Малобройните

06/15/13 21:13
(http://eneya.wordpress.com/)

Малобройните

Стратегията “омаловажавай и владей” никак не е нова. И гледаме епизод 12434345345 от българската политическа сапунена трагикомедия, която отдавна трябваше да бъде свалена от ефир, актьорите хвърлени в затвора, а сценаристите разстреляни за назидание.

За съжаление обаче, това още не се е случило и за пореден път се налага да сме на протест за неща, които не би трябвало изобщо да бъдат под въпрос, например теми като “добра идея ли е начело на агенция, която уж се занимава с националната сигурност, да има начело си човек, който има огромни бизнес интереси, минимален стаж и опит, получил поста си с активен непутизъм (демек, заради мама), който лъже за нивото на образованието си и реално, е бил разследван от същата тази агенция заради подозрения за престъпления?”.

Чета по медиите (основно на Пеевски) как това било ход на ГЕРБ. Има нещо, което явно не е достатъчно ясно и трябва да го повтаряме неколкократно, докато се схване. НЕ искаме ГЕРБ. Не искаме и ДПС. И в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ИСКАМЕ ПЕЕВСКИ и кукловодите му. Това, което искаме, е тези хора да си хванат багажчето и да се разкарат от политическата ни действителност, защото дори само дишането им замърсява всичко около тях, а камо ли безумните им действия.

Хората скандираха “ОСТАВКА”… защото правителството е неспособно да си върши работата, няма алтернативи и между агресивни престъпници и нищо, май предпочитаме нищото. Може да не помага и да не върши работата, която уж трябва да върши едно правителство, но се съмнявам да вреди толкова, колкото него.

Чета по медиите (основно на Пеевски, дори само заради връзката между него и тях, трябва да бъде изритан от предложената позиция и да бъде разследван, съответните органи занимаващи се с медиите трябва да се самосезрат и задействат) разни изказвания на политически самоубийци-кретеноиди, как протестиращите са малобройни и как сме маргинали, как имаме наглостта да не си обичаме правителството, сякаш сме им длъжни с каквото и да е.

И се замислих. Малобройни… какво точно ще рече тази дума. Малобройни сравнение с какво? С тези поне 65 хиляди души, които се включиха в групите (Facebook) против Делян Пеевски и всичко, зад (пред?) което той стои? Сравнени със уж 7те милиона, които са гражданите на България? Сравнени с полицията/военните/жандармерията/специ-частите?

Или сме малобройни в сравнени с апетитите на, колкото и патетично да звучи, криминалните елементи, които при нас минават за политици и правителство? А… не, чакайте, забравих… в нашия свят на обърнати значения, ние сме полукриминалните елементи, а понеже уж престъпниците са по-малко от обикновените хора, в нашия случай, НЕжелаещите тази обърната реалност, сме малобройните? Не става ясно.

Във всеки случай… става интересно как винаги, когато има критика към някаква несправедливост, способ за омаловажаване на хората е твърдението, че тези, които виждат несправедливостта, които не искат да я имат, са някакви малобройни, някакви изключения и по тази логика… пренебрежими.

Проблемът е, че тези малобройни, освен това са и младите, учащите, студентите, работната ръка, т.нар. бъдеще на България. И ако наистина сме толкова малобройни, колкото им се иска на Станишев и компания, участваме не просто в политическо самоубийство, а в национално такова. Ще дадем и ние нещо на света, първата държава, която се е самоубила на национално и глобално ниво.

Днес бяхме доста повече от 10 хиляди души. И колкото и да се приказва за ” всяко чудо за три дни”, със сигурност ще има минимум “протести три дни”, защото утре, 16.06.2013 ще има пак протест, за същото. Защото реално фактите са така… ние може да сме малобройните… но със сигурност сме повече от тях и те са напълно наясно с това.