Новина от страната на розите и мутрите

© Милен Радев – превод от германски език

България е страна, от която обикновено не постъпват новини или ако се чуе по нещо, то ще е тъжно, потискащо или абсурдно.

Днес от там пристига особено безсмислена вест: млад олигарх със съмнително минало, една фигура, която в България за мнозина е символ за срастването на продажни политици със сенчестия свят и с възникналия от социалистическите кадесарски дебри бизнес, бе избран съвършено неочаквано от Народното събрание в София за шеф на мощната тайна служба ДАНС.

Новият шеф на супер-агентите Делян Пеевски е само на 33 години. На 21 г. той е назначен като най-млад висш правителствен служител за парламентарен секретар в Министерството на транспорта под управлението на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Да си припомним: През 2001 Симеон просто ей така бе станал премиер на република (при това без да се е отказвал официално от короната! – говорим за България…) и си търсеше многообещаващи и влиятелни млади хора.

Майката на младежа пък от шеф на Държавната лотария тъкмо се превръщаше в най-мощен медиен магнат в страната. През изминалите години от тогава майка и син успяха да поемат пряко или чрез подставени фигури по-голямата част от вестникарския пазар, най-големите телевизии, а напоследък и много от българските интернетни платформи. Според проучвания в българската преса Пеевски контролира и 80% от вестникарската разпространителска мрежа в България.

Ако досега Пеевски притежаваше монопола върху общественото мнение в членката на ЕС България, то сега той ще контролира и службите…

На 22 години Пеевски е назначен макар и все още без висше образование за член на борда на най-голямото пристанище Варна. Името му е замесено в шумен, но бързо потулен скандал с пропилени многомилионни средства при приватизацията на крупни обекти. След скандала е назначен за следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба (!). По-късно той се прехвърля от „царската“ партия в партията на българските турци ДПС, а през 2009 г. се избира и за депутат в Народното събрание.

Пеевски води типичния, публично арогантен начин на живот на източноевропейските новобогаташи: вози се в бронирани автомобили с ескорт, ползва вили и парцели в най-луксозните зони на София, улицата му е преградена денонощно от джипове и охрана …

И всичко това въпреки относително скромните приходи и имущество, който е декларирал. Както изчисли реномираният софийски вестник „Капитал“ парламентарните доходи на Пеевски не могат да финансират дори и минимална част от ексклузивните му похождения.

За наблюдатели в България няма съмнение откъде са средствата, с които Пеевски натрупва своята медийна и бизнес империя: зад него стои мощната Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев, един от най-богатите българи.

Финансовата звезда на Василев изгрява в първите години след промените, когато – както пише в-к „24 часа“ – се разнасят „червените куфарчета с пари, раздавани на т. нар. наблюдавани от партията (бившата компартия) фамилии“. Днес КТБ е една от основните банки в страната и управлява влогове и сметки на повечето органи и правителствени агенции в България.

Същият Цветан Василев говори за младия Делян Пеевски ту че му бил „като син“, ту че бил негов служител, който правел „всичко, каквото му кажа“ – съобщава “24 часа”.През последните години медийната империя на Пеевски оказваше силна, формираща общественото мнение, подкрепа за правителството на отпадналия след майските избори от властта Бойко Борисов. Едва малко преди изборите както банкерът така и медийният магнат направиха завой на 180 градуса и обявиха война на правителството.

В бойно поле се превърнаха програмите на телевизията, страниците на вестниците и интернет сайтовете на медийния монополист. Върху правителството, за което разбира се не може да се каже, че бе водило кой знае колко сполучлива или добродетелна политика, се заизливаха цели кофи с помия, обвинения и компрометиращи „разкрития“. Скандалите станаха всекидневие.

Формиран бе единен фронт срещу правителството от бившите комунисти на БСП, „турската“ партия на Пеевски ДПС (в нейното ръководство има и някои български фигури за да не изглежда тя като чисто етническа партия) и фашистоидните, ксенофобски екстремни националисти от „Атака“ („Атака“ в превод означава същото както заглавието на стария нацистки орган „Angriff“ в Германия, от където е взето името й).

Само часове преди началото на изборния ден от средите на БСП бе подаден сигнал в главната прокуратура, че в печатница, свързана с  управляващата партия ГЕРБ имало стотици хиляди избирателни бюлетини, приготвени да влязат в обръщение с цел манипулация.

Прокуратурата реагира, за разлика от всеки друг път, светкавично. Печатницата бе щурмувана, бюлетините иззети и веднага бяха оповестени медиите. До сегашния момент делото не помръдва, за него не се говори, липсват доказателства, че в случая с бюлетините става дума за нещо друго освен за нормален производствен брак, както бяха обяснили от самата печатна фирма

Но скандалът не пропусна търсения ефект: ГЕРБ, които водеха дълго време убедително в проучванията, сега бяха заклеймени като „партия на изборната измама“ и загубиха своята удобна преднина. Въпреки, че останаха пак най-голямата партия, все пак управлението бе поето от тримата играчи от „Единния фронт“. Социалисти и ДПС съставиха правителството, а „Атака“ им гарантира мнозинство на гласуванията.

До изостряне на обстановката и до предсрочни избори се бе стигнало след като правителството на Борисов взе решение да спре окончателно проекта за АЕЦ Белене – в духа на общата европейска енергийна политика, по икономически съображения и поради рисковото му местоположение.

Това решение срещу престижния руския проект в страна от ЕС доведе до гневни реакции в Москва и до натиск върху България, който се засилваше непрестанно през последните месеци.

БСП е била винаги позната като предан лобист на Русия в България. Партията организира референдум против спирането на Белене. “Атака”, за която много българи са убедени, че тя е създадена от нищото преди години като неофициален руски проект за влияние в България застана на страната на социалистите. Партията започна кампания срещу понятията ‚Европа‘ и ‚глобализацията‘, срещу ‚диктата на Запада, Световната банка и МВФ‘ и против ‚разпродаването на страната‘. Медиите на Пеевски оказваха подкрепа и нагнетяваха настроенията.

Само дни след сформирането на новото правителство на Орешарски през май, в София се появи руският зам-министър на енергетиката за да обсъжда АЕЦ „Белене“. Новият български министър-председател заяви след това, че ще разгледа с внимание шансовете за възобновяване на проекта. Не се изключва и поврат в полза на Москва при други енергийни проекти в и около България като Набуко и Южен поток.

Голяма част от българите са дълбоко разколебани и дезилюзионирани след тези странни избори и безпринципното правителствено сдружаване на социалисти, турци и ксенофобски екстремисти.

Осъзнаването, че политическият пейзаж в страната се прекроява в голям мащаб чрез руски капитал и в политически интерес на Русия обхваща широки слоеве на обществото. А фактът, че  дори членството в ЕС не може да предотврати такова развитие, води до голямо разочарование, до събуждане на масови нови планове за емиграция, особено сред младите хора.

Ето в каква обстановка днес неочаквано се появи съобщението за новия пост на медийния олигарх Пеевски.

ДАНС не е просто една от специалните служби. Става дума за висша инстанция, отговаряща за националната сигурност, за борбата с противодържавната дейност и с тероризма в страната. Наскоро и НСБОП бе придадена към ДАНС, а самата Агенция бе извадена от досегашното си подчинение на Президента.

В условията на една балканска страна с все още кратка история в ЕС като България, ДАНС притежава страшна, пронизваща политиката, икономиката и целия обществен живот властова мощ. Не само в кадрови план мнозина виждат тази служба като непряк наследник на старата социалистическа Държавна сигурност.

Вестта за проведения в Парламента дори без предварително оповестяване избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС предизвика моментална лавинообразна реакция в страната. Българските социални мрежи се заляха от гневни реакции. Десетки хиляди, особено млади хора се събират в групи, от които се призовава и се организират протести, подготвят се спонтанни действия срещу абсурдното назначение. Още същата вечер в София и в много други градове се стекоха хиляди възмутени главно млади хора на най-големия протестен митинг от дълго време.

Основателен е обаче въпросът дали това назначение и цялата неприятна, но съвсем не толкова необичайна за една страна с несполучлив преход от социализъм към демокрация, история представлява въобще някакъв интерес за германоезичния читател. На пръв поглед отрицателният отговор има основание.

Но не и на втори и трети.

Става дума за нагло наложена скандална кандидатура, която вероятно няма и шанс да изпълни строгите критерии за право на достъп до секретна информация на Общността и НАТО. Назначена е фигура, която никой ангажиран участник в българския обществен живот и никой активен наблюдател отвън няма да разбере и да оправдае. Никой няма да я възприеме другояче освен с дълбока тревога за страната и за народа й.

Политическите сили, които изнесоха тази кандидатура, очевидно вече не могат да решават сами – това показва сегашната ситуация в България.

Съществуват мощни фактори, които поддържат и контролират тези политическите сили иззад кулисите. Те са както икономически така и криминални. Вероятно става дума дори за фактори от не много далечната чужбина, които така и не успяха да преглътнат, че Западът им „отне братската страна“ Болгария…

С решения като днешното въпросните сенчести фактори показват, че повече нямат намерение да се съобразяват с обвързаността на страна като България в евроатлантическите структури, че мнението и евентуалният  отговор на ЕС на такива нарушения на правилата на играта им е съвършено безразлично.

Изправени сме пред една формена провокация и жертва на тази обидна провокация далеч не е само България. Залогът е по-голям – от там идва и мащабът на нахалството и усещането, че тук действа някой, който едва сдържа своята самоувереност и чувството си за безнаказаност. От там и тъй абсурдната кандидатура и спешното назначение.

През 2007 на Конференцията по сигурността в Мюнхен Владимир Путин имá едно запомнящо се по своята агресивност и антизападна настървеност изказване. Тогава някои го нарекоха „пресилване“, други – „мачистко тестостероново изхвърляне“ и лекичко го укориха за невъзпитаното му поведение. На Путин му се размина. Позволиха му да си разиграе коня. Всъщност ставаше дума за проверка докъде може да се стигне, какво е готова да преглътне насрещната страна. Оказа се, че готовността и търпението май нямат граници.

Актуалният „български случай“ е брънка от същата редица, „пробен балон“, опитно проучване на кукловодещите фактори, докъде може да се протегнеш без да ти свият сармите, без да има опасност от неприятни последици.

През 1981 по време на първото посещение на Хелмут Шмидт при новоизбрания американски президент във Вашингтон разговорът стига и до Берлинската стена. Роналд Рейгън критикува Джон Кенеди, защото така лесно се примирил с издигането й.

Тогава той изрича следното забележително изречение: „Едно унижение, което не получи подобаващ отговор, е причина за все нови и нови унижения“.Изречението остава за дълго да лежи в секретните папки.

Днес това изречение не ми излиза от ума.

Но кой ли си спомня Роналд Рейгън…?

---

Прочети цялата новина

Свързани новини: