Дий, Воле(н), дий

Като заяви, че има усещането за възстановяване на закрития от предишния парламент проект „АЕЦ Белене” заради факта, че Русия ни заплашва с иск от близо два милиарда и половина лева, програм(ира)ният ни премиер Пламен Орешарски на практика съобщи на целия свят известния факт кой държи пистолета до главата на България и ни кара да се съобразяваме с този шатнаж.
Във филма „Усещане за жена” слепият главен герой на актьора Ал Пачино, изиграл една от най-блестящите роли в световното кино ( според скромната ми преценка) е убедителен и категоричен в своята хетеросексуалност. Във филма, който в момента ни прожектират, усещането, че на България е татрапена ролята на системно насилвана жена, слабият актьор Орешарски се опитва да оправдае доверието на режисьорите, изпадайки в противоречие с имиджа на прагматик, който му градят. Имал „усещане”! Това да не е някакъв джобен сърбеж?
В първото си „магистрално” телевизионно интервю той тръгна вчера по стъпките на избягалия от властта строител на магистрали Борисов и по друг въпрос, от който се опитва да се измъкне с уклончиви приказки. Запитан за депозитите на държавните предприятия, държани в близката до коалиционния му партньор ДПС Корпоративна търговска банка( КТБ), застрашена обаче от отлив на тези лесни пари след решението на служебното правителство за диверсификация на тези вложения, Орешарски започна да усуква от екрана на БНТ:
„Ами, правителството направи една регулация, която в интерес на истината аз не я намирам много за добра. Според мен отиде в другата крайност. В нея имаше изискване всяко предприятие да държи пари в четири банки. Според мен това е ненужно разсейване. Противоречи на банковата логика. Вижте, когато взимате например кредит от една банка, тя обичайно иска и депозитите, и текущите обороти да минават през тази банка и това е обичайна банкова практика. Опитайте да вземете кредит, но да държите депозитите… тоест от една банка кредит, а вашите депозити да бъдат в друга банка. Това май няма да стане”.
В превод за краткост: току що въведената нова регулация за по-справедливо разпределение на депозитите на големите държавни фирми в банковия сектор, което да не обслужва отделна банка и партия, беше най-меко казано поставена от Орешарски под въпрос.
Миеко по темата се изказа днес за първи път в националния телевизионен ефир и новият финансов министър Петър Чобанов. Проявявайки почти трогателна безпомощност пред липсата на логика да опонира на логиката, Чобанов се позова на …вестникарски публикации. Бил разбрал от тях, че в наредбата за диверсификацията на банковите депозити имало пробойни и тя можела да бъде заобиколена.

С други думи, той също постави под съмнение мярката, която разяри ДПС. Пътьом се сниши до нивото на читател на вестникарски публикации, което е акт на доброволен отказ от експертността- същата онази, заради която се скъсаха да ни го хвалят от няколко дни.
Същевременно Чобанов почти опроверга „усещането” на своя пряк работодател Орешарски с репликата от задния ред в театъра, че засега „няма основателни доводи” за рестартирането на АЕЦ „Белене”. Това пък е задочен диалог от рода на тангото, което танцуваха стъпка напред и две назад премиерът Борисов и финансовият му министър Симеон Дянков.
Сред скандалните реваншистки стъпки на новата изпълнителна власт, която вече тича да разнася по масите порциите, заявени от поръчителите в сепаретата, е и преразглеждането на пълната забрана за тютюнопушенето в закрити помещения на публични места. Бързат сервитьорите, та пушек се вдига- вижда се, че положението е като на пожар.

Някой много силен и влиятелен, на когото „пожарникарят” позволи да си напазарува българския тютюнев монопол ( в добавка към телекомуникационния по същото време), щрака зад пердето в сепарето заповеднически с пръсти.
В тази област Орешарски и останалите нови уж умерени управленци, като здравната му министърка Андреева, танцуват като герберите от предишния отбор в управлението, разчитайки на слепотата ни по отношение на филма „Усещане за лъжа”.
Ден след като Андреева скандализира здравословно мислещите хора у нас (и наблюдаващите ни със запушен нос от чужбина) с неприсъщата за лекар позиция в полза на цигарения дим, реакциите на шок и ужас в социалните мрежи я накараха да развее побелялото отново в ръцете й знаме на професията: именно като лекар била срещу такова решение, защитиха я на медийната амбразура от нейния пресцентър.

Щом е така, да подаде оставка! Колегата й в този проектокабинет архитект Тихолов заяви, че не е съгласен да му цапат името, оправда се чистофайнически за изплувалата неудобна в личен план информация и беше оставен да даде оставка в името на общото благо на властта и нейното правителство.

„Недоразумението Андреева” стана поредната прилика между сегашната и предходната администрация, която постави (вероятно световен) рекорд по неадекватна кадрова политика на върха на здравеопазването в една отделно взета ( на подбив) държава.

За да фокусирам вниманието върху главния проблем на новото управление ще предложа необичаен метод: обобщение в началото на неговата дейност без да се изчаква то да се налудува и чак тогава да „прозрем” какво ни се е случило.

Пробутват ни „умереност”, като антипод на предишната крайност, но явно ни взимат за героя на Елин Пелин от разказа „На браздата” Боне Крайненеца. Таксуват ни за простовати аргати, запрегнати като вола Белчо и кравата Сивушка в тяхната бразда от приоритети, сред които са крайните реваншистки решения от рода на възраждането на мъртвородения проект край Белене, връщането към режима на повече цигарен дим и услужливостта спрямо банковия монополизъм, диктуван от близки до властта субекти.

Приказките на Орешарски, че не обичал крайности, повтарям, да ги приказва на Боне Крайненеца! Защото премиерът се проявява като един благ екстремист с подкрепата си за споменатите приоритети. Иначе може да си мрънка неговото „ами” колкото си иска! Ясно е, че с руски пистолет в гърба не е лесно, но да не се беше захващал, ако е очаквал друго.

И като казвам, че браздата в българското общество (и) днес минава между хората, които са готови да целуват ръката с онзи пистолет и българите, несъгласни с това раболепие, можете да продължавате да се подигравате на тази метафора колкото си искате. Засега поне е позволено да се „майтапим” в интернет, но няма да е чудно до интернат да стигнем под атаката на подвиквания в подкрепа на стърчащото над главите ни съветско оръжие: „Дий, воле(н), дий”!

 

P.S. Под предлог, че има други „мероприятия”, столичната община не позволи в навечерието или в деня на падналите за свободата на България 2 юни да бъде организиран протест с искането за демонтиране на паметника на благодарността за съветската окупация в Княжеската градина.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: