Възпитателният лос

Мнозина знаят и с удоволствие разказват вица за Любезния Лос, в който се чува звучно „пльок“ и след като тапата изскочи, Любезният Лос поздравява: „Добър ве-е-ечер!“. Наистина, вицът завършва с тази сцена, а ние с нея започваме, но пък едва ли това е единственият случай, когато нещо в нашия живот върви наопаки.

За любезни лосове не знам, но скоро ще можем да се наслаждаваме на възпитани депутати. Вчера група бивши министри от ГЕРБ дала пресконференция. Темата била „омаскаряването на ГЕРБ от страна на новата власт“, но на фона на баналните оплаквания се прокрадва и абзацът, който ме изпълни с оптимизъм: „По думите на Дончев напускането на залата и поведението на ГЕРБ до момента има до голяма степен възпитателен характер“. След като степента на възпитателния характер е голяма, то с голяма доза надежда можем да очакваме и положителни резултати, тоест едни по-възпитани депутати, една по-възпитана политика и едно по-възпитано общество.

Но дали напусналата пленарната зала група на ГЕРБ с действията си възпитава само другите парламентарни групи? Мисля, че не. С действията си в парламента ГЕРБ възпитава преди всичко своите избиратели. Защото именно те, волно или неволно, са изпратили тази партия в парламента да прави политика от тяхно име. Затова и отказът да се прави политика, макар и срещу възнаграждение, е възпитателна мярка именно спрямо тези, заради които политиката трябва да се прави. Но тръгнали в този ред на мисли, можем да продължим и нататък.

Безспорно „до голяма степен възпитателен характер“ има и поведението на Атака. Звездният миг на тази партия бяха протестите през февруари, които от опасение дали изобщо ще влезе в парламента те ѝ дадоха двуцифрен резултат в процентно изражение. Тоест може да се каже, че в настоящия парламент Атака представлява радикализирания вот на улицата, тя е партията, изпратена в парламента, за да се бори срещу досегашните партии и да промени компрометираната политическа система, която с последното безпринципно правителство, което излъчи, стана още по-компрометирана. Вместо това обаче Атака (дали възмездно или безвъзмездно, това не знам или по-скоро за това нямам доказателства) направи възможно същото това безпринципно правителство и превърна ГЕРБ от победителка на изборите и първа сила, в опозиция, макар и неумела. Нима това поведение на Атака не е възпитателно? Възпитателно е и още как!

Възпитателно е и поведението на ДПС и то е възпитателно отново по отношение на собствените ѝ избиратели, както е при ГЕРБ и Атака, които, нека припомним, бяха добри партньори в предишния парламент и тогава заедно възпитаваха наляво и надясно. Формалният повод за създаването на ДПС в зората на демокрацията беше реакцията срещу възродителния процес. Като главен и единствен виновник за този процес беше посочена БКП, по-известна днес като БСП. Тази партия сама се определя като партия-столетница, тоест – приемница на всичко от Бузлуджа, през атентата в „Св. Неделя“ та чак до възродителния процес. Днес формалният повод за създаването на ДПС е забравен и движението участва в коалиционно правителство с възродителите на имената на членовете и избирателите си. Впрочем, движението участва в такава коалиция за втори път през последните два мандата и това безспорно има „до голяма степен възпитателен характер“.

Такъв характер има и поведението на БСП. Само че при него педагогическата мощ не е насочена само към избирателите, но и в една друга и специфична единствено за партията-столетница посока. Като членска маса и електорат положението в БСП е леко шизофренично. От една страна там има гладни, но верни на историческото дело пенсионери, които от време на време плахо прохлопват с празни тенджери, докато от друга страна имаме най-мощните и влиятелни индустриалци и банкери на прехода. Първите, най-общо казано, се олицетворяват от Янаки Стоилов, а вторите – от Сергей Станишев. Поведението на БСП по време на изборите и веднага след тях беше най-възпитателно именно спрямо Янаки Стоилов и левите избиратели, които той олицетворява. Всъщност, по моето скромно и, бързам да подчертая, съвсем непрофесионално мнение, в момента единствената автентична и истинска опозиция на властта е именно клетият г-н Янаки Стоилов. Всички останали, в общи линии, имат идентични програми, провеждат и биха провеждали, ако бяха на власт, една и съща политика. Че кой е против икономическия растеж чрез намаляване на административната тежест върху дребните и средни предприятия? Кой е против увеличаването на заетостта и намаляването на безработицата? Разликата е само в „обръчите от фирми“, които печелят обществените поръчки. Единствен г-н Стоилов продължава да вярва в социалната утопия. Друг е въпросът, че който тръгне да претворява тази утопия в законодателна и управленска практика, камък върху камък няма да остави в китната ни родина. Та, поведението на БСП с нейното на практика дясно-конформисткото правителство, е възпитателно именно спрямо левия кръжец на г-н Стоилов и гладно-лоялните избиратели, които той олицетворява и представлява.

Както се вижда от горния бърз и съвсем непретенциозен анализ, възпитателна дейност в България кипи и струи от всички и във всички посоки. Ако продължава със същата интензивност, скоро няма да остане невъзпитан нито един политически опонент и нито един симпатизант или избирател. Аз пък се чудя дали си заслужава Картаген да бъде превъзпитаван или просто трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: