Личната неприкосновеност е мъртва

Image: Prism 1 by refeia on Flickr

Разтреслият дигиталното ни общество PRISM скандал буквално разби илюзиите ми, че личната ни неприкосновеност онлайн може да разчита на каквато и да е защита.

Да, и това го заявявам с пълното съзнание, че никога не съм се съмнявал сериозно в честите предупреждения за съществуването на всеобхватни технически способи за следенето на интернет трафика.

Мислех (или по-скоро исках да вярвам), че на последното може да се противодейства с правни механизми.

Вече не мисля така, защото скандалът ми онагледи, че личната ни неприкосновеност е мъртва. При това де юре и де факто.

Особено неприятно ми е, че смъртоносният удар в случая идва не от обичайните заподозрени в лицето на правителствените служби, а от любимите ни нови, цветни и суперфенси залъгалки като Facebook, Google и Skype.

Защо?

Защото се оказва, че те са предоставяли на американската NSA достъп до всички потребителски данни, с които са разполагали. Доброволно, макар и сега да отричат. С което демонстрират отношението си към цялото европейско data protection тралала.

Решение?

Мисля, че няма. Не и истинско.

Кофти, но по всичко личи, че изборът ни се свежда до това да имаме или интернет, или лична неприкосновеност.

Като в оня виц, дето не можело хем оная работа до края, хем душата в рая.

 

П. С.

Една идея по-оптимистичен и предлагащ някаква алтернатива е този пост на Григор Гачев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: