По света на обичат Русия, но ние не сме като света

В интернет се разпространява (само)критичен анализ на писателя Борис Акунин от неговия блог (текстът е преведен от руски в портала “Култура”), който се отнася с разбиране към факта, че по света не обичат Русия. Ние обаче, както си знаем, не сме като света- и дори си го признаваме по уникален начин с израза „хубава работа, ама българска”.

Според Акунин, който, подобна на моя скромна милост оспорва като мит съществуването на явление като русофобия ( измислена от обидчиви руснаци и прилагана тук като оправдание за русофилството), има обидчиви народи и дава пример за обратното с народи, които не му се сърдят, когато натоварва французи и англичани с отрицателни качество герои от своите романи.

Взимам повод от разсъжденията на известния писател, за да ги продължа по отношение на нашия случай- не за друго, а защото явно сме пренебрежимо дребни за да служим за някаква отправна точка, поради което Акунин не споменава феномена с русофилство в България, признавайки същевременно, че в бившите руски колонии и протекторати има основания хората да не харесват СССР и нейния наследник Русия.

Следвайки наблюдения на Акунин излиза, че българите сме като французите и англичаните в едно отношение: не се обиждаме. Само че не във връзка с това, че ни се присмиват в кръга на литературната измислица, а в реалния живот- до такава степен не се обиждаме на колонизаторите си, че сме готови и днес да им се предложим за колонизиране, както се вижда от проруския профил на управляващото мнозинство в днешния парламент, изпратено там от русофилските народни маси.

Да припомня, че никак не се обидихме, когато Русия ни спря подаването на природен газ без предупреждение заради караници с трета държава. Ето защо сега спокойно ни готвят финансово наказание от около ( сумата май варира в изказванията на руски и български любители на парадигмата за ползата от руския мирен атом) милиард евро, за да проверят колко търпеливи можем да бъдем в любовта си.

Подобно на премиера Орешарски и аз имам усещане- предчувствам, че можем да изтърпим още!

Толкова години търпим подигравките на половината свят (другата половина не знае, че още ни има), че сме най-верният сателит на СССР. А когато той се оказа труп, пренесохме обожанието си върху тленните му останки.

Обяснението за този български феномен често бива обясняван с т.н. стокхолмски синдром. Но това, че обичаме поробителите си, които наричаме освободители, е само част от причината за влюбването ни в надзирателя. Истината е, че ние сме се сраснали с него. Спомнете си, че бяхме единствената съветска колония в Европа, в която не се налагаше надзирателят да държи свои войски, но не поради опънати отношения, както между Румъния и СССР, а заради усърдието и предаността на местните изпълнители на чуждата воля, ползващи се с пълното доверие на Москва.

Ето тази традиция в момента е на власт и говори с гласа на българските националсоциалисти. Едните се наричат националисти, а другите- социалисти. Но и едните и другите примират от любов колчем стане дума за дружбата със СССР и Русия. Какво прави в техния креват партията на побългарените ( поне в това отношение) нашенски турци, не е трудно да се досетим, след като тя няма нищо против това противоестествено прелюбодеяние.

Никъде сред турско говорещите народности и общности по света подобно русофилско чудо няма.

Впрочем, като споменаваме Европа и нашата принадлежност към нея, май ще трябва да си дадем сметка, че малко преувеличаваме значението си. България, макар и без да бъде споменавана като народ и (бивша) държава в нито един документ в Русия преди руско-турската война от 1877-78 г.,  винаги е била подопечна на Азиатския департамент в руското външно министерство.

А и не само от руска гледна точка сме някъде в Азия ( смятана по дефиниция за заден двор на руските имперски амбиции). Вчера президентът на Франция Франсоа Оланд, бидейки на посещение в Азия, заяви, че икономическата криза в Европа е приключила.

Това, съотнесено към нашата реалност, силно ми напомня на вица за старшината, който от деликатност да не стресне Иванчо с новината за смъртта на баща му, накарал всички войници, които имат живи бащи да направят крачка напред, но на Иванчо изкрещял „ ти къде си тръгнал, бе, копеле!”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: