони потребители на туристическия портал TripAdvisor класираха най-желаните дестинации в САЩ, които биха желали да посетят. Без да е изненада за мнозина, Ню Йорк оглави класацията - той е номер 1 в списъка за втора поредна година. Чикаго е на ...

/Поглед.инфо/ Pozdravqvam vi s Warwi narode wazrodeni! Лайкнахте ли ме, г-н бъдещ премиер? И ние ще ви харесаме, когато поставите образованието и науката като приоритет в политиката на кабинета, който видно е, ще оглавите.

/Поглед.инфо/ Има нагласи да се ревизира режимът на пълна забрана на пушенето в ресторантите и други обществени места.

Русия: Съветът на Европа изисква закрила на гей шествията

/Поглед.инфо/ Кой не знае пожарникаря Бойко? Никой не го знае. Кой да го знае? Кой е чувал за главния секретар на МВР Бойко? Е-е-е, този всеки го познава. Българският Батман. Човекът с голям, черен, дълъг, кожен балтон. Как да не го знаем? Разперва го и прелита до митницата в Свиленград. Залавя лошите. Отново го разперва и ето го вече във Варна. Прави на пух и прах бандитите. След броени минути го виждаме в София да обира овациите.

/Поглед.инфо/ Разговорите продължават и сега, в почивните дни. Очаква се в началото на другата седмица да има окончателни резултати по въпроса за правителството на Орешарски. Това заяви в предаването на Сашо Диков по НоваТв Корнелия Нинова. С мен не е разговаряно по тази тема, изтъкна категорично депутатката от "Коалиция за България".

/Поглед.инфо/ Не съм член нито на БСП, нито на която и да е друга партия. Не че не гласувах на тези избори за БСП. Хората вече няма какво да ядат, да не говорим за тези безумни сметки за ток. Това заяви Тодор Славков в ефира на НоваТв. В предаването на Сашо Диков той припомни на зрителите, че вече са изминали 22 години от т.нар. псевдодемокрация, но никой не може да надстрои това, което е постигнато за 45 години.

Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност - ГД БОПП и група във Фейсбук „НИЕ СМЕ ПРОТИВ БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРНОБИЛ - ДОБИВА НА ШИСТОВ ГАЗ” (наброяваща над 50 хиляди членове) са изпратили до Европейската Комисия и до българския главен прокурор писмо, съдържащо допълнителна информация по изпратена преди Жалба до ЕК. Писмото визира откази от решения за Оценка и въздействие на околната среда или опорочени процедури на ОВОС - свидетелстващи за нарушения на конкретни европейски директиви и на Закона за опазване на околната среда.

Един ден малкият Борко отишъл в гората с една от своите баби и докато си вървял между дърветата, кой знае защо се сетил точно там да попита: „Защо си нямам татко?“. Какво можела да каже бабата, какво да излъже... Казала му, че той си има баща, който е голям и силен, и един ден малкият Борко ще стане като него. „Висок и красив като ей онова борче, виждаш ли го, което, преди порасне, е било като теб мъничко....“

/Поглед.инфо/ Един интелигент не може да стане добър политик. Това е така защото той изпитва съмненията на шекспировия герой Хамлет – дали нещо е правилно за всички. Това сподели днес пред камерите на бТВ историкът и депутат в няколко състава на Народното събрание проф. Андрей Пантев.

/Поглед.инфо/ Миналата седмица един журналист, прославил се като най-видния лакей на провалилата се партия ГЕРБ, обяви триумфално, че дава на прокурор бившия премиер Бойко Борисов заради записите за Мишо Бирата. Това провокира разговора с Явор Дачков. Всъщност преди три години той заедно с Кристина Патрашкова извадиха и пуснаха в публичното пространство открито запис, от който става ясно как премиерът Борисов злоупотребява с власт и покровителства нелегален бизнес против интереса на бюджета. Предизвикаха трус, който свали ГЕРБ на земята. Разговаряме в двора на къщата на Дядо Вазов в центъра на София и верни на традицията, започваме да разплитаме чорап на родната политика от Русия.

До изданията на над 65 юзложители ще могат да се докоснат посетителите на Пролетния базар на книгата в НДК, който започва във вторник, 28 май, и ще продължи до 2 юни.

Официалното откриване е на 28 май от 10.30 ч. в Мраморното фоайе на Националния дворец на културата, става ясно от разпространената от огранизаторите АБК програма.

Културната програма за изложението е доста по-скромна от тази на Коледния панаир - едва 30 ще бъдат събитията по време на Базара. Повечето от тях са срещи с автори на щандовете на различните издателства - основните акценти можете да видите тук.

"Аз чета" отново е медиен партньор на събитието и ще ви предостави информация за най-интересното, случващо се на 3-я етаж на Националния дворец на културата.

Вижте тук пълната културна програма на Пролетния базар на книгата:

Понеже разликата между опростяването и изпростяването понякога е много тънка, реших да се запитам къде се къса тя при мен. И открих, че съм си един класически простак. Защото съм избрал едното от двете- да не опростявам.

Само класически простак може да твърди, че е против Бойко Борисов, при положение, че го е подкрепял по въпроса за забраната невинни хора да бъдат тровени с цигарен дим. При това моя милост го е поддържал в тази насока още преди той да си е помислял да си смени мнението и да реши да спре пушлявенето на публични места. Не съм изпушил нито една цигара през живота си, ако не броим хилядите, които пушачите са прекарали насила през дробовете ми. Съответно напълно заслужено бях обявен за фашист, подкрепящ недемократичната забрана. Излиза, че съм „по-Бойко Борисов“ от Бойко Борисов дори, а сатиричният ми поглед към неговия образ в книгата „Премиер на РъБъ“ е само пушилка в очите на честните хора.

С Първанов си бяхме близки по въпроса за необходимостта да се присламчим към НАТО- позиция, до която той допълзя като диверсант в тила на собствената с партия след като моите западни покровители му „набиха канчето“ и му обясниха, че ще спрат субсидията на партията му по линия на германската социалдемокрация. Така че не ми вярвайте, че съм му посветил книгата „Президент на РъБъ“.

Нагло и просташко е да твърдя, че имам нещо против Цветан Цветанов, защото много преди него ( още на втория ден след атентата от 18 юли 2012 г. край Бургас) заех комай единствената публична позиция в България, според която версията „Хизбулах“ наистина да стоят зад терористичния акт изобщо не бива да се изключва. През февруари 2013-та Цветанов ме подкрепи, а сега и ЕС е на път да проумее същото. Което доказва колко съм лицемерен, когато критикувам ЕС за някои нещица и Цветанов за почти всичко.

Същото се отнася и за отношението ми към Станишев, с когото сме си близки в негативната оценка за Борисов ( като цяло). Всичките ми останали ( стотици) критични изказвания и писания по адрес на лидера на ПЕС и БСП са лицемерие, щом сме съгласни в главното: че Борисов е отрицателен герой. Да бях си мълчал или лъгал, щях да съм един честен демократ. Сега, след като буквално свалих Борисов (солидарно със Станишев, разбира се, как иначе) и по този начин вкарах синия ренегат Орешарски в премиерското кресло, нямам право да претендирам за някаква демократичност.

Особено просташко е съвпадението на мнението ми с Ахмед Доган по „възродителния процес“- още при „Бай Тошо“ си паснахме. Какво значение има, че с раздавача на порции иначе по всички останали въпроси сме на различни и дори противоположни позиции?

Връх на моята простащина е най-вече двуличието ми по въпроса за съветската окупация и руския неоколониализъм, защото без да се маскирам вече няколко пъти купувам кисели краставички от руския магазин „Берьозка“ в квартала. Будни граждани ме забелязаха и затова бързам да си призная, че лятоска, когато от българските магазини изчезва този артикул и остават само стерилизираните такива ( които сладнят), се промъквам в „Берьозка“ и си набавям дефицитната стока ( произведена като правило в Германия). Един честен патриот и истински русофоб не би престъпил толкова предателски принципите си и би наблегнал на „изяжте българското“ ( докато го има още).

За несъстоятелността на идиотската ми претенция да съм против комунизма да не говорим! И с какво право мимикрирам упорито (вече близо четвърт век )? Веднъж роден при комунизма и неведнъж изнасилен от него, човек няма право да се прави на девствен, освен ако не е голям хитрец и държи на всяка цена да осребри позицията си с ( фаталните?) 13 години без работа от общо 23 години преход.

Е, простак съм си. Но поне си го признавам. Да му мислят онези, които обичат да опростяват.

Share on Facebook

На 30 май 2013 г. от 11 часа, в обителта на отец Иван в Нови Хан ще се проведе благотворителна кампания по случай Деня на детето. Кампанията е организирана от най-младата онлайн книжарница sokrat.bg.

/Поглед.инфо/ "Време е да си върнем храната. Време е за марш срещу Монсанто", гласи призивът за протест срещу най-големия производител на ГМО храни в света.

/Поглед.инфо/ В истинска буря от емоции се превърна 200-тното поред представление на спектакъла "Хъшове" в Народния театър "Иван Вазов", предаде репортер на БГНЕС.

/Поглед.инфо/ Дизайнерката и бивша Мис България Жени Калканджиева е забременяла след пиянско новогодишно празненство, обясни тя в риалити шоуто „Къртицата“.

Според информация изтекла в мрежата Асеr пуска нов подобрен модел на своя C7 Chromebook. Досега моделът разполагаше с 320 GB, 5400 RPM твърд диск. Новото е, че C7 Chromebook ще разполага с 16 GB SSD хард диск.

Преносимият компютър Асег C7 Chromebook разполага с двуядрен 1,1 Ghz процесор Intel Celeron 847, 2 GB оперативна памет, три USB 2.0 порта, Wi-Fi, Ethernet, HD камера, HDMI и VGA порт. Батерията е шест клетъчна и издържа 6 часа.

C7 Chromebook е с 11,6 инчов дисплей с разделителна способност 1366х768 пиксела. Тънък и елегантен с размери 280х200х8 мм. Преносимият компютър тежи 1,4 кг.

Той вече се предлага онлайн на сайта на Google, а цената е $199.

Снимка: Google

/Поглед.инфо/ Майка ми ме предупреди да не играя харлем шейк, обаче не я послушах, за което съжалявам. Това каза пред News7 сгафилият даскал Христо Данев, който поведе неприлично танцувално шоу със свои ученици в СОУ „Св.Св Кирил и Методий“ преди три месеца, за което бе уволнен. Сега той работи в друго училище – Английската гимназия в Пловдив.

За „американската мечта" копнее цял свят. В наше време тя се е превърнала в синоним на щастливия финал от приказките, но е възможна дори и без намесата на фея-кръстница. Писателите, които преди време са обичали да пишат как чрез честен труд и упоритост обикновените хора могат да я постигнат и да заживеят спокойно и щастливо, днес предпочитат да я правят на пух и прах, да разбиват на парчета самодоволното отражение на перфектното щастие. И да ни показват празнотата и фалша под лустросаната повърхност.

„Между дните" на Андрю Портър е такава книга. Макар да не изпитвах онази болка, с която четях „Теория за материята и светлината" тази книга също на места ми действаше като емоционален шамар – шумно, оглушително, зашеметяващо. Роман за разпада на едно семейство е отвратително клише. Всъщност това тук не е просто разпадането на едно семейство – това е роман за разпадането на връзките между хората изобщо. Как всеки от нас потъва в собствения си свят, съсредоточава се върху себе си и постепенно губи връзка с другите. А това води до отчуждение и самота. Самота, която ранява.

Не мога да преразказвам този текст, Портър пише така, сякаш ти стоиш до него, в някаква пасивна, наблюдателна позиция и все пак – страшно близо до героите, толкова близо, че усещаш неловките паузи в разговора, липсващата обич и натрупаното от годините и разочарованието напрежение.

Интересното е, че успях да се припозная и в Клоуи, и в Ричард. Децата на семейство Хардинг би трябавло да са щастливи - отгледани в заможно семейство, никога не им е липсвало нищо и имат изключително силна връзка помежду си. Въпреки това нещо липсва, нещо куца. Клоуи се е съсредоточила изцяло върху себе си и с присъщия на младостта си егоцентризъм реагира така, сякаш е първото момиче, което някога се е влюбвало, първото момиче, което открива очарованието на задимените барове, на философските разговори, на колежанския живот. Изпепеляващата ѝ страст към Раджа я тласка към онези импулсивни решения и размишления, които само млади жени с много малко житейски опит, но големи представи за живота могат да вземат:

„Тази нощ, докато заспиваше, Клоуи си мислеше, че ако трябваше да избира между родителите си и Раджа, би избрала Раджа. Тук нямаше място за колебание. Колкото и да й е трудно да се откаже от майка си, баща си, приятелите и живота в Америка, тя е готова да жертва всичко, без да съжалява, само за да е с него. И знае, че той би направил същото. Нали това беше любовта? Това беше любовта в абсолютното си проявление. Иначе не би било любов. Не би било абсолют. И ако това бе изпитание, божествена проверка на любовта й към него, тя нямаше да се провали."

Брат ѝ Ричард бяга от момента, в който ще трябва да признае, че е порастнал и да поиска разни неща от живота. Страхът от провал е дълбоко вкоренен в модерния човек, толкова дълбоко, че като ли вече трябва да се плашим повече от пасивността, която той инициира:

„В един момент щеше да му се наложи да признае пред света какъв е. Да признае и пред себе си, че иска да каже нещо на хората и иска те да го чуят. Дълго време неговата мантра беше „не ми пука". Тази фраза го характеризираше като личност, позволяваше му да работи в кафене „Бразилия" срещу минимално заплащане, да излиза с момчета, в които не беше влюбен, и да прахосва вечерите си на места като къщата на Бето. В много отношения щеше да му е по-лесно да продължи да живее както досега, да се разпилява всяка вечер в алкохолна мъгла и наркотици, да прекарва нощите си на поляните пред чуждите къщи, да пише просто за удоволствие, за запълване на времето, да казва на хората, че е Ричард Хардинг, завършил университет, но без работа и без перспектива. Естествено, не можеше да я кара така цял живот, но можеше да продължи поне през следващите няколко години. Междувременно щеше да се наслаждава на утехата от „не ми пука" и на естетическата свобода, присъща за живота, изпълнен с невъздържаност от всякакъв род."

Да търсиш себе си не е лесно, но когато те е страх да се намериш, задачата е почти непосилна. Ричард е може би любимият ми образ в романа – той се намира в безтегловност, не знае по кой път в живота да поеме. В същото време нуждата да пише, да бъде „сред свои", да бъде приет. В същото време му липсва увереност, че талантът му е истински, че похвалите и поощренията не са продиктувани от похот и собствен интерес... И през цялото време един жесток вътрешен глас му шепти,че не е достатъчно добър, че ще бъде разкрит като самозванец и прогонен. Ричард и Клоуи са свързани необичайно силно – при тях липсват онези раздори характерни за братята и сестрите, сякаш още от деца (тинейджъри по-скоро) са се обединили срещу лицемерната идея за щастие, която им налагат родителите им. Срещу семейните обеди край басейна, срещу пърхащата наоколо майка, която се преструва, че все още обича съпруга си.

Ричард обаче отива твърде далеч в любовта към сестра си. Когато обичта ти към някого започне да руши принципите ти и теб самия, значи е време да се отдръпнеш. И да го оставиш да си троши главата. Младите жени (а и младите мъже) с много малко житейски опит, но големи представи за живота, никога не слушат разумните съвети на другите. Те могат да се научат сами от болката, от оправането. От истинския живот, ако щеш.

Кадънс и Елсън.

"Спомняше си онази вечер, когато Елсън се върна от работа и седна срещу нея в кухнята. Докато си наливаше вино, Кадънс си помисли: „Не те обичам повече. Мога честно да кажа, че не те обичам повече"."

Къде отива любовта? Кога се превръща в нескончаем низ от скандали и обиди, в омерзение? Кадънс, която се опитва да навакса пропуснатото заради семейството си, заради ранния си брак и още по-ранното раждане на две деца. Елсън, типично по-мъжки, решава да замени жената в живота си с пълния антипод на предишната.

Но за Кадънс и Елсън нещата не са приключили. Все още не – не и докато имат две деца, които още не са поели по своя път. Не и с Клоуи, която се прибира от колежа с тайни. А в същото време животът им тече между дните, в които уж постигат мечтите си. А накрая си сам. Отвратително, плашещо сам.

„Между дните" не е лека или лесна книга. Но си струва да я прочетете. И да потърсите себе си.

Американската дигитална обществена библиотека включва мрежа от дигитализираните колекции на научни библиотеки от различни части на САЩ и цели да направи културното наследство на Америка свободно достъпно за всички американци по света.

Над 300 000 клиента, избрали да пренесат номерата си в мобилната й мрежа, регистрира VIVACOM тази седмица.

Бройката е с близо 100 000 повече от общия брой потребители, пренесли своя номер в мрежите на всички останали оператори общо. За последната година компанията бележи 76% увеличение на базата от клиенти, избрали да сменят своя телеком оператор, като само през последните шест месеца VIVACOM приема от конкуренти средно по 11 000 абоната на месец. Телекомът остава единственият играч на пазара с повече пренесени номера в мрежата, отколкото клиенти, които са я напуснали в полза на друг оператор. 

Силното представяне на VIVACOM е резултат от доброто позициониране на портфолиото й от мобилни продукти и услуги, както и от постоянната инвестиция в подобряване на ЗG мрежата й. В момента тя осигурява скорост от 42 Mbps и 99.41% покритие на населението и дава предимството клиентите й да ползват мрежата с най-добро покритие в страната. Това рефлектира и върху ръста на абонатите, ползващи мобилен интернет от VIVACOM, който на годишна база отчете скок от 71.6%.

Потребителите получиха възможност да избират своя оператор, като запазват настоящия си номер през април 2008 г. Две години по-късно беше въведена процедурата за обслужване „на едно гише”, а от август 2010 г. желаещите пренасят номерата си единствено със заявление при оператора, при когото искат да преминат.

Снимка: Vivacom