34. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ

Пламен Асенов

05. 06. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=37

На 10 октомври 1813-та, в малкото италианско селце Ронколе, област Парма, по онова време в пределите на френската империя, се ражда човек, на име Джоузеф Фортунинос Францискус, както е записан при кръщението си в католическата църква. Или Джоузеф Фортунин Франсоа, както пише в регистрите на френската администрация. През целия си живот той се определя като земевладелец, защото свято спазва великата италианска традиция сам да си произвежда месото, зеленчуците и плодовете. А също – хляба, зехтина, сиренето и виното. Но тъй като не по-малко свято спазва и великата италианска традиция да твори вълшебна музика, вече 200 години ние го определяме като велик композитор. Името, с което е познат на света този музикален магьосник, е Джузепе Верди. Помните ли какво точно беше написал той? Ще познаете ли например това?

„Оберто, графът на Сан Бонифачо”

Тенорът Фабио Сартори като Оберто, графът на Сан Бонифачо – първата опера на Джузепе Верди, излязла на музикалната сцена през 1839 година, когато той е на 26. Но не, това е доста трудно за познаване, тъй като Оберто не се поставя чак толкова често на музикалните сцени – така или иначе, смята се за една от не до там зрелите творби на композитора. Но нека продължим нататък и стигнем до зрелите му години, когато за първи път геният на Верди се докосва до гения на Шекспир. И ето какво се ражда:

Мария Калас, Лейди Макбет

Арията на Лейди Макбет от едноименната опера на Верди в изпълнение на Мария Калас, невероятната. Но и това май е от арсенала на оперните маниаци, които знаят наизуст цели партитури, следят оркестъра и солистите да не сбъркат някоя нота и с часове могат да обсъждат особеностите на този или онзи драматичен сопран. Виждали сте ги, от онзи вид маниаци, които знаят точно защо се възхищават на Верди, когато му се възхищават, а то е – винаги. За нас, обикновените меломани, остава само да им дишаме праха и да се задоволяваме с най-повърхностна, макар дълбоко искрена, радост от неговата музика.

La donna e mobile, Тримата тенори

La donna e mobile, разбира се! В наши дни най-добре да се слуша в изпълнение на тримата незабравими тенори – Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, както в този случай. Наздравицата от операта „Травиата” също е адски популярна. И тази популярност не е от вчера, започнала е точно преди 160 години, когато Верди пресъздава музикално, но всъщност – обезсмъртява музикално, прочутата история от „Дамата с камелиите” на Александър Дюма. Само 60 години след това, сто години преди днес, Енрико Карузо, великият тенор от Неапол, заедно със сопраното Алма Глук, американка от румънски произход, прави този запис на прочутата „Наздравица” от „Травиата”:

„Наздравица” от „Травиата”, Енрико Карузо и Алма Глук

Разбира се, има сред нас и такива, които предпочитат да слушат могъщите хорове на Верди – например известният „Хор на евреите” от операта „Набуко”.

„Хор на евреите”, „Набуко”

А какво ще кажете за „Хорът на циганите” от „Трубадур”, него също го обичаме, нали?

Трубадур, Хорът на циганите

Всъщност ние, хората от новите поколения, също както хората от старите, дотолкова обичаме Верди, че понякога си го правим по-лесен за възприемане – например в рок вариант.

Трубадур, „Хорът на циганите”, рок версия

Някои намират това за истинско кощунство. Други – не. Кой знае какво би казал по въпроса самият Джузепе Верди. За него, освен всичко друго, се знае, че е бил човек с много чувство за хумор. И точно с „Трубадур” е свързана една от знаменитите истории, които се разказват. Когато завършва вече операта, Верди кани прочут критик, изсвирва му някои пасажи и иска неговото мнение. „Плоско и неизразително” – отсъжда строго критикът. И с изумление вижда композиторът да става и да го прегръща с думите:  „Как се радвам! Щом операта не харесва на вас, тя несъмнено ще се хареса на публиката”. А друга легенда пък разказва, че в една миланска кръчма, точно срещу „Ла Скала”, вече няколко десетилетия се пази бутилка шампанско за награда на онзи, който успее със свои думи, последователно и разумно, да разкаже сюжета на операта „Трубадур”. Аз не се наемам – не за друго, ами не пия шампанско. Пък и предпочитам просто да си слушам „Трубадур” с румънката Виорика Кортез като Азучена, вместо да разказвам съдържанието на някого, който със сигурност също предпочита просто да си слуша тази велика опера.

Трубадур, ария на Азучена

Ако на някого животът на Джузепе Верди му се вижда да е само цветя и рози, греши. От малък Верди проявява таланта си и го развива с помощта на търговеца Антонио Баредзи, който го изпраща да учи музика в Милано. По-късно същият Баредзи кани Джузепе да дава уроци по музика на дъщеря му Маргерита и, както често става, покрай музиката пламва любов. Двамата се женят и имат две деца. Но точно в годините, когато Верди композира първите си опери, идва и най-голямата трагедия в живота му – в три поредни години умират децата и жена му. Верди иска да се откаже от композирането, но има сключен договор за две нови опери, втората от която още не е написана. И така, едва ли не принудително, Джузепе Верди създава триумфалната „Набуко”.

Набуко, увертюра

„Набуко”, чиито сюжет е свързан със заточението на евреите от вавилонския цар Навуходоносор, се превръща не само в музикален триумф на Джузепе Верди. Операта се възприема от италианското общество като призив за национална независимост, затова се тананика и припява постоянно, навсякъде и от всички. Девет години след „Набуко” – и след като междувременно е потренирал здраво с още 13 опери, Джузепе Верди влиза в наистина златен период, от 51-ва до 71-ва година. И чуйте само какво включва той – първо поредицата „Риголето”, „Трубадур” и „Травиата”, а малко по-късно – „Бал с маски”, „Силата на съдбата”, „Дон Карлос” и „Аида”. После, когато е на 56 години, всичко му омръзва. Верди спира да пише и се отдава спокойния живот на богат земевладелец. Напечелил е толкова много пари от опери и музика, че няма какво да ги прави. Все пак 16 години по-късно, когато е на 74, той се връща към гения на Шекспир с „Отело”, а, вече на 80, написва и последната си опера – „Фалстаф”.

Джузепе Верди умира седем години по-късно, като получава инсулт в един милански хотел, където отсяда често. Няма нужда да се пише музика за погребението му – той самият отдавна вече е композирал прочутия си „Реквием”. По принцип посветена на големия писател и поет Алесандро Манцони, тази величава музика е точно каквото е необходимо, за да се изпрати достойно краля на италианското и световното оперно кралство, самият маестро Джузепе Фортунино Франческо Верди.

Dies Irae

Прочети цялата новина

Свързани новини: